♡~ Черна обич ~ Любов под наем ~♡ Тема 48

Изминаха петнадесет луни от началото на тази история... Всичко започна с едно наследство... Стария Велик вожд на племето Ипликчони Тракащите зъби, реши да разпредели своето богатство, тъй като усещаше, че Великия дух скоро ще го призове да изпият чая на мира. Той бе натрупал много еленови и бизонски кожи от многобройните си битки и сега скрити в пещерите на племето очакваха своите наследници. Преди това да кажем, че племето Ипликчони населяваха плодородните равнини в Долината на дивите кактуси, а в близост бе езерото Еленов рог, където рибата бе в изобилие. Според традицията всичко което принадлежеше на стария вожд, трябваше да се повери на най способния мъж от рода, на за целта той трябваше да бъде семеен.
Така в един слънчев ден той събра пред своето типи семейството си, сина му Големия воин Нищонемой и жена му Голямата бяла птица, която на галено наричаха Патка, внука му ЙомершункУ- шамана на племето,с прякор Железния принцип. Той наскоро се бе върнал от Великите любовни поля, където се бе отдал на пост и страст в продължение на дванадесет луни за да може разбере какво точно се крие в него и как да говори с Духовете на отминалото време, което не му се отдаваше никак, а само се стряскаше в съня си когато ги привикаше, '' значи все пак има комуникация" си казваше гласно и чакаше свит на пода да се съмне.
- Така, изсърбахте си чая на мира семейство, сега да ви кажа за какво съм ви събрал. Усещам, че времето не е това, което искам да бъде и реших да предам свещената връв на този който ще пази богатството на рода и племето. Тази чест се пада на теб шамане и мой любим внук...
- Но, татенце...
- Млъкни, Патко! Още не съм ти дал думата.... Какво щях да казвам? А, да...ЙомершункУ, за да бъдеш достоен пазител на нашия тотем- Пробития мокасин, трябва да се ожениш, а това поверявам на теб, Голяма бяла птицо. Имаш две луни за да избереш избраница на нашия шаман. А ти сине Нищонемой, за сега ще правиш това което ти се отдава най много, ще мяташ копие по кошерите с мед и ще се надбягваш с пчелите, да видим тази година кой ще победи. Аз казах!

Три дни по късно...
- Лельо, имах видение за моята избраница, след като три нощи съзерцавах нашия тотем и пих напитка от ферментирала тиква.
- А?
- Не прилича на никое от нашите момичета...
- След като и аз пия вино от ферментирала тиква и на мен чичо ти ми се вижда като Брат Пит леля... Остави тази работа на мен... Само, че ще трябва да се разделиш с онова чудо дето го беше намерил в прерията- Голямата зяпка. Така и не и научихме истинското име и не се отърва от лошия си навик да си показва гърлото на всеки който и се усмихне или заговори... Единственото, което умее да прави е фокусите, които е научила в пътуващия цирк на онзи, как се казваше... а да ,цирк Апалачи...ами то маймуна на какво може да я научиш освен на фокуси и гримаси....Та, с моя приятел и довериник Конеял ще се заемем с твоето видение, а ти леля изпий един айрян с повечко сол от конско мляко дати се избистри погледа, че нещо не можеш да ме хванеш на фокус...

Два часа по късно. Младия шаман и чичо му стоят на брега на езерото Еленов рог, където си сушат препаските след поредното къпане и съзерцават в далечината как един млад воин от съседното племе се мъчи да кара водни ски.
- Чичо, гледай бягащо кану...
- Ще бяга ами, как няма, като онзи там го гони....
- ?!... Както се казва чичо, не коментирам способностите ти да си кьормусун и да не си в час с технологиите...


На другата сутрин Голямата бяла птица, пременена в най красивата си туника от кожа на южен елен и накичена с многобройни гердани от мъниста, придружена от най добрия си приятел Конеял обкичен с пера във всички цветове на дъгата и в компанията на няколко весели войни потеглиха към племето Топалки.
Това племе живееше в ниската част на Долината на дивите кестени и начело стоеше Великата знахарка - Зоркото око Трепкащото сърце, а техен тотем бе Гърнето с кактусова туршия специалитет на лечителката, която за по кратко наричаха Индиян. Заедно с нея начело на племенния съвет бяха внука и Великия воин Меката Скала и жена му Тъпото Острие, за кратко Скалата и Тъпото. Все още само като лице, но  глас бе Малката топка качамак, тъй като нямаше нужната възраст да дава и де се зачита мнението и. Но тази на която Индиян разчиташе най много на племенния съвет бе голямата и внучка Медената пита. Тя бе по различна от останалите, с кожа бяла като най нежното прерийно цвете и коса с цвета на пчелен мед. Нейната поява бе забулена в тайна, никой не знаеше откъде знахарката я бе довела, но и никой не се интересуваше от този факт. За тях най важни бяха способностите и да говори със собственото си Аз на глас и отговор да не получава, да тича като млада коза за всяко нещо и да разгадава отговорите на Говорещия с духа, за кратко Исо, който бе и най добрия и приятел от детските игри...


Да кажем и няколко думи за младия шаман ЙомершинкУ. Той живееше в типи на три етажа, негов проект, като входа си закриваше с червена кожа от рядък вид мечка, убита незнайно от кого и кога. Той бе пазител на Пробития мокасин, чийто произход бе някъде назад в годините, когато дядо му го бе събул от крака на един окуцял воин заради рядката му кожа от степен плъх и му бе дал своите почти нови тридесет годишни мокасини от кожа на проскубан заек. Негов най добър приятел от детството му и пръв съветник в живота бе воина Бдителния Сокол,а за тройка в лудориите вземаха полубратовчед му Прерийния чакал. Негова икономка и не само бе Голямата зяпка, която бе намерил измършавяла от диета и някъде из прерията и я бе прибрал от добра воля и защото го разсмиваше с глупотевините си, които измисляше и разказваше на цялата общност... Но сега трябваше да се ожени по волята на дядо си и да наследи връвта на тайната пещера с кожи...

Ето, че Голямата бяла птица пристигна в късния следобед с придружителите си в земите на племето Топалки. Тук не бе така шарено и лъскаво както е при тях, но все пак ставаше. Бяха посрещнати лично от Великата знахарка, която бе получила видение за тяхната визита. Настанени на няколко големи речни камъка и изпили вече няколко огнени напитки от кактус, Конеял  гълтайки последната си хапка от жилавия степен заек започна своята тирада:
- Многоуважаема каквато беше там изминаха много зими, лета, луни, слънца откакто не сме се виждали, ама ти си била много стара тогава...., ние идваме с мисия при теб да искаме ръката на Медената пита за нашия шаман ЙомершинкУ, пазителя на Пробития мокасин, момчето със железните принципи, най великия сред ... ОХ, ама този заек много сух бе приседна ми, нещо сладко нямате ли, например печена тиква или качамак с мед....ама и стомаха ме заболя и сега ще ми стане лошо, ой нещастния аз...Кажи им Патке, да ми дадат нещо за пиене...
- Конеял...
- А?? А да за какво говорех...Та Индиян къде е Медената пита, че ме заболя д-то от този камък, поне една кожа да бяхте дали...
- Аз съм Меденета пита....
- Вай бе, много си кльощава за нашия жених... само рагу и зъби и малко коса, че то няма нищо за пощипване....Колко много трябва да те охраним, язък за храната....Пък и нашия ЙомершинкУ  харесва по заоблени.... Голямо бяло птицо, ще я вземаме ли тази или друга да търсим....

Пет минути размисъл:
- Аз вашия велик шаман вече съм го срещала кога беше отишъл във Великите любовни полета да се себеопознае, аз бях тази която отговаряше за .... по добре да не казвам, че ще стана по червена и от узряла дива череша.... Абе с една дума хич няма да мисля, ами направо идвам, че ми омръзна сама на себе си да си говоря за него, така поне ще има кой да ме слуша....  Бабо,аз казах....
..................................

Какво е станало после, всичко е забулено в мъглата на времето и даже бръмбрите на великата Мерич не могат да я пробият и да разберат....