Случи ми се нещо странно XV

  • 174 680
  • 768
  •   1
Отговори
# 660
  • Gotham City
  • Мнения: 6 788
Благодаря, AnMary, беше отдавна, преди почти 3 години,  но благодаря!  Hug

# 661
  • Мнения: 1 060
Според вас тези предчувствия като поглед в бъдещето ли са, или събитията в бъдещето се случват заради тези "видения/мисли"? Нали сега е много модерно да се твърди, че мисълта е материална и ако искаш нещо да се случи, трябва да го визуализираш. Аз лично не вярвам в подобни теории, но хората около мен изглеждат много убедени в това.

# 662
  • Варна
  • Мнения: 25 813
При мен слава Богу е обратното, редовно си представям, по-точно се опасявам от гадни случки, за щастие колкото по-лоши неща си представям толкова повече не се сбъдват.

# 663
  • Gotham City
  • Мнения: 6 788
За опасенията и аз съм така, другото е някак по-различно.

# 664
  • София
  • Мнения: 40 958
"Опасенията" са по-различни.

Синът ми беше на зелено у-ще. Забравил да си зареди часовникът и естествено не съм го чула.
Цяла нощ какво ли не ми минаваше през главата. Филмирах се направо.
Реших към 6 сутринта да си легна. В 9 учителката ме събуди по телефона. Да отида да го прибера, защото повърнал и т.н.
Не бяха филмите, които редих в глава  Laughing Усещала съм нещо най-вероятно.

Според вас тези предчувствия като поглед в бъдещето ли са, или събитията в бъдещето се случват заради тези "видения/мисли"?
При мен нито поглед в бъдещето, нито предизвикване на събитие.

Минава ми една вечер мисълта "ако беше жив еди кой си"... Започвам да се упреквам за мисълта и да си мисля, че съм изрод.
Човекът наистина е бил починал малко преди да ми мине тази мисъл през главата. Майка ми за да не ме притеснявала ми съобщи на сутринта.

# 665
  • Мнения: 4 557
Не знам колко е странно, но..

За 20 години никой не познавах, който да е с моето име или да е роден на моята дата.
В общежитието ми в София се запознах с едно момче, което живееше през една стая до моята - носеше мъжкия вариант на името ми и беше роден на моята дата. Като характер бяхме толкова сходни, направо беше астралния ми близнак..
След време се преместих на квартира-оказа се ,че хазяинът ми е роден на моята дата  Grinning
После приятелка започна да работи в един бар, неин колега-на моята дата..
и се запознах с момиче, което носи моето име..

съвпадения вероятно, но много интересни за мен...

# 666
  • Мнения: 17 546
Само, ако името ти е най-рядкото на света. А за датата... има безброй хора родени на една и съща дата, няма как да ги познаваш всичките. Хората като се запознават, не си съобщават датата на раждане.
Виж, ако някой е роден на твоята дата, в същата година и трите му имена са точно като твоите, вече би било интересно.

# 667
  • Пловдив
  • Мнения: 769
А какво ще кажете за това? Имам съученик и бивше гадже, които носят едно и също име, родени са на една и съща дата, а дъщеричките им се казват по един и същи начин!  Grinning Joy

# 668
  • Мнения: 4 070
за странно ли се води това, че  с приятеля ми, често ми се случва да помислим  да направим едно и също нещо, дори не споменаваме на глас, той казва ; какво ще кажеш ... и аз довършвам мисълта му , от което той е страшно учуден, вчера имахме подобна случка , той е в командировка, и аз си лежа и си мисля нещо и след малко той звъни да ми каже същото  Joy

# 669
  • София
  • Мнения: 335
В моя квартал има един човек, който се казва също като баща ми - и трите имена съвпадат. Аз не го знаех, но на скоро попълвах едни документи и жената се изцепи: Еди кой си ли е баща ти?!? Фамилията не е супер странна, но не е и най-често срещаната. И аз казвам Да. Тя вдигнала вежди ми казва: Извинявам се, че ще те питам, но ти на колко години си? И в разговора стана ясно, че онзи, дето носи имената на баща ми е на 40г и няма как да е баща ми, с оглед, че съм на 30. Но жената навързала имената и изпадна в потрес. А човекът го знам, май е ерген, виждам го често, но не знаех как се казва, докато не ме светнаха Simple Smile Н не ми е странно. Интересно ми е като съвпадение, но не го намирам за УАУ!!!

# 670
  • В.Търново
  • Мнения: 7 484
Имала съм такива моменти. И се чувствам виновна, и се самообвинявам, че ако не съм си помислила еди какво си...
Нещата се случват, не защото ти си си го помислила.Просто си е писано така да стане и се появяват пророчески проблясъци на част от информацията в ума ти.И на мен ми се е случвало много пъти.

# 671
  • Мнения: 827
Нещо което наскоро ме озадачи, но не го мислех много де.
Стоях на метростанция  и чаках влака. Дойде отсрещния. Докато беше спрял и чакаше пътниците, погледът ми се спря на купето, което беше срещу мен.  Ситуацията е следната: с гръб към мен виждам седи момиче/млада жена, до нея, от двете  й страни не седи никой. Срещу нея обаче седяха две жени, които й се падаха почти от двете й страни. На практика три жени стоят една до друга, но едната е срещуположна на другите две. Жените обаче бяха отражения, не реални. Напрегнах поглед да видя пак, отражения бяха, бяха една идея по-бледи, а и се качиха и настаниха хора срещу момичето. Тогава откъде идват тези отражения срещу момичето, след като при тръгването на влака, поне от едната страна на момичето успях да видя, че със сигурност нямаше никой. Видя ми се странно, замислих се че не съм срещала чак такова изкривяване на отраженията, просто би било нелогично да се отразяват от по-далечно място.  Замислих се малко, но и мъртви души да са, какво пък, свих рамене и така.

# 672
  • В тъмната гора.
  • Мнения: 2 343
Нещо което наскоро ме озадачи, но не го мислех много де.
Стоях на метростанция  и чаках влака. Дойде отсрещния. Докато беше спрял и чакаше пътниците, погледът ми се спря на купето, което беше срещу мен.  Ситуацията е следната: с гръб към мен виждам седи момиче/млада жена, до нея, от двете  й страни не седи никой. Срещу нея обаче седяха две жени, които й се падаха почти от двете й страни. На практика три жени стоят една до друга, но едната е срещуположна на другите две. Жените обаче бяха отражения, не реални. Напрегнах поглед да видя пак, отражения бяха, бяха една идея по-бледи, а и се качиха и настаниха хора срещу момичето. Тогава откъде идват тези отражения срещу момичето, след като при тръгването на влака, поне от едната страна на момичето успях да видя, че със сигурност нямаше никой. Видя ми се странно, замислих се че не съм срещала чак такова изкривяване на отраженията, просто би било нелогично да се отразяват от по-далечно място.  Замислих се малко, но и мъртви души да са, какво пък, свих рамене и така.


 Shocked Доста объркващо...

# 673
  • София
  • Мнения: 11 972
Ама не е объркващо, даже доста ясно го е описало момичето, Най-вероятно е било отражение някакво на рекламно пано/плакат или екран някакъв, дето вървят там реклами

# 674
  • Мнения: 827
Нямаше рекламни пана, а и жените бяха на по 55-65 години. Обикновени хора изглеждаха, и като такива, седящи в момента във влака. Дори се изправих и огледах около мен да не седят тези хора и да се отразяват по някакъв начин, но нищо такова нямаше. Идея нямам как се беше получило така.

Общи условия

Активация на акаунт