Из локви и паднали листа смело стъпва Октомврийчето сега! - еп. №6

Здравейте и от мен!
Моята кукла вече има 12 зъба. Избиха и кътниците, но беше голям ад. От сега психически се подготвям, че с кучешките е още по-зле...ще видим.
По въпроса с възпитанието...Това, което мога да споделя е, че по принцип съм много нетърпелива, нервна и избухвам лесно. Преди (когато малката беше на около 10 м.) имахме голяма драма с храненето. Мъка, ядеше мнооого трудно. Сега е добре положението - разбирайте храни се нормално, но се налага да се занимаваме с разни предмети и да се залъгваме, поне яде. Разни дребни залчета от общата храна приема без проблем, но като цяло този проблем отдавна отмина. Защо го споменавам - по онова време изпадах в състояния на тотално отчаяние, викала съм, плакала съм, беше време на тотално избиване на емоциите.
Сега обаче е друго, много отдавна, просто нещо в мен се пречупи и станах много търпелива и приемам всичко (е почти всичко) спокойно, без да избиват крайни емоции, без да викам, без да се карам - просто като направи беля, поглеждам я, казвам, че не се прави така и толкова. Прагът ми на търпимост и поносимост рязко се вдигна.
И това не знам дали е правилно. Размишлявам си, че дори и да викна, да се скарам, да я "шляпна" (опитвала съм 1-2 пъти, тя се смее), няма да има смисъл. Най-много да се изнерви и озлоби в дългосрочен план.
Не знам дали постъпвам правилно!?!?! Сигурно има златна среда, но как я оцеля....

Не е лошо човек да му отпусне малко края, все пак не сме машини. Важното е да има постоянство във важните неща, а маловажните просто да let it go. Т.е. ако не давате да се скача по дивана (пример само, моите деца скачат, не ми пречи) трябва да не се позволява винаги и при всякакви обстоятелства. Ако веднъж може, а веднъж не може децата се объркват и придобиват този навик да се пробват постоянно, дали ще се поддадете, което пък поставя родителите в един постоянен стрес. Ако правилата са ясни и постоянни, нещата се получават много по-лесно. Това пак е по книгите на Алисън. Ако правилата се нарушат следват ествствени последици. Това е за малко по-големи деца, но работи.

Друга книга, която ме впечатли наскоро беше на Стив Бидълф "Как се отглеждат момчета". Много хубаво обяснява за разликите между момчета и момичета. Аз правих грешката да изхождам все от моите спомени като дете, което е било напълно грешно, отглеждайки момчета. Авторът има и за момичета книга.

Тръшкането най-бързо се тушира с игнориране. Големият ми син не се е тръшкал много, ама сега малкия така артистично ляга на пода и реве, че чак ме избива на смях, защото само се оглежда дали е привлякъл внимание. И като види, че не е и веднага става.

Моите момчета какъв апетит им се е отворил, да са ми живи и здрави. Вчера колко пъти ядоха, изгубих им бройката. Отдавна не са и боледували. Малкят го спряхме от градина и веднага се закрепи. Дано така избутаме до кра яна зимата.

Моите книги дойдоха,че съм се отчаяла. Не спи добре и после цял ден е крив. Сега яде доста трудно с много гонене и молене. Не иска да яде от лъжицата,но ако взема на пръста си яде. Все търси кюфте,луканка,салам тях си ги яде спокойно но ако е супа стиска уста

Ради, за спането - знаеш не мога да ти помогна, и ние сме на този хал. Между другото разбрах, че Тео будува повече ако го взема на наето легло. Снощи например седнах на стола, на който си го кърмя и приспивам и заспа много бързо, обаче в повечето случай токова ми се спи, че го взимам при нас и той се разбужда.
За храненето имам своя теория, основаваща се на  наблюденията върху моите деца:
1. Ранното захранване повлиява зле - голямото си дете захраних по старата схема, бързо му умръзна всичко.
2. Когато детето покаже, че не харесва нещо, майката бърза да даде нещо любимо, дали ще е мляко, кюфте, салам или нещо друго, няма значение - така детето свиква, че когато не яде нещо, ще му бъде предложено нещо , което на него му харесва повече. Това пък е спечелена от него битка за власт. Пак с Алекс направих тази грешка и постепенно важни храни отпадаха от менюто му, докато стигнахме момент, когато не ядеше нищо друго освен филии с нещо и попара. И досега е така - яде определени неща, трудно опитва нещо ново и ми е трудно да му измислям какво ще яде.
3. Предлагане на храна по всяко време - аз лично процедирам така: когато сложа вечерята, тогава се яде, който ял-ял, който не е - да му мисли, и така с всяко хранене. Десерт не давам докато не се изяде поне половината количество, което съм сложила, все пак не винаги са толкова гладни, колкото си мисля аз.
Недопускайки тези грешки /грешки според мен, не ангажирам никой с моето мнение/ с Ивайла и Теодор, смея да твърдя, че са си ящни деца, особено Тео - няма нещо, което да не яде, супи, манджи, десерти, филийки, салам, кашкавал и сирене, изяжда всичко до последната лъжица, често остава гладен и след което, като усетя това, давам някоя и друга лъжица кисело мляко.
Пак казвам - всичко, което написах се отнася до моите деца, не казвам че отговаря за всички! Не искам да обидя никой с думите си, просто споделям опит.

Рокси - по абсолютно същия начин, който си описала, подхождам към Мила. Яде всичко и нямам никакви проблеми с храненето и, освен ако не и е трудно да го сдъвче, тогава отказва или яде малко, примерно скоро ориз със зеленчуци заради царевицата в него. Така че специално за вторите две точки подкрепям. Иначе и аз захраних късно, но не знам доколко това има влияние.

Skeeter,това за ранното захранване, според мен влияе дотолкова, доколкото детето е готово за това - ако избутва лъжичката и има повече по лицето му, отколкото в устата, ако изобщо няма напредък седмици напред, тогава захранването е рано и дава отражение към по-нататъшното хранене. Смея да твърдя, че в такъв случай ранно може да се окаже и едно късно такова и веднага давам пример с Ивайла - захраних я на   5 мес. и минаха още 2мес. докато заместихме цяло хранене, за справка Тео го захраних само месец по-късно и само след две седмици заместихме. Т.е. е индивидуален и този момент.

Съгласна съм, аз мисля, че определено помогна, че захраних на навършени 6 месеца, но имам познати с лакоми дечица, захранени на 4. Та сигурно си е до детенце както всичко останало.

Все забравям да си поръчам книгите, но ей сега ще го направя като съм се сетила.  

За храненето - аз ще го кажа малко по - директно - просто не им давайте кюфте и салам или друго подобно и ще ядат каквото сте им дали   Никое дете няма да се остави да умре от глад. Това ако някой търси съвет по въпроса де, ако не - пропуснете го  

И друг път съм писала - алтернатива не предлагам. Каквото има за ядене - това е.

Със сигурност обаче храненето зависи колкото от родителя толкова и от детето и всеки трябва да намери точния подход към своето дете. Не винаги родителите имат заслуга за добре хранещо се дете (нито за послушно, спящо и т.н.) , в много от случаите то просто си е такова

Ние имаме проблем с храненето от друго естество, за който аз съм си виновна. Симона свикна да яде с нещо в ръцете (играчки, предмети) и сега постоянно иска нещо, сърди се и отказва да яде ако не й сменяш играчките през 30 секунди. Ами ще постои малко гладна и ще се научи  

+1, напълно си права.
За играчките в ръцете - май повечето сме така 

Аз не мога да изкажа мнение относно разликата във времето за захранване. Захраних Ния на 5м., яде всичко, но отказва десертите, които блажеят. Предпочита "солените, кисели" храни и напитки. Плодове отказва, но пък обича зеленчуци и млечни, а най-много яде месо. Супите и манджите от кухнята, които съдържат месо са й любимите. Ако я питаш какво е яла преди малко, отговаря суджук, салам или кюфте, и тя си търси, но не винаги яде ако й дам. Например снощи сложих половин кюфте в супата й, още преди първата лъжичка, но не й хареса и отказа да яде. Половин час по-късно яде същата супа, но без кюфтетата, искаше и допълнително.
Пробвала съм я да я накарам да яде десертите от кухнята, но дори и да е гладна, ако не й хареса не яде, стои си гладна до следващото хранене, или докато не си го изяде( което рядко се случва) но не съм й давала веднага друго нещо. Така че всичко е индивидуално и до родител, и до дете. Да не забравяме, че децата често отказват да ядат в период на зъбоникнене.

Алтая, Ния говори ли вече?

До около три годишна възраст се формират вкусовете на човек. Ако удържим положението дотогава после става по-лесно. Големият ми син яде всичко-супи, плодове, зеленчуци, манджа със сос. Обаче до три годишен много съм внимавала какво му давам. И сега понякога прави въртели и се инати, ама като е гладен-яде. С второ дете обаче е доста по-трудно да следвам тази практика, защото той все гледа какво яде батко му и иска, плаче. И аз не предлагам алтернативи, просто защото готвя по едно нещо и нямам сто неща за предлагане. Ако не яде, значи не е гладен в момента. Може някоя ябълка или портокал да нарежа.

Рокси много съм съгласна с теб и съм против алтернативи,но живеем с бабата на Мм и с баща му според които детето е все с празен стомах и моите бъркочи не го засищали и...вече търся квартира. Мисля си как се обърка цялото възпитание с тази многознаеща дърта баба!!! Боян прояде оказаха се три зъба. Направо и казах че превръща детето в лигльо и тя веднага започва да реве и айде пак аз съм лоша,но утре тя ще умре а аз ще се чудя кво да правя с това дете.

Ради, радвам се, че апетитът пак си е намястото   Винаги е трудно когато младото семейство живее с някой друг, намесата е често дразнеща и досадна.
От четвъртък вечерта Тео вдигна темп. - 38,5гр., помислих че може да е от последния зъб и в поради липсата на други симптоми не го заведохме на лекар в петък, давах осцилококцинум и панадол. Положението обаче продължи и до събота, когато го заведохме в спешния кабинет - гърди и гърло чисти, лекарката ме попита дали му давам имуностимулиращо, казах и че давам Имунобор и осцилококцинум. Според нея заради това, че цяла зима съм му давал Имунобор и заради кърменето, вирусът не се е развил, а температурата говори, че организмът се бори. Снощи вдигна за последно, днес вече е пушка. Като дойде време за яслата - имуноборът пак ще влиза в действие. Сега вече го спрях, защото давам по схема осцилококцинум и да не прекалявам с тези неща реших да спра едното.
Хубав неделен следобед  

Здравейте и от нас! Ния е с едни спополи и с един зъб повече ( вече 5). Вчера се събуди и с двете, като преди това, рано сутринта беше запушена. Не съм я водила все още на лекар (само се чухме), защото предните нощи не спа въобще, постоянно се отвиваше и се изпотяваше, затова си мисля, че е настинала. Давам й Коризалия, вит. С.  Отказва  да пие други неща - а тези хапченца си ги смуче самичка и дори иска още.
Желая хубав ден на всички