Професия учител - 2

Това се опасявам и аз. Че ще ми се налага, че няма да приеме сериозно образователния процес, че ще обърка представите за "мама" и за "госпожата", че другите деца ще го виждат като "детето на госпожата", че няма да е много самостоятелен, като съм там... От друга страна се изкушавам да съм с него през цялото време. Оххх, каква дилема...

Ами той вероятно посещава детска градина и би трябвало да има изградени навици. Знае кога се учи и кога се играе, знае кое е позволено и кое не. При ясно заявени правила не би трябвало да има проблем. На моя син му бях казала,че каквото се отнася за другите, това се отнася и за него. Никакво специално отношение не е имало. Но той по принцип си е послушен и никога не ми е създавал проблеми. За това казах,че си зависи и от детето.

След 17 години в гимназиален етап изкарах магистратура "Начална педагогика" и от тази година съм учител в 3-ти клас. Средната е в 1 клас в моето училище. В началото на учебната година, въпреки обясненията, че всяка от нас е там, за да върши своите задължения, ме търсеше за "щяло и не щяло" ... коремчето я боли, главата я боли, мъчно й е ... Проведохме още много разговори като в последния й казах, че имаме вече 3 варианта: или спира да ме търси, или аз трябва да напусна работа, или трябва да я преместя в друго училище ... Спря да ме търси ... Определено, като си познавам детето - не бих могла да съм й учителка. През годините много деца на колеги са минали през училището, но не знам за нито едно, което да е било в класа на майка си ...

След инцидента с ритнатото 11 годишното момиче не ми се мисли изобщо как се справят учителите с това психическо натоварване и стрес на работата.

Здравейте, учители!
Няма с кого да споделя, затова реших да пиша тук. Искам накратко да разкажа през какво преминавам в момента и ще ми е полезно и интересно да прочета вашите мнения.
На 25 год. съм, завършил съм химия и по стечение на обстоятелствата ме поканиха да взема лекторски часове в столична гимназия (9 часа седмично). Бях подавал документи през декември 2016, но тогава предпочетоха друг кандидат. Имам педагогическа правоспособност и до момента съм си мислел, че това е професията за мен, защото имах страхотни учители, които са ми модел за подражание във всеки един аспект.
Знаех, че положението в образованието далеч не е розово по ред причини. Завършил съм средно образование през 2010-та и не мисля (или мислех, не знам кое време да използвам), че нещата ще са коренно различни от ученическите ми години.
На практика обаче се оказа друго.
Директорката ме предупреди да не пиша отсъствия, съответно и посещаемостта на моите занятия, които са винаги първи до трети час, е под всякаква критика Предполагам същото важи и за двойките (още не са ми го заявили право в очите). Предупредиха ме, че учениците са изключително слаби по химия. От всички класове, нормални часове провеждам само с един 10-ти клас (водя на 9-ти и 10-ти класове). Момчетата поне мълчат и не ми пречат, даже директорката ми каза, че ме били харесали.
Не така обаче стои въпроса с деветите класове. И двата девети класа показват пълна липса на възпитание и въобще не поддават на доброто ми отношение. За знания почти не може да се говори. Не знам и как да обърна нещата поне откъм дисциплина. Не искам да се правя на лош, защото мога само да ги отблъсна и да стане по-зле.
Нямам опит, още повече нещата се случиха изведнъж. Директорката ми звънна по телефона и ми предложи още на следващия ден да започна. Представете си за човек без никакъв педагогически опит и предварително подготвени материали какво е. Ден за ден притеснение. Трудно ми да говоря при шумотевицата, а се опитвам да обяснявам и да разказвам, така че да ме разбират. Търся материали, правя презентации, даже обмислях опити да се опитам да им покажа. Накрая като видях как една малка госпожичка чопли семки в час, как един господинчо ми говори на "брат", как седят със слушалки и слънчеви очила в час (основно деветите класове), просто ми отива всякакво желание и мотивация. Едва втора седмица е минала, а вече се чудя къде се забих. Не исках да отказвам, защото мислех, че това е шансът ми да вляза в системата на образованието. Не знам и дали е нормално едва на втората седмица да мисля толкова негативно.
Допълнително ходя и на втора работа, защото не мога да разчитам на парите, които ще ми дадат.
Единственото, което ме радва е този един десети клас. След часовете с него се чувствам доволен от себе си и само заради тях си казвам, че има смисъл. Дано не ги величая излишно и така да продължи работата ми с тях.
Извинявайте за словоблудството. Благодаря на тези, които са ме изчели и изразили мнение.
Благодаря!

Здравейте, колега!
Първо искам да ви поздравя за избора да станете учител, за желанието и ентусиазма ви! Аз също съм нов учител, започнах работа през януари и съм в занималня на първи клас.В момента следвам НУП, по професия съм учител по руски език.И при мен стана доста неочаквано, харесаха ме и ме назначиха още на следващия ден.Аз прекъснах втората година майчинство, напуснах предишната си работа и с голямо желание влязох в клас.Очакванията ми бяха големи, дойдох с амбицията да дам на децата най-доброто образование ( аз самата имам две деца, като синът ми е в 3 клас).Нооо още през първата седмица желанието ми изчезна и се отвратих от видяното.Моят клас е най-лошият от всички първи класове.Преди мен две колежки от занималня са напуснали, защото не са издържали.Всеки ден ми се налага да се надвиквам с тях, да крещя, да налагам наказания.Децата са арогантни, нахални,агресивни и непослушни.Липсва им възпитанието.Говорят ми на "ти", бият се, обиждат се, много са шумни в час, въобще дисциплината много куца.За няколко седмици работа имах доста сериозни инциденти в междучасията-разбит нос, уста, прещипани пръсти на вратата, паднали деца, които са бутнати от съученици...Да не говорим,че имам няколко, които отказват да пишат и по цял ден пречат на останалите.Имам и дете с психично заболяване, което започва да си блъска главата, да се скубе и да вие при проблем.Родителите естествено отричат да има някакво заболяване.Имах един ученик страшен побойник,който вече е преместен.Позволи си да ме удари в гърба с веригата на нинджагото, докато пиша задачи на дъската.Така,че колега не се отказвайте! Има и добри деца, които се нуждаят от нас! Заради тях съм все още в училище, иначе отдавна щях да съм напуснала.Моят договор е срочен, до 31.05 съм и след това вероятно на борсата Ако го направят това, няма да се върна в същото училище и клас.Ще се опитам да се преместя при моето дете, ще бъде 4 клас и ще мога да му помагам.Не се отказвайте, има светлина в тунела! Системата куца, родителите нямат възпитание, както и децата, но не бива да слагаме всички под един знаменател.Успех!

Здравейте,колеги! Съчувствам ви  За мен учителите винаги са били на пиедестал. Това ми е било детската мечта,но се стекоха нещата иначе и записах друга специалност. Учителстването ме влече,обаче, и записах преквалификация Английска филология и мечтата ми се сбъдна. Веднага след завършването ме поканиха да преподавам на хонорар в университета,в който учех. Приех с огромна радост. Вече две години съм там. Но на хонорар парите са малко и реших да се хвана на втора работа в уж елитно училище. Изкарах почти цялата учебна година.Тотално се отвратих от системата. Сега вече ми е ясно защо студентите,които идват са такива. Напуснах училището,защото отказах да съм част от система,която няма за цел да образова  Отсъствия не пиши,не гони от час,пиши високи оценки,разправяй се с нагли деца и родители. Ужас. Аз знам,че има нагли деца и родители и те не ме притесняваха,но ме шокира фактът,че директорката заставаше на тяхна страна,за да не се губят ученици и ни съчувстваше и подкрепяше само на 4 очи  В университета е по-различно,защото 10 човека може да ми влязат в часа,но са там,за да работят. Харесват ме,в разни анкети ме описват като любим преподавател.Носи ми удовлетворение. В същото време всеки ден ми се плаче за това,че нашето образование е като Титаник,с всяка изминала година затъва все повече.

Колега Всезнайко, не се отчайвайте - деветите класове, особено ако паралелката е с езиков профил, в момента са разграден двор. Имам предвид, че повечето учат т.нар естествени науки по програма за 8 клас, т.е., те имат значение единствено за удостоверението за основно образование, с което никой не смята да остава. Същевременно, в 7 клас химията обикновено се пренебрегва, за сметка на балообразуващите БЕЛ и математика, а в 8 клас се учи основно език, така че химия, физика и биология са предмети, които кажи-речи "влизат" съвсем наново в 9 клас.
10 и особено 11 клас са друга бира - дори да нямат интерес към предмета, започват да се усещат, че вече е момент да се постегнат или поне да не си създават проблеми. 

Интересно ми е дали и  до каква степен нещата ще се променят с деветите класове след две години, които вече ще са завършили основно в 7 клас и всичките им оценки от 8 и 9 клас вече ще влизат в дипломата.
Мисля, че ако съумеете да издържите още 2-3 години в системата, дори като лектор, имате много добри шансове сам да избирате работното си място. А ако използвате това време за квалификация по език, която би ви позволила да преподавате предмета на език, ще сте в много изгодна конкурентна позиция. В момента много гимназиални директори са в паника, защото голяма част от кадрите се пенсионират, а новите са кът.

Що се отнася конкретно до работата в час, не забравяйте, процесът е двустранен - както Вие трябва да заслужите тяхното уважение и /евентуално/ обич, така и те трябва да заслужат Вашето уважение и приятелство. Дотогава нещата стоят на чисто формална основа, в рамките на деловите отношения. Не е необходимо да се правите на лош /то и механизъм особен няма, освен слаби оценки на килограм/, но не се налага и да се правите на добър.
Ако е възможно, опитайте се да ангажирате част от момчетата в разработване на уроците, както и да визуализирате /и още по-добре - да делегирате визуализацията, но извън привичните копи-пейст презентации на PPoint/ елементи от материала. Опитите също са добра идея, но нека и класът участва, поне с материали. Добре е темата за следващия урок да се зададе предварително, да се раздадат задачи за мислене, дори изпълнението да е в рамките на 20-25%.

Здравейте, от два месеца започнах работа като учител и още с много неща не съм запознат.Искам да попитам как протичат проверките от директорите в час, какво се прави, на какво държат, какво следят. Ще се радвам да споделите.

На мен са ми правили две. Те си имат едни таблици,по които вписват изпълненото или пропуснатото. Не знам какво точно включват,но ще напиша какви бяха забележките,отправени към мен. Директорката седеше най-отзад през цялото време и все едно не беше там. Накрая каза,че всичко е наред,с изключение на това,че съм писала доста хаотично,неподредено по дъската,с което съм обърквала учениците (5 клас),трябвало да имам стегнат план и подредено писане  От заместник-директорката получих порицание,защото съм скъсила доста границата между мен и децата  Явно трябваше да извадя пръчката и лошия поглед. Бях поздравена затова,че през цялото време съм между децата,не седя на бюрото си,че ги окуражавам и насърчавам да участват в урока и не приемам отказ от поне опит за участие. За сновенето между децата,обаче,бях оценена с една единица надолу на практическия изпит за правоспособност  Да се чуди човек кое е по-доброто. Имах забележка,че не пиша заглавието на урока на дъската (нищо,че урокът не беше нов).

При проверка трябва да имаш всички детайли от съответния урок, в зависимост от това, какъв е той - нов, упражнение, преговор, текущ контрол.
Преговор, проверка на домашна работа, аз не включвам изпитване, че там е опасно каква оценка ще се постави, преход към новия урок, нов урок и задължително трябва да остане време за обобщение.

Съжалявам, че се намесвам в темата, но се сетих за един подход, който учителката ми по български прилагаше, когато в клас е анархия и шумотевица. Може да помогне на Всезнайко. Влиза в часа, някои деца си сядат по местата, други не й обръщат внимание и говорят или правят нещо. Тя застава права срещу тях/нас и мълчи. Не започва урока, не казва нищо. Така е седяла по 5 минути, когато почти всички се усещат и се кротват. Ако останат 1-2ма, е по-лесно, стават малцинство и другите им шш-ткат. Ако започне надвикване, това е загубена кауза, никой не слуша. Може да се пробва като подход- най-малкото ще се учудят и може и да се кротнат. След това ако им привлечете вниманието, може да споменете, че няма да започвате урока, преди всички да са готови, а ако цял час не са, значи урокът по тяхна вина няма да е предаден, а ще влезе в контролното. Или обратно- да има някаква стимулация за всеки, който кротува на мястото си до 5 мин след началото на часа.

Иначе по темата- дайте съвети за езиково обучение на възрастни, малка група, начинаещи, под формата на игра? Правила съм 3-4 игри дотук, но започнах да се изчерпвам, а ми се иска почти всеки път да има нещо такова, или поне всеки втори път.

Пипи, съвсем набързо се сещам за няколко игри: топка или малка играчка, която се хвърля в кръг и всеки, който държи топката трябва да отговори на въпрос или да каже някаква дума (тук има десетки варианти); да свързват картинки с думите; може да се отпечатат карти с думите и да играят някаква мемори игра; игра на бинго с новите думи; да подреждат разбъркани думи или разбъркани букви да получат думата. Има една, с която може да се тестват всякакви нови думи: десет картинки, които са наредени в три реда 4-3-3. Групата е разделена на два отбора. Двата отбора се редуват да махат картинки, като трябва да кажат високо и ясно думата на чуждия език, преди да я вземат. Могат да махат колкото искат картинки, но само от един ред. Губи отборът, който вземе последната карта.

А по повод другия съвет имам една картинка

Или,игра с надграждане. Пример: Учащ 1 казва: I like pizza. Учащ две трябва да повтори (заучава се конструкцията) и да надгради: She/He likes pizza. I love baseball. Уащ 3: They both like pizza and baseball / She likes pizza. He loves baseball. I never exercise.   Ей такива разни задачи тренират запаметяване чрез повтаряне

Хареса ми скелета ) Мерси за предложенията, на първо място ще пробвам топката. Тъкмо взехме минало време, ще напиша на дъската няколко въпроса "В колко стана вчера? Къде ходи вчера? Какво яде вчера?" и т.н. и ще я мятам по някого, след това той ще метне по друг и ще му зададе по свой избор въпрос в минало време (може и да не е от дъската, за улеснение само).