Моля за мнение относно случка в училище

Абсолютно съм съгласна с това!Да ги беше смъмрила и двамата!Дъщеря ми да знае да не си позволява волности,а той да не си помисля да удря.Да има поука от цялата ситуация.А те са деца и лесно преодоляват всичко!

Аз тогава бях дете и си спомям,че дори и да се опитваш да се оправдаваш не те изслушваха особено.Съдеше се постъпката или действието.Наблягаше се „че така не се прави,не се постъва” и щом имаш някакво участие ,принос към лошата постъпка отиваш на мъмрене.
То всъщност децата нямат достатъчно опит ,емоционално незрели са и изясняването на ситуацията води до по-голямо заплитане.

Абсолютно недопустимо учител да каже такова нещо. Това са деца, непълнолетни и се оставени на грижата и възпитанието на учителите. Случката ако е такава както я описвате, нищо сериозно и недопустмо не е направила дъщеря ви, нормални детски щуротий, децата имат нужда се забавляват, и така е станало първоначално, такава е била и идеята, не е имало някакво някаква агресия от нейна страна, да закачала се е. Защо мочето не е реагирало първоначално, а след това !? Какво смятам, че е правилно да се направи.
Учителката ги извиква и двамата и провежда разговор, след което трябва да се извинят един на друг.
Това са нормалн детски неща, не и се карайте и не правете от мухата слон, не травматизирайте детето.
Ако бях на ваще място бих си поговорла с нея и бих и обяснила, че понякога някои хора/деца не обичат шегите и това може да ги обиди. Бих отила моментално в училището и да ще помоля учителката да разговаря с двамата и да се обяснят един на друг защо са постъпили така, и след това да се извинят. Така се учат децата на нормални взаимоотношения
Извинете за дългия пост, но направо не мога да повярвам какво се случва.

Това е училище и децата трябва да знаят, че там има правила на поведение които трябва да се спазват. За да етака, учителите трябва да са на мятото си. Те са господарите  там. Децата знаят, че няма контрол и си правят каквото си искат, после родителите виновни. Децата правят и ще правят грешки, важното е да се говори, говори и пак говори като с големи хора с тях за причините и да се научат да се извиняват един на друг.
Родителите трява да са по-настоятелни пред учитеите да изискват. Училището не е и не трябва да е само място където се учат уроци/та е друга тема/ а място - общесво където се възпитават децата. И ние родителите трябва да сме много изискващи и към самте себе си и към учителите. Но всичко става със взаимно уважение и разговор.

sara_mhe  - Ако искаш да си допълваш публикациите има бутон "редактирай". Пускането на три поста един след друг се приема за флуд. А съвсем отделно НЕ съм съгласна с теб. Какво ще рече "някои деца не обичат шегите" ако е насочено към собственото ви дете? На практика никой не обича шегите на негов гръб ако е в позиция да ги отхвърли.

Пак добре, че се е разминало леко - с казване на учителката. Тя дали въздава справедливост, друг въпрос.
Ако бяха две момчета, удари ли единия, вероятно ще му го върнат.

Не знам какво е в момента състоянието на образователната система в България, но не бих прехвалвала чужбинската. Ако може да се вярва на проучванията и статистиките една единствена система в Европа функционира добре и дава добри резултати.
Лично аз бях много доволна от първите три години в училище ( в България ) на голямото си дете. Все още смятам, че направих грешка местейки го в чужбина. Това леко натоварване и безкрайно свободно време се превръща в липса на навици и заинтересованост в последствие. Да не говорим, че двойките и повтарянето се приемат за нещо съвсем нрмално. А за още по нормално се приема това децата да не завършват средно образование.
Та нека не правим сравнения, защото и у нас и в чужбина има много какво да се желае и променя. 

Благодаря за забележката, не съм имала намерение да флудвам. И все пак това ли е по-важно в случая.

Ще рече, че с децата трява да се разговаря, да се търси диалог. Децата са личности и трябва да се научат да ценят и уважават първо себе си, че всеки е различен, да се научат и да уважават другите. Както вие третирате детето си, така то ще се отнася към себе си и към другите. Разбира се, че никой не обича шегите когато са груби и целенасочени да унизят някого. Децата тов а не го знаят, те тряба да се начуат на граници , итези гранци вие им ги слагате , но това става с много търпение а не със осъждане и викове и насаждане на чувство за вина. Масово децата не са научени да се извиняват. Няма такива деца който да не правят лудории и д ане влизат в конфликти, но децата трябва да се научат на диалог и най-вече да се извиняват. Това става така, извикват се децата и пред учителя се изясняват нещата, и се иска извинение. С нормален тон и с уважение. В никакъв случай не трябва да се игнорира това, не съм казала никъде такова нещо.  Или пък да се допуска саморазправа между родители и деца.
Възпитанието и образованието трябва да вървят заедно. 
Тук съо има булинг в училищата , така му казват. Но за това се говори в училище с децата в къщи и така, не се толерира саморазправата.
Не ви разбрах посленото разсъждения.

Никъде не съм казала, че има перфектна образователна система. Но има по-добри и то много по-добри. Аз мисля, че най-големия проблем в БГ е страха от промени, хората просто не искат, а те понякога не изискват много пари, или даже въобще.

Ако младежът беше толкова агресивен, както го описва авторката, щеше да удари още в началото. Явно си има и чувство за хумор - отговорил е адекватно за възрастта си и за вида на шегата.

Приел го е като знак за приятелство, за добри чувства. И каква ли е почудата му, когато чува случайно как зад гърба му го обиждат. Разочарован, наранен - отговаря стандартно за възрастта си.

Не обичам насилието. Но 4 години в детската градина възпитателките не можаха да се справят с един вербален насилник, който тормозеше детето ми. Така че от личния си опит - изобщо не Ви съчувствам, Авторке. Каквото повикало - такова се обадило.

Може ли да попитам къде е това. Стана ми интересно, къде в чужбина пишат двойки освен в БГ. За леката натовареност сме отговорни ние , и не можем да изискваме от училището да занимава детето ни когато е в къщи. Нали за това сме родители, те правят и дават каквото е нужно в училище, а ние трябва да направим всичко друго. Дали ще възбудите интереса му към нещо  е само наша отговорност, а училището само може да помогне. Има толкова  извънкласни занимание и спортове , някои дори и безплатни, е да иска се много ангажираност.

Защо е  това съдене, и едното и другото са постъпили като деца. Мисля, че става въпрос за това как е трябва да се реагира впоследствие. Защото начина по който се реагира след такава случка ще им даде някакъв урок, нали така се учат децата.

Нямам намерение да изпадам в полемики на тема ролята на училището и ролята на родителите. Моята си я знам много добре. Извън класните занимания и спорта нямат нищо общо с училищната програма. Не тази натовареност визирам.

Съдене??? Къде видяхте съдене? Погледнах на ситуацията през моя мироглед. И указах точно на урока, който авторката, поне според мен, трябва да извлече от ситуацията и да разясни на дъщеря си. При това урок, който са го усвоили дедите ни поколения преди нея.

Не съм съгласна. Правилата на поведение се учат първо в къщи, след това в парка и последно в училище. Всъшност - в училище не се учат толкова, колкото се спазват.

В България трети клас са 9-10 годишни. Основните правила на възпитание вече би трябвало да са предадени, и само да се затвърждават на този етап.

А грамотността според мен е важна за всички, не само за тези, които искат да учат в колеж или университет.