

аз вече слагах ръкавици и се приеха добре. Аз се притеснявам да го изведа на снега. Но може утре за 15-20 мин да излезем пред блока да походи по него-мисля,че ще се задържи и утре. Мисля в четвъртък да го пусна на ясла. Все още се изкашля от време на време,но по-скоро отхрачва. Носът не тече, но сякаш се запушва или не знам какво,понеже го хващам да диша през устата.
Не знам вече...имам чуството,че се вманиачавам и втълпявам. Още по-лошото е,че ММ е командировка за 2 седмицини аз съм сама с малкия. Вярно,че ми е другарче,но все пак не можем да си говорим много. Съвсем изкуках
) една седмица изкара само на кисело мляко,кърма и от млякото което бях започнала да му давам(смених марката само,с такава в която пише,че има по-малко калории). Почти ги изгуби качените кг.НАДЯВАМ се до именният ден да сме забравили за "случката"
сигурно половин час се разхождаше из вкъщи и махаше с ръце и раздаваше целувки с червените "неща" на ръцете(също като баща си,е луд по червеното).Ако имаме късмет да видим сняг тук,може и да не иска да ги носи,знам ли? Времето ще покаже!
горе главата,не си сама в клуба,но и това ще мине!!!
. Да не обяснявам,че я обличах или по-скоро правех опити около 10 мин, през което време тя крещеше, мяташе се, хапеше, както стана ясно.... Какво ще я правя цяла зима, идея нямам......
Кураж!
(( 

Много повече разбира и комуникира вече. Даже каза първото си изречение от 3 думички. Бях я взела от басейна, където кака й плува. Прибрахме се вкъщи, хапнахме, поиграхме, потанцувахме (Сиси много се радва на детски песнички; кака й никога не се е вълнувала така от тях). После я изкъпах и тя започна да ми обяснява "нани", "пи", т. е. искаше да си ляга. Сложих я в чувалчето й и точно да й пожелая "лека нощ" когато се усетих, че любимото й одеялце е останало в чантата й от яслата на басейна при кака Рая. Пробвах да се направя на две и половина, да й пробутам едно много подобно одеяло и да изгася лампата да не забележи. Обаче Сиси го погледна презрително дори и без да го докосне и ми заяви "Неее, мама, дай дяло"... След което продължи да се мъчи да си изкълчи езика и да каже цялата думичка "одеяло", защото се притесни, че не я разбирам
В драма се вкарахме голяма. Добре, че каката точно тогава се върна и донесе любимото одеялце на мъника 
И много се обичат, целуват, прегръщат. Каката защитава малкия бонбон 
бързо оздравяване на съпругът ти!
поканих баба си малко да ми погостува, да си приказвам все пак с някого. Тя е мн доволна, малко и разнообразих ежедневието
Препоръчани теми