Аз родих на......?

  • 9 178
  • 63
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 4 833
За мен идеалната вьзраст е когато си постигнал физическа, парична и психическа самостоятелност от родителите. Детето ми се роди, когато бях на 34 години.

Подкрепям. Аз родих на 33 години.

Много ми е интересно според вас каква е възрастта? За мен е 19-23, но според мои приятелки е след 30 години. Много странно. За мен е добре майката да има малка разлика с бебето, минимум 19 години. Разбира се, тук не засягам женичките с репродуктивни проблеми, защото темата е болезнена за тях.

А ти защо искаш да знаеш?! Колкото хора, толкова мнения. Да не би да си се скарала с майка си, защото искаш да си играеш на семейство, а тя - като една трезвомислеща жена - ти е казала, че ти е още рано и в момента се чувстваш тоооооолкова неразбрана от старата си майка. След като мислиш, че разликата с детето трябва да бъде 19-23 години, а твоята с майка ти е 35, явно нещо те тревожи.

И не използвай думата ''женички'' - има доста отрицателна конотация с елемент на унижение.

# 16
  • Мнения: 6 909
За мен най-важното условие е правилният човек за баща. Другите неща се нареждат, но това не. И наистина чисто биологически е добре да се роди за първи път преди 30 години.

# 17
  • Мнения: 30
Аз да попитам, от ромите ли си? Защото гледам, че си на почти 18, а от 4 години си с приятеля си... Ако да, мисля че даже вече ти е късно...
От коментара ти май и аз трябва да се чувствам ромка.... запознах се с моя приятел, когато завърших 8 клас... 6 години по-късно сме още заедно и чакаме първото си бебче, а съм на 20.
Мисля, че всичко става тогава, когото му е времето.
Поздрави,  Hug

# 18
  • Мнения: 843
Родих сина си на 30 год. За мен беше точната възраст и не съжалявам, че не е било по- рано. Бях завършила образованието си, бях работила по специалността, имахме вече жилище с ММ, имахме и някаква финансова сигурност.

# 19
  • Мнения: 33
На 22 съм, студентка съм 4 курс и съм омъжена. Родих на 21, в момента имам прекрасно момиченце на 7 месеца. Когато имаш желание всичко се получава. Живеем си тримата, без помощта на баби, дядовци, вуйни и др. Така че, зависи от самата двойка и дали двамата са готови. Възрастова граница за мен няма. Важното е да се разбирате, да си помагате и разбира се финансова възможност за отглеждане на едно дете. newsm51

# 20
  • София
  • Мнения: 23 159
На 22 съм, студентка съм 4 курс и съм омъжена. Родих на 21, в момента имам прекрасно момиченце на 7 месеца. Когато имаш желание всичко се получава. Живеем си тримата, без помощта на баби, дядовци, вуйни и др. Така че, зависи от самата двойка и дали двамата са готови. Възрастова граница за мен няма. Важното е да се разбирате, да си помагате и разбира се финансова възможност за отглеждане на едно дете. newsm51

При нас е по абсолютно същия начин само че аз съм на 24 г и завършвам магистратура.  Hug

# 21
  • Мнения: 3 490
Не мога да разбера, защо обиждате решенията на останалите, ако не ги споделяте??? Имайте мнение без да съдите никого.

За мен под 25г е рано за дете и над 35 е късно, но не като правило а като ориентир.

Имам прятели от богати семейства. Те родиха първото си дете на 20г. Аз не бих имала дете толкова рано дори и с много пари, но уважавам тяхното решение и те са много щастливи с него. Но пак не го взимам като правило..

Над 35 смятам, че е късно защото се отваря голяма пропаст между поколенията и родителите малко неадекватни с проблемите на децата си. Също късното имане на деца означава по- малко време за тях да имат родители...( дааа, може да ти падне тухла на главата и на 20.)

# 22
  • Мнения: X
Над 35 смятам, че е късно защото се отваря голяма пропаст между поколенията и родителите малко неадекватни с проблемите на децата си.
О, винаги идва момент, в който децата са твърдо убедени, че техните родители нищо не разбират от проблемите им. Обкновено това е тийнейджърския период, в който децата откриват топлата вода.

# 23
  • Мнения: 695
Аз родих на 30 за първи и на 32 за втори път. Възрастта не ми беше определяща. Много по-важни са финансовата стабилност на семейството и психологическата готовност на двама души за ролята на родители.

# 24
  • София
  • Мнения: 23 159
Над 35 смятам, че е късно защото се отваря голяма пропаст между поколенията и родителите малко неадекватни с проблемите на децата си.
О, винаги идва момент, в който децата са твърдо убедени, че техните родители нищо не разбират от проблемите им. Обкновено това е тийнейджърския период, в който децата откриват топлата вода.

Така е. Разликата с майка ми е 22 г и сме имали спореве по какви ли не въпроси, особено както каза Уиш в тинейджърския период.

# 25
  • Мнения: X
Със сина ми разликата ни е по-малко от 22 години и днес ми заяви, че съм "скучна и от миналия век". Whistling

# 26
  • Мнения: 738
Със сина ми разликата ни е по-малко от 22 години и днес ми заяви, че съм "скучна и от миналия век". Whistling
Ами то мисленето и технологиите се подновяват с часове  Laughing
За годините не знам.Аз живот и здраве на 24 ще стана мама за пръв път  (таткото е мааалко по - голям  Laughing )Simple Smile Завърших бакълавър.Поработих (не по специалността).
Имам стаж за майчинство , ММ има добра работа и двамата нямахме търпение да забременея.Случи се след доста опити  Crazy Единствено исках и жилище да си вземем , но догодина ще е то (няма да сме първите под наем с бебче) Party Crazy 

# 27
  • Бургас
  • Мнения: 4 669
Когато си завършиш образованието и започнеш да се издържаш сама.
Твърдението, че колкото е по-малка разликата с децата, толкова ще те приемат по-скоро за приятел, а не родител, е пълна глупост. Бъди сигурна, че наближи ли пубертета, ще се окажете от различни планети.

# 28
  • Мнения: 573
Вече отговорих на въпроса от темата, но се включвам за това последното, сигурно съм изключение, с майка ми разликата ни е 21 години, но в тинейджърския период нямах никакви проблеми с нея. Беше ми като приятелка, но и аз не съм правила някакви тинейджърски глупости. Общо взето подкрепяща, разбираща, немесеща се, абе третираше ме като голям човек и аз си се държах като такъв Grinning

Обаче като родих (на 27 години) и прекарах първите месеци с бебето при нашите и бащата на работа, направо толкова пъти успях да се изпокарам с майка ми и с баба ми и въобще тотално се разочаровах от тях. Видях ги в много по-негативна светлина и нещата се успокоиха едва след като се изнесохме с мъжа ми на квартира. Преродих се, но все още се чувствам много разочарована от родителското тяло Simple Smile

# 29
  • Мнения: 3 490
Нямах предвид само за неразбирателствата с тийнеждърите.

Нравите, технологиите мисленето на децата еволюира.  имам една колежка на 54 с дъщеря на 14.  Лятото беше в абсолютен шок, от това че дъщеря и се появи топлес на снимка със съученици и съученички. Наистина беше много притеснена...
Чудех се как да и обясня, че значението на ходенето по цици е много по- различно за 15годишните от това, което и дава тя...

Общи условия

Активация на акаунт