Хистеректомията - въпроси, отговори, коментари - 4 тема

  • 122 056
  • 713
  •   1
Отговори
# 480
  • Мнения: 234
Аз също съм с много тежка форма на ендо и аденомиоза.С 7 гинеколог операции,накрая пълна хистеректомия.Но пия ливила.Няколко гинеколога ми казаха че било най-добро за мен.Пробвах 2 месеца да не го пия беше ужасно.Първите 6 месеца след хистеректомията пих фитоестрогени заради ендометриоза,но след това започнах ливила.Иначе за бол като ите в ставите съм го преживяла.Заради това,че не пиеш хормони са болките.Имало е случаи сутрин да не мога да мръдна от болки.Всички пръсти на ръцете ме боляха.Според мен питай за това лекарство,което ти пиша.То съдържа "тибулон"

# 481
  • Бургас
  • Мнения: 12 958
Не е ли Ливиал?Един гинеколог преди ми го беше изписал,но заради гърдите и той беше казал до девет месеца,даже каза по-добре шест.То ок,шест,ами после пак ще имам болки.За сега ще искам талон за ортопед,искам да чуя дали ще потвърди за артрита,тогава пак ще му мисля.
Ужас,аман от болести!

# 482
  • Мнения: 234
 Да "ливиал" е лекарството.Аз съм също с мастопатия, ежегодно се следа при мамолог.Казват ми,че мога да го пия с години.Даже при двама гинеколога ходих моят и още един и все това лекарство ми препоръчват.Давам по 100лв.веднъж на 3 месеца.В кутийката има 3 блистера по 28 хапчета.Днес си взех епикризата от последната ми операция от апендисит.Всички ме гледат едно странно,като казах че още ме боли операцията,всеки ми казва "ми ти с толкова много операции,няма как да нямаш поражения от сраствания"Даже,когато ми сваляха конците хирурга ми каза,че имам страшно много сраствания,и че било по-добре да си затварям устата и да си мълча отколкото да казвам,че ме боли,защото ще ме вземели в болница ще ми пуснели куп изследвания и по-зле ще стана.Направо нямам думи,аз също съм много отчаяна.Цял живот ли ще търпя тия болки.Сега ми казаха да си мажа корема с маз да може да проникне надълбоко в кожата.Горе главата и успех от мен.И на нашата улица ще изгрее слънцето,няма да е все така.

# 483
  • Бургас
  • Мнения: 12 958
Ох,милата,и ти си се измъчила.
Дано мине болката скоро.
Мен много-много не ме болят операциите,или просто от други болки не ги усещам.

# 484
  • София
  • Мнения: 1 040
Аз на 17 май съм на преглед 1г след операцията ми.Страх ме е,чисто психически-не че ще има някаква болка.В случая съм с оставени яйчници,така че ще преглеждаме тях.После ще разказвам.Микробиология трябва ли да си искам,или само при проблем.Наскоро пих антибиотик.Желая ви здраве Hug

# 485
  • Бургас
  • Мнения: 12 958
Поискай си,имаш право.
Няма да боли,не се страхувай излишно.
Мен освен,че ме карат да се крача,ми натискат и корема,все едно,че ще напипат я матка,я яйчници.Профилактично,да нямало нещо,сраствания,тумор...
Ходих на ехограф на коремни органи по друг повод, ехографистът много учудено каза,че нищо не виждал и тактично попита за какво е тая голяма операция на корема.Каза,че никакви тумори не се виждат(ура).
Успокой се,настрой се психически,че е само гадно и неудобно,но не е страшно,нито болезнено.

# 486
  • Мнения: 234
Ох,милата,и ти си се измъчила.
Дано мине болката скоро.
Мен много-много не ме болят операциите,или просто от други болки не ги усещам.
Зорлин се озовахме в критическата,но заради първоначални лекарски грешки и няколко опита инвитро за 6 месеца, ендометриозата се развихри.И просто малшанс.Луди пари на вятъра и много болки и мъки.Още се ядосвам на "късмета" си.Чудя се с какво толкова съгреших та 4 години голямо ходене по мъките.И да ви се похваля на 18 януари подадохме документи за осиновяване,на 24 април ни вписаха в регистъра.Сега започна голямото чакане

# 487
  • Бургас
  • Мнения: 12 958
Ох,милата!
Радвай се,че човекът до теб те разбира и е съгласен на осиновяване.Дано ви се падне прекрасно дете,което да ви обича и радва много!
Аз успях да си родя дете,то ми е смисълът на живота, всеки ден съм благодарна,че ми се случи това чудо и че имам моя син.
На 12 годишна възраст почти ми махнаха единия яйчник и ми казаха,че съм с ендометриоза,да не се надявам на деца.Но и чудеса се случват.

# 488
  • Мнения: 234
Още се чудя как си я "натресах" тая ендометриоза.Първата ми гинекологична операция беше април 2013г.за миоми,а болките започнаха февруари 2014г.диагноза имах декември 2014г.В нета пише,че от аборт или оперативна интервенция също може да се отключи.Аз нямам аборти,предполагам,че от първата операция може да е започнало,а може и да не е.Само Господ знае.Няма да си блъскам главата повече.Каквото било,било.Живота продължава.Желая ти и на теб успех в живота и нека лошото остане зад гърба ни.Ние го заслужаваме.Господ само на силните хора изпраща проблеми.

# 489
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 13 656
Аз вече не ща да съм силна, че ми писна от изпитания...

# 490
  • Бургас
  • Мнения: 12 958
Ендометриозата не може да си я натресеш.Тя сама те намира за съжаление.
Аз я имах още от 11 годишна,като ми дойде за първи път цикълът,не спря повече от месец и нещо,имах и анемия.От чужбина ми внесоха хормони,че тогава нямаше май.От рода на Оргаметрил и Примолут Нор ли беше,със сигурност беше само прогестерон,дълго време го пих и на 12 много ме заболя коремът.Три дни се чудеха апандисит ли,що ли,отвориха ме-киста колкото голяяямо яйце на десния яйчник,почти махнаха яйчника.
Нито съм имала преди това операции,нито полов живот,аборт не съм правила никога.
Баба ми е облъчвана за да се прекрати функцията на яйчниците, ендометриоза са ѝ казали,но не е правена коремна операция по този повод и няма хистология,а то на тези години тогава едва ли е имало и кой да прави хистологии.
Да е жива и здрава, наближава 90 живее сама и се справя все още добре,чак по екскурзии ходи.Трябва да я вземем за терапевт,има невероятно желание за живот.С пейсмейкър е от десет години,но интересното е,че броени дни след като ѝ го сложиха,хукна на екскурзия да катери Перперикон.Невероятна е просто.

# 491
  • Мнения: 234
Аз не образувах кисти от ендометриозата,само огнища и то доста.Трите операции от общо 7 те са ми поредни - септември 2016г., октомври 2016г. и пълната хистеректомия на 28 ноември 2016г.като след всяко почистване от огнищата по органите на следващия месец т.е.със следващият цикъл огнища пак имаше.А болките около овулация бяха умопомрачаващи.Карах я на 4 крака буквално с рев.Едната болка беше в матката,все едно някой ти е вкарал крик вътре и го върти умирах от болки.От втория опит инвитро се появи една нова допълнителна болка в дебелото черво.От нея не можех да стоя седнала.Болките все едни дълбоки и пронизващи неповлияващи се от никакви обезболяващи.Като ми спомена за баба ти се натъжих.Моята баба първо направи опит за самоубийство - неуспешен.След него разбрахме,че не е добре с психиката и я изпратихме в хоспис.Просто не и се живееше грам.Беше ми показала абсолютно всичко кое къде и е за погребениено - дрехи,снимки,кърпи.Почина на 81г.можеше да изкара още някоя годинка,но не искаше.Отказваше да яде,много тежко беше.Беше много добра жена,умираше за мен.Преживяваше всички операции с мен.Страшно много ми помагаше и с пари и със съвет,но вече я няма.От всичките ми баба и дядо съдбата ми отне първо най-любимата баба.Тази,която ме е отгледала.От твоята баба можем само да се учим как се живее и да и подражаваме.

# 492
  • София
  • Мнения: 1 040
Благодаря ви,момичета Hug

# 493
  • в голямото село
  • Мнения: 508
Савина, стискам палци всичко ще е наред. Не се притеснявай болка няма. Аз също съм с хистеректомия и оставени яйчници. Миналата година януари месец. От тогава ходя на всеки 6 месеца на гинеколог, за да следим яйчниците. Чудя се обаче дали не трябва и някакви хормонални изследвания да се правят, защото съм чела, че след отстранена матка менопаузата настъпвала с няколко години по-рано.

# 494
  • София
  • Мнения: 1 040
Благодаря ти Hug  Ще питам моя гинеколог като ходя на 17 май

Общи условия

Активация на акаунт