Случи ми се нещо странно XV

На мен тези дни също ми се случи нещо странно. Бяхме на гости (трапезария и хол в едно помещение), обаче седнахме първо на дивана с домакинята да се видим, докато мъжете имаха нещо да свършат. През цялото време (около 30мин) докато си говорехме се чуваше някакъв шум, все едно от шумна перка на вентилатор и реших, че е от вентилацията, защото имаха оплаквания преди. Като дойде мъжката част и седнахме на масата забелязахме, че шумът идва от една от чашите, която буквално трепереше. Всички чаши бяха поставени една до друга и при треперенето си се удряше в тази до нея и оттам и звукът. Изключихме телевизора, заковахме се на място, но чашата продължаваше да трепери. Не можахме да разгадаем каква беше причината.

Вибрация се нарича причината.
Половината "чудеса"са просто и лесно обясними с физика, химия и други науки. Да, има и необясними, но треперещата чаша не е от тях.

Въпросът беше откъде се появи тази вибрация и защо само тази въпросна чаша от наредените 4 една до друга. Затова и спряхме телевизора, както и ние спряхме да се движим за момент, за да видим да не би да вибрира от нас или от техниката.

Лек земетръс?

Не, това трептене траеше сигурно половин час, докато му обърнем внимание. След като я взехме от масата и я поставихме отново, спря. Както и да е. ) Просто реших, че е време да се разпиша в темата най-сетне и аз. Ако разгадаем причината, ще споделя - сигурно е нещо тривиално, за което не сме се сетили. Обаче до тогава си остава странно за нас (гостите и домакините).

Просто може да е работила пералнята на съседите...

Това е от някаква много нискочестотна вибрация. Споко! И на мен ми се е случвало.
Живея на много оживен булевард, където минават и трамваи от онези тихите. Хола ми е към булеварда,  а спалнята точно от другата страна. Много често като си лежа в спалнята усещам как леглото ми вибрира (мноого леко), но го усещам. Къде са трамвайните линии, и къде съм аз, но.....се усещат вибрациите.

Жената казва, че е треперела само едната чаша.Ако има вибрация на блока от минаващи камиони или друго на пътя трябва да треперят всичките чаши, да вибрира и пода на стаята.Само едната чаша няма как.Ние също живеем до главен път.Като мине понякога камион или автобес, не винаги и вибрира целия апартамент, блок.Ние сме на първи етаж.Чак гардероба вибрира.Всичко...няма как да реагира само една чаша... 

може и само една чаша да вибрира, вие физика не сте ли учили?

Може самата чаша да е леко дефектна , всяка една нейна  неравност, може  да предизвика вибрация.
А колкото до костенурката-може би е много мила закачка , но аз смятам , че потребителката трябва да стане една -две идеи по-бдителна. Възможно е съседи /или недоброжелателни личности/, да проверяват кога семейството си е в къщи. И кога отсъства. Въпреки, че сподели , че кооперацията се заключва.

Чашата случайно да е била измита, или мокра? При изпаряване на водата/ промяна в температурата при миене и съхнене се получава такова движение. Има си физическо обяснение, правят го дори плътно захлупени сухи чаши ( или такива с вдлъбнато дъно), идва от промяната на налягането на затворения въздух. Случва се, сравнително често даже (някога работех в заведение, тогава го разкрих този "феномен").

Олеле, още ли се нищи тази чаша.  Благодаря ви за опитите да разгадаем "загадката"! Иначе, не, няма транспорт наблизо и за първи път ни се случва такова нещо (казвам "ни", защото живеем в една и съща сграда).

Това за мократа чаша не се бяхме замислили - възможно е и да е заради това, да.

Определено не сме си въобразявали, че става въпрос за нещо свръхестествено, по-скоро ни беше интересно каква може да е причината за това "физическо явление".
 

И на мен ми се е случвало да ми затракат чашите, но то е, защото на съседите отгоре пералнята им е точно над шкафа, на който си държа ежедневно използваните чаши. И в началото се стреснах, защото помислих, че е земетресение, но полилея не се клатеше. Само чашите вибрираха. После разбрах, че е от пералнята на съседите. НО само една чаша между другите  да трепти...определено би ме стреснало.

Мале мале големи страхотии споделяте, момичета.

В ранното си детство бях основно при баба и дядо. Бяха ми като втори майка и татко. Много ги обичах. Винаги ще ги обичам. Безумно ме беше страх да не ги загубя. Когато баба или дядо на мое приятелче  си отиваше от този свят, изпадах в паника...безумна паника. Всяка тяхна болест ме побъркваше и честно казано, постоянно живеех в тревога за техния живот. Умолявах дядо - по детски, ако си отиде да намери начин да се сбогува с мен...да съм спокойна.
Слава Богу, дядо и баба живяха дълго. Аз пораснах, завърших училище, университет, бях пред сватба. Дядо се разболя...уви, тежко. Беше и със склероза. Не ни помнеше през повечето време. Влоши се в момент, в който не бях около него, а на изпит.
Около полунощ, след дълъг разговор със сестра ми, вече се бяхме умълчали и заспивахме. Беше тъмно. Изведнъж бяла светлина ме обгърна и изпълни. Веднага се сетих за дядо. Светлината постепенно се оттече от мен, а аз казах на сестра ми  - "Дядо почина!"
Тя, разбира се, не ми повярва.
Заспахме.
Рано сутринта - към 5,30, се обади мама и каза, че дядо е починал в полунощ... Вярвам, че той удържа на обещанието си, което ми даде в детството и се сбогува с мен...
Имам подобна случка с кучето, с което живях години. Когато бях в напреднала бременност, а мъжът ми беше в много тежко здравословно състояние и буквално нямаше как да я гледам, защото тя изискваше много грижи и разходки, бяхме я дали за известно време при приятел, докато се роди детето.
 Една вечер, след като се прибирахме от лекар с мъжа ми, влизайки в апартамента, чухме специфично тракане с ноктенца и видяхме през стъклото бежова сянка. Веднага си помислихме за кучето.... Оказа се, че кучето го е блъснала кола преди няколко часа и за огромно съжаление  си бе отишло. Човекът, който  го беше поел, горкия, не носеше вина... Лошо стечение на обстоятелствата... Но е факт! Двамата с мъжът ми я видяхме. Тя се сбогува.