Искам да кажа ... (93)

  • 58 291
  • 749
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 3 609
Добро утро!
Светалчо, Светалчо, да си напишеш мемоарите. Такава сладкодумка си! bouquet От твоето семейство лъха спокойствие, топлина, доброта.... Как ли протичат някои спорове?
Захир, сега може да не ти харесва парфюмчето, но емоцията и тръпката от първия допир с него са ти доставили хубави емоции и добро настроение.



Не, той аромата е съвършено друг. Явно нещо друго съм пръснала тогава на китката си, прехласвах се цял ден и сега...  ooooh! Аз имам безпогрешно обоняние ( което не е винаги плюс за мен, основно в градския транспорт), така че няма вариант да е същия, ама тогава да ми е харесал.
Гардероба е готов, довечера ще подредя и ще ви покажа!   Hug

# 46
  • София
  • Мнения: 23 742
Добро утро!

И аз като Бърдс. Снесла съм Златното яйце и край.  Laughing Е, в някой друг живот ще имам три.
Обаче си имам и кръщелница, която обичам като свое дете и която ме обича безумно много. Надявам се след 2 години да заживее вкъщи.  Heart Eyes

Имам въпрос. По това време на годината нямаше ли някакъв Черен петък? Не съм виждала реклами или ще да е другия месец. У нас са смешка тия петъци, но искам да си купя парфюм и поне да намажа едни 15 % намаление.

# 47
  • Мнения: 16 091
Добро утро!
От семейство с три деца съм, аз съм последната. Не можех да си представя, че няма да имам повече от едно дете. Още не съм сигурна дали ще остана с едно, винаги казвам, че време имам, може утре да реша, че го искам и да стане. Алечка, и аз като теб на 28 още си казвах, че ми е рано, не исках дете, изведнъж, от раз просто разбрах, че искам дете, спрях хапчетата и така се появи Той. Колкото до любовта, сигурна съм, че и друго ще обичам все така. Още помня преди почти 17 години, когато се роди най-голямата ми племенница, обичах я така безумно, че чак ме болеше, когато се разделяхме. Тогава си мислех, че няма начин някого да обикна друго дете така силно. Но съдбата си знае работата - роди се още един племенник, който обичах по същия начин, след това и най-малката ми племенница, а като се роди синът ми, бях подготвена за тази любов, всепоглъщата.

# 48
  • До морето
  • Мнения: 7 758
Черният петък е последният петък на Ноември, сиреч ( по Бойко Борисов) тази година ще е на 25.11.

Съни, точно всепоглъщаща е думата. Просто не го очаквах първият път! Гледах  на детето като нещо скъпоценно, което ме е страх да не счупя. Както казах и двамата са планирани и правени, а аз бях много отговорна бременна  Grinning -бях прочела почти цялата налична литература, ходех на лекции за бременни, пишех редовно в бг-мама, имахме страхотна отчетна (Екатерина  Heart Eyes ), правех безкрайни списъци за всяко нещо, абе теорията hahaha ми беше ясна. И като го видях това малкота вързопче и изведнъж със страшна сила ме удари мисълта, че не, няма  да се справя! Четири дни в болницата се спуках от рев, че няма да съм добра майка. За  цялата бременност качих 8 килограма, на изписването бях минус 12, представете си за какво говоря. После малко по малко почнах да идвам на себе си и осъзнах, че всяка майка е най-добрата за нейното бебе.
Цялата тази драма при София я нямаше, просто нямах търпение  да се роди и да се кача на въртележката с 2 деца.
Та вкратце исках да кажа, че емоциите може да са различни, но любовта е същата! Heart Eyes

Последна редакция: чт, 27 окт 2016, 08:50 от Mariposa_Malva

# 49
  • София
  • Мнения: 23 742
Марипоса, благодаря! От мерак да си взема парфюма много избързах. Е нищо де, ще го купя и без черен петък, защото нямам търпение за цял месец.

# 50
  • Мнения: X
Хубава тема сте задали.

Бебета е редно да се раждат осъзнато, това е убеждението ми. Ние станахме готови за деца към петата година от брака, беше си баш навреме и по възраст и по житейски опит. Знаехме, че искаме повече от едно, плановете бяха за две деца с малка разлика и трето след 5-6 години. Получиха се 3 броя през 2 години. И добре, че така се получи, че ако бяхме позабавили нещата с второто и третото, нямаше да ги има. Номер 1 е изключително труден за отглеждане индивид, който изпива всичката ни енергия и нерви и.... просто нямаше да имаме сили и смелост за повече.
Не мога да кажа - ето, родих го, видях го и го заобичах. Не. Първо дойде учудването - че това малко съвършенство е мое, наше, общо. После спокойствието и увереността - че някак си знам какво да правя с него, идваше ми отвътре- пълна увереност, че аз съм това, от което детето има нужда. Пълната всепоглъщаща любов дойде постепенно, неосъзнато и се проявяваше в неочаквани, предимно критични ситуации.
Сега като се върна назад, си мисля как сме оцеляли в целия хаос с бебетата, с онова безкрайно безсъние и умора, с безкрайните командировки на благоверния, сама, сама, вечно сама. Оживяхме някак, трудното се забравя. Всъщност се оказа, че труден тийн е по-страшно нещо от неспящо и ревящо бебе. Ама онази всепоглъщаща любов още е тук и някак става повече. Иначе до сега да съм го убила тийна, ама го обичам диването, моето първородно късче чиста обич.
Уф, разревах се.

Последна редакция: чт, 27 окт 2016, 09:12 от Анонимен

# 51
  • Мнения: 3 609
 Hug Прекрасни сте, наистина много красиво сте го разказали.

И Марипоса, и Сбъдваща и Съни.. всички!!!  Heart Eyes

Аз не вярвам във всепоглъщащата любов, може би защото нямам дете, нито е само едно. Вярвам, че любовта се умножава, че човешката обич е безгранична и винаги може още. Но  за мен също родителството трябва да желано, осъзнато и в момент на готовност. Имам доста приятелки, които народиха деца, но някак си..едва ли не, защото трябва. Изнервени са, не мисля, че приемат това, което им се случва като радост. Имам една позната, която не спира да оревава фейсбука как не спи покрай бебето, как го обгрижва.. много ми е грозно. В крайна сметка ти си майка... не е като да е нещо неочаквано..
 

Поздравявам ви с една любима моя песен:
https://www.youtube.com/watch?v=O040xuq2FR0

За жената...

She may be the beauty or the beast
May be the famine or the feast
May turn each day into a Heaven or a Hell
She may be the mirror of my dreams
A smile reflected in a stream
She may not be what she may seem
Inside her shell

Последна редакция: чт, 27 окт 2016, 09:16 от Захир

# 52
  • В Космоса
  • Мнения: 10 098
Захирче, и тези моменти ги има. Въпреки всепоглъщащото, въпреки мигновеното (при мен), въпреки все по-затвърждаващото се обожание, има моменти на неиздържащо избухване и безпомощно отчаяние. Много сложен комплекс от чувства и при ни една от нас не са абсолютно еднакви.

# 53
  • София
  • Мнения: 19 461
С първото ми дете бях много млада и неопитна, не бях имала никакъв опит с бебета, нито на близки, нито на приятелки, нямаше и бг-мама Simple Smile Четях много книги, но наистина не знам как се оправих тогава. Имаше я любовта, определено, но не дойде от първата секунда, трябваше ни време да останем сами, аз и бебето, за да се случи. Докато с второто дете вече бях минала през всичко, нямаше страх, обърканост или притеснения, там любовта буквално ме халоса, в първата секунда, когато ми подадоха розовото й краче да го целуна, докато ме шиеха на масата. Сълзи ми потекоха тогава, толкова всепоглъщащо беше чувството (и сега ми тръгнаха сълзите, ужас, на бюрото  Simple Smile).
Затова съжалявам донякъде, че не се наканихме с мъжа ми на още едно дете, той е толкова прекрасен родител и мисля, че би преживял разждането и отглеждането на второ бебе както и аз и го заслужава. Защото за него тя е първо дете и виждам как се притеснява за всичко, защото му е ново и непознато.
Е, успокоявам се, че скоро щерката ще стигне до възрастта, на която беше синът ми, когато се събрахме с мъжа ми и вече ще вървим и двамата по утъпкана пътека и тогава ще му е по-лесно Simple Smile

# 54
  • Бургас
  • Мнения: 8 562
Не ми се е случвало на мен, да ги погледна и да да ги заобичам. При мен се случиха постепенно нещата. Може би ми отне около два-три дни. Не повече.
Мъжа ми и двата пъти ги видя преди мен,защото бях с операция. Даже вторият път ми беше писал СМС , в който пишеше,че Мариана е много красива и че ме обичал безкрайно много и да му се обадя като ме  пусне упойката. Единственото нещо което направих, когато се освестих е да му се обадя и да му кажа : " Аз повече деца няма да раждам" и му затворих телефона  Joy

# 55
  • Мнения: 12 472
Морнинг дами..))

По темата - възрастта ми мина вече за деца..((
Иначе - винаги съм мислела, че ще имам 2, но така и не ми се случи.
А и като си спомня за годините до 12 с дзвера и рязко ми минава желанието.. Stop
Иначе сега е прекрасен и много се гордея с него. Heart Eyes

Много потискащо тъмно е навън, лошо спах и ми е замаяно едно такова..(

# 56
  • Мнения: 43 322
От поста на Сбъдваща, се присетих за подаването на синчето. Второто подаване. Първото беше за няколко секунди в реанимацията. Нямах търпение да пръдн@, за да кажа, че съм готова да си ида сама до стаята и да ми носят бебето да го кърмя. Настаниха ме в стаята и го донесоха. Тоя човек така се беше ококорил, че в първите минути чак се стреснах. Аз- седнала на леглото, държа го в ръце и го заобичвам. Не че не съм го обичала в корема, но все пак първи тръпки, ново начало.... А тоя келеш така ме беше зяпнал, гледаше ме право в очите и чак се изплаших от погледът му. Все едно ме проверяваше, изпитваше, разучаваше...
ЕЕЕх Лина, защо така с лошо си отрязала ТМ?  Mr. Green
Когато се чухме с ММ и той ме пита как ще се казва, за да съобщава новината аз му казах, че утре ще мислим, защото сега съм с кръвоизлив. Ама той настоятелен. Казах му да мисли той. Прибрал се у дома и със щерката мислили, даже се обадил на приятелка, за да пита дали на този ден има някакъв имен ден, за да се съобрази.
Щерката искаше да се казва Пепи. Тя и така си му казваше от начало.
Екс, какво става с онова момче от паркинга? Извинявам се, ако е лично питането.

# 57
  • Мнения: 12 472
Мариат, приятел във ФБ ми е периодично ми пише да се срещнем. Аз се съгласих веднъж, и той ми каза, че ще дойде с приятел..а аз се разсеях и отмених срещата..

# 58
  • Мнения: 15 144
Единственото нещо което направих, когато се освестих е да му се обадя и да му кажа : " Аз повече деца няма да раждам" и му затворих телефона  Joy

 Joy Joy Joy Joy

Много мили истроии разказвате  Heart Eyes

# 59
  • София
  • Мнения: 23 742
Преди да се появи онази, единствена и несравнима, любов към детето ми, имах някакво странно чувство като бременна, все едно нося нещо изключително скъпоценно и че и дума не може да става да го изгубя. В начална бременност ми се появи леко зацапване и лекарката ми доста грубо заяви, че ако не ме хоспитализират, може да загубя бебето, и аз като й се озъбих, че на всяка цена ще родя точно това дете и никое друго, та каквото ще да става.  Crazy Иначе госпожицата ми е в двете крайности - или мъркащо, разбрано и обичливо котенце, или тотален дзвер.

Единственото нещо което направих, когато се освестих е да му се обадя и да му кажа : " Аз повече деца няма да раждам" и му затворих телефона  Joy
Joy
Аз пък изпитвах гадене около месец в началото на бременността и се бях махнала от офиса, и забегнала при маминка, щото съм лигла, а и нали мътя Златното яйце. Ставам една сутрин и съответно веднага започва да ми се гади. И нали знаете, че когато някакво разположение, дори и леко, започне да става ежедневие, човек се изнервя. Та обажда се мъжът ми да пита как съм и аз мислих, мислих и накрая единственото, което можах да му кажа е... "Майната ти" и да му затворя телефона.  Blush

Общи условия

Активация на акаунт