Ще дам детето си на баща му.При какви условия?

Преди 50 години може, но "все още", при положение, че сигурно всеки втори се е развеждал поне веднъж - едва ли.

С това не мога да се съглася. Развода много отдавна не означава човек второ качество. А коментара за дамгосаните деца ме остави безмълвна.

Не искам да давам крайни определения и съвети, защото знам колко е трудно на една майка да вземе такова решение за детето си.
Мога само да те посъветвам преди да даваш детето при баща му да пробваш с преместването му в друго училище. И много силно препоръчвам, ако го направиш да не казваш на никого в училището - нито класна, нито директорка, че с мъжа ти сте разведени. Много възможно е децата в класа да го провокират, много възможно е да му е лепнат етикет от родителите на съучениците му, който етикет да го използват пред децата си вкъщи и по този начин те да го нарочват и т.н. Опитай се да му дадеш едно ново начало в нов клас без да даваш някакви подробности, защото учителите и директорите в училищата също слагат етикет на децата. Потърси и някаква консултация с психолог - опитай всичко.
Друг вариант е да го дадеш детето при баща му за лятната ваканция - цялата. Нека прекарат заедно три месеца, за да може малкия да осъзнае, че в действителност при баща му не е Дисниленд и едно е баща му да има време за него два пъти месечно, друго е да е на линия 24/7 цели три месеца. Дай им и списък с книги, които трябва да прочетат през лятото, да правят диктовки и да му дава задачи, за да се упражнява. Нещо, като пробен период - да видят и двамата какво ги чака. Почти съм убедена, че след толкова дълъг период заедно и двамата ще са на различно мнение за нещата 

Ами и аз така си мислех,ама все още е пожелателно,за съжаление. В този форум,а и по принцип никога не говоря,ако нямам какво да кажа.За да кажа за наблюденията ми в бг обществото и за "дамгосването",значи имам опит с това и база за сравнения

Добре, ама ако половината общество е разведено, и то самото ли гледа на себе си и на децата си като на дамгосани?
Една-две лелки (примерно) не са "обществото".

TiFoNi идеята ти е да се освободиш от тревогите и да затвориш устата на баща му ? Или да помогнеш на детето си? Предлагам първо да си изясниш твоята идея и тогава да търсиш варианти.

Имам син на почти 18 год. Когато влезе в първи клас тъкмо се бяхме разделили със създателя му. Първото нещо, което споделих с учителката му беше, че съм разведена за да следи ако възникне проблем да работим по отстраняването му. Тя ми отговори да съм спокойна, и че смята че няма да има проблеми. В последствие се оказа, че доста висок процент от децата в класа и като цяло във всички първи паралелки са с разведени родители. Проблеми е имало, но никога от това естество. Та винаги съм се чудела на такива изказвания. Ако идват от 90 год. ми баба и приятелките и няма да ми е странно, но от по-млади  

Ами,незнам,имали сте късмет Аз говоря за хора учители,при това в голям град/не говоря за тесногръдо местенце,дето всеки гледа в купичката на другия/ На учителски съвет "Х.не се справя,лош и т.н.'ма той е дете н аразведени",т.е.от такива деца няма как да очакваме нещо друго. Жената,дето е ок с отглежданите деца от еднополови,вм.от разведени родители е училищен психолог. Казвам,че е присъщо на хората в БГ да смятат,че тези неща се случват само на другите,да си чукат на главата да не дойде при тях и да говорят на децата си,че еди кой си е лош,защото майка му и баща му са разведени.

Най-вероятно разковничето в твоя случай е"че В последствие се оказа, че доста висок процент от децата в класа и като цяло във всички първи паралелки са с разведени родители"

Прости хора има навсякъде, но както каза Магдена те на са обществото. Това, че лепиш клеймо на някой само защото е направил грешката да се обвърже с неподходящ човек и демонстрираш презрение към детето му ( което пък може да се окаже гении ) говори за твоят умственн багаж, а не за този на другият. Жалко, че такива индивиди учат децата ни.

Честито Рождество! Моят съвет също е да не се отказваш от родителските си права в полза на бащата.
Доколкото бях чела преди години за споделеното упражняване на родителски права си спомням за примерен вариант децата да са при единия родител от понеделник до четвъртък, а при другия от четвъртък вечерта /17-18 ч./ до неделя.  Доколко това ще ви върши работа не мога да преценя.
Нашия режим на свиждане е със споразумение: първа, трета и ако има и пета седмица от петък 17 ч. до неделя 17 ч., 20 дни през лятото и пет дни през пролетната ваканция. Исках и по-широк да дам, но добре че поне за това послушах адвокатката си и остана този режима. Имахме устна уговорка да не се съобразяваме с режима, а когато бащата ги поиска да му ги давам, но след около година като започнах друга връзка такива филми започнаха, че не е за разказване. Сега му ги давам само според режима пред свидетели.
Относно вашата ситуация, ако бащата има искреното желание да се справите с проблемите на детето мисля, че може да ви окаже /на теб и детето/ подкрепа и без да се налага да стигате до там /да му предоставиш правата/. Един път дадеш ли ги доброволно после не можеш да си ги върнеш. А какво ще се случва с детето ти там и как ще го настройват и манипулират например да се обърне и да каже, че не иска да идва при теб и да те вижда... не знам, хубаво си помисли за това.
Ще ти дам за пример случая на една моя съгражданка Елена мисля, че се казваше, учителка от гр. Бургас хем правата бяха дадени на нея и какво ли не правеше бащата, през голям ад минава и тя.
И последно имах една колежка, тя има доста буен син, знам че това дете го местиха в 3 или 4 училища, отделно в самите училища сменяше паралелките и накрая с възрастта ли поулегна /4-5 клас/ или с училището/педагога, но вече трета година се задържа в последното училище и са много доволни. А семейството не са разведени, нормални интелигентни хора с престижни професии. Явно детето си е било по-буйно. Ако имаш въпроси мога повече на лично да попиташ.