Боледуване на децата ни - тема 45

ООф,знам.Днеска уж обещава,че ще пие,но на обяд ще видим.
Мутафова,Хоуп,то вчера го дадох на сила и след малко му се догади и го повърна.Втори път или повече не смея да дам,за да не го предозирам нещо.То не бяха заплахи,не бяха подкупи,не беше молене и с 300 зора едва 1/3 и нищо накрая.
Мутафова,след храна го давам.То ако е преди не знам ще има ли сила,която да го накара да го изпие въобще.
Аз сега чакам да дойде една позната за малко да и го оставя и да отида да взема антибиограмата от онзи ден и до магазина,че в тоя студ и лед не смея да го водя с мене.Надявам се само да не сме започнали АБ ей така,а да е правилния и да не е резистентен към него.

Добре де, тоя антибиотик все пак не може ли да се разтваря в нещо - сок, мляко, нещо такова.

Месечинке,ако не иска днеска така мисля да направя.Ще видим дали ще се излъже,но предния път с Аугументина нямаше и това успех.Усеща го и му се догажда повече.

danaeka извинявам се отново, но това със заплахите аз лично не го разбирам.
Детето болно не му добре и ти го заплашваш? За какво ? Че ще го заведеш в болница или че ще го набиеш? Извинявам се отново но не те разбирам.
Бил обещал че ще го пие...и ти очакваш дете на 4 години да спази обещание. На секундата в която  му го поднесеш в неговата глава ще се завърти филма: заплахи, насили е, повръщане.
От тук до даването трябва да говориш...как знаеш че е кофти на вкус /то си е така/, как знаеш че не му е приятно, но децата трябва да са здрави. Как знаеш , че му се догажда но ти ще решиш този проблем, ще му дадеш близалка....дано успееш, че ми става мъчно за детето.

По-добре директно само АБ да изпие-3.5 мл. не е много като количество.  Иначе като се разтвори, трябва да следиш да изпие цялата чаша. Като усети вкуса, пО ще му е зор всичкото да изпие и глътне. Казвай му да гълта бързо, да заминава надолу, че да не усеща вкуса..

Заплашвала съм също за АБ...на война, като на война....пред алтернативата да сме в болница, предпочитам да го постресна.

Вярно, че е по-добре да го глътне, но ако пък наистина му се догажда трябва да се измисли друг вариант. Да ви кажа и аз вярвах, че винаги мога да убедя моя да пие лекарство, но ето, последния път като опитах да му дам сироп против запек ударих на камък. Половин ден го мъчих - с молби, с увещания, с гушкане, с подкупи, със заплахи - е не и не! Накрая го изсипах в чай и го изпи. Накрая чак заподозря нещо, като видя остатъци от семенца от смокиня в чашата. Ама като свърши работата час по-късно му казах "видя ли сега"

 teta75 а интересно като стигнете до болница и почне да пищи там с какво го постряскваш тогава?

Относно вземане на кръв, инжекции и каквито и било други интервенции никога не съм го плашила. Обяснявам че, не е приятно, че може да го заболи  за секунда, че е като да се набодеш на пръчка и какви ли не други обяснения...но детето ми не влиза стерснато и не преживява кошмари. Със сигурност не се кефи. при последното вземане на кръв, седна на стола и каза : Аз ще се разрева...казах : Плачи , няма проблем  и по-големи деца от тебе плачат. Но да знаеш плача засилва болката Даже не разбра кога са го боднали.

Хоуп,заплаших го,че ще го заведа и оставя в болницата сам,ама на него хич не му пука.Смее се насреща ми,вика хайде де и се крие.Да,ама не позна.
Аз там го оставях да реве колкото иска,ама знае,че няма къде да избяга.
Месечинке,не е гаден толкова Сумамеда.На мен на ягода ми миреше и не е горчив.
Тете,и аз така,ама моя не се поддава лесно.

Че кво да го стряскам в болницата, бе Хоуп. То аз съм стресната там, той-дваж
Той знае много добре, че в болница не е приятно. Както и аз. Няма кво да се лъжем.
Обяснявам му, че ако не изпие АБ, ще дойде линейката и ще ни вземе в болницата, а там няма детско, няма тв, няма да можем да си правим каквото си искаме-както когато сме си вкъщи. Това не е плашене, това е напомняне на действителността

Ииииии...пред переспективата да вляза в болница с него, всичко бих опитала

За интервенции и аз не плаша, то е глупаво, детето е наплашено и без това. Аз не се ядосвам на страха и плача, а на нежеланието от инат да изпие нещо. Все пак как би трябвало да постъпя, ако с добро просто не става и убеждаването не върши работа? Нали лекарството все пак трябва да се изпие. Ясно, че заплахата е последен вариант, но все пак е вариант.

при моята заплахи и сила изобщо не действат, та прибягвам до други мерки.
като беше на 3.5 г. ѝ бях написала писмо от джуджетата на дядо коледа. джуджетата ѝ пишеха, че вчера са минал край нашата къща и са видели едно момиченце, което не иска да си слага капки в ушите. и сега джуджетата се чудят да правят ли подаръци за това момиченце и да не правят ли, дали пък не е непослушно като не иска да си пие/слага лекарствата, и т.н. накрая завършваше с подкупващото, че ако си слага капките в ушите, ще ѝ направят подарък-изненада, за който и тя сама не се е сетила да напише в писмото до дядо коледа. но само ако си слага капките. а пък джуджетата ще наминават покрай нашата къща, за да видят дали наистина ги слага. много се беше впечатлила и търпеше 
имам и други подобни, но някои чак ме е срам да ги разказвам 

При моето(2г10м) дете заплахите нямат никакво значение,просто не ги приема сериозно. Преди съм пробвала,ще ти се разсърдя,ще ти дам играчките на послушните деца,няма да получаваш бонбони и някакви такива,каквито са ми идвали на ума. Пробвала съм само 1-2 пъти и не действат. Сега ако се заинати,просто спирам за известно време и след това започвам отново. Ако знаете колко хапчета инфлуцид съм изсмукала,и колко капки ми е сложил в очите,за да види че не е страшно,или защото играем на доктор-първо е той,и аз пия,после аз а той пие лекарствата. Абе мъка е. Вярвам,че няма как да съдим Дани,защото не сме в нейните обувки. Незнам как може да спре детето си да не повърне,то си е рефлекс.
Но пък моя приятелка с дете на 4г я заплашва,че ще викне полицията да я вземат,че ще напише на дядо Коледа че не е послушна и при нея действат. Веднага изпълнява.
Та искам да кажа,че е индивидуално,всеки си познава детето.

Дани, бактерия ли е излорина и при вас ? Щом говориш за антибиограма ?

 Моя на моменти  нещо не му харесвам пак погледа... дано да е от антибиотиците, все пак този месец пи два един след друг.. общо 18 дни на антибиотик, та си  е удар за организма.
А и корема , стомах де, пак се обадии.. пак тежест, парене и киселинни оригвания ,макар и за по кратко.

Снощи обаче, като го къпах и напипах подутички лимфни възли в слабините...в началото на бактериалната ангинаа на вратлето също се бяха подули...но сега са поспаднали.Може бии тия в слабините в началото са били така, но сега  ги забелязах. и от едната страна е малко болезнен лимфният възел. При Варицелата също му бяха подути и болезнени освен лимфните възли на вратлето, но и тия в слабините...таа надявам се е нормално сега от бактериалната  ангина да са се подули.Да не го удря в урогениталната система нещо...събота сутрин сме на изследвания.. та поне те ще станат до обед - кръвта и урината.

Дани, и аз като една свекърва да ти кажа - не може повече да продължава това тръшкане на 4-годишно дете, утре може и за цигари да ти се тръшне - ще му дадеш ли? Постави картите на масата и покажи кой е възрастния и кой детето.
И аз съм заплашвала, имало е ефект. Сори, ама и моите принципи и лични убеждения някой път си вземат почивен ден, ако алтернативата е болница, това ми е е дин от най-големите кошмари 
А за инхалатора пък не се сещам какво точно го смущава  То нито боли, нито има гаден вкус - просто дишаш едно нещо и  толкова 

Лисе, благодаря за темата 

Ето ме момичета. Питали сте за нас 
Хич не ми беше до четене. Детето беше много зле, егати ангината...ако е била само тя, така и не разбрах точно. Както знаете в четвъртък си тръгнахме от спешното след 4 часа чакане. В петък ЦРП беше се покачило на 160 и от педито направо в болницата. Отишли сме в 13ч и влезнахме в нашата си стая в 19 часа  Малкия накрая нямаше сили да говори. Едно немощно гласче имаше до завчера. В спешното правиха снимка, прегледа го УНГ, каза ангина. Тяхното ЦРП беше 118. Но те винаги са се различавали, явно от лаборатоиите. Чакахме толкоз защото чакат кръвни, гърлени секрети( така и не разбрах резултат). Идват линейки, нямат свободни стаи. Дадоха му нурофен, темп. спадна. После пък през ноща беше с 35.5. Не можем го стоплим, после пак 39 градуса. Обаче пък още в събота сутринта пожела да яде и пие. В тази болница бързат с изписването, УНГ препоръча да останем до днес включително на венозен, да направим 5 дни, но вчера на визитата решиха, че е по-добре и ще ни изписват. Та сега се лекуваме вкъщи със сироп продължаваме да даваме АБ. Гърлото е още червено и сливиците подути. Завеждащ отделението мина, каза, че и за пневмония така процедират. Като ги стабилизират лечението продължава вкъщи. Уж не е било пневмония, не и вирусна с това ЦРП, което показва бактериялна инфекция. Виждаха се секрети на снимката, уж като бронхит. Щяха кръв да му вземат уж преди изписването, но не взеха. Аз пък не питах вчера пак за снимката, но те бяха ми казали, че дори и пневмония да е това е лечението.
Сега съм на тръни дали този сироп ще му действа. 5 дни ще го давам още. Между другото това е същия АБ, който пи сряда и четвъртък и не подейства. В болницата му вливаха същия. Ето че така подейства, сега продължавам през устата да давам.
Някой попита за левкоцитите. Границата тук е до 17.5. Неговите бяха 9.5. И аз изрично питах колко са. Докторите само за ЦРП говориха. Сега имам изследванията вкъщи. По-късно ще ви питам някой неща
Иначе тоз път се усетих, че съм привикнала към болницата, за трети път ни е. А малкия ако го питате даже му харесва. Има там една стая отрупана с играчки и предиобед и следобед я отварят за деца, които не са заразни. Ама всички бухат и смъркат де 
Малкия даже в неделя се разбуха здраво, съквартирантката по стая, майката, беше яко болна и две вечери спахме в една стая. А на отворен прозорец не можем да спим.
Малкия таз сутрин стана и каза, колко хубаво беше в болницата