После, когато майка се омъжи втори път, живях две-три години в къща в центъра на Търново - пак мечтаех за апартамент. Дойдох в София - най-после апартамент, пак почти в центъра, обаче нависоко и без асансьор - душичката ми излизаше, докато се кача с бебе, с количка, с продукти, после с колело, с дете, с продукти. Най-после ми се сбъдна мечтата - апартамент на първия етаж. Райска работа! Все едно си в къща - виждаш от прозореца хората, колите, зеленината. Пак си имах градинка - точно под моя балкон имаше малка градинка, явно специално за мен
![Grinning](/img/emojis/most_used/grinning.png)
Сега имаме и къща, и апартамент. Оказа се, че мъжът ми имал мечта за къща - понеже никога не е живял в къща, иска и той. Осъществи се и неговата мечта.
И все още не мога да реша кое е по-добре, защото и и в двата случая има и предимства, и недостатъци. Но мога да кажа съвсем определено, че и живеенето на две места също не е идеален вариант.
Всъщност знам го идеалния вариант - къща близо до голям град, поддържащ персонал и личен автомобил за всеки член от семейството.