Диагностика на средното образование

От интелектуална суета и заради полагане на академичен фундамент като неформален лектор започнах да уча магистратура по Педагогика в най-свещеният български университет. Тоест да стана академично подготвен учител, от най-висше за страната академично ниво.

Пиша тук, защото в лекциите по Педагогика, точно този форум е нарицателно за съвкупност от лаици, безотговорни родители и въобще хора, които хал хабер си няма от възпитание, обучение и образование. Тези три неща си представете са коренно различни неща според педагогиката.

Академичният ви образ: вие сте лаици, цял ден философствате с колички по парковете и плещите
глупости за Финландската система, американската, френската и коя ли не, вместо да жалите класическата Хербартова германска система от социализма, която е "най-прекрасната" (разбира се). Безотговорно и деспотично насаждате на децата компютри и технологии, вместо да четат книги и да зубрят учебници.

Това е представата за БГ родителя, която се изучава, защото вие сте също сте част от образователната система. Затова се регистрирах тук, да диагностицирам дали това наистина е така
Според педагозите образователната ни система е (била) прекрасна, но родители, общество и пишман учители я развалят с постоянни опити за пишман реформи. В интерес на истината учим интересна и разностранна теория и практика от цял свят, където проблемите с държавното училище са все по-големи, а реформите все по-кардинални.

Очаквам вашите мнения за средното ни училище. С уговорката, че то разбира се има много вариации, спецификации, уж свободно избираеми модификации, експериментални класове, чат пат и някой учител извън Матрицата.

Това пък е част от мнението ми за самата педагогика...

Педагогиката - абсурдът на науките

Ако и да има наука, чието съществуване и реализация да противоречи на принципите ѝ, това в най-голяма степен е педагогиката.
Педагогика е наука за възпитанието, ученето и преподаването, за системата, принципите, методите, алабала-алабала, за систематезиране и обмяна на знания.
Наука, която си е въобразила, че е източник за отглеждане на човешкия интелект. Провалена наука без резултати. Опора на една дефектна цивилизация, която все в перманентна интелектуална криза.
Защо провалена? Защото самата наука не може сама себе си да преподаде, изтъкана е от противоречия и абсурдни концепции. Педагогиката преподава себе си като постоянно се обяснява как всичко се върти около нея, но сякаш и сама себе си не може да убеди в това.
Ако педагозите бяха наистина добри такива, то те биха могли да предадат добре не само своята наука, но и всяка останала. А може би те все пак са добри, защото няма как да преподадат нещо, което не съществува.
Педагог би бил върховния ерудит, който ще разполага с метод за изучаване на всяка наука. Ще е в състояние да направи междупредметна и междунаучна връзка...
В основата на всички науки са еднакви принципи, изказани с различна терминология. От история, през математика до психология и информатика стоят принципите за запазване на енергията и за действието и противодействието.
Ако и да има наука педагогика, се предполага тя да интегрира, да обяснява всички науки, да намери общия знаменател, а не да се самодиференцира в собствени абстрактни термини и стотици противоречащи си концепции.
"Науката" педагогика не само че не успява да интерпретира и да универсиализира общи принципи от други науки, но сама затъва в лошото преподаване като измисля собствен апарат от наукоподобни термини. Същите термини, които ги има например в познатите ми автоматика, информатика, кибернетика и изкуствен интелект.
Като стана въпрос за педагогика и ИИ, точно програмистите в момента са много по-добрите учители, от хуманитарните учители с философско образование. Философите са добри ентусиасти, но им липсва практиката, а с това са абсурдни учители.
Пример: учител философ се опитва да ви убеди, че да живеете според принципа "здрав дух в здраво тяло" е много яко. Самият той е толкова далеч обаче от здраво тяло, колкото е Майк Тайсън от Нобелова награда по физика.
Друг абсурд на педагогиката са нейните корени. Тя се основава на възгледи на антични титани като Платон, религиозни водачи като Мартин Лутер, идеалисти като Жан Жак Русо, хуманисти като Ян Коменски... Джон Лок, Кант... който и да вземете, според педагозите все за тях е творял. Само, че тези хора и да са писали за учене и преподаване, то е било за да го критикуват като институция и система. Тези хора биха се ужасили от всяка педагогическа система, която същества в момента, от поробването на разума от институцията училище и университет в момента. И биха повели революция срещу нея, незабавно!
Защо Ян Коменски е създал ефективна и революционна система за обучение, стигнала с много мутации и до наши дни? Защото не е учил педагогика, защото е нямало такава наука по негово време, главата му е била необременена от догматични твърдения и псевдонаучни термини.
Педагогиката е наука, която има за цел да произвежда образовани граждани, които в своята образованост не могат да вземат никакви креативни решения, не са способни на аналитично мислене. Роботи с много безсмислени знания за столици, исторически факти, логаритмично смятане и какво ли не, но не и как да се погрижиш за здравето си и как да е избереш лош политик. Цел на образованието са рамки, в които не е възможно критично мислене за самите рамки. Което може да го онагледя за любителите на филмите с "Матрицата" и "Полет над кукувиче гнездо". Любителите на книгите могат да се замислят над "1984" на Оруел.
Като стана въпрос за роботи... педагозите са се взели толкова на сериозно с тяхната абсурдна наука, че не виждат постиженията на съвременната кибернетика. Давам от 5 до 10 години на времето, в което добрите учители ще бъдат роботи. Индивидуално обучение от свърх-ерудиран интелект в рамките на една автоматизирана система, каквато педагогиката въпреки всичките си школи винаги е била.
Роботът може да замести с излишък от компетенция и ефективност всяка пионка в Матрицата на образованието. Роботът може да бъде актуализиран, препорограмиран за секунди според очаквания и на общество, и на родители, и на цели, интелект на ученика.
Роботът обаче не може да бъде еталон за подражание, да всява респект, да излъчва авторитет, да шибне един зад врата, когато трябва, да мотивира и надъхва, да предложи личен пример, креативна подкрепа и състрадание. Същото което не го могат и учителите, и университетските преподаватели.
Знаете ли коя е разликата между елитен учител и средно квалифицирана учителка робот от близкото бъдеще? Никаква! Разлика може да направи само лидерът! Стив Джобс, Илън Мъск, Бил Гейтс, висшия мениджър, успял човек с уникален личен пример, свръх компетенция и доказана практика. Върховни учители, не пионки на образователната матрица за печатане на стандартни безмозъчни граждани.
Педагогиката е като религията, консервативна наука, ужасяваща се от прогреса. Прогресът, който да открие, че Земята се върти около Слънцето и че училищната система води до затъпяване. Педагогиката се ужасява от Интернет, защото не може да контролира неформалното преподаване, а всички знаете че само то може да осигури наистина полезни знания и умения на хората
Всички сами може да проверите как успяват успелите хора. В биографията на всеки е описано как той се изолира от образователната система, разкрива потенциала си и променя света!
Ако подходим индуктивно към постиженията на педагогиката, то ще останем в потрес, безмълвна паника. Стотици концепции по десетки хиляди места в света, постоянни реформи не само у нас, но и в САЩ, Европа, където се сетите... все водещи до провал. Под опеката на педагогиката, хората успяват да затъпяват все повече и повече, а малцината успели са тези, които са се измъкнали от опеката ѝ.