Апъртаментът е купен с ипотечен кредит от приятеля ми. Той го и изплаща. Имаше малка помощ от нея първата година, но от тогава си го плаща сам. Къщата в която живее майката на свекърва ми си е нейна, а свекито е единствен наследник. н.е. си е нейна.
Според мен също не е лошо да седнете и да си изговорите нещата, а майка му при това положение да се сърди на другия брат. Между другото, ако е наследствен апартамента, тя има най-голям дял като съпруга на починалия (ако са имали брак към момента на смъртта) и най-голямо право да живее там. Поредният случай, в който се натоварва едното дете (обикновено кадърно и можещо) за сметка на онеправданото и с лош късмет. Жал ми е за жената донякъде, но като правило родителите ги създават тия онеправданите.
Аз като правила къща, лишавала се от много неща и пестяла всяка стотинка,докато строихме, мога да кажа, че не е лесно да си оставиш дома и да се изнесеш. Първата нощ, в която отидохме в новата ни къща след 30-год. в голямата къща, не можах да мигна. Мъж ми дори зарони сълзи като се изнесохме. Трябваше ни време да свикнем, въпреки че го направихме по наше собствено решение и с ясната мисъл, че така ще е най-добре за всички, А къщичката ни е в същия двор! Какво остава да отидеш на село или другаде. Но какво ли не прави човек заради децата си!? Дори да отиде на квартира. Ама не всеки го може. най-вече емоционално.
) и свекървата дори сее и копа пред блока, а аз чат-пат събирам боклуци с нея от градинката и чукаме мохабет. Изглеждат така, сякаш са намерили хармония. 
