Из локви и паднали листа смело стъпва Октомврийчето сега! - еп. №6

Radinka89, и Симона ни идря нас с баща й, само че от никъде не е видяла, тъй като нито ние сме я удряли, нито се бием по между си  
Правеше го и като се ядоса и от радост също.
Само че вече почти се отучихме. Пробвахме "модерните" методи да обясняваме, че не бива така, че ни боли (на едногодишно дете!  ), да не й обръщаме внимание, но продължаваше...Е накрая ми писна много, започнах да й се карам, казвам НЕ, хващам ръката, повтарям, че не се удря и ако я държа я оставям дори и да реве. Два - три пъти веднага след като ме удари (и вече се бях скарала) я ударих и аз по ръката. И, о чудо спря да удря!
После разбира се обасняваме, че не бива и т.н. сега и да посегне се усеща, че не трябва, поглежда ме, спира се и започва да ме милва...

Само не знам как ще се оправя с другите деца по площадките и в градината като я удрят...чак се чудя дали е добре да я отучвам...като гледам какво става...

Да се поправя за млякото на ДМ. Аз съм гледала това БИО, а другото и при нас си е 10,29лв.

Дани също е много груба, удря ни наред, скубе ме от време на време, удря и другите деца, дори вече ухапа на една приятелка детето, което е на 3г и е супер палаво. Да ви кажа, честно, иде ми да оставя някое дете нея да набие, че да разбере дали е хубаво. При нея обясненията не действат. И аз така първо обяснявах, сега и аз я удрям през ръцете и й се карам. Голямо е диване, все се надявам след време да се оправи.

Давате ли на децата да стоят на компютър, телефон? Дани постоянно иска да й пускам песнички, но не слуша нито една до край. Иска постоянно да ги сменям и се нервира. Накрая и аз се нервирам и затварям лаптопа, прибирам телефона. То, ненормална работа   Дърпа си стола, качва се сама на него и сяда на компа, хваща мишката, като голям човек   Заради нея и аз почти не стоя на компа, за да не иска и тя. Телефона го крия през деня и е на без звук, защото като чуе да звъни реве и не ме оставя да говоря  

Привет и от нас с Тео  
Нашите неволи с будуването посреднощ ги установих от какво са - от зъби, в момента пробива 16-ия и се започна отново с неспането, тъкмо се бях зарадвала, че ще се спи, ама - не, няма  
За удрянето - Тео и той посяга, ама по-скоро го възприема като игра, когато удари го гушкам и отклонявам вниманието му към нещо друго.
От сега нататък започва , поне според мен, най-трудната част, а именно възпитанието. Препоръчвам ви една книга - Скъпи, провалих децата. чела съм доста подобни книги, но тази наистина удря в десятката и с обяснения , и с решения.
За заниманията с електроники - пускала съм му на Тео филмчета, не се заглежда много. Предпочита музика - дали ще са детски или модерни песни, няма значение, обожава да си танцува. Като цяло и с Алекс, и с Ивайла, почти съзнателно съм избягвала, а и те не са имали интерес до тази възраст (4-5г.) както към телевизия, така и към игри. На Ивайла преди 2 седмици и купихме таблет, но го ползва само за да гледа филмчета и да слуша песники, игри няма.

Рокси, тази книга ще си я купя. Усещам и аз, че сега възпитанието започва да играе все по-важна роля и не знам винаги ли реагирам правилно.

За удрянето - с Мила бяхме при едни дечица да си играят, всички бяха малко по-големи от нея, и едното удари няколко пъти последователно едно друго. 2 дни по-късно нещо не и давам и тя пляс - удари ме по ръката. Аз и казвам - абе ти какво правиш бе и пляс - удари ме по гърба. И я хванах и с много сериозно НЕ я спрях и после и обясних, че е много лошо това и случката не се повтори. Дано поне засега да не го прави повече. Много копира и се чудя като тръгне на градина колко лоши неща ще научи покрай хубавите...

Компютър не давам и нищо не й пускам на него. Нашите телефони също не й даваме защото ще ги счупи, но има един стар дето не го ползваме вече, на него й пускаме песнички, но и тя като Дани много се нервира, пускам песничка и тя ми го тика в ръцете да я сменям, изобщо не си задържа вниманието, а и много се превъзбужда като се занимава с тоя телефон, та сега и него скрихме.
Сега ходи на приемника на цифровата телевизия и от там сменя каналите на ТВ и се радва  (щото вече и дистанционни не й давам), но филмчета не гледа, пускам понякога детско, но хич не я вълнува още.

Рокси, и аз ще погледна книгата. Наскоро четох една "Детето и ние", но нещо не съм особено впечатлена от нея, та сега търся други...

И от мене има един глас Алисън Шейфър, авторката на Скъпи, провалих децата. И другата и книга - Не, това не са глезотии, също ми хареса много.
От собствен опит - на тази възраст не разбират от обяснения много, способни са да възприемат първите една, две думи на изречението. Даже има малко негативен ефект, защото в един момент родителските обяснения стават просто един шум, минаващ покрай ушите. Препоръчвам първо да си изградите авторитета и после да говорите, за да има кой да ви чуе. Децата имат нужда от родител с авторитет, защото иначе стават тревожни, понякога и агресивни.
Нашето семейство е тотален пример. Мъжът ми все обяснява едно разтеглено и големият ми син никога не го слуша. Обаче аз само като започна да броя до три и на мен ми козирува. Това от Алисън го научих - методът на естествените последици. Май се подразбира, че не съм много фен на позитив парентинг, ама според мен този метод е за деца, които някой вече ти е възпитал по другия начин. Допреди една година все бяхме на позитив парентинг с баткото и резултатът беше ужасен - изнервени родители, разтревожено дете, голям кошмар. Като пример ще дам, че ни отнемаше по повече от един час да го накараме/убедим/измолим да се облече сутрин и да си измие зъбите, с наша помощ естествено, за да се подготвим за излизане. Елементарно ходене до парка изискваше часове говорене, приготвяне и тонове нерви. Самото дете беше много тревожно, защото ние все го питахме него дали иска това или онова, все му давахме избор, опции, а него това го натоварва, защото едно дете не може да поеме тази тежест, да избира само.

Малко разхвърляно пиша, не знам дали се разбира, но ако на едно семейство спестя нашия ад, пак ще съм щастлива.

Ами в тази книга се обяснява, че за всяка лоша постъпка на детето се крие нещо определено, дават се съвети как да се открие, как да се корегира. Например до 2-3г. почти винаги е борба за внимание, после идва борбата за власт и т.н.
Skeeter, повярвай ми на градината няма да научи чак толкова лоши неща, там има по-строг контрол и се стопират тези неща, но в училище.....там вече е друга работа. Такива деца има с такива родители, че направо нямам думи. В трети клас записахме Алекс на джудо, точно заради подобни деца, докъде сме стигнали. Все едно си хвърлихме детето в джунгла, сред зверове, когато тръгна в първи клас. Сега вече си оттупва праха, както се казва и имаме проблем с една майка, която не си вижда детето какво е ......../не стига че тормози, ами и краде от лафката/, иска да изкара нашия виновен за проблемите между нейния и нашия син, но не е познала. Съжалявам, че при предишните ситуации не се обърнахме направо към ДПС, ами правихме компромиси на директорката на у-щето. Както и да е - мисълта ми е, че ние дори и да си възпитаме децата, да са добри и кротки, после се сблъскват с огромна простотия и незаинтересованост. Сложно е - хем искаш да е добро детето ти, хем да не го бият и тормозят  

Аз четох сега за някакво мисля трети клас беше дете в София, цялото училище протестирало заедно с учителите даже, удряло всички. А родителите не искали да идват в училище. Сигурно сте чували за случая. От такива неща най-много се притеснявам, но реално кой ти знае, може да се окаже един ден, че Мила е хулиганката, от която другите деца учат лоши неща, знам ли как ще се развият нещата...

Ох, и мен точно това ме притеснява, че ние сега я учим да не бие, а другите деца ще я бият нея...сложно е...
Преди 2 седмици детето на една позната (бяха ни на гости) удари Симона по главата няколко пъти докато ние успеем да реагираме, тя не направи нищо, само се разрева и аз не знаех как да реагирам, защото досега не ни се е случвало, най - много на площадката с някоя бебе да не могат да си разделят играчките и да реват, но не и да се удрят...
Чудя се сега като я учим, че е толкова лошо да се удря, като я бият децата в ДГ, тя няма да се защити, щото нали знае, че не бива...

Баща й пък я научи да си дава играчките и сега като вземе нещо и само го подава на някого. Обяснявам му, че другите деца няма да й дават своите играчки, ама...

За млякото на ДМ - онази вечер го дадох за пръв път, изобщо не показа да намира разлика, добре го прие, доволна съм, защото и разликата в цената с ХИП-а не е малка...

Coral Red, права си - не бива да се товарят децата с важни избори от толкова малки. Ние също сгрешихме с Алекс - голямо питане го питахме, ама какво искаш да тренираш, искаш ли изобщо, сега ме пита защо не сме го записали на джудо по-рано. С Ивайла постъпих по друг начин, от тази година има допълнителни занимания на ДГ и знаейки за нейния афинитет към танците, директно я попитах на какви танци иска да ходи, без да я питам иска , или не. Т.е. пак и дадох право на избор, но за това какво ще е, а не дали изобщо ще ходи на нещо. Миналото лято когато ходихме на психолог с нея, психоложката ми обърна внимание точно на това - влязохме в стаята и аз попитах Иви дали иска да седне, вместо да я попитам на кой стол иска да седне.
Малко се отплеснахме от темата, ама то възпитанието сега дава отражение по-късно.
Skeeter, дори и да се окаже, че нашите деца са хулиганите, важно е при индикациите за това, ние да реагираме, а не да постъпваме като майката на съученика на сина ми и майката на това дете, за което пишеш -  да игнорираме проблема.

Права си, Рокси. В крайна сметка никое дете не е родено лошо или невъзпитано, става такова покрай околните си или от неправилните или липсващи реакции на родителите си. Затова и такава треска ме тресе правилно ли реагирам или си "провалям" едва ли не детето. Откакто е родена Мила сега за първи път усещам тежестта на това да си родител, досега беше хранене, игрички, спане. А и все по-сериозно ще става. Нооооо ето, книгата е поръчана, в петък пристига, дано тази Алисън ме просветли малко хаха.

И аз ще си купя книгата, само не знам кога ще я чета Ама съм сигурна, че като ме грабне, ще намеря време.

И аз мисля, че не разбират от дълги обяснения и не си правя, защото виждам празния й поглед и незаинтересованост. Малко прилича на това като почна да й чета книжка, тя просто не иска да слуша дълги монотонии Най-много действа отклоняването на внимание при Дани.

Много е трудно и те първа ще се сблъскваме с дилемите при възпитанието, особено тези, на които ни е първо дете. Хем да го научиш да е добро и да споделя играчки, хем да не се оставя да го мачкат  Но децата наистина много приличат на родителите, аз и ММ не се бием ( )и не знам Дани от къде го е видяла, но пък не й говорим глезено, тихо, нежно.. (е, понякога и така й говоря, но рядко) не знам...ние сме малко по-бурни характери и все си мисля, че ние провокираме този бурен характер у нея. Няма да мяза на съседа, я 

А за случая с въпросния третокласник, проблемът при него наистина идва главно от семейната среда, щом родителите нехаят. Аз имам една съученичка от 1 до 4 клас все 2-ки имаше, родителите й не я поглеждаха, ходеше с въшки и постоянно ни ги предаваше...Детето остана една година, накрая я записаха да учи в помощно училище, от там средата й стана изцяло с циганчета....Роди рано, рано..от циганин и познайте, попадна в затвора за кражба. Все си мисля, че на това момиче ако се беше обърнало внимание на време можеше и да не се стигне до там.

И аз сега ще поръчам книгата. И аз го ударих по ръката и той съвсем го обърна на игра. Моя проблем е че той прави физиономии и аз както съм сериозна почвам да се смея и гл обърквам. Проби четвъртия зъб и имах две вечери непробуден сън,но снощи ми видя сметката от 3:00 до 6:00 будувахме после стана в 8. От липса на сън съм кълбо нерви и понякога крещя 

Лелеее, колко много сте изписали... Благодаря за книгата, ще я взема и аз. Времето за четене за съжаление ми е ограничено и затова не искам да се лутам из разните автори, за да открия подходящи методи. Съгласна съм, че възпитанието е най-трудното от цялата работа свързана с отглеждането на дете.  Винаги ще правим грешки, но дано поне да не са сериозни.
Ния не посяга да удря, но когато се ядоса хвърля всичко каквото й попадне на земята. Започва едно пищене, каране и каквото види, хоп, на земята, докато не се успокои не спира. Ако не може да хвърли нещо, отпуска се и се извива, някаква форма на тръшкане е. Играчки не си дава, но иска другите, ако се случи някой да вземе нещо нейно, повишава глас и повтаря "дай, дай,дай" докато не й се даде.
За компютъра: дядо й й пуска песнички да гледа, изнервя се, но компенсира със скачане. Докато слуша песнички иска да я държат подмишниците и да подскача. Аз й пускам филмчета да гледа, но не се застоява, гледа предимно Бамби.
Все още е с четири зъба, но се задава 5-и, ако не и повече. По цяла вечер се върти и приплаква от време на време, и е така от поне месец...

Здравейте, момичета от слънчев Кипър  полета мина прекрасно и всичко беше наред. Калина е спокойна тук и много се радва на баба си и дядо си, но и много се възползва от вниманието.

Вече е изцяло на обща храна и си хапва добре, много съм доволна и спокойна.

Ние имаме само две зъбчета отдолу, гроните сега тръгват май  Ще излязат няма къде да отидат...

roxanna благодаря за споделената книга и аз ще се възползвам