Не се оплаквам, но когато е умишлено и с цел... 
Нашите отношения са прекратени и се чуваме само по празници да си честитим и то по-скоро "служебно". Звънна ми два дни след Коледа, но не й вдигнах телефона, защото ми е ясно, че ще ми даде разяснения за причините, поради които не се е обадила. Веднага след това звънна на ММ да му каже, че ми е звъняла, а аз не съм й вдигнала. Разясни му причинете. Седмица преди празниците се беше обадила на ММ. Тогава не обърнах внимание на разговора им, но бяха някакви битовизми. Според нея, ММ се е държал лошо с нея, тя чувала, че аз съм около него и не съм я защитила. 
ММ никога не повишава тон и ако бях усетила подобно нещо със сигурност щях да попитам, какво се е случило или защо спорят. Та жената била смъртно обидена и дава пример, че ако се случи на нея, тя веднага щяла да защити свекърва си. Заключи с това, че тя била вече жена на възраст, а аз се подигравам с нея. В момента съм в чуденка дали да й звънна и да й напомня, че тя е била приета от нейната свекърва безрезервно и е имала основания да я защитава, а аз не бях приета в продължение на повече от 10 години, нито като гадже, нито като съпруга на сина й. От друга страна се чудя ако оставя нещата така и не звънна, как ще бъде разтълкувано. 
Преди около 2 години бях на преглед за установяване на бременност. Болеше ме гърлото и питах АГ-то какво мога да си взема за него предвид,че съм с инсулинова резистентност и Хашимото и не трябва да консумирам захар, мед и тем подобни бабини илачи. Човека каза чайче с коняк. Като повторих въпроса след 3 мин отговора беше греяна ракийка с мед 
Нали съм добра душа споделих си шоколада с мъжото 
Препоръчани теми
Аз ако бях..,