Публикувана: 12 дек. 2016, 13:24 ч.
Последно мнение: 1 авг. 2017, 15:01 ч.

Случи ми се нещо странно XV

174 813
768
1

Отговори

# 75 15 дек. 2016, 12:25 ч.

Мнения: 1 140

Цитат на: Diana D в ср, 14 дек 2016, 22:32

Ън, много интересно bouquet

Благодаря
Така както описваш хората без души мисля, че точно им пасва определението психопати

Психопатът е нещо съвсем различно. Всичко идва от там, че психопатите не изпитва чувства като другите хора и това се дължи на "дефект" в съответната част на мозъка Wink

Интересни теории, приятно четиво, но дотам.

# 76 15 дек. 2016, 15:00 ч.

София
Мнения: 11 972

Цитат

Та мисля си - дълго преди зачеването започва процеса на енергийно или духовно ниво. Взаимодействието между родителите води до образуването и струпването на информация и съответно енергийни връзки, които постепенно водят до създаване на информационна верига или това са условията, които по силата на кармичните и други енергийни зависимости привличат душата във физическия свят.

А заченатите и родени без да има родителски връзки - случайно?

# 77 15 дек. 2016, 15:17 ч.

Вече в моята си приказка...
Мнения: 4 391

Много интересна тема.
Имам нужда да чета подобни теории за след смъртта, защото ужасно се страхувам от нея... Rolling Eyes

Благодаря!

# 78 15 дек. 2016, 15:26 ч.

Австрия
Мнения: 2 451

Цитат на: Ronald в чт, 15 дек 2016, 15:00

Цитат

А заченатите и родени без да има родителски връзки - случайно?

Аааа.. и за тях ще се измисли нещо Laughing

Цитат на: Ън в чт, 15 дек 2016, 10:54

Касае се не до милиони или милиарди години, а до еони време. Това си е направо безкрайност ..

Човеците (т.е. оцелял клон на homo) са такива от около 200 000 години. Та.. тия души по на еони време са наистина интересно явление.

# 79 15 дек. 2016, 15:38 ч.

Мнения: 2 718

Няма такова нещо като дете без родителски връзки- поне не след документирания случай на Адам и Ева. Всяко дете си има родители, а дали те са му известни, дали имат определена връзка помежду си, извън сексуалната е въпрос на конфигурация. Какво има да се измисля за тези души? Това си избрали, такива уроци учат, такъв живот имат.
По въпроса за еоните и колко време Хомо Сапиенс е на Земята- никой не казва, че еоните време за духовна еволюция на душите не са започнали преди 200 000 години и да продължат еони време- това е едната възможност. Никой не казва, че разумен човек на земята съществува от 200 000 години- ние така си мислим. Може да си съществува и от милиард години. Никой не казва, че пасажа на душите е започнал на земята или се провежда само на земята. Изобщо знаем твърде малко, за да правим категорични заключения за това какво е възможно и какво не е и просто споделяме теории Simple Smile

# 80 15 дек. 2016, 15:55 ч.

Австрия
Мнения: 2 451

О, заключения?! Laughing

Разбира се, че не. Най-вероятно въпроси.. Макар, че аз и въпроси нямам. Както нямам проблем с не/преходността. Особено със собствената.

# 81 15 дек. 2016, 16:16 ч.

Мнения: 9 900

Няма проблем, че нямате нито въпроси, нито се интерес от преходността/непроходността Ви. Всеки си избира какво да мисли, вярва, от какво да се интересува. Само дето не разбрах смисъла на участието Ви в тази тема? Той е...? Rolling Eyes

Още веднъж ще кажа, че всичко, което се пише тук, е в сферата на предположенията и догадките. Научни или веществени доказателства няма. Има хора, които умеят да правят преглед на миналите си животи и споделят понякога. Само някои. Повечето не желаят. В разговор с такъв човек ми беше споделено, че вижда част от историята на Земята, която я няма в учебниците, доста по-назад е във времето от известното ни. Същият човек сега прави опити да се върне по-назад, на място извън Земята. Аз не умея.

# 82 15 дек. 2016, 16:22 ч.

София
Мнения: 11 972

Цитат на: Ън в чт, 15 дек 2016, 16:16

Аз, например, имах въпрос... четете малко избирателно.

# 83 15 дек. 2016, 16:29 ч.

Австрия
Мнения: 2 451

Може и на 'ти', Ън. Колкото до смисъла на участието ми в темата.. точно в такава трябва ли да имам обяснение, извинение, причина и пр. за участие? И има ли значение? Преди всичко става дума просто за странни случки Wink

Които са ми интересни, признавам.

Цитат на: Ън в чт, 15 дек 2016, 16:16

..че вижда част от историята на Земята, която я няма в учебниците, доста по-назад е във времето от известното ни. Същият човек сега прави опити да се върне по-назад, на място извън Земята. .

Доообре

Успех в опитите му желая. - Това задоволително ли е за теб като смисъл за участието ми в темата? Тъй като не бих желала да имаш терзания вместо мен Blush

Последна редакция: чт, 15 дек 2016, 16:51 от DimS.

# 84 15 дек. 2016, 17:18 ч.

Мнения: 9 900

Нямам терзания защо участваш в темата, ДимС. Прозвуча ми като запис, за да се заядеш с нещо и не ми хареса. Ако е просто интерес, моля. Всеки може да чете, форум е.
Роналд, не съм те пропуснала, бе човек! Laughing

Прочетох, но не знам какво да ти отговоря. Както писах по-нагоре, това е въпрос, от който лично аз не се интересувам, не съм търсила информация, за да си съставям някакво мнение. Видно е, че това, което съм пуснала в скрит текст, копи пейт от разговор с друг човек, чиято гледна точка представям за сведение, тъй като своя нямам. А и Диана ти е дала някакъв отговор, върху който също може да се помисли. Повече не мога да кажа по въпроса, съжалявам. Hug

Ще пиша и на Мира, която се страхува от смъртта Laughing

Този въпрос, за смъртта, известно време ме занимаваше много, тъй като така ми се случи да се срещна с нея съвсем отблизо. Установих ,че хората основно са 2 типа. Едните се страхуват от начина, по който ще умрат, другите от факта, че няма да ги има вече. За първите, към които и аз се причислявам, са тези, които всъщност се боят не от смъртта, а от живота. Нямам какво да им кажа. Нищо успокоително. На когото каквото е дадено. Confused

На тези, дето се боят от това ,че смъртта е краят, ами..... Просто свършва един етап и предстои друг. Мен лично не ме напуска обаче една мисъл:всеки, който се е виждал в друго тяло, а в тази тема четат и пишат доста такива хора, знае, че се повторят, а понякога потретват само ситуации, но не и животи. Никога цели животи. Outta Joint

Последна редакция: чт, 15 дек 2016, 17:40 от Ън

# 85 15 дек. 2016, 17:45 ч.

Вече в моята си приказка...
Мнения: 4 391

Цитат на: Ън в чт, 15 дек 2016, 17:18

Ще пиша и на Мира, която се страхува от смъртта Laughing

Аз явно съм от втория тип. Не се страхувам от самата смърт - дали ще ме боли, дали ще летя или ще пропадам в нещо си. Страхувам се от това, че след това няма да ме има, няма да мога да мисля, да чувствам, да виждам това, което всекидневно виждам, да се грижа за децата си, да гледам филми или да чета книги. Ей такива неща. От това ме е страх. Много. А и сферата на работа ми е такава - сблъсквам се със смъртта всекидневно... хъм! Rolling Eyes

Дали някога ще преодолея тази си фобия /така бих я нарекла/ - не знам! Трябва май да чета по-духовна литература, за прераждания, за живот след смъртта... не съм чела много по темата...

# 86 15 дек. 2016, 19:49 ч.

Мнения: 1 060

И аз съм от втората група. Страхувам се, че повече няма да се видя с хората, които обичам. Пък дори и да се видим в следващи животи, няма да знам че са те.
Имам друг въпрос. Аз вярвам в кармата, че в този живот изкупуваме грешки от предишните. Само едно нещо не ми дава покой. Ако в това настояще не помним нищо от предишните си животи, то какъв е смисъла да плащаме за грешките, които не помним? Така няма как да си научим "урока" и съответно да минем на по-високо духовно ниво.

# 87 15 дек. 2016, 21:13 ч.

България
Мнения: 801

Аз се страхувам най-вече, че няма да видя близките си "там", а на този етап и любим мой човек, който вече го няма. Ужасявам се, че ще затворя един ден завинаги очи и няма да го видя...Това ме кара да се чувствам ужасно. Страхувам се от "нищото", от вечния и непрогледен мрак, ако само веднъж сме тук и си идем завинаги.
Ън, удоволствие е да те чета от край време bouquet

# 88 15 дек. 2016, 21:25 ч.

Мнения: 1 427

Цитат на: Je suis в чт, 15 дек 2016, 21:13

Аз се страхувам най-вече, че няма да видя детето си[/i]. Ужасявам се, че ще затворя един ден завинаги очи и няма да го видя...Това ме кара да се чувствам ужасно. Страхувам се от "нищото", от вечния и непрогледен мрак, ако само веднъж сме тук и си идем завинаги.
Ън, удоволствие е да те чета от край време

И аз така