Песен за огън и лед 26 - Love is poison.

Безспорно му е сложна задачата - да не оплеска всичко... Но не мисля, че има шанс да се притеснява от приходи и слава. Всеки човек, започнал поредицата ще даде по някой лев/долар/лира или там каквато е валутата в страната му, за да довърши започнатото. Дори и боза да донапише, в което силно се съмнявам, ще си изкара кинтите... Човешкият манталитет не обича да оставя недовършени такива неща. Поне това е моето наблюдение..

ами да не беше разтягал нещата толкова... до колкото знам 4 и 5 книга е трябвало да бъде една, а той ги е разделил и удължил... друго - била е замислена за пет книги цялата поредица и после е станала 7.... още нещо - мисля, че времето на издаване след 3-та книга е било доста, така че негово решение... единствено се надявам да не размие нещата, за да приключи "по някакъв начин", защото с толкова персонажи на там върви работата. Много често такива поредици (най-вече сериали) завършват разочароващо и претупано накрая. За това и спрях да го гледам

 Масово срещам писатели, които имат идея за трилогия, впоследствие, издателство ги натиска, започват да разводняват следващите книги и всяка следваща книга има по-безсмислени неща. Същият проблем като с Мартин - който първо-началото е трябвало да напише 3, а не 7 книги - го имах с Питър Брет, който също е замислял 3 книги, но издателите са го натиснали за 5 книги. Заклевам се, че след 4-та няма да му прочета 5-та.(съжалявам, че се излъгах  3 -та също бе посредствена, но, първите две ми харесаха и си казах, от мен да мине. 4-та обаче е отврат). За подобен проблем чувам и в "Танцът на сянката" от Далглиш замислен като 3-логия, а вече знам за 6 издадени книги и се проектира 7-та.

А лъжата , че на Мартин 4-та и 5-та му се развиват паралелно трудно може да мине, при положение че половината текст от главите на Джайм  от 4-та и 5-та книга се повтаряше, подобни заигравания имаше с Церсей, а поне на десет места срещнах обяснения, каква е ситуацията - че "Церсей и Марджъри се дърлят за Томен, че пирати вилнеят из морето,  че Станис се бунтува на Север, Денерис е в Робският залив и т.н." и т.н. Все ненужни неща. Вместо да ми повтаря текста за Джайм с малко добавки, Мартин можеше да напише малко повече глави за Ерон или за Аша да речем. Освен това действието на някой от героите -Денерис например - течеше ужасно мудно, докато на други - Давос - течеше нереално динамично.

Не виждам никакъв проблем Белите Бродници и Другите да нападнат Вала, Джон да завърши епични сражения с тях, които да продължат няколко месеца, междувременно Егон да се разшета из Дорн, а Денерис да се натовари на корабите на Вик с драконите и да пристигне?
Обаче сто процента Мартин има договор с продуцентите да не издава книги от поредицата, докато не свършат филмите.

ако сте чели Малазанската книга на мъртвите там започва ужасно мудно, дразнещо и изнервящо, после обаче се отприщва и е супееер интересна, няма го тва като в Троновете.... същото се отнася и за Хари Потрес и Хънгър Геймс - има си финал и не е разводнено и вкарано хиляда и петстотин сюжетни линии.... като се прави нещо трябва да има някакъв край, по възможност смислен, не като БГ сериал да дъвчат 50 серии няква тъпня и после за 5 да приключат по най-смотания начин всичко  яд ме е, защото книгата и идеята е хубава, но след 3-тата нещата забиват яко... и още повече не се очертава да има нова/нови книга/и, за да има и някакъв край...

В четвърта и пета книга има много интрига, задълбочават се значително нещата. Къде го виждате това разводняване?

специално в 4 книга нищо не се случва освен накрая... описания, описания и тва е.... 5 е малко по-добре, но излишно много сюжетни линии без "време" (защото за две книги реално няма как с толкова много нови и стари сюжетни линии да има и развръзка и финал) за довършване...
а ти какво имаш пред вид под интрига?

Може нищо да не се случва като екшън, но разбираме страшно много за всеки от POV-тата, най-вече за близнаците.
Точно Пир за врани ми е най-любимата.

  Да ме извиняваш ама в Хари Потър има постоянно действие и се навързват нещата, какви разводнявания?!


Съгласна съм с Дези и Бум за 4 и 5 на песента.

Обожавам т.нар. Северна конспирация в последните книги,както и скритите нещица,заложени в Речните земи.Нямам търпение за развръзката.
И главите на Санса/Алайн са ми страшно интересни.
Бриен пък ходи напред назад,но чрез нея стават ясни доста неща,включително виждаме и Хрътката.
В никакъв случай не мога да се съглася,че е разводняване.Ако Мартин не бавеше толкова много всяка следваща книга,нямаше да има такова повсеместно мрънкане.И аз съм от мрънкащите де,този човек направо се оля,това са много години.

ами то е много хубаво, че има хора, на които им харесват 4 и 5 книга... просто аз не съм от тях 
точно това казах  

 Мен пък точно хилядите описания ме побъркаха. Орентиран съм силно към екшъна и друг път съм казвал, че книга в която няма пряка реч или не е наситена с действие не я приемам за нормална. Цялото пътешествие на Тирион отакто го плени Джора ми бе супер тегаво, а факта че  Мартин се занимава с Чертога и в 4-та книга и в 5-та, при положение, че е казал, че книгите са паралелни по географски признак....еми какво да кажа повече. Спокойно можеше пленяването на Церсей да го набута в пета книга, да ни спести две-три глави в четвърта за нея, а вместо това да се занимава с нещо друго. Същата работа с Джайм - не виждам защо трябавше да се повтарят толкова много стара информация в 5 книга, от четвърта, за да се добави малко описания, и за да се разгърне образана Джайм, като всичкото това можеше спокойно да стане още в 4-та.

А в в 5-та книга реално не се случав НИЩО. Джон, Денерис и доран тъпчат на едно място, оплитайки се в заговори, Тирион пътува цялата книга, Станис за една книга проведе една малка битка, Церсей цели две книги не я осъдиха, и най-забележителното нещо което се случва всъщност са трите атентата - срещу Кеван, Джон и Денерис, както и смъртта на Куентин. като изключим това - нищо чак толкоз забележително, като се има превдивид, че идват чак в края на книгата.
за сметка на това първите три книги бяах пълни със събията - осакатяването на Брандън, Смъртта на нед, издевателствана на Санса, Смъртта на Визерис, смъртта на Ренли, пленяването на Джайм, изгарянето на Зимен Хребет, смъртта на Роб, Смъртта на Джофри и много, много други....

абсолютно 

не, че има лошо от това да се харесват 4 и 5 книга, но не са моят стил  и се различават доста по динамика от 1, 2 и 3 книга...

Естествено, че се различават,
чичо е преценил, че има достатъчно интелигентни читатели,
за да ги погъделичка и им даде храна за размисъл,
точно в главите на Алайн, Серсей, Ариан, Сам ... Както и при Тирион и Теон.
Който иска мисли върху написаното.

Останалите така или иначе ще четат (и тролят) на килограм.

Поредицата не може да мина само с едно четете ,както тук е многократно доказано. Изпускаш толкова много моменти. 1,2,3 направо  ги излапах толкова динамични и бързи ми се струваха, стигайки до 4-та ,щях да пукна от скука ,едвам я прочетох. Когато излезе 5-та книга ,се върнах да ги препрочета и открих красотата на 4-та книга. Направо все едно не я бях чела, толкова бях изпуснала.С всичките и скрити послания и хиляди малки случки , от които ще зависят големите събития. И разкриването на цял един нов свят , а не "лесното" ограничение до 4 дома , и няколко странични героя. Затова за момента нямам любима книга от 5-те.

 "малките" послания винаги много са ме дразнили. Посланието в една книга според мен трябва да е голям и да те удря с чук по главата - например, че никой  човек няма право да държи друг човек  за  роб (ОЦеола). Да чета обаче кой какво е ял и да правя тънки сметки от какъв цвят е яденето  или какъв е вкусът му е отвратителна работа, защото опира до тълкувания, а тълкуванията са твърде относителни според вкуса на всеки човек - ако аз кажа че небето светлосиньо, друг ще каже че е тъмносиньо, зависи какво разбира под "тъмно" и "светло". Тук говорим за абстрактни неща.
посланието трябва или да е гигантско - например  "независимостта на някоя държава", "освобождението на робите и т.н." Иначе може въобще да няма послание. послание в стил "баронът дойде със седем адютанта - сетете се защо са точно седем?" е дразнещо.


Разбира се всеки автор може да преценява как да пише, но щом пишеш за масо вата аудитория, а не за елита, явно не пишеш за "интилигентните", иска се по дотъпно писане.
Относно "интелигентните" четящи. Фол беше супер интелигентен и книгите му ги разбираха трима души - Богданов, той самия и за Людмила Живкова, защото никой друг не можеше да вникне какво е казал, и трябваше "преводач".  респективно и тиражите бяха ограничени. Мирче Елиаде пишеше "опростено" а се чете по цял свят. Толкова за "интилигентното" писане.


На въпроса - връщал съм се многоктратно за да уловя някой малък дейтал, но това буди само раздразнение у мен.   Радвам се на дейтайлите, но те не трябва да превземат книгата, а да се нанасят плавно. най-добре това ми се струва засега в "Живите кораби" на Хоб - всички герои са разгърнати,  героите не се радват на спокоен живот,  нишките на съдбите им, им се преплитат,  непрестанно никнат нови проблеми, но няма хиляди маловажни персонажи като при Мартин, някой който да се появи само за да бъде убит. също така проблемите при Хоб са по-ежедневни - кой защото не може да си плати зестрата, кой защото не е станал капитан на Кораба вивачия, кой защото е мечтал за една съдба, а има друга. При Мартин всичко е интриги. те са интересни до един момент, но ако няма непрестанен екшън бързо омръзват.