Публикувана: 26 ноем. 2016, 19:38 ч.
Последно мнение: 30 ноем. 2016, 21:03 ч.

Проблем с взаимоотношенията заради здравословен проблем

14 502
137
1

1
...
5
6
7
...
10
Всички

# 75 28 ноем. 2016, 10:32 ч.

Пловдив
Мнения: 2 807

Добре преценил е, че иска да се отдръпне заради проблема, но защо не го направи, когато му казах? Тогава пак си е съществувало всичко. А относно какви отношения са се заредили незнезнам точно, въпреки че веднъж ми каза, че ме обичал и един път ми го писа на съобщение. Аз бях като ударена с мокър парцал, за такова кратко време да е наясно и да има такива силни чувства.
Но незнам може би защото ми се иска, мисля, че му трябва да мине малко време и може би вече няма да е чак така стреснато настроен.

# 76 28 ноем. 2016, 11:15 ч.

София
Мнения: 929

Цитат на: *Padme* в сб, 26 ное 2016, 19:38

Здравейте, преди около месец, месец и нещо се запознах едно момче, с което много си допаднахме. Излизахме доста, но тъй като аз имам здравословен проблем, който след големи обиколки по докторите все още не може да разрешим (става въпрос, че ми прилошава от време на време). И въпросът ми е следният, тъй като се случи миналата седмица да ми прилошее и той след това ми писа, че бил много плашлив и това. Според вас какво трябва да направя?

Изследвала ли си щитовидната жлеза?

# 77 28 ноем. 2016, 11:17 ч.

Мнения: 5 508

Може би, защото човек осъзнава, че не може и/или не иска да се справи с нещо, да си го причинява и т.н, едва когато го изпита.
Отделно идва въпроса дали си му обяснила правилно състоянието си? Защото едно е "става ми лошо" и съвсем друго "припадам/губя съзнание".
Всеки се мисли за много силен и много адекватно реагиращ при стресови ситуации, но при повече от половината това нещо се изпарява в мига, в който попаднат в такава.

# 78 28 ноем. 2016, 11:27 ч.

Мнения: X

Цитат на: *Padme* в пн, 28 ное 2016, 10:32

Много хора, особено мъже, нямат достатъчно въображение, при други, особено при жените , пък е в повечко от необходимото. Та едно е да знаеш нещо, друго е да го видиш.
Според мен, най-добре е да го оставиш да премисли, да преживее и осмисли видяното и да реши, може ли, не може ли да бъде с теб. Но ти не можеш нищо да направиш, освен да изчакаш. Току-виж пък се появил по-достоен мъж . Може ти да решиш, че не си заслужава да се занимаваш с депресирани особи. Млада си , много неща ти предстоят, дано хубавото е пред теб.
Но обърни си по-сериозно внимание, недей се оставя с неизяснена диагноза при това състояние. Наистина може да е съвсем безобидно и лечимо. И не се самосъжалявай толкова, напери гребена, както се казва. Не си поставяй разни цели , на всяка цена. Когато човек е готов и за меда, и за жилото, обикновено му се сбъдват желанията.

# 79 28 ноем. 2016, 11:31 ч.

Пловдив
Мнения: 2 807

Цитат на: sugar baby в пн, 28 ное 2016, 11:15

Цитат на: *Padme* в сб, 26 ное 2016, 19:38

Изследвала ли си щитовидната жлеза?

Да, това беше първото нещо, което ми изследваха и няма проблеми.
И да смятам, че съм обяснила подробно точно какво ми става, даже се бях обнадеждила от реакцията, защото той като разбра, че ми става веднъж на 30-30 и няколко дни каза "а то това не е нищо"

# 80 28 ноем. 2016, 12:20 ч.

Мнения: X

А тези припадъци от малка ли ги имаш, или на по-късен етап се появиха?
Питам, защото аз като дете имах припадъци, но при мен е по рождение , мисля генетично, имах и сърдечен шум, случвало се е за кратко да губя съзнание и да припадна, после след секунди пак идвам на себе си. Това се получаваше при някакво свръхнатоварване - физическо или емоционално.Последно припаднах след раждането. Общо взето с годините се пооправих. Моя приятелка и тя е така, веднъж на около 25г. сме били - тя припадна в автобуса за кратко, от блъсканицата и стана лошо. Аз бях с нея и я задържах да не я смачка тълпата, помолих да и отстъпят място. За този вид синдром има лекарства.
За останала част - не си престаряла, няма какво да го преследваш този, насила хубост не става, ако размисли, и ти все още го искаш, да. Иначе се лекувай, може и друг принц да се появи на хоризонта.

# 81 28 ноем. 2016, 12:42 ч.

Мнения: 635

За епилепсия ли става дума?

# 82 28 ноем. 2016, 13:05 ч.

Мнения: X

Не знам при авторката какво е, за себе си мога да кажа, макар, че никога не съм си правила генетично изследване, то отговарям на някои признаци, слава Богу не в някаква крайна форма:

http://lechenie.bg/sindrom-na-marfan/

# 83 28 ноем. 2016, 13:47 ч.

Мнения: X

Цитат на: The Black Cat в нд, 27 ное 2016, 20:49

Цитат на: Мохини в нд, 27 ное 2016, 20:29

Ох, само това не му казвай, моля те.
Ако все пак те потърси, а ти вече не искаш, по-добре му спести "че не можеш да се занимаваш с психически нестабилни хора", защото такива хора са изключително уязвими и раними.

Което пък явно ги прави неособено съобразителни и емпатични към чуждата уязвимост и ранимост, хммм... Thinking

Така е. Истината е, че много чувствителните, които обаче са сучвствителни само за собствената си кожица, но не и към другите, не са нищо повече от егоисти.
На мен лично това, че лекарят му бил казал да не се вижда с нея, ми се струва изсмукано от пръстите оправдание, защото е страхливец и просто не му се занимава, т.е. харесва я, но не достатъчно, камо ли да я обича. И използва един вид ето "лекарска заповед е това", за да си измие ръчичките. Жалка работа.
Авторката да се концентрира върху лечението на проблема си, това, за което бленува на всяка цена, се случва спонтанно и само ще дойде днес или след година. Simple Smile

# 84 28 ноем. 2016, 14:12 ч.

Пловдив
Мнения: 2 807

Случи се преди 6 години след една висока температура, за която не можаха да кажат от какво е. След това правихме много изследвания и всичко е в норми, но тук в България докторите казаха, че е епилепсия, въпреки че изследванията са в норма. В чужбина невролог е наблюдавал припадък и каза, че прилича на епилептичен, но не е. Тук след като им казах ми казаха, като се съмнявам и не вярвам да ходя да се лекувам в чужбина.
А за момчето сигурно има някакви съображения, за които аз да незнам, но след като аз съм намерила сили и съм му казала, защо и той да не го направи?

# 85 28 ноем. 2016, 14:32 ч.

Мнения: 5 508

Защото хората сме различни и всеки реагира, възприема и прави нещата по свой си начин Peace

# 86 28 ноем. 2016, 14:39 ч.

Бургас
Мнения: 3 610

Тези припадъци дали не са психосоматични? Това разстройство изключено ли е?

# 87 28 ноем. 2016, 15:24 ч.

Пловдив
Мнения: 2 807

Цитат на: rosi81 в пн, 28 ное 2016, 14:39

Тези припадъци дали не са психосоматични? Това разстройство изключено ли е?

На два различни психолога ходих и ми правиха някакви тестове и казаха, че нямало проблем. Ако с това може да се изключи

# 88 28 ноем. 2016, 15:32 ч.

Бургас
Мнения: 3 610

Цитат на: *Padme* в пн, 28 ное 2016, 15:24

Цитат на: rosi81 в пн, 28 ное 2016, 14:39

Тези припадъци дали не са психосоматични? Това разстройство изключено ли е?

Какви психолози, клинични ли? Всъщност психосоматичното разстройство не се диагностицира никак лесно, нито само с някакви тестове. Аз бих потърсила кадърен психиатър. Това, което съобщавате като отключващ момент /с високите температури/ беше ли съпроводено/предхождано от някакво силно травмиращо преживяване? Вие реално подложена ли сте /била/ на силен хроничен стрес, неблагоприятна семейна среда и тн.?

# 89 28 ноем. 2016, 15:51 ч.

Мнения: 46 638

За съжаление хората са устроени така, няма какво да се лъжем. При една по-дълга връзка нещата са различни, но когато е в началото...
Имам приятелка, която имаше такива припадъци на 20-25 г., вече наближава 40-те и изчезнаха отдавна. Но първият й мъж я напусна след като видя един пристъп. Вече е щастливо женена за чудесен мъж и има 2 деца, така че всяко зло за добро Simple Smile

И аз да попитам - какво усещаш преди да припаднеш? В определени ситуации ли се случва - стрес, страх, преумора?

Препоръчани теми

Просто се влюбих в Нея!

Невъзможните хора в живота ни

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Магазин за... критерии

Причина:

Причина: