С какво ви дразнят свекървите – 73

Какъв е този тон и къде си мислиш, че се намираш, че да го употребяваш? Не можеш ли да четеш? Ясно написах, че уважавам родителите си. Не знам какво имаш предвид, като ме питаш дали баща ми е авторитет за мен. Уважавам го много, обичам го, но не ми е последна инстанция в живота. За много неща с него сме на различни мнения, не вярвам сляпо във всяко негово вярване. Та за какъв точно авторитет говориш? Докато навърша пълнолетие съм се съобразявала с авторитета на родителите ми, доколкото те носят отговорност за мен и диктуват правилата. След това, съм ползвала собствения мозък, за да си живея живота и не съм чакала някой да ми каже какво и как, пък бил той и авторитет.

И да, пази Боже да съм била възпитана в подчинение и безпрекословно уважение към по-възрастните, независимо какви ги творят. И да си съобрзявам живота с техните виждания. Не позволявам на никого да ми дава наклони, на 34 години съм, без умствени увреждания и смятам себе си за способна да решавам за собствения си живот, без да имам нужда от авторитети и без това да ми пречи да уважавам, ценя и обичам родителите си. Но не защото са ми някакви авторитети, а защото са ме отгледали с любов, внимание, грижа, дали са ми право да имам собствена воля и да следвам собствен път в живота, независимо дали съвпада с техните виждания. Това се нарича родителска любов.

Напълно подкрепям горното мнение, което към авторката му 
За съжаление много потребителки бъркат уважението с подчинението, не могат или за тяхно удобство не желаят да излязат от рамките на остарелите ценности и принципи, с които са расли.
Това не е основание да ги набиват с високомерен тон на останалите.
Всеки има глава на раменете си, за да мисли и да носи отговорност за действията си според собствените си приоритети.

Не, абсурТ! Да НЕ си възпитаван в патриархално мислене означава точно да НЕ се подчиняваш сляпо И на мъжа си, а да имаш все пак собствено мнение. Защото принципите на патриархалното възпитание предполагат, че първо си слушкала баща си, пък после И мъжа си. Ти си безгласна буква, предимно щото си жена. Ама и мъж да си, пак ще слушаш предимно тати, щото той е по-стар и по-мъдър.
Да не бъдеш възпитан патриархално, не означава автоматично да не уважаваш и зачиташ родителите си. Вземете си изяснете малко понятията, че май ви убягват някои подробности. Патриархата изисква ПОДЧИНЕНИЕ, чрез него се засвидетелства така лелеяното уважение и зачитане на по-възрастните. Примери в темата - дал Господ. Тя всъщност заради тях съществува.
Много ги омесваш нещата и изобщо не са ти верни твърденията, това са си някакви твои свободни интерпретации, нямащи общо с реалността.

Райчун, на 100% подкрепям мненията ти в темата, както и на milenaka и Adellle 

sixsens, поздравления за начина на изразяване  Не бих могла да го кажа по - добре!

Чакай да питам, че някак на практика, не мога да си го представя..........
Значи, запознаваш се с някого, но по подразбиране, не го уважаваш, щото трябва да го заслужи.
И докато го заслужи се държиш неуважително?
Щото, възпитаното държание съвсем не изключва неуважението, дори напротив- може да го изрази по- силно.
От друга страна, каква ти е представата за уважение към друго човешко същество по принцип, с какво е толкова тежко уважението и правиш ли разлика между вроденото уважение към чуждата вселена, която е равна по значимост на теб и дълбокото уважение, заслужено от някого със специалното си отношение към теб?

Благодаря, както на теб, така и на percepolis. Надявам се, че тонът ми не е твърде груб, обаче и ако е така, се извинявам на всички. Не целя да начуквам ничие канче, нито да давам наклони, просто си споделям мнението. Не ми харесва, че някои потребителки тук като същи примери за закостенял патриархален мироглед, се изживяват като съдници и последни инстанции.

За протокола ще кажа, че на свекърите си казвах майко и татко, по свое собствено желание, без никой да ме е карал и без да смятат това за задължително. Така го усещах, идваше ми отвътре и го правех. Към тях съм се отнасяла винаги възпитано. Докато свекърът не реши, че ще се прави на интересен и ще върти номера, ще диктува правила и подобни. Заради мъжът ми се правех на проятно разсеяна и че не забелязвам, само и само да не се караме. Разбира се, правехме каквото ние си решим, не каквото патриархата смяташе. Както в примера на milenaka, човекът смяташе уважение и подчинение за синоними. Седнали сме на маса, коментираме някакив злободневни неща, окзваме се на различно мнение. Няма проблем, всеки си има своето мнение, не налага на другия. Да, ама не.Върти, суче и не пуска, докато не се съгласиш с него. Особено ако пие 2 ракии, съвсем добива смелост и спортна злоба. И не спира, намила, намила и колкото и да му казваш, че ти мислиш по различен начин и ще процедираш както ти се решил, още повече нещото не го засяга него, той се обръща и ти казва - "така лиии, значи ти мен не ме уважаваш , не ме зачиташ и т.н." Е, какво го правиш такова? С времето намалих контактите с него конкретно до минимум, докато накрая вече не се н*сра окончателно и не преустанових всякаква комуникация с него. Със свекървата продължаваме да сме в прекрасни отношения, все още си й казвам майко, ама тя се държи с мен, сякаш съм й дете, заслужава си го жената, че и отгоре. Страхотен човек е и страшно много я уважавам и обичам. Но тя никога не е изисквала това от мен.

Съпругът ми също е в много добри отношения с моите родители. Редовно им се обажда ТОЙ, за да ги чуе как са, инициира посещения у тях /живеят в друг град/ и т.н. Сам ми е казвал, че му е хубаво да седнат с баща ми даси пият ракията и ми е споделял колко различно е отношението на моя баща, спрямо неговия собствен, в полза на моя. Защото неговият се държи зле и със собствения си син, който му е единствен. Роман мога да напиша, свекърът е еманация на патриархата.

Абсурт, ти уважаваш абсолютно всеки човек, с когото се запознаеш ли? Хич не мога да го повярвам това. Как точно разбираш, че е достоен за уважение, а не побойник на жени?

sixsens, 
Същите неща си мислех да напиша.
По принцип даже и бащата на ММ имаше наченки, че всички трябва да се съгласяват с него (независимо някой син или снаха), но бързо разбра, че няма как да се случи и с двата му сина и снахи. Прие го човекът - отказа се напълно от патриархата. Казва "Вие си знаете, аз само ви казвам какво мисля" и толкоз.
Чистият вид на патриархалното общество може да се види в днешно време предимно в Азия - там бащата е на почит, мъжът е по-важен от жената. Жените трябва да са добри, послушни и работливи домакини.
В Европа този модел вече става по-прогресивен, като уж не се отдава толкова значение на мъжа, но реално повечето ключови позиции в обществото, политическия и семейния живот са заети именно от мъже. За жените ролята все още е основно "в семейството". Това си е в основата на патриархалния модел. Но жените в днешно време са си извоювали все достатъчно права, че на хартия да сме "равни". В реална среда обаче, нещата не седят много така. 

Аз смятам, че човек следва да се държи към непознати възпитано. Не мисля, че в думата "уважение" в тези случаи се влага буквалния смисъл. По-скоро като някаква вариация на възпитание и учтивост. Всъщност "вроденото уважение към чуждата вселена" е точно онова възпитание и учтивост, онова зачитане на другия, които смятам сме морално задължени да демонстрираме при комуникация с непознати или слабо познати хора, докато не установим по-трайна комуникация, опознаем човека и преценим дали си заслужава да започнеш да го уважаваш заради личните му качества или ще си останете на ниво учтива любезност.
Гореизоброеното за мен не е уважение в истинския смисъл на думата, а точно това - учтива любезност. Да не се държим като хванати от гората, а да демонстрираме базово възпитание и способност да общуваме със себеподобни.

Emerald_eyes  Съгласна съм с теб.

Sixsens, отдавна не бях чела толкова точни и право в целта мнения, написани грамотно и с мисъл. С всяка твоя дума съм съгласна и аз не бих могла да се изразя така. 
Обичам, когато някой умее да поставя на място, без да бъде груб и нахален.

Днес е 14.12. 2016г.
Чувствам се длъжна да ти припомня, че това означава 21- ви век, а ти ми описваш някакъв патриархат от 18- век, с който всички феминистки плашат жените и оправдават пълната си неспособност за нормална комуникация и уважение към другия.
Бих могла да поспоря с теб, защо в днешната реалност, патриархално не означава това, което преди векове, но е безсмислено.

Не е като да не сме чели за такива опити за патриархални отношения в 21 век, а съм сигурна, че всяка познава поне по едно такова семейство, в което възрастните живеят в 18 век и се опитват да се налагат всячески на младите как да живеят, как да си гледат децата, как да се разполагат със собствените си финанси.

Ако не познава, то може да влезе във форума и да си намери достатъчно примери.

Бърди, ако сега се запознавам с теб, нямам никакво впечатление, каква предпоставка имам да не те уважавам като човешко същество, равно на мен по права и задължения?
И ако утре се окажеш побойник, простак или лицемер, дали ще продължа да те уважавам или не?
За мен, хората са добри и заслужаващи уважение до доказване на противното.
А, то се разбира бързо и лесно с годините, но пък ми спестява предварителното натоварване от отрицателните нагласи.

Точно. В началото съм любезна и неутрална. Ако контактът ни се задържи във времето, тогава преценявам дали човекът заслужава или не уважението ми.