Великолепният век Кьосем (Muhteşem Yüzyıl Kösem) №5

„Убитата Валиде“

Много хубаво заглавие на финалния епизод. Точно. След като Кьосем беше Валиде, стана и Муаззам Валиде, след бруталното убийство сега е вече и „Убитата Валиде“. Това остава в съзнанието на хората: „Казват, че за живота на човек помнят, основавайки се на това как е завършил“, минава през мисълта на Кьосем в сцената преди заставката. И тя сама си задава въпроса, който е и въпрос към нас зрителите:
„Това истина ли е?“
Трагичната смърт на един човек лишава ли го от величието, на което се е основавало неговото минало?
В еп. получаваме два отговора. И двата имат един и същи фокус: Кьосем в борбата против братоубийството, която в същото време е султанката с отговорност за династията и държавата.

Единият е на създателите на сериала. Подкрепям го изцяло, точно такава разбрах Кьосем и аз. Техният отговор е даден много отвисоко, от птичи поглед, кратко и изразително чрез основен символ в сериала: жасмина, цветето на невинността. Направено е едва забележимо, както се правят най-хубавите неща, уж между другото, но нежно  „заковава“ преценката. Оказва се, че жасминовите храсти, които Ахмед посади, когато Анастасия „възкръсна“ в двореца, след неговата смърт са увехнали и Кьосем повече не се е грижила за тях: навявали са и тъжни спомени. Сега  расте саморасляк, но вече не в Тайната градина на Ахмед и Махмуд, а след това на Ахмед и Кьосем, а в откритата градина на двореца! Огромен факт! Значи техните усилия са намерили почва и отказът от братоубийство, на което символ е това цвете на невинността, няма вече връщане назад. Преди немного време бях направила сравнение между първи и епизодите около времето, когато Мурад искаше да екзекутира Касъм и Ибрахим, на промяната на общественото мнение по този въпрос. Докато в началото това е идея само на Ахмед, по времето на Мурад против братоубийството са общественото мнение, както и мисленето на държавните мъже и духовенството. Да расте жасминът от само себе си, означава да е пуснал здраво корени, да се възражда от сезон на сезон и да не се нуждае повече от някаква специална грижа. Ахмед и Кьосем са реализирали своята мечта! Струвала си е жертвата на семейството на Ахмед и Кьосем, докато хората привикнат с това един султан да управлява в присъствието на своите братя. В сцената непосредствено преди началото на убийството на Кьосем на масичката в нейните покои ни показват  букет от жасмин. Жасминът близо до нея и самораслякът в градината на двореца са категоричната преценка на създателине на сериала за самата Кьосем и делото на нейния  живот!
 
                     



Ето тук край тази достолепна султанка расте от само себе си белият жасмин от Кефалония.
Кьосем си отива, но нейният жасмин е пунал корени в двореца.



За себе си бях сигурна и вече бях направила същата преценка за живота на Кьосем. Сега съм много доволна, че така нежно и толкова изразително я направиха създателите на сериала. Впрочем, моята преценка идва от всичко, което те показаха за Кьосем дотук, и е логично да не се различава от тяхната.

Вторият отговор дойде за мен най-неочаквано; изключително добра идея на сценариста. Вторият отговор на това с какво да запомним Кьосем иска да ни даде Турхан! Защото тя иска не само смъртта на Ибрахим и смъртта на Кьосем. Много по-същественото е, че Турхан  иска да „убие“ паметта за Кьосем и да си присвои нейното дело. Прави това целенасочено и последователно и може да е успешно пред зрители, които не са внимавали, не са разбрали или пък такива, които се водят от повърхностни неща.
Да видим етапите на тази подмяна на памет за друг човек и присвояване на чуждо дело за себе си.
Първата и най-важна стъпка е Кьосем да бъде направена убиец на Ибрахим, на свое дете. Още от фрагманите стана ясно, че Турхан ще атакува Кьосем чрез чувствителните за нея теми: държавника, който трябва да предотврати въстание и размирици и да спаси живота на невинния Мехмед и живота на всички, в случай на връщане на Ибрахим на трона. Турхан падна два пъти в краката на Кьосем: първия, когато поиска да се присъедини към решението на Кьосем за сваляне на Ибрахим от трона и втория път, за да даде съгласие за  неговата екзекуция. Натискът на хората на Турхан в Дивана и заповедта, написана от ръката и прочетена с гласа на Турхан от името на сина султан Мехмед, довършиха останалото. Въпреки съпротивата и няколкократния отказ, държавникът Кьосем даде съгласие за екзекуцията на Ибрахим: първото и единствено убийство на свое и въобще на дете от Кьосем в интерес на държавата. Държавата за нея взима превез над личното. Този момент бележи първата смърт на Кьосем: смъртта  на съвестта (сцената Кьосем – Анастасия; ударът върху Анастасия). Кеманкеш: „Все едно след екзекуцията на Султан Ибрахим душата и умря.“ Умира нещо, което е живо; друг начин за изразяване на това бяха обеците от Ахмед с жасмин, които ни показаха по време на никяха на Ибрахим: дотогава Кьосем носи още своята невинност и чиста съвестта си.



„Валиде, разбирам колко сложно е това решение. Особено за майка.
Но в същото време Вие сте държавата!“
Разкошна е дрехата на Кьосем, която тя носи в първата част на финалния еп. с богатата шевица от растителни мотиви, в съответствие с нейната богата душевност. „Земята, по която стъпва нейният крак, е светлина за моята душа. От това, че кракът и стъпва по тази земя, започват да цъфтят рози.“ (Кеманкеш) 



Сега Кьосем е способна на всичко и Турхан знае това. От този момент, едва от него, Кьосем е подобна на Сафие, която още от началото на първи сезон се яви пред нас с „мъртва“ съвест: беше вече убила свой внук. Фактически целия първи сезон Кьосем води война с такъв готов на всичко противник, докато Турхан досега е имала пред себе си не дори противник, а приятел. Приятел и защитник, когото Турхан сама провокира към това да остане Кьосем без съвест, познавайки основните стълбове във вътрешния свят на Кьосем. След решението за първата екзекуция, решението за втората – на Мехмед, вече е лесно. На Турхан това и е нужно; тя сама води Кьосем. И сега тук следва най-интересният момент. В покоите на Турхан се организират как да действат в нощта на преврата (докато в успоредна сцена в градината Кьосем вижда израсналия от само себе си жасмин). Сиявуш казва да побързат с екзекуцията на шехзаде Ахмед и Сюлейман. Екзекуция за момчетата очаква и Кьосем.
И, о изненада!
Турхан: „Забрави за това! Ако аз като Кьосем Султан ще убивам невинни шехзадета, то по какво ще се отличавам от нея? Докато съм жива, едно шехзаде няма да бъде убито!“
Да. Значи,  за бъдещето това е добре. Защото оттук нататък, когато Кьосем няма да е жива, шехзадета няма да бъдат убивани.
Но се връщам към въпроса, който вълнуваше Кьосем в началото на финалния еп.: с какво запомнят човек след смъртта му? Значи, тогава, когато жасминът е пуснал вече здрави корени – като резултат на жертвата на Кьосем, тръгнала след 1617 г. на труден и трагичен дълъг поход с шест шехзадета братя, Кьосем е нужна на Турхан сега с „убита“ съвест, посегнала на живота на свое дете и на внук, още и физически  мъртва, за да може да си присвои постигнатото. Е, много хубаво са го направили!
Има ли възможност зрителят да се заблуди кой е истинският герой на борбата против братоубийството?
Разбира се, че не. Не само от видяното дотук.
Във финалние еп. достатъчно са се постарали да покажат прояви на Турхан, които да ни убедят, че такъв човек като нея не може да роди такава идея; може да бъде само нейн преносител и то, за да се покаже на другите чрез нея; тя не му идва отвътре. Няколко примера: Турхан накара собствения си син да подпише смъртна присъда за баща си; пропъди в небитието брат на сина си; накара сърцето на майката Кьосем, за която знае какво са децата, силно да страда; раздели султанките от техните шехзадета, едното от които кърмаче; най-същественото: цинично уби в харема Кьосем, която посвети живота си на жените от този харем, за да сложи край на техния плач по убитите им синове, уби я  пред очите на тези, заради които Кьосем страда; позволи едно обругаващо достойнството на статута  „султанка“ и Валиде чрез физически допир, насилие и обръщения „жено“, подобни на тези от пазара, при това изговорени от един предател и един слуга. И какво като Турхан гледа отгоре, когато вътрешно не е издигната? Човекът, който може да започне борба като тази на Кьосем, има друго вътрешно устройство, в което на първо място е благородството. Целият външен вид на Турхан – от подбора на венецианската рокля с орнаменти, познати от султанските кафтани, съпоставен с нейното поведение, говори за псевдо и вкус на парвеню. Много силно е противоречието между заявеното придържане към идеите на Ренесанса и това да се обявиш за Водач чрез измама. Не винаги се разпознава, когато си присвоил нещо чуждо, но винаги проличава, когато присвоеното е чуждо на твоята същност. За разлика от Сафие, която предаде лично пръстена на Хюрем на Кьосем, защото го беше заслужила, Кьосем просто го извади от пръста си и го остави да го вземе, „който поиска“. Това беше ясен жест; не призна Турхан за своя наследничка.
Убийството на Кьосем ми напомня това на Осман, не е важна толкова физическата смърт, колкото снизяването, унижението. Но онова беше на улицата, а това се случва в двореца, във високото общество. Затова случващото се се връща обратно към поръчителя и извършителите, то говори за тях. Кьосем не умираше физически: не чухме, не видяхме физически усещания, страх, болка; през цялото време тя преживява хора, емоции, спомени, болки от най-дълбоките рани в душата, за които никой не знае. Тръгна към смъртта с достойнство: „Аз съм Валиде Кьосем Султан!“ и някак си остана докрай незаинтересована от самата смърт, сякаш не я вълнуваше; мислите и я водеха на други места. Лилавият цвят на завесата, с която беше удушена, и преобладаващите цветове на сцената върху мозайката много ми напомняха нощта на спасяването на Ибрахим от Мурад. Ибрахим, който я прокле с трудна смърт, от която ще умира отново и отново, както в действителност се случи; лилавото палто, с което го спаси в онази нощ, сега е лилавият шал около врата и.





В харема:  „Кьосем!“


 

и отново тук: „лешояди“ върху трупа на Кьосем



От всичко най-важен във финалния еп. е жасминът в градината на двореца, останал тук завинаги.
Жасминът на Кьосем.
Другите истини виждаме колко лесно се превръщат в своята противоположност и заживяват свой живот.
Както създателите на сериала ни показват, а така смянам и аз,  жестоките убийства говорят не толкова за жертвите, колкото за техните извършители.

Ако бяха на нейното ниво, те щяха да я убият с думи или с оръжие в Дивана, а не в харема.
Но тук пред нея те мълчат и дълбоко се покланят.

Любима сцена как Кьосем Султан управлява мъжете в техния дворец. 
„Аз съм могъщата Валиде Кьосем Султан. Никой няма да се справи с мен!“