Когато човек е мълчал дълго време и в един момент му писне да търпи той винаги е лошият, защото:
-Той не е казал навреме, другия от къде да знае, не е врачка.
-Защото не може да споделя ясно и навреме какво очаква от хората и какво самият той може да даде
-В такива ситуации винаги ще има потърпевши и други хора. Майката ще се разсърди на сина, защо проекто снахата досега е мълчала и къде е бил той да тушира проблема
-На отсрещния му идва като гръм от ясно небе и като не знае с какво е виновен си мисли, че тоя дето е мълчал досега има вина. 'Щото се е настроил ей така от нищото.
Не казвам, че трябва да се подхожда с рогата. Но човек, колкото по-дълго мълчи, толкова по-зле става. Всеки си приема нещата, както му изнасят, а ти си мълчиш, страдайки.
Казваш, каквото имаш за казване - 'ма някой щял да се сърди - голям праз. Ще му мине. То и на теб ще ти е криво от начало, докато свикнеш с новата ситуация и новите отношения. Всеки се приспособява различно. Времето нарежда нещата. Гарантирам го от личен опит.