- Публикувана: 12 дек. 2016, 21:04 ч.
- Последно мнение: 12 ян. 2017, 23:14 ч.
ХАЛИТ ЕРГЕНЧ И БЕРГЮЗАР КОРЕЛ В "ТИ СИ МОЯТА РОДИНА" /Vatanim sensin/
Франческа от Чили продължава с опитите да бъде малко копие на своята любимка Бергюзар.
Не знам с какъв бюджет разполага
, но наистина има страхотни попадения.
Тук може да разгледате целия й профил.
https://www.instagram.com/xs_fan_berguzar/?hl=en
Не знам с какъв бюджет разполага
, но наистина има страхотни попадения.Тук може да разгледате целия й профил.
https://www.instagram.com/xs_fan_berguzar/?hl=en
Момичета, не ви познавам, защото не пишете в темата. Точно затова желанието ви да помогнете е още по-ценно за мен.
Бъдете здрави!
Чакаме и Галка с нови сили и усмивки отново сред нас.
Така е, Варна - не се познаваме, но считай, че сякаш се познаваме
Винаги ще помогнем с каквото можем. Пък и Галето ни е близка приятелка. Аз лично рядко пиша където и да е, но пък за сметка на това най-редовно ви чета. Наистина споделяте много нови и най-вече интересни неща, за което благодаря на всички ви. Страхотни сте! 
Момичета, не ви познавам, защото не пишете в темата. Точно затова желанието ви да помогнете е още по-ценно за мен.
Бъдете здрави!
Чакаме и Галка с нови сили и усмивки отново сред нас.
Така е, Варна - не се познаваме, но считай, че сякаш се познаваме
Винаги ще помогнем с каквото можем. Пък и Галето ни е близка приятелка. Аз лично рядко пиша където и да е, но пък за сметка на това най-редовно ви чета. Наистина споделяте много нови и най-вече интересни неща, за което благодаря на всички ви. Страхотни сте!И от мен хиляди благодарности!!! Понякога пиша набързо, ако пропусна занапред - имате много цветя и прегръдки от мен!
---------------------
Хел, страхотен нов десерт в любимото кафе на Берг! Много актуален за сезона!
Здрасти 
Срам, несрам, по никое време идвам да пусна малко букви
излязох от всякакъв график, нямам време и да го проверя
дано е ок, продължавам с останалото 
1:10 до 1:38 - края на сцената с Азизе и Йълдъз
Джевдет: Влез!
Войник: Командире, имате посетител.
Д: Ти излез. Добре дошъл! Заповядай, седни.
Али Кемал: Така съм добре.
Д: Добре. Казвай тогава, какъв е проблемът.
АК: Първо - отзови войниците, които си сложил да ме следят.
Д: Ако не бяха те, щеше да напуснеш Измир.
АК: Дали ще замина или не, си е моя работа, командире. Вие не отговаряте за мен. Нито за мен, нито за Йълдъз.
Д: Така ли?
АК: Така! Ще поискат Йълдъз от мен. И тя и майка ми смятат, че така е по-правилно.
Д: Тогава им кажи, че все още аз съм главата на семейството. Ако някой ще иска дъщеря ми, ще трябва да получи разрешение от мен. Ако някой смята да напуска Измир, също непременно ще трябва да получи разрешение от мен.
Д: Не си мисли, че ти си ми попречил. Аз сам реших да остана.
Д: Добре, хубаво съвпадение! Баба ти, майка ти, сестрите ти може да се нуждаят от теб.
Д: Влез!
Войник: Командирът Ви вика, капитане.
Д: Идвам, ти излез.
В: Нареди да Ви изпроводя до стаята му. Чака Ви веднага.
Д: Ако с мен се случи нещо, поверявам семейството на теб. Само на теб!
Д: Командире!
Васко: Беше казал, че не е свързано с оръжията, Джевдет? Откриха тези в чифлика, където те държеше Безсмъртния Хасан.
Д: Това са оръжията, които търсим, командире.
В: Първо казваш, че си открил улика, която да ни заведе до оръжието. После попадаш в засада. Но настояваш, че засадата няма връзка с оръжията. После пушките са открити точно там, където те държаха като заложник.
Д: Аз претърсих къщата, командире. Не открих нито едно. Не е възможно тези да са били намерени там.
В: Разкопаха градината. Там ги открихме.
Д: Ако имах възможност да претърся градината, нямаше да поставя доверието Ви под съмнение. Извинете ме!
В: Поне вече знаем, че оръжията са свързани с някой, известен като Безсмъртния Хасан.
Д: Да!
В: Най-важно сега е да намерим този мъж. Ще обявим награда за главата му! Ще пратим телеграми и до съседните окръзи. Този мъж ще ни заведе при оръжието. Трябва да бъде заловен веднага!
Д: Както наредите, командире. С Ваше разрешение!
***
Азизе: Аз ще погледна.
Марика: Сигурно в господин Джевдет!
А: Добре дошъл, Тефик!
Тефик: Добре заварили! Вие сте направили приготовления, но не можех да дойда с празни ръце.
А: Нямало е нужда. Благодаря! Заповядай! Заповядай, влез!
М: Добре дошли, господин Тефик!
Т: Добре заварил!
А: Марика, Тефик ще им сложи халките. Направил е много за децата и решихме да не му отнемаме това право.
М: Колко хубаво! Заповядайте!
Хилял: Добре дошъл, чичо Тефик!
Т: Оо, Хилял! Как си? Е, какво ще кажеш? Идва ли и твоят ред?
Х: Да пази Бог!
Бабет: Говори и, синко, говори! Дано дойде акълът в главата!
А: Амин!
Т: Джевдет кога ще дойде?
А: Не знаем дали ще дойде.
М: Добре дошъл, Али Кемал! Заповядай вътре!
АК: Благодаря!
М: Имам малко работа в кухнята.
Елени: Виждам, че са те склонили. Али Кемал бързо ще уреди нещата.
Йълдъз: Че той може ли да свърши нещо като хората!
Е: Защо говориш така!
Й: Лъжа ли е? Върши ли нещо, освен да се шляе като някой нехранимайко? Как ще създаде семейство, ако продължава така?
Е: Много си несправедлива спрямо брат си! Ако пожелае, може да създаде прекрасно семейство!
Й: Али Кемал още е дете! Умът му хвърчи в небесата! Съчувствам на тази, която ще вземе за жена. Само истински мъж може да създаде семейство. Погледни Леон!
Е: След малко ще дадеш обет, а все Леон ти е в главата! Изгубила си си ума!
Й: Да ти кажа ли нещо? Този годеж няма да го бъде! Ще се венчая не с главния лекар, а с Леон!
***
Д: Влез!
Войник: Командире!
Д: Точно щях да те повикам. Имам час-два работа навън, после ще се върна.
В: Искахте първо на Вас да съобщя.
Д: Кое?
В: Безсмъртния Хасан е бил заловен, полковник!
Д: Уведомихте ли командира?
В: Не сметнах за нужно. Но ако заповядате..
Д: Не, не! Няма нужда! Първо аз да го видя. Да вървим!
***
Т: Дай, дъще!
М: Златни ти ръце!
Главен Лекар (ГЛ): Кафето е чудесно! Златни Ви ръце!
Й: Да Ви е сладко!
ГЛ: Ще чакаме ли господин Джевдет?
***
Д: Ти чакай!
В: Полковник!
***
А: Цялото семейство е тук, господине! Заповядайте, моля!
ГЛ: В такъв случай… Известна е причината за посещението ни.
***
ГЛ: С Божията благословия, дошли сме да поискаме ръката на дъщеря ви Йълдъз!
***
Васко: Сигурно си забравил да ми съобщиш?
Д: Командире!
***
АК: Ние смятаме Вашето предложение… за уместно, господине! Съгласни сме с този брак!
М: Хайде, хайде!
***
ГЛ: В такъв случай да поставим халките!
А: Разбира се! Тефик!
***
В: Ти ли си Безсмъртния Хасан?
Вързан: Не съм! Кълна се, че не съм!
Д: За кого се мислиш! Кой си ти! Как си позволяваш да лъжеш!
В: Джевдет! Джевдет!
Вързан: Един-два пъти направих сделки, представяйки се за Безсмъртния. Това е всичко! Кълна се в Бог! Нямам друга вина!
В: Станахме за посмешище! Хвърлете го в тъмницата! Отнесете се с него все едно е Безсмъртния Хасан!
Д: Командире, по тази причина не Ви уведомих! Когато намерим Безсмъртния Хасан, Вие ще сте първият, който ще научи!
***
Д: Паша, преди да съм забравил, имам една молба. За мен е много важно.
П: Какво има, синко? Нещо лошо ли?
Д: Трябва да намеря подходящ годеник за голямата си дъщеря. Трябва да я омъжа възможно най-скоро. Но не искам да има нещастен брак. Нека е някой възпитан младеж.. образован, от добро семейство.
П: Прав си. Не напразно казват “Не давай дъщеря си на жених, преди да се запознаеш баща му”
Д: Йълдъз е първородната ми дъщеря, Паша.
П: Не се тревожи. Имам някого предвид, ще се погрижа.
***
Т: Ето така.. Какво се пожелава? Светло бъдеще и усмивки на лицата ви! Нали така, деца! Бог да ви пази!
Е: Полковник Джевдет дойде.
Й: Татко!
П: Ще оженим дъщеря ти за моя племенник. Азизе също му има доверие. Не се безпокой!
Д: Дъще! Нека Бог ви дари с радост! Желая ти щастлив живот, дъще!
ГЛ: Господин Джевдет! По-правилно щеше да е да поискаме дъщеря Ви от Вас..
Д: Няма проблем, не се безпокойте. Али Кемал се счита за глава на семейството. Полковник Тефик пък е близък семеен приятел. Бъдете спокоен! Хубава вечер!
Т: Джевдет! Ела да се изясним. Моментът настъпи.
Д: Добре, щом си казал.
***
А: Моля Ви да извините Йълдъз. Напрежението и се отрази.
ГЛ: Няма за какво. Ще обсъдим подробностите около годежа.
А: Разбира се.
ГЛ: Хубава вечер!
А: И на Вас!
Е: Азизе, Йълдъз я няма!
А: Как така я няма?
Е: Сигурно е избягала през прозореца.
А: Моля? Боже..
АК: Ти стой, аз ще се погрижа!
А: Майко, как ще се разправям с това момиче? Какво да я правя! Боже!
***
АК: Йълдъз! Йълдъз! Ела тук! Къде си тръгнала посред нощ?
Й: Теб какво те засяга? Нарочно се подигра с мен, а! Забавлява ли се? Пусни ме!
АК: Не всичко е забавление! Порасни вече!
Й: Така ли?
АК: Така!
Й: Беше ми дал дума! Измами ме! Постави ми капан!
АК: Омъжи се и пази благоприличие! Иначе ще говорят, че си пропаднала жена!
Й: Мери си приказките! Ти си пропаднал тип! Щастлив ли си!
АК: Спри! Накрая ще ми падне пердето! Спри!
Й: Пусни ми ръката!
АК: Хайде върви!
Й: Никъде не тръгвам!
АК: Йълдъз, последно те предупреждавам!
Й: Казах да не ме докосваш! Пусни ме!
АК: Стига толкова! С теб ли ще се занимавам!
Й: Мразя те! Защо ти повярвах!
АК: Мразиш ли ме? Всъщност аз те мразя! Аз! Егоистка! Мислиш се за център на света! Говориш едно, а вършиш друго! Не ме остави на мира! Разби ми нервите! Мълчах, мълчах, но ти ми се качи на главата! Писна ми! Не всичко в този живот става така, както го искаме. Ще се омъжиш за онзи човек! Нямаш друг избор!
Й: Ще се самоубия!
АК: Ти ли? Не можеш да се самоубиеш! Знаеш ли защо? Толкова много се обичаш, че няма да си посегнеш!
Й: А ти? Изобщо ли не ме обичаш, Али Кемал? Няма ли да страдаш, когато ме дадеш на онзи мъж?
АК: Оттук нататък Бог да страда за теб!
***
Сервитьор: Желаете ли нещо друго?
Т: Не, благодаря. Търсиш ли някого? Очите ти шарят.
Д: Кога за последно спа спокойно, Тефик? Мислиш, че войната е свършила, но човек може да се заблуди. За секунда да се разсееш и ще те прострелят в гръб, знаеш го. Вечер си нащрек за врагове… Но какво правиш, ако през деня някой изскочи ненадейно?
Т: В един толкова важен ден, вместо да бъдеш до семейството си… ти преследва враговете, така ли?
Д: А ти беше до тях, така ли?
Т: Виж, Джевдет, не е моя работа, но… ти не се грижиш за семейството си. Азизе носи голяма тежест. Освен това, ти и онази друга жена…
Д: Не е твоя работа, Тефик! Нито да се занимаваш с проблемите на Азизе, нито да сгодяваш дъщеря ми. Разбираш, нали?
Т: Седем години! От точно седем години съм до Азизе и децата! Мислиш, че като се появиш изведнъж след толкова години, всичко ще бъде както го желаеш ли? Веднъж поне.. веднъж поне попита ли Азизе и децата какво искат? Какво друго направи, освен да ги огорчиш?
Д: Мери си думите, Тефик! Чуваш ли се какво говориш? Престъпваш си правата!
Т: Не става дума за правата ми, Джевдет. Азизе и децата са много натъжени. Колко още смяташ да ги държиш в онзи затвор?
Д: Затвор ли? Разбира се, че мястото на семейството ми е до мен! Как смееш да говориш толкова дръзко?
Т: Не ме разбирай погрешно. Сигурно аз съм се объркал. Азизе ми каза, че искат да се върнат в дома си. Помоли ме за съдействие. В такова състояние беше! Затова помислих, че…
Д: Не мога да ти се отплатя за добрините, Тефик. От седем години в сърцето си нося дълга си към теб. Но не ме изпробвай.. ще ти дойда в повече! Няма да се справиш с мен… братко!
***
А: Йълдъз прибра ли се?
Момиче: В стаята си е, госпожо.
А: Как така изчезна, без да изпратиш годеника си? Дете ли си?
Й: Не разбирам как може да има родители, които не искат децата им да са щастливи?
А: Напротив! Правя го за твоето щастие!
Й: Тогава защо ме омъжваш насила за мъж, когото не обичам? Мамо, моля те, умолявам те!
А: Дъще! Не можеш да се отметнеш от дадената дума! Утре започваме да приготвяме чеиза ти.
Й: Не искам! Няма да се омъжа за онзи човек! Аз обичам Леон!
А: Йълдъз! Да не съм те чула да го изречеш отново! Да не си го повторила! Не може да обичаш Леон!
Й: Обичам го!
А: Не разрешавам!
Й: Ти като се влюби в татко, поиска ли разрешение от някого?
А: Поисках! Покойният ми баща ми даде разрешение, съгласи се.
Й: А ако не беше дал? Нямаше ли да избягаш с татко? Не го ли обичаше толкова, майко?
А: Обичах го! Обичах го! Де да не бях!
Й: Тогава защо ме измъчваш? Защо ми го причиняваш?
А: Детенцето ми! Дъще! Правя го, за да си защитена. За да опазя невинността и гордостта ти. Йълдъз, погледни ме. Не искам да опропастиш живота си заради някакво мимолетно увлечение. Ти нямаш никакво бъдеще с онзи младеж. Един ден, като станеш майка, ще ме разбереш.
Срам, несрам, по никое време идвам да пусна малко букви
Скрит текст:
Оказа се, че имам голяма рода докато се извърви цялата.. пък и мойто Каспър като се включи да помага с превода, отиде
докато се извърви цялата.. пък и мойто Каспър като се включи да помага с превода, отиде излязох от всякакъв график, нямам време и да го проверя
дано е ок, продължавам с останалото 1:10 до 1:38 - края на сцената с Азизе и Йълдъз
Джевдет: Влез!
Войник: Командире, имате посетител.
Д: Ти излез. Добре дошъл! Заповядай, седни.
Али Кемал: Така съм добре.
Д: Добре. Казвай тогава, какъв е проблемът.
АК: Първо - отзови войниците, които си сложил да ме следят.
Д: Ако не бяха те, щеше да напуснеш Измир.
АК: Дали ще замина или не, си е моя работа, командире. Вие не отговаряте за мен. Нито за мен, нито за Йълдъз.
Д: Така ли?
АК: Така! Ще поискат Йълдъз от мен. И тя и майка ми смятат, че така е по-правилно.
Д: Тогава им кажи, че все още аз съм главата на семейството. Ако някой ще иска дъщеря ми, ще трябва да получи разрешение от мен. Ако някой смята да напуска Измир, също непременно ще трябва да получи разрешение от мен.
Д: Не си мисли, че ти си ми попречил. Аз сам реших да остана.
Д: Добре, хубаво съвпадение! Баба ти, майка ти, сестрите ти може да се нуждаят от теб.
Д: Влез!
Войник: Командирът Ви вика, капитане.
Д: Идвам, ти излез.
В: Нареди да Ви изпроводя до стаята му. Чака Ви веднага.
Д: Ако с мен се случи нещо, поверявам семейството на теб. Само на теб!
Д: Командире!
Васко: Беше казал, че не е свързано с оръжията, Джевдет? Откриха тези в чифлика, където те държеше Безсмъртния Хасан.
Д: Това са оръжията, които търсим, командире.
В: Първо казваш, че си открил улика, която да ни заведе до оръжието. После попадаш в засада. Но настояваш, че засадата няма връзка с оръжията. После пушките са открити точно там, където те държаха като заложник.
Д: Аз претърсих къщата, командире. Не открих нито едно. Не е възможно тези да са били намерени там.
В: Разкопаха градината. Там ги открихме.
Д: Ако имах възможност да претърся градината, нямаше да поставя доверието Ви под съмнение. Извинете ме!
В: Поне вече знаем, че оръжията са свързани с някой, известен като Безсмъртния Хасан.
Д: Да!
В: Най-важно сега е да намерим този мъж. Ще обявим награда за главата му! Ще пратим телеграми и до съседните окръзи. Този мъж ще ни заведе при оръжието. Трябва да бъде заловен веднага!
Д: Както наредите, командире. С Ваше разрешение!
***
Азизе: Аз ще погледна.
Марика: Сигурно в господин Джевдет!
А: Добре дошъл, Тефик!
Тефик: Добре заварили! Вие сте направили приготовления, но не можех да дойда с празни ръце.
А: Нямало е нужда. Благодаря! Заповядай! Заповядай, влез!
М: Добре дошли, господин Тефик!
Т: Добре заварил!
А: Марика, Тефик ще им сложи халките. Направил е много за децата и решихме да не му отнемаме това право.
М: Колко хубаво! Заповядайте!
Хилял: Добре дошъл, чичо Тефик!
Т: Оо, Хилял! Как си? Е, какво ще кажеш? Идва ли и твоят ред?
Х: Да пази Бог!
Бабет: Говори и, синко, говори! Дано дойде акълът в главата!
А: Амин!
Т: Джевдет кога ще дойде?
А: Не знаем дали ще дойде.
М: Добре дошъл, Али Кемал! Заповядай вътре!
АК: Благодаря!
М: Имам малко работа в кухнята.
Елени: Виждам, че са те склонили. Али Кемал бързо ще уреди нещата.
Йълдъз: Че той може ли да свърши нещо като хората!
Е: Защо говориш така!
Й: Лъжа ли е? Върши ли нещо, освен да се шляе като някой нехранимайко? Как ще създаде семейство, ако продължава така?
Е: Много си несправедлива спрямо брат си! Ако пожелае, може да създаде прекрасно семейство!
Й: Али Кемал още е дете! Умът му хвърчи в небесата! Съчувствам на тази, която ще вземе за жена. Само истински мъж може да създаде семейство. Погледни Леон!
Е: След малко ще дадеш обет, а все Леон ти е в главата! Изгубила си си ума!
Й: Да ти кажа ли нещо? Този годеж няма да го бъде! Ще се венчая не с главния лекар, а с Леон!
***
Д: Влез!
Войник: Командире!
Д: Точно щях да те повикам. Имам час-два работа навън, после ще се върна.
В: Искахте първо на Вас да съобщя.
Д: Кое?
В: Безсмъртния Хасан е бил заловен, полковник!
Д: Уведомихте ли командира?
В: Не сметнах за нужно. Но ако заповядате..
Д: Не, не! Няма нужда! Първо аз да го видя. Да вървим!
***
Т: Дай, дъще!
М: Златни ти ръце!
Главен Лекар (ГЛ): Кафето е чудесно! Златни Ви ръце!
Й: Да Ви е сладко!
ГЛ: Ще чакаме ли господин Джевдет?
***
Д: Ти чакай!
В: Полковник!
***
А: Цялото семейство е тук, господине! Заповядайте, моля!
ГЛ: В такъв случай… Известна е причината за посещението ни.
***
ГЛ: С Божията благословия, дошли сме да поискаме ръката на дъщеря ви Йълдъз!
***
Васко: Сигурно си забравил да ми съобщиш?
Д: Командире!
***
АК: Ние смятаме Вашето предложение… за уместно, господине! Съгласни сме с този брак!
М: Хайде, хайде!
***
ГЛ: В такъв случай да поставим халките!
А: Разбира се! Тефик!
***
В: Ти ли си Безсмъртния Хасан?
Вързан: Не съм! Кълна се, че не съм!
Д: За кого се мислиш! Кой си ти! Как си позволяваш да лъжеш!
В: Джевдет! Джевдет!
Вързан: Един-два пъти направих сделки, представяйки се за Безсмъртния. Това е всичко! Кълна се в Бог! Нямам друга вина!
В: Станахме за посмешище! Хвърлете го в тъмницата! Отнесете се с него все едно е Безсмъртния Хасан!
Д: Командире, по тази причина не Ви уведомих! Когато намерим Безсмъртния Хасан, Вие ще сте първият, който ще научи!
***
Д: Паша, преди да съм забравил, имам една молба. За мен е много важно.
П: Какво има, синко? Нещо лошо ли?
Д: Трябва да намеря подходящ годеник за голямата си дъщеря. Трябва да я омъжа възможно най-скоро. Но не искам да има нещастен брак. Нека е някой възпитан младеж.. образован, от добро семейство.
П: Прав си. Не напразно казват “Не давай дъщеря си на жених, преди да се запознаеш баща му”
Д: Йълдъз е първородната ми дъщеря, Паша.
П: Не се тревожи. Имам някого предвид, ще се погрижа.
***
Т: Ето така.. Какво се пожелава? Светло бъдеще и усмивки на лицата ви! Нали така, деца! Бог да ви пази!
Е: Полковник Джевдет дойде.
Й: Татко!
П: Ще оженим дъщеря ти за моя племенник. Азизе също му има доверие. Не се безпокой!
Д: Дъще! Нека Бог ви дари с радост! Желая ти щастлив живот, дъще!
ГЛ: Господин Джевдет! По-правилно щеше да е да поискаме дъщеря Ви от Вас..
Д: Няма проблем, не се безпокойте. Али Кемал се счита за глава на семейството. Полковник Тефик пък е близък семеен приятел. Бъдете спокоен! Хубава вечер!
Т: Джевдет! Ела да се изясним. Моментът настъпи.
Д: Добре, щом си казал.
***
А: Моля Ви да извините Йълдъз. Напрежението и се отрази.
ГЛ: Няма за какво. Ще обсъдим подробностите около годежа.
А: Разбира се.
ГЛ: Хубава вечер!
А: И на Вас!
Е: Азизе, Йълдъз я няма!
А: Как така я няма?
Е: Сигурно е избягала през прозореца.
А: Моля? Боже..
АК: Ти стой, аз ще се погрижа!
А: Майко, как ще се разправям с това момиче? Какво да я правя! Боже!
***
АК: Йълдъз! Йълдъз! Ела тук! Къде си тръгнала посред нощ?
Й: Теб какво те засяга? Нарочно се подигра с мен, а! Забавлява ли се? Пусни ме!
АК: Не всичко е забавление! Порасни вече!
Й: Така ли?
АК: Така!
Й: Беше ми дал дума! Измами ме! Постави ми капан!
АК: Омъжи се и пази благоприличие! Иначе ще говорят, че си пропаднала жена!
Й: Мери си приказките! Ти си пропаднал тип! Щастлив ли си!
АК: Спри! Накрая ще ми падне пердето! Спри!
Й: Пусни ми ръката!
АК: Хайде върви!
Й: Никъде не тръгвам!
АК: Йълдъз, последно те предупреждавам!
Й: Казах да не ме докосваш! Пусни ме!
АК: Стига толкова! С теб ли ще се занимавам!
Й: Мразя те! Защо ти повярвах!
АК: Мразиш ли ме? Всъщност аз те мразя! Аз! Егоистка! Мислиш се за център на света! Говориш едно, а вършиш друго! Не ме остави на мира! Разби ми нервите! Мълчах, мълчах, но ти ми се качи на главата! Писна ми! Не всичко в този живот става така, както го искаме. Ще се омъжиш за онзи човек! Нямаш друг избор!
Й: Ще се самоубия!
АК: Ти ли? Не можеш да се самоубиеш! Знаеш ли защо? Толкова много се обичаш, че няма да си посегнеш!
Й: А ти? Изобщо ли не ме обичаш, Али Кемал? Няма ли да страдаш, когато ме дадеш на онзи мъж?
АК: Оттук нататък Бог да страда за теб!
***
Сервитьор: Желаете ли нещо друго?
Т: Не, благодаря. Търсиш ли някого? Очите ти шарят.
Д: Кога за последно спа спокойно, Тефик? Мислиш, че войната е свършила, но човек може да се заблуди. За секунда да се разсееш и ще те прострелят в гръб, знаеш го. Вечер си нащрек за врагове… Но какво правиш, ако през деня някой изскочи ненадейно?
Т: В един толкова важен ден, вместо да бъдеш до семейството си… ти преследва враговете, така ли?
Д: А ти беше до тях, така ли?
Т: Виж, Джевдет, не е моя работа, но… ти не се грижиш за семейството си. Азизе носи голяма тежест. Освен това, ти и онази друга жена…
Д: Не е твоя работа, Тефик! Нито да се занимаваш с проблемите на Азизе, нито да сгодяваш дъщеря ми. Разбираш, нали?
Т: Седем години! От точно седем години съм до Азизе и децата! Мислиш, че като се появиш изведнъж след толкова години, всичко ще бъде както го желаеш ли? Веднъж поне.. веднъж поне попита ли Азизе и децата какво искат? Какво друго направи, освен да ги огорчиш?
Д: Мери си думите, Тефик! Чуваш ли се какво говориш? Престъпваш си правата!
Т: Не става дума за правата ми, Джевдет. Азизе и децата са много натъжени. Колко още смяташ да ги държиш в онзи затвор?
Д: Затвор ли? Разбира се, че мястото на семейството ми е до мен! Как смееш да говориш толкова дръзко?
Т: Не ме разбирай погрешно. Сигурно аз съм се объркал. Азизе ми каза, че искат да се върнат в дома си. Помоли ме за съдействие. В такова състояние беше! Затова помислих, че…
Д: Не мога да ти се отплатя за добрините, Тефик. От седем години в сърцето си нося дълга си към теб. Но не ме изпробвай.. ще ти дойда в повече! Няма да се справиш с мен… братко!
***
А: Йълдъз прибра ли се?
Момиче: В стаята си е, госпожо.
А: Как така изчезна, без да изпратиш годеника си? Дете ли си?
Й: Не разбирам как може да има родители, които не искат децата им да са щастливи?
А: Напротив! Правя го за твоето щастие!
Й: Тогава защо ме омъжваш насила за мъж, когото не обичам? Мамо, моля те, умолявам те!
А: Дъще! Не можеш да се отметнеш от дадената дума! Утре започваме да приготвяме чеиза ти.
Й: Не искам! Няма да се омъжа за онзи човек! Аз обичам Леон!
А: Йълдъз! Да не съм те чула да го изречеш отново! Да не си го повторила! Не може да обичаш Леон!
Й: Обичам го!
А: Не разрешавам!
Й: Ти като се влюби в татко, поиска ли разрешение от някого?
А: Поисках! Покойният ми баща ми даде разрешение, съгласи се.
Й: А ако не беше дал? Нямаше ли да избягаш с татко? Не го ли обичаше толкова, майко?
А: Обичах го! Обичах го! Де да не бях!
Й: Тогава защо ме измъчваш? Защо ми го причиняваш?
А: Детенцето ми! Дъще! Правя го, за да си защитена. За да опазя невинността и гордостта ти. Йълдъз, погледни ме. Не искам да опропастиш живота си заради някакво мимолетно увлечение. Ти нямаш никакво бъдеще с онзи младеж. Един ден, като станеш майка, ще ме разбереш.
1:38 до края
Хаджи Михалис: За добро да е, Али Кемал! Свърши ли, сложиха ли пръстените?
АК: Народе! Нека всички чуят! Сестра ми се омъжва! Аз черпя тази вечер!
Народа: Жив да си, Али Кемал!
ХМ: Какви ги вършиш? Джобът ти е празен!
АК: Не се меси, Хаджи! Налей на всички по едно лъвско мляко!
ХМ: Няма никакво безплатно пиене! Не слушайте Али Кемал! Не знае какво говори!
Глас: Боже, боже!
АК: Щом съм казал да налееш, ще го направиш! Не ми се бъркай! Отсега нататък тази механа е моя! Разбра ли? Ще става това, което аз кажа! Ясно ли е!
ХМ: Синко! Ти не ставаш за куче на онзи лихвар! Недей, не го прави! Синко! Ти не си такъв човек, момчето ми!
АК: От днес нататък ще бъде така! Вече ще бъде така! Вън! Вън! Излизайте, хайде! Всички вън от механата! Не ме гледай, хайде! Вън, хайде!
ХМ: Синко, не си на себе си! Недей!
АК: Излизайте, хайде! На себе си съм и още как, Хаджи Михалис! Такъв, какъвто трябва да бъда съм! Остави отчетните книги, парите и ключовете и излизай! Добре, сутринта се върни.
ХМ: Али Кемал, какво говориш? В ръцете ми порасна! Дадох ти всичко..
АК: Стига толкова! Вън! Вън! Тръгвай, че да не стане някоя беля! Вън!
***
Д: Ти ли повика Тефик? Ти ли го извика, за да сложи пръстените?
А: Да, аз го повиках.
***
Леон: Влез!
Й: Извинявай! Има нещо важно.
Л: Какво се е случило?
Й: Намерих това.
Л: Какво е? Ти.. къде го намери?
Й: Сестра ми ще си навлече неприятности. Попречи и, моля те!
Л: Добре! Благодаря! Плакала ли си?
Й: Трябва да тръгвам, ще ни видят.
Л: Йълдъз, кажи ми какво е станало!
Й: Вече съм сгодена! Ако не бях принудена, нямаше да дойда в стаята ти. От тук нататък ще е по-правилно да не разговаряме. Лека вечер!
Л: Йълдъз! Ще поискам нещо от теб.
***
Бабет: Влез!
А: Добро утро, майко.
Бабет: Добро утро.
А: Къде са момичетата?
Бабет: Откъде да знам, дъще. Като станах за молитва и двете излязоха. Госпожа Йълдъз отивала да подиша чист въздух.
А: А Хилял?
Бабет: Кога сме знаели какви ги върши тя, дъще? Все сама скитосва, върши тайни дела, влиза по чуждите стаи…
А: В чия стая е влизала Хилял? Майко! Кажи ми, в чия стая е влизала?
***
Рижко: Преди да тръгнеш, щяхме да те гостим чорба, обаче…
Андреас: Благодаря! Не знам как ще се отплатя за добрините, които ми сторихте! Ако не се срещнем отново.. останете си със здраве!
Всички: Дай Боже!
1: Може някой ден ние да се отбием при теб.. Ти да ни гостиш супа..
2: Да пази Бог, братко.. Ако се случи, няма да минеш с една чорба.. Ще ти се срути пещта!
3: А, и началничката ти дойде! Я да те видим.
Х: Стигнах, успях.
А: А документът?
Х: Не се тревожи, в мен е. Ако сте се сбогували, да тръгваме лека-полека.
2: Андреас!
***
Пашата: Сигурен ли си, Джевдет?
Васко: Тези бяха намерени в чифлика, където те държеше Безсмъртния Хасан.
Д: По оръжията имаше мъх и влага, паша. Ясно е, че ги държат на кораб. Но има стотици кораби! Ако е вдигнал котва, става още по-трудно.
П: Има стотици кораби.. но ние търсим един определен.
***
Ефталия: Добре съм, татко.
***
П: Не са стотици, Джевдет! Има само един кораб! Точно един!
Д: “Ефталия”?
П: Още от началото вървим по грешен път. “Ефталия” не е име на жена, Джевдет!
Д: “Ефталия” е името на кораба!
***
Е: Татко, донеси ми хартия и молив. Дай ми хартия и молив. Медицинската сестра Азизе… Сестра Азизе….
***
А: Виждала ли си сестра Хилял?
С: Не съм, сестра Азизе.
***
А: Марика! Марика, какво се е случило? Добре ли си? Кажи, Марика! Някой болен ли има? Не ме плаши!
М: Али Кемал.. вилнял е в механата на Михалис.. Казал, че механата е вече негова..
А: Не.. това е невъзможно, Марика. Али Кемал не може да вдигне ръка на Хаджи Михалис. Има някакво недоразумение.
М: Не, Азизе, няма. Работи за лихваря. Взе ни хляба от ръцете..
***
Хилял: Мехмет ще те отведе до кораба с лодка. Нататък е лесно.
А: А ако стане нещо, докато се качвам на кораба, Хилял?
Х: Не се страхувай! А и имаш документ с печат от генерала! Къде е? По дяволите! Не го намирам!
Л: Това ли търсиш?
Л: Сложила си печата наобратно. Ако питат прислугата кой е влизал в кабинета.. баща ми никога не би сложил печата обратно! Свали си медальона! Вземи! Вземай! Вземи! Ще можете ли да се придвижите незабелязано? Добре тогава. Тръгвайте.
***
Викач: Не нарушавайте реда! Не нарушавайте реда! Хайде! На кого говоря! Мини! Вземи това, качвай се! Хайде! Задръж го! Ти мини тук. Минавай!
***
Мехмет: Изморих се. Греби ти малко. Къде ще отидеш?
А: В Италия. Ако не стане, в Алжир… или Мароко.
М: Как ще се оправиш там сам?
А: Ще се грижа за себе си.. А и след тази война.. всяко място ще ми се стори като рай!
М: Така е. Тук е ад. Но казват, че човек живее носи Ада в себе си. Ще можеш ли да забравиш видяното?
А: Не знам.
М: Споменът за блудствата с онова момиче няма ли да нарушава съня ти? Това че си наблюдавал, без да предприемеш нещо, не те ли прави съучастник? Защо не направи нищо? Защо не им попречи, Андреас?
А: Изплаших се!
М: От смъртта ли?
А: Да.
М: Разбрах!
А: Исус Христос.. Дева Мария.. Светият Дух..
М: Аллах е един и неговият пророк е Мохамед (импровизирах малко
)
***
Д: Имам работа, Азизе.
А: Имаш работа? Разбира се, че имаш работа! Докато ти изпълняваш мисията си, състоянието на семейството ти няма значение, полковник Джевдет, така ли? Какво се случва със семейството ти, което захвърли в онова гръцко имение като някакъв нежелан товар? Исках да дойда да ти кажа, обаче и аз нямам представа! За да не се среща с лейтенант Леон, омъжвам Йълдъз за мъж, когото не желае. Детето ме мрази! Хванали за Хилял да рови в кабинета на гръцкия командир, а аз нямах представа! Али Кемал е станал рекетьор.. сложил е ръка на препитанието на безпомощни хора.. и това днес го научавам.. Както разбираш, господин Джевдет, да живеем под един покрив не е достатъчно, за да ни опазиш! Точно обратното – семейството се разпръсна! Ако това е представата ти за съвместен живот, изобщо не се старай! Ние си отиваме!
Д: Азизе!
А: Ще живеем така, както го правехме докато теб те нямаше! Връщаме се в дома си, Джевдет.
Д: Никъде няма да ходите! Забрави ли, че подпалиха къщата ви? Щяха да ви убият! На кого се доверяваш? Сигурно на Тефик?
А: На Тефик, който беше до нас много повече от теб. Който много повече се грижеше за децата. Затова не смей да казваш и дума за Тефик!
Д: Какво?
Войник: Командире, списъкът с пристигащи и заминаващи кораби е готов. В информационната стая е.
Д: Добре, идвам!
***
Сестра: Сестра Азизе, един човек чака за Вас.. Не може да говори, но носи лист с Вашето име. От сутринта чака.
А: Аз съм Азизе. Търсили сте ме.
“Сестра Азизе, помогнете ми! Ефталия”
А: Къде е? Добре, вземам си чантата и идвам. Изчакайте ме, става ли?
***
Войник: Стойте мирно! Хайде, по местата!
***
А: Госпожо Ефталия! Бързо, донесете вода! Ефталия, кой Ви го причини? Недейте! Не се завивайте! Сега ще спрат болките.
***
Войник: Дойдоха досиетата, които поискахте, командире.
Д: Тези ли са? Четири досиета, така ли?
В: Да.
***
А: Спокойно, не се страхувайте! Дъщеря Ви ще се оправи.
А: Това така.. Удобно ли Ви е? Госпожо Ефталия.. вижте, и баща Ви е много изплашен.. А ако не ме беше открил? Кой Ви причини това? Кажете, моля Ви!
***
А: Къде сте? Трябва да тръгвам. Температурата на дъщеря Ви падна, оправя се. Къде сте? Вижте, трябва да се връщам в болницата. Дъщеря Ви се оправя, но трябва да Ви обясня какво да правите.
_____________________
Сърдечно благодаря на Алекс и @nepukistkata
Хаджи Михалис: За добро да е, Али Кемал! Свърши ли, сложиха ли пръстените?
АК: Народе! Нека всички чуят! Сестра ми се омъжва! Аз черпя тази вечер!
Народа: Жив да си, Али Кемал!
ХМ: Какви ги вършиш? Джобът ти е празен!
АК: Не се меси, Хаджи! Налей на всички по едно лъвско мляко!
ХМ: Няма никакво безплатно пиене! Не слушайте Али Кемал! Не знае какво говори!
Глас: Боже, боже!
АК: Щом съм казал да налееш, ще го направиш! Не ми се бъркай! Отсега нататък тази механа е моя! Разбра ли? Ще става това, което аз кажа! Ясно ли е!
ХМ: Синко! Ти не ставаш за куче на онзи лихвар! Недей, не го прави! Синко! Ти не си такъв човек, момчето ми!
АК: От днес нататък ще бъде така! Вече ще бъде така! Вън! Вън! Излизайте, хайде! Всички вън от механата! Не ме гледай, хайде! Вън, хайде!
ХМ: Синко, не си на себе си! Недей!
АК: Излизайте, хайде! На себе си съм и още как, Хаджи Михалис! Такъв, какъвто трябва да бъда съм! Остави отчетните книги, парите и ключовете и излизай! Добре, сутринта се върни.
ХМ: Али Кемал, какво говориш? В ръцете ми порасна! Дадох ти всичко..
АК: Стига толкова! Вън! Вън! Тръгвай, че да не стане някоя беля! Вън!
***
Д: Ти ли повика Тефик? Ти ли го извика, за да сложи пръстените?
А: Да, аз го повиках.
***
Леон: Влез!
Й: Извинявай! Има нещо важно.
Л: Какво се е случило?
Й: Намерих това.
Л: Какво е? Ти.. къде го намери?
Й: Сестра ми ще си навлече неприятности. Попречи и, моля те!
Л: Добре! Благодаря! Плакала ли си?
Й: Трябва да тръгвам, ще ни видят.
Л: Йълдъз, кажи ми какво е станало!
Й: Вече съм сгодена! Ако не бях принудена, нямаше да дойда в стаята ти. От тук нататък ще е по-правилно да не разговаряме. Лека вечер!
Л: Йълдъз! Ще поискам нещо от теб.
***
Бабет: Влез!
А: Добро утро, майко.
Бабет: Добро утро.
А: Къде са момичетата?
Бабет: Откъде да знам, дъще. Като станах за молитва и двете излязоха. Госпожа Йълдъз отивала да подиша чист въздух.
А: А Хилял?
Бабет: Кога сме знаели какви ги върши тя, дъще? Все сама скитосва, върши тайни дела, влиза по чуждите стаи…
А: В чия стая е влизала Хилял? Майко! Кажи ми, в чия стая е влизала?
***
Рижко: Преди да тръгнеш, щяхме да те гостим чорба, обаче…
Андреас: Благодаря! Не знам как ще се отплатя за добрините, които ми сторихте! Ако не се срещнем отново.. останете си със здраве!
Всички: Дай Боже!
1: Може някой ден ние да се отбием при теб.. Ти да ни гостиш супа..
2: Да пази Бог, братко.. Ако се случи, няма да минеш с една чорба.. Ще ти се срути пещта!
3: А, и началничката ти дойде! Я да те видим.
Х: Стигнах, успях.
А: А документът?
Х: Не се тревожи, в мен е. Ако сте се сбогували, да тръгваме лека-полека.
2: Андреас!
***
Пашата: Сигурен ли си, Джевдет?
Васко: Тези бяха намерени в чифлика, където те държеше Безсмъртния Хасан.
Д: По оръжията имаше мъх и влага, паша. Ясно е, че ги държат на кораб. Но има стотици кораби! Ако е вдигнал котва, става още по-трудно.
П: Има стотици кораби.. но ние търсим един определен.
***
Ефталия: Добре съм, татко.
***
П: Не са стотици, Джевдет! Има само един кораб! Точно един!
Д: “Ефталия”?
П: Още от началото вървим по грешен път. “Ефталия” не е име на жена, Джевдет!
Д: “Ефталия” е името на кораба!
***
Е: Татко, донеси ми хартия и молив. Дай ми хартия и молив. Медицинската сестра Азизе… Сестра Азизе….
***
А: Виждала ли си сестра Хилял?
С: Не съм, сестра Азизе.
***
А: Марика! Марика, какво се е случило? Добре ли си? Кажи, Марика! Някой болен ли има? Не ме плаши!
М: Али Кемал.. вилнял е в механата на Михалис.. Казал, че механата е вече негова..
А: Не.. това е невъзможно, Марика. Али Кемал не може да вдигне ръка на Хаджи Михалис. Има някакво недоразумение.
М: Не, Азизе, няма. Работи за лихваря. Взе ни хляба от ръцете..
***
Хилял: Мехмет ще те отведе до кораба с лодка. Нататък е лесно.
А: А ако стане нещо, докато се качвам на кораба, Хилял?
Х: Не се страхувай! А и имаш документ с печат от генерала! Къде е? По дяволите! Не го намирам!
Л: Това ли търсиш?
Л: Сложила си печата наобратно. Ако питат прислугата кой е влизал в кабинета.. баща ми никога не би сложил печата обратно! Свали си медальона! Вземи! Вземай! Вземи! Ще можете ли да се придвижите незабелязано? Добре тогава. Тръгвайте.
***
Викач: Не нарушавайте реда! Не нарушавайте реда! Хайде! На кого говоря! Мини! Вземи това, качвай се! Хайде! Задръж го! Ти мини тук. Минавай!
***
Мехмет: Изморих се. Греби ти малко. Къде ще отидеш?
А: В Италия. Ако не стане, в Алжир… или Мароко.
М: Как ще се оправиш там сам?
А: Ще се грижа за себе си.. А и след тази война.. всяко място ще ми се стори като рай!
М: Така е. Тук е ад. Но казват, че човек живее носи Ада в себе си. Ще можеш ли да забравиш видяното?
А: Не знам.
М: Споменът за блудствата с онова момиче няма ли да нарушава съня ти? Това че си наблюдавал, без да предприемеш нещо, не те ли прави съучастник? Защо не направи нищо? Защо не им попречи, Андреас?
А: Изплаших се!
М: От смъртта ли?
А: Да.
М: Разбрах!
А: Исус Христос.. Дева Мария.. Светият Дух..
М: Аллах е един и неговият пророк е Мохамед (импровизирах малко
)***
Д: Имам работа, Азизе.
А: Имаш работа? Разбира се, че имаш работа! Докато ти изпълняваш мисията си, състоянието на семейството ти няма значение, полковник Джевдет, така ли? Какво се случва със семейството ти, което захвърли в онова гръцко имение като някакъв нежелан товар? Исках да дойда да ти кажа, обаче и аз нямам представа! За да не се среща с лейтенант Леон, омъжвам Йълдъз за мъж, когото не желае. Детето ме мрази! Хванали за Хилял да рови в кабинета на гръцкия командир, а аз нямах представа! Али Кемал е станал рекетьор.. сложил е ръка на препитанието на безпомощни хора.. и това днес го научавам.. Както разбираш, господин Джевдет, да живеем под един покрив не е достатъчно, за да ни опазиш! Точно обратното – семейството се разпръсна! Ако това е представата ти за съвместен живот, изобщо не се старай! Ние си отиваме!
Д: Азизе!
А: Ще живеем така, както го правехме докато теб те нямаше! Връщаме се в дома си, Джевдет.
Д: Никъде няма да ходите! Забрави ли, че подпалиха къщата ви? Щяха да ви убият! На кого се доверяваш? Сигурно на Тефик?
А: На Тефик, който беше до нас много повече от теб. Който много повече се грижеше за децата. Затова не смей да казваш и дума за Тефик!
Д: Какво?
Войник: Командире, списъкът с пристигащи и заминаващи кораби е готов. В информационната стая е.
Д: Добре, идвам!
***
Сестра: Сестра Азизе, един човек чака за Вас.. Не може да говори, но носи лист с Вашето име. От сутринта чака.
А: Аз съм Азизе. Търсили сте ме.
“Сестра Азизе, помогнете ми! Ефталия”
А: Къде е? Добре, вземам си чантата и идвам. Изчакайте ме, става ли?
***
Войник: Стойте мирно! Хайде, по местата!
***
А: Госпожо Ефталия! Бързо, донесете вода! Ефталия, кой Ви го причини? Недейте! Не се завивайте! Сега ще спрат болките.
***
Войник: Дойдоха досиетата, които поискахте, командире.
Д: Тези ли са? Четири досиета, така ли?
В: Да.
***
А: Спокойно, не се страхувайте! Дъщеря Ви ще се оправи.
А: Това така.. Удобно ли Ви е? Госпожо Ефталия.. вижте, и баща Ви е много изплашен.. А ако не ме беше открил? Кой Ви причини това? Кажете, моля Ви!
***
А: Къде сте? Трябва да тръгвам. Температурата на дъщеря Ви падна, оправя се. Къде сте? Вижте, трябва да се връщам в болницата. Дъщеря Ви се оправя, но трябва да Ви обясня какво да правите.
_____________________
Сърдечно благодаря на Алекс и @nepukistkata