Искам да кажа ... (93)

Добро утро!
За децата казах аз, ама и в темата да се запиша... Винаги съм си мислела и съм искала да имам едно дете. Мъжът ми се оказа, че искал две, по възможност с до 3 години разлика. Чувстваше се прецакан, че не съм го предупредила. Не успя да ме навие. Изпитвам стрес и паника от болка до припадък и даже се чудя и едно как родих Бях прочела преди раждането, че всеки получава такава болка, която може да преодолее и си го повтарях, че моята болка ще е спрямо моите възможности

Падна ни се златно дете - спокойно, мило и добричко, не ни будеше през ноща, не акаше в памперса, хранеше се нормално без да го гоня с купичките. Гушкахме се и го гледах по усет, а не по график и мисля, че заради това той ми се отблагодаряваше с прилично поведение  Въобще лесно се гледахме с него.

Мариат, вие нямахте ли име? Мен, преди упойката ме питаха за две имена -мъжко и женско. Даже и първият път с Цвети имахме комична ситуация. Ражда се тя, честитят му от родилното на мъжа ми, казват му мерките, обаче никой не му казеа как се казва. Все пак хората предполагат, че таткото ще знае. Пък ние двамата избрахме името.Ама той не бил сигурен дали не съм си променила мнението. И звъни той и се хвали, а на въпрпса с името отговарял с " ще ви кажа по-късно". Аз по едно време писах СМС на най-добрата си приятелка, че съм родила и тя му звъни да му честити и той я забива с въпроса :" моля те кажи как се казва детето? На теб 100℅ е казала как се казва! " Та звънял пак повторно да казва името

Лина, и аз не бях казала името. Никой не ме беше и питал. Чак на третия ден, когато трябваше да ни изписват два часа преди това ходих да дам информация за оформяне на документите. Всички момичета, на които им казаха, че ще бъдат изписани една по една минахме през някаква канцелария.

По време на бременността не понасях мусака, приготвена кайма по какъвто и да е начин, скумрия, миризми от парфюми. Ядях само солети и сухи пасти Балкан. Обожавах бира.

Аз раждах секцио с пълна упойка. Сигурно има значение. А на следващият ден дойде една другарка да ме пита дали това ще е името и какво ще е бащиното име , че нали сега може да е без -ова.

Ние за Самито бяхме решели към края на бременността и си го знаехме, обаче за София до последно нямахме име. Батко й го предложи, понеже гледа едно филмче Sofia the first и остана като вариант, другият финалист беше Лора. С тези имена влязох да раждам, но сато я видях някак си усетих, че е София и край! Много се радвам, че нямахме драми с имената нито с мъжа ми, нито с родата, че на такива изпълнения съм се нагледала...

И двете ми деца стояха без имена зо 3тия ден.
Калина се роди в 32г.с. и изобщо не сме мислили за име.
С Борис също не бяхме мислили, аз имах много изисквания за неговото име. Да е също кратко, да подхожда на Калина.

Ние имахме имена още преди да съм забременяла Голям мерак

И аз раждах секцио. Трябваше да е планирано и двата пъти, но децата ми сами си избраха датите, та бяха по спешност. Лина, ние от втория месец знаехме, че ще е момче. Нали ми правиха хорионбипсия, та и пола беше ясен.До 9 месец никой от нас не мислеше за име. Има време. Влязох в 9 месец и подех инициативата за име. Та му казах да помисли. Казах и моите варианта- 2 броя. Той веднага каза, че иска да е на баща му. Не че го попарих, но най- сърдечно му обясних, че няма как да родя 3 деца и всичките те да са кръстени на неговата рода. (първото искаше да е на баща му, но за момиче не ми хареса името и минахме на вариант да е на майка му. Второто беше кръстено на ММ. Предложих 3 имена производни на неговото и той си избра). Нямаше начин да си кръстя детето на свекър ми. MM пък отхвърли моите и така си седяхме без име.
При нас драми също не е имало. ММ искаше да сложим име на покойната ми майка, но аз го отхвърлих.

Ние го "мислихме" името доста време докато бях бременна. Всъщност името го знаех още преди да забременея, това е името, което още като дете си бях казала, че, ако имам син, така ще е. Подхвърлях от кумува срама на мъжа ми разни имена, но въртях, сучех, все до Александър стигах. Така се и казва. Мъжът ми не искаше да казва на никого преди да родя, защото се чудеше дали няма да има отпор, че сме силно обременени от името Иван.

Нашият син е кръстен на дядо си - бащата на ММ.
Имахме две имена, падна се да е на дядо си. Преди да отида да раждам, мъжът ми каза, че все пак каквото аз реша, че това за него не е от съществено значение, защото и другото име му харесва. Аз обаче съм човек "так-так" държа на думата си, а и нямах против. Най-интересното е, че дядото се оказа изненадан, че името му е подновено
А нашия Крали Марко 3 пъти съм ходила да го "раждам" и накрая закъсня с 4 дена. На датата на термина бях на работа даже

Абсолютно наясно бяхме с имената и на тримата предварително. Искахме да са класически, български, но и лесно произнасяни и приемани по света, да имат имен ден и хубаво умалително, да ги няма и в двата рода.

Мъжът ми беше с мен при ражданията, и трите пъти го попитаха него за името на бебето веднага след раждането.
Харесва ми той като си спомня или разказва за тези моменти, как винаги използва израза "Ние като раждахме...".

Последния месец сънувах, че правя спонтанен аборт. Развиках се "Бебенцето ми, бебенцето мииии!", събудих мъжа ми, ревах... Сън, чувството от който ще помня цял живот.

Но и цял живот ще помня чувството, когато ми го подадоха. След като изпльока и плацентата (извинете за образността) и ми направиха епизиотомията, на светлината на лампите видях две ръце подаващи ми едно същество, което оприличих на маймунче-пънкарче - тъмничко, с къдрав черен перчем. Ей тогава се взривиха всички видове хормони на любовта, на удоволствието, на майчинството и пр. окситоцини, ендорфини, адреналини, пролактини. Това е чувството за цял живот, мани ги сънищата!

За името една позната ни беше на гости и вика ей, така на майтап, що не я кръстите на мен. И ние и двамата, ами, да, много ти е хубаво името, що не. Все пак решихме всеки да напише по 5 имена на едно листче и ако имаме съвпадение, то ще е, ако нямаме си остава на познатата ни името. Нямахме съвпадения.

Ма, казвайте ги тия имена, де 

Борис, Никола, Анна

Добро утро
Толкова много сте изписали че не знам дали ще успея да ви прочета.
Относно бебетата,всеки сам трябва да реши кога е дошъл момента но за мен до 40 е разумното,после става на всяка цена а на 60 както скоро четох че родила жена в Испания е абсурдно и егоистично вече.Така мисля аз.
За разликата нищо не мога да кажа че нали нямат такава моите но 2-3 години може би е добре.
Родих на 19 искахме го  и беше планувано, успях след това и висше да следвам и децата да изгледам.На 34 вече имам големи деца на 15 почти,образование и работа.Доволна съм от изборите които направих.Ако сега бях в същата ситуация,пак бих го направила.
Имената при мен са болна тема.Ако не бях се съгласила да кръстя едната свекъра,щях да имам още повече неприятности с него и се примирих.Но никой не и казва Йорданка,всички я наричаме Дани и свикнах че не е както исках аз.Другата е на моята майка.Макар че много ми се искаше само буквите да взема и да ги кръстя Валерия и Йоанна,но си казах че името не прави човека и не са толкова грозни имена че да се срамуват децата.
Бременността ми беше много тежка,повечето я прекарах в болница.Направих гърч в 34гс и ги изродиха секцио.
Осмачета са и малки по 1.900 се родиха но след 1 месец в ковьоза бързо наддаваха и ги изписаха на 2400.
Това е накратко.
Снощи добре изкарахме но днес съм като пребита и май ще поспя следобед.
Пристигна ни вчера динозавъра награда от озон и си направихме шега с мм да му го подарим.Много се смяхме докато го отваряше.Та сега си имам домашен любимец.
Ето го