Случи ми се нещо странно XV

Ами явно човекът си циркулира по тази улица.
beo,
доста странно съвпадение.

Докато четох се сетих и аз за случка с пари,  но в банка и както казват от където дошли - там отишли,  или нещо такова беше лафа.
Та няма да споменавам името на банката, но малко след фалита на КТБ и една друга, тогава с гръцки капитал, но гърците си продадоха дяла. Носеха се слухове и за нея. Но това няма значение. Та покрай неуредиците с прехвърлянето на собственост и капитали  спряха да ми пускат СМС - и дали са ми постъпили авоари по Дт карта, и СМС по Кт. Голяма грешка и двете карти в една банка.
Имах потребителски кредит и отивам да си внеса сумата и на гишето нещо ми стана. Без да ме питат ми обединили сметката в разплащателна и направили мазало. Предполагам, че съм  вдигнала кръвно,  но аз нямам обяснение за състоянието си. Бяло петно, нищо не помня разписвам се, където ми показват, давам пари , колкото поискат, постарах се да попитам защо и как се е получила тази сума. Някаква счетоводителка дойде, но не я чувах, дори не я виждах. Нищо не помня. Нищо! Взех разписките за внесената сума, която беше двойна плюс такси за обслужване, сложих ги в чантата си и реших да ги прегледам като ми мине.

Дойде след месец писмо за следваща вноска от 20 лв. И аз извадих разписките, след обстоен преглед на всичко - и цени за услуги и пр. и пр. се оказа, че са ми взели 20 лв. повече. Реших да приключа с банката и да внеса накуп оставащата сума от 480 лв по кт и да закрия картата. Влизам и пак - бяло петно. Помня, че си бях приготвила 5 по 100. Давам парите, тук започна увещаване как не трябва да се отказвам от услугите им, нещо ми стана на главата и само смотолевих, че е безпредметно.
Касиерката ми връчи 20 лв. И пак излизам в несвяст. Сгънах банкнотата на 4. мушнах я в портфейла си, с мисълта как по- бързо да напусна помещението.  У дома забелязах, че са били залепени банкнотите една за друга и тя не ми е върнала 20, а 40 лв.   Не съм си и помисляла да ги връщам,  да е гледала. А и така баланса ми се изравни!
Та взеха повече  и пак ми ги върнаха - несъзнателно. Банката намали клоновете си и сега в същото помещение е офис на друга банка. Наложи ми се там вляза, служебно - и пак така нещо ми става, губя и ума и дума, имам усещане, че някой вместо мен извършва действията, а после ни- що! не помня. С някаваи неистови усилия си прибирам поне документите. А как ги попълвам - не знам. И вече не влизам в тоя офис.

Само не разбрах откъде се появяват белите петна в паметта...И кое е странното в случката?
Иначе веднъж като пазарих в най близкия супермаркет, който е изключително скъп, но нямах избор, приятели се обадиха, че ще надминат, не ми маркирана една бутилка вино, разбрах по касовия бон вкъщи. Е...Да не мислиш, че я върнах

Странното са белите петна, а ако знаех от къде , и от какво се появяват нямаше да я описвам в темата,
 Elizabeth_ !

Като бях дете, в блока, в който живеехме, имаше две семейства с по две дъщери. С момичетата бяхме горе-долу на една възраст. И едните сестри се казваха Любка и Мариана, и другите се казваха Любка и Мариана. Живееха едни над други и по между си те бяха на една възраст. Може би, защото бяхме деца, не ни е било толкова чудно. Да, Деа не е най-често срещаното име, ама в днешно време хората кръщават децата си с все по-странни имена. В един трамвай преди няколко години, баба гонеше с крясъци 5 годишната си внучка и крещеше: "Скарлет, Скарлет, спри веднага!" 

Аз съм почитател на био - магазините, живеем извън България, та карах детето в един друг град на едни занимания и навръщане минавам за първи път в едно градче, вярно не много голямо, но не и малко. Викам си, къде да спра да се поровя в телефона за адрес на био- магазин. Намерих си едно място, намерих адреса тръгнах и навигатора ми вика ............върнете се на 300 метра, та спряла съм на единствения био магазина в града.  Пълна лудост.

Случките с имената ме подсети за друга. С мъжа ми сме на почивка, отседнали сме в семеен хотел, стопанисван от семейство, мило, дружелюбно и открито. Семейството, мъж и жена са на средна възраст, имат голям син, в чужбина. В един момент искаха повече да ни заговорят, да си поприказваме. Изненадахме се още в началото - с имената. Мъжът и жената се оказват с имена като на моите родители, а синът им - с име като на моят мъж. Голямо съвпадение, а и някак знаково ни се видя, а пък и майка ми е с не често срещано име. Чудна работа.

Извинявай за шегичката.
Малко невротизиращи са  срещите с такъв човек. Явно е болен и много свободен.
Ако си промениш маршрута, дали няма да го избегнеш?

И ние имаме в квартала такава жена , тя е все по улиците и навсякъде , но е с психични проблеми . В момента е стабилизирана , но има периоди , в които пресреща хората. Че даже е и агресивна и неадекватна. И аз бих препоръчала смяна на маршрута , ако е възможно.

Здравейте момичета,
Не съм предполагала, че някога ще пиша в тази тема, но ето, че се налага. Миналата нощ ми се случи нещо много странно. Детето ме събуди около 1:00 часа и ме помоли да отида с него до тоалетната. Да уточня, че вратите в къщи са винаги отворени и оставяме да свети крушката в банята през нощта. Та, тръгнахме двамата по коридора и изведнъж чух силни гласове от хола. Сигурна съм, че детето също ги чу, защото спря, ослуша се и надникна в хола. Гласовете бяха, все едно двама души водеха разговор. Първоначално помислих, че мъжът ми е забравил телевизора включен. Детето влезе в тоалетната, а аз влязох в хола. В този момент гласовете спряха. Въпреки, че лампите не светеха, не беше тъмно. Аз запалих лампите и започнах да търся от къде може да е дошъл шумът. Но -нищо. Телевизорът беше изключен, както и лаптопът. Нямаше и оставени телефони там. Помислих си, че може да са били съседите, но и това отхвърлих както възможно. Просто чутият разговор беше прекалено близо до нас. Тук е мястото да кажа, че и двамата ми родители са починали и въпросният апартамент е наследство от тях. За мен най-интересното беше, че не се изплаших дори и за миг, въпреки че съм голяма бъзла. Това е. Още се чудя и прием всякакви мнения.

Няма как да си променя маршрута - прекосявам дълъг мост и по принцип засичането става именно по моста. На мен човека не ми пречи, ама ми е супер странно как пък винаги минава по моста, когато ние с детето минаваме - по различно време на деня. А той върви, не се спира, не се оглежда по моста, не се шматка. Винаги в противоположни посоки се разминаваме - да кажеш, не върви след мен, няма как да ме следи. Странно задължително разминаване със странен човек.

 Misi_36, почти 100 % съм сигурна, че са съседите. Нощем всичко се чува много по-силно, защото и навън е по-тихо и аз преди години така си изкарвах акъла няколко нощи подред докато стопля, че са съседите  При нас дори през деня когато хората от съседния апартамент излизат и затварят вратата си редовно се стряскам, че някой е влязъл вкъщи 

Menerva, ох, дано да си права, но почти съм сигурна, че не са те. Съседите са възрастна двойка и никога не съм ги чувала през нощта. Още не мога да забравя. Много беше странно. Много.

може да са били крадци, да са се скрили докато отново заспите, не винаги взимат нещо.

Ти па си нема друга работа, това да кажеш.