"...всяка втора жена на света е Мария, моята втора жена и тя е от тия..."последните 4 цифри от ЕГН-то на половинката са тел. номер на Шефа.
не е странно, полезна случайност е
Наистина полезно - Публикувана: 12 дек. 2016, 13:24 ч.
- Последно мнение: 1 авг. 2017, 15:01 ч.
Случи ми се нещо странно XV
"...всяка втора жена на света е Мария, моята втора жена и тя е от тия..."последните 4 цифри от ЕГН-то на половинката са тел. номер на Шефа.
не е странно, полезна случайност е
Наистина полезно 
Смята ли се за странно,ако баща ми,братът на майка ми и един мой някогашен учител в училище носят едно и също име? 
И ако съученик и директорът на училището също имат еднакви имена?
И ако съученик и директорът на училището също имат еднакви имена?- Курцигани Курмангъзиев;
- Мече Кучекуче;
- Путку Мафани;
(Ама тук, в България;))
Е, или понеее:
- Хилендар Манафов;
- Трудолюб Клатикрушев
(Реално съществуващи имена.)
Вчера написах мнение отнасящо се за съвпаденията и за умрелите и гърмящите крушки но по незнайни за мен причини то беше изтрито та сега ще се пробвам пак....
Отчитам като стрънно съвпадение че аз и мъжът ми сме оперирани на една и съща дата. От моя корем извадиха бебе, а от неговия огромен тумор-киста. Всъщност на една и съща дата но с осем години разлика.
Две три години от началото на т.н. демокрация, майка ми все още работеше в администрацията на огромна фирма....Бяха им сменили вътрешния на централата, а аз безуспешно се опитвах да се сетя къде го бях записала, че спешно трябваше да се свържа с нея.... Звъня на баба ми да ми го каже че съм сигурна че няма начин да не го знае. Баба само се разсмя и ме пита как може да не съм го запомнила веднага- 2749- първите две цифри са последните две от нейната година на раждане 1927, а вторите две, са последните цифри от годината на раждане на майка ми 1949
Като ви четях за изгорелите лампи и умрелите и аз се сетих че имам какво да кажа по въпроса.
Преди няколко години свекърва ми беше в болница в тежко състояние. Тя живееше в апартамента до нас, на същия етаж. След поредното ходене до болницата, на връщане мъжът ми минал за нещо през нейното жилище и като светнал в коридора 3 от лампите изгорели. Сменил 2 че толкова резервни имало у майка му, но за трета си дойде до нас да види дали имаме и докато се обяснявахме в коридора, над главите ни със силен пукот изгоря и една от нашите. Малко след това от болницата се обадиха на мъжът ми че майка му е починала.....
Отчитам като стрънно съвпадение че аз и мъжът ми сме оперирани на една и съща дата. От моя корем извадиха бебе, а от неговия огромен тумор-киста. Всъщност на една и съща дата но с осем години разлика.
Две три години от началото на т.н. демокрация, майка ми все още работеше в администрацията на огромна фирма....Бяха им сменили вътрешния на централата, а аз безуспешно се опитвах да се сетя къде го бях записала, че спешно трябваше да се свържа с нея.... Звъня на баба ми да ми го каже че съм сигурна че няма начин да не го знае. Баба само се разсмя и ме пита как може да не съм го запомнила веднага- 2749- първите две цифри са последните две от нейната година на раждане 1927, а вторите две, са последните цифри от годината на раждане на майка ми 1949
Като ви четях за изгорелите лампи и умрелите и аз се сетих че имам какво да кажа по въпроса.
Преди няколко години свекърва ми беше в болница в тежко състояние. Тя живееше в апартамента до нас, на същия етаж. След поредното ходене до болницата, на връщане мъжът ми минал за нещо през нейното жилище и като светнал в коридора 3 от лампите изгорели. Сменил 2 че толкова резервни имало у майка му, но за трета си дойде до нас да види дали имаме и докато се обяснявахме в коридора, над главите ни със силен пукот изгоря и една от нашите. Малко след това от болницата се обадиха на мъжът ми че майка му е починала.....
Приятно странна случка от днес. Майка ми живее в София, аз, дъщеря ми и мъжът ми в друг град. Баба ми и дядо ми също живеят в нашия град и майка ми идва един-два пъти в седмицата да ги посещава. Днес се видях с нея и тя ми даде мартеничките, които е купила от София за мен, мъжът ми и дъщеря ми като каза коя за кого е.
Вечерта се прибира дъщеря ми и вади мартениците, които е купила за бабите, баща и и т.н. Като извади мартеницата, която беше купила за майка ми, аз се ококорих: беше едно към едно с тази, която майка ми беше купила за нея. Баба и внучка купуват една за друга абсолютно едни и същи мартеници от два различни града при цялото това разнообразие от мартеници на пазара... Приятно странно съвпадение...
Вечерта се прибира дъщеря ми и вади мартениците, които е купила за бабите, баща и и т.н. Като извади мартеницата, която беше купила за майка ми, аз се ококорих: беше едно към едно с тази, която майка ми беше купила за нея. Баба и внучка купуват една за друга абсолютно едни и същи мартеници от два различни града при цялото това разнообразие от мартеници на пазара... Приятно странно съвпадение...
Докато сме на вълна съвпадения да споделя и аз някои такива. Не знам доколко са странни, но ...
Баба ми почина в болница преди повече от 15 години. Приеха я по спешност и вечерта, в която я приеха аз прах нейни дрехи. Беше топла септемврийска вечер без никакъв втър. Излезнах на балкона да простра. Докато простирах една от любимите й рокли се появи страннен полъх на вятър, който мина от едната страна на главата ми и леко ме разроши, по-скоро сякаш ме погали. В този момент можех да се закълна, че чувам гласът на баба ми, която казва "моето момиче". Вече не помня точния час, беше или 22 и нещо, или 23 и нещо. На следващата сутрин варях боб. Аз обожавам боб-чорба, но тогава си казах, че ще го направя на яхния, защото баба го предпочита така. Нямаше много логика, защото в болницата не разрешаваха да носим готвена храна, особено на баба ми, която беше в тежко състояние и дори не можеше да се храни в момента. В същото време се позвъни на вратата. Куриер от болницата донесе телеграма, че снощи в часа, в който аз простирах дрехите на баба тя е починала. Тогава никой в семейството ни нямаше мобилен телефон, а домашния май не го бяха записали при приема, не помня вече, но пратиха телеграма.
Друго съвпадение. Бяхме още деца с братята ми. Постоянно се карахме за дребни детски работи и обичах този един час по обед, в който те все още не се бяха прибрали от училище, а аз вече си бях у дома и можех да си върша момичешките неща на спокойствие (имахме някакво разминаване в часовете, учехме в различни училища, нещо такова ). Но един ден вместо да се радвам, аз почувствах тревога и погледнах в посока училището на малкия ми брат, питайки се къде е той. След малко позвъня телефона и ни съобщиха, че е откаран с линейка в Пирогов, защото е паднал в някаква шахта. Когато родителите ми донесоха вещите му от Пирогов, видях, че часовникът му беше спрял от удара в часа, в който той е паднал. Това беше часът, в който аз се запитах къде е брат ми. Цяло чудо беше, че оживя. Лекарите ни подготвяха, че вероятно ще почине. Сега моето малко братче е голям мъж и скоро ще става татко за пръв път.
Нямаме много общи теми на разговор, но чувствам особена близост с него и винаги, когато нещо с него не е наред, аз го усещам без той да каже. Обикновено не обича да споделя за проблемите си и ние разбираме за тях когато вече ги е разрешил, но тогава установявам, че усещането ми отново не ме е подвело.
Май съм разказвала тези неща в по-старите варианти на темата. Извинете, ако се повтарям или не е по темата.
Баба ми почина в болница преди повече от 15 години. Приеха я по спешност и вечерта, в която я приеха аз прах нейни дрехи. Беше топла септемврийска вечер без никакъв втър. Излезнах на балкона да простра. Докато простирах една от любимите й рокли се появи страннен полъх на вятър, който мина от едната страна на главата ми и леко ме разроши, по-скоро сякаш ме погали. В този момент можех да се закълна, че чувам гласът на баба ми, която казва "моето момиче". Вече не помня точния час, беше или 22 и нещо, или 23 и нещо. На следващата сутрин варях боб. Аз обожавам боб-чорба, но тогава си казах, че ще го направя на яхния, защото баба го предпочита така. Нямаше много логика, защото в болницата не разрешаваха да носим готвена храна, особено на баба ми, която беше в тежко състояние и дори не можеше да се храни в момента. В същото време се позвъни на вратата. Куриер от болницата донесе телеграма, че снощи в часа, в който аз простирах дрехите на баба тя е починала. Тогава никой в семейството ни нямаше мобилен телефон, а домашния май не го бяха записали при приема, не помня вече, но пратиха телеграма.
Друго съвпадение. Бяхме още деца с братята ми. Постоянно се карахме за дребни детски работи и обичах този един час по обед, в който те все още не се бяха прибрали от училище, а аз вече си бях у дома и можех да си върша момичешките неща на спокойствие (имахме някакво разминаване в часовете, учехме в различни училища, нещо такова ). Но един ден вместо да се радвам, аз почувствах тревога и погледнах в посока училището на малкия ми брат, питайки се къде е той. След малко позвъня телефона и ни съобщиха, че е откаран с линейка в Пирогов, защото е паднал в някаква шахта. Когато родителите ми донесоха вещите му от Пирогов, видях, че часовникът му беше спрял от удара в часа, в който той е паднал. Това беше часът, в който аз се запитах къде е брат ми. Цяло чудо беше, че оживя. Лекарите ни подготвяха, че вероятно ще почине. Сега моето малко братче е голям мъж и скоро ще става татко за пръв път.
Нямаме много общи теми на разговор, но чувствам особена близост с него и винаги, когато нещо с него не е наред, аз го усещам без той да каже. Обикновено не обича да споделя за проблемите си и ние разбираме за тях когато вече ги е разрешил, но тогава установявам, че усещането ми отново не ме е подвело.Май съм разказвала тези неща в по-старите варианти на темата. Извинете, ако се повтарям или не е по темата.
Здравейте на всички!
Аз преди време съвсем случайно попаднах на втората тема от далечната 2008г. и днес я изчетох на един дъх, след което прескочих направо насам.
Аз засега не се сещам за нищо, което да си струва да се разкаже, но честно казано от известно време имам чувството, че много негативна енергия е струпана върху мен и семейството ми, нещо все накриво вървят нещата във всички аспекти. Знаете ли някакви начини за премахването на такава отрицателност? Не съм намирала нито торбички, нито подобни странни предмети, а и вкъщи не се случва да влизат недоброжелателни хора по принцип... чела съм много и съм опитвала различни неща, но подобрение няма.
Аз преди време съвсем случайно попаднах на втората тема от далечната 2008г. и днес я изчетох на един дъх, след което прескочих направо насам.
Аз засега не се сещам за нищо, което да си струва да се разкаже, но честно казано от известно време имам чувството, че много негативна енергия е струпана върху мен и семейството ми, нещо все накриво вървят нещата във всички аспекти. Знаете ли някакви начини за премахването на такава отрицателност? Не съм намирала нито торбички, нито подобни странни предмети, а и вкъщи не се случва да влизат недоброжелателни хора по принцип... чела съм много и съм опитвала различни неща, но подобрение няма.
Не знам дали е редно в тази тема да го споменавам, но стана дума за това и реших да споделя, за да получа съвет най-вече. Майка ми почина през 2012-та, но беше недобра жена и се занимаваше да ходи по врачки и да прави лошотии на хората, в това число на мен и особено много на мъжа ми, който и беше трън в очите от ден първи. Неприятното е, че имам чувството, че се стоварва върху единия от синовете ми, когото тя просто не можеше да понася, защото е кръстен на свекърва ми, която тя също не можеше да понася. Тъъъкмо просветне пред него и ... прас - наново! 
А непоносимостта на сина ми и майка ми беше взаимна, той буквално не я търпеше, заради нещата, която тя ми е причинявала.
Иначе, имаше ключ навремето от вкъщи и често изчезваха дрехи - на децата, мои, на мъжа ми. В последствие разбрах, че носела дрехите при разни такива, дето се занимават с гадости и после ги връща на местата им, но аз си мислех, че просто, защото съм разсеяна и разпиляна, ми се е сторило, че не ги намирам.
Да добавя само, че аз не вярвам в такива неща, мъжа ми също, но такива неприятности ни се струпват изневиделица понякога, че той ми казва: вече ще повярвам във всичко и че и такива работи като магии са възможни, защото просто нямаме обяснение от къде всичко това.
А непоносимостта на сина ми и майка ми беше взаимна, той буквално не я търпеше, заради нещата, която тя ми е причинявала.Иначе, имаше ключ навремето от вкъщи и често изчезваха дрехи - на децата, мои, на мъжа ми. В последствие разбрах, че носела дрехите при разни такива, дето се занимават с гадости и после ги връща на местата им, но аз си мислех, че просто, защото съм разсеяна и разпиляна, ми се е сторило, че не ги намирам.
Да добавя само, че аз не вярвам в такива неща, мъжа ми също, но такива неприятности ни се струпват изневиделица понякога, че той ми казва: вече ще повярвам във всичко и че и такива работи като магии са възможни, защото просто нямаме обяснение от къде всичко това.
аа ужас това с дрехите ми се е случвало , но от свекърва ми, изчезваха дрехи и когато я хванах, каза,че ни носела да ни баят при положение ,че нямаше нужда, после се разведохме, не ме харесваше да отбележа, по-късно се кръстих ,( не бях кръстена като малка, не е било разрешено ), до преди това все ми се случваха разни ужасии
По повод всичко гореизброено, кръстихме момчетата когато бяха на 15. Мъжът ми, който също не беше кръстен по упоменатите от теб причини, sunrise_67, се кръсти заедно с тях по свое желание и именно заради тия тъпотии, които правеше майка ми. Вече бяхме се хванали за главите от нелепи обстоятелства... Не знам колко разлика има след тази процедура, но не е много голяма.
