Парфюмни размисли и страсти-204

Споменавате руските сайтове, та бих искал и аз да споделя 2-3 думи. Фен съм на руската фрагрантика, както и на всякакви руски/украински сайтове, защото единствено там съм намирал инфо за арабски аромати, като има хубави сравнения с дизанерски или ниш такива. Именно за това съм благодарен на руско-украинската публика, защото видно е доста отворена и поема риск без особени притеснения.
 
Zozina - леле как ги подреди наред дизайнерските марки 
 
Зли парфюми няма, зли сме хората  В последните ти постове усещам едно видно недоволство и личен бунт към развитието на пазарните тенденции, но честно казано, не виждам сериозно основание.
Масата хора винаги са щастливи да купуват новите хитови предложения, фирмите пък предоволни да ги продават. В крайна сметка, за мнозинството клиенти парфюмите не са някаква особена ценност или тооооолкова жизненоважна тема и най-важното за тях накаря остава да се чувстват добре, харесвани и актуални в своя избор. Дали ще е Lancome или Serge Lutens например, това не би трябвало автоматично да маркира кое е чалга или арт. За мен, чалгата е по-скоро пошлост, която хората проявяваме в отношенията помежду си, отколкото конкретна музика, стил дрехи, парфюми, външен вид и тн.
 
Не мислиш ли, че ако задълбочим посоката, която предлагаш, човек много бързо може да полудее от скука дори в ниш, инди или каквото и да било там? И как би се променил вкуса ни, ако се втурнем в тази посока? Може би накрая от върховно отегчение ще ни вълнуват само аромати на развалени яйца и гнил дънер? 
 
Колкото до идеята за уеднаквяването - има я навсякъде в живота ни и не виждам нищо страшно или лошо в нея  Тя е функция на естествения порив за реализация, изразяващ се в следването на успешните примери. Козметичната индустрия не прави изключение.
Разбирам желанието ти за повече креативност и оригиналност на идеите, но защо държиш да ти ги дадат точно водещите дизайнерски марки?

Наясно съм, че у всеки от нас е заложен изконен стремеж да се себевъзприема като уникално творение и нямам нищо против това първично усещане да намира реален израз в ежедневния подсъзнателения избор, които правим за милион неща, но и същевремнно смятам, че придобиването на комерсиални продукти не е пътя към уникалност. В наши дни, тя за мен няма материален характер, а се изразява в дребните неща, в отношението към живота и хората.
Ето теб да взема за пример/дано не ми се сърдиш за това  / - за мен си различна и уникална не заради някой твой трудно откриваем или ниш парфюм, а заради ентусиазма и страстта ти, с които подхождаш към парфюмната тематика Дали в реалността ползваш Гутие или Лартизан няма значение, защото истинската разлика между всеки от нас идва от вътре - начина по който се изразяваме, описваме, възприемаме света,  смеем се, плачем и тн. и тн.

Споделих всичко това, защото аз също имам типичен комерсиален вкус - харесвам Мюглер, Гутие, Келвин Клайн, Булгари и тн, но не мисля, че това трябва да ме притеснява или създава чувство за калъп. Нима когато нося някоя арабска щуротия или ниш, трябва да се чувствам по-елитарен или специален? Не мисля.

Щом парфюмите в наши дни вълнуват милиони хора по света, както никога до сега, за мен нещата не са толкова зле