ХАЛИТ ЕРГЕНЧ И БЕРГЮЗАР КОРЕЛ В "ТИ СИ МОЯТА РОДИНА" /Vatanim sensin/

Баба: Ще запалиш ли една свещ за Хилял?

Вер: Ще го направя. И аз се тревожа за Хилял. Много съжалявам.

Баба: Бях казала, че майките нямат нация и вероизповедание. Но не казах всичко.
И децата нямат религия и нация. Времето минава, а войните и сраженията не спират. Ще ми кажеш ли какво се промени? Границите се промениха. Знамената се смениха. Езикът се смени.
Силните завладяха света, а слабите вече ги няма. Не се промени само едно нещо. Огънят, който изгаря сърцата на майките.

Вер: Много добре ви разбирам, г-жо Хасибе. Само че не мога да направя нищо.

Баба: Остави ги тези приказки. Искаш ли да направиш нещо? Погледни ме в очите и кажи. Ти си жена на гръцкия командир. Ако можеш да спиш спокойно вечер, добре. Но ако не можеш,
веднага направи каквото трябва. Докато не е станало много късно.
................................

Инон: Къде остана, Али Кемал? Точно като ми трябваш, теб те няма.

Али: Какво става, г-н Инон?
Инон: Трябва да предадеш нещо. Нали ходи при Иван.
Али: Писна ми от този Иван. Не съм ти куриер. И без това си имам проблеми. Арестували са сестра ми, Инон.
Ин:  Така ли? Да остава в миналото. В какво я обвиняват?

Али: Каквото и да е. Трябва да намеря начин, Хилял не трябва да стои в затвора.

Ин: Виж сега, лъве. Нали го знаеш този Иван, много сериозен човек е. Зад човека е Русия.
Дръж се добре с него. Може пък да ти е от помощ.
Али: Каква помощ за Бога, Инон? Видях го този тип.
Ин: Недей веднага с изводите, младежо. Послушай ме. Има един сандък зад теб.
Занеси го на Иван. Хайде.

Али: Добре. Добре. Но това е за последно.
Ин:  Хайде, хайде, хайде!

Ин: Господине, добре дошли. Добре дошли, командир Джевдет. Добре дошли. Заповядайте.
Дж: Дали съм дошъл с добро или не, сега ще разберем.
ИН: Г-не, ще пиете ли едно кафе? Най-хубавото кафе в Измир е при нас.
Дж: Щом толкова много знаеш за кафето, тогава ще знаеш и къде мога
да намеря търговеца Иван.

Ин: Иван ли казахте, г-не? Не знам кой е и какъв е този Иван.

Дж: Казвай бързо какво криеш!
Ин: Не, г-не, нищо. И то от гръцки командир. Дума да не става.

Дж: Добре си отпуши ушите, Щайнер. Ако разбереш къде е Иван, ще получиш възнаграждение.

Ин: Разбира се, г-не. Благодаря, г-не. Благодаря.
Приятен ден.

Приятен ден, господине.
......................................

Иван:  Толкова любопитство не е добре. Сандъкът е добре. Друго?

Али: Какво има в сандъка?

Ив: Искаш ли да видиш? Ела и виж. Ако искаш да видиш,
ще съм принуден да те убия. Искаш ли още да видиш?
Али:  Добре бе, пусни ми ръката. Каквото и да има в сандъка,
не ме интересува.

Ив: Забавно момче си. Чувате ли го как говори с Иван?

Али: Ръката ми трябва. Все ми е тази дори в сандъка да е цялото съкровище на султана. Казаха ми да го предам на това място по това време. Точно това направих. Хайде, с ваше позволение.
Ив:  Грешиш. Мястото, което казах аз и часът, който казах.  Дай го на човека, който трябва.

Али: Вие за пощальон ли ме взехте? Сам ще си го занесеш. Моята работа е до тук.

Ив: Младежо... Щом съм ти казал да го занесеш, ще го занесеш. Но ако не можеш, кажи си го.
Али: Мога да направя нещо всичко, Иван. Разбира се ако поискам.
Хайде.

Мъж: Да го проследим ли?
Ив: Не, не се показвайте наоколо. Гръцките войници ще ви търсят. Достатъчно е да вземете мерки за през нощта. Хайде.
................................
Вер: Трябва да се откажеш от решението си, Васили.

Вас: Какво ти става, Вероника? Нали мразеше турците?

вер: Остави сега това. Това момиче е невинно. По време на взрива беше тук, това го знаеш и ти.

Вас: Дадох време да докажат невинността й. Нищо друго не мога да направя. Влез!

Мъж: Командире. Ето информацията, която получихме.

Вас: Сигурни ли сте?
Мъж: Проверихме, господине.

Вас: Веднага ми доведете полковник Джевдет. Веднага.
Мъж:Както наредите.
................................

Вер: Ще направя всичко по силите си, за да спася дъщеря ви. Ще напиша писмо до министър-председателя. Да помилват живота й. Или поне да я изпратят в изгнание, като наказание.

Аз: Господ здраве да ви дава. Господ здраве да ви дава!

Баба: Господ е велик, дъще. Не трябва да губим надежда.
Аз: Дай Боже, мамо. Дай Боже.
.............................

Дж: Командире. Викали сте ме.
Вас:  Има ли новини, полковник?

ДЖ: Търся, командире. Търся бунтовниците.

Вас: Тогава ще ти дам улика.
Дж: Моля, командире. Информация ли има?

Вас: Има, Джевдет. Има. Шпионите ми разбраха, че някакъв опасен човек събира хора в околностите.

Дж: А кой е той, командире?

Вас: Такъв човек, Джевдет, който е мой стар враг. Враг на гръцкия народ. Стар офицер.
Чудовище, което си превиши правомощията, когато оглави османската армия.Луд османски офицер. От години го търся. Накрая го намерих. Накрая го намерих, Джевдет.

Дж: Може да го познавам, командире. Започнете с името му.

Вас: Капитан Ешреф. Познаваш ли го?
Дж: Не, не съм го чувал.

Вас: Трябва да го намериш.

Дж: А каква е информацията ви, командире? Кажете ми.

Вас: Възможно е той да е начело на бунтовниците, Джевдет.

Дж: Ако той е начело на бунтовниците и е взривил склада ни,тогава не трябва ли да преразгледаме вината на арестуваните, командире?

Вас: Но не може да го докажем докато не хванем Ешреф, нали?

Дж: Прав сте, командире.

Вас: Колкото до арестуваните, утре сутрин сложете бесилото и оповестете в града,
че ще има смъртно наказание.
 
Дж: Утре сутрин ли? Дайте ми още малко време, командире.

Вас: Можеш ли да ми доведеш Ешреф, Джевдет?
-Дж: Трябва да събера информация. Имам нужда от малко време.Моля ви да отложите утрешното наказание.

Вас: Наказанието ще се състои навреме. Ако искаш да го отложа,или ще намериш оръжията, или Ешреф.

Дж: Извинете, командире,но трябва да ви го кажа. Няма да си играя на игрички с живота на дъщеря ми. Ако вярвате в невинността на Хилял,ще спрете утрешното наказание.
Но ако сте готов да го направитеи ме заплашвате, за да изпълня дълга си,
значи вече ми нямате доверие.

Вас: Полковник Джевдет, почти изгубих доверието си във вас. Давам ви възможност
да изчистите всичките ми съмнения. Ако искате приемете задачата, ако искате свалете униформата. Веднага. Изборът е ваш.
..............................

Теф: На работа съм. За какво ме викаш? Какво ти е на лицето? Какво ти е на лицето?

Ефта: Джевдет дойде.
Теф: Джевдет ли дойде?

Еф: Беше като полудял.

Теф: Джевдет обикаля наоколо, а ти ме викаш тук ли? А ако е навън? А ако е засада?
А ако някой те наблюдава?

Еф: Нямах друг избор, Тефик. Много беше ядосан, но си замина.

Теф: Какво те пита?Какво му отговори?Казвай, жено!
Еф:  Нищо не съм казала. Кълна се. Беше бесен. Пита за кораба.

Теф: Пита за кораба? Какво му отговори?
Еф: Казах, че баща ми умря. А за кораб не знам. Не ми повярва. Взе снимката и замина.

Теф: Каква снимка? Проклятие! Проклятие!

Еф: Какво има на този кораб, Тефик? Какво търси този човек?Какви сметки имаш с баща ми?

Теф: Друго? Какво друго пита? Какво отговори?

Еф: Каза "Знам, че защитаваш някой. Кажи му, че като го намеря, ще трябва да го убия".

Теф: Приготвяй се, напускаш Измир.

Еф: Какво? Къде ще отида?
Теф: Отивай, където искаш. Ако останеш тук, ще умреш. Ясно?

Еф: А ти? Какво ще правиш? Няма ли да дойдеш с мен?

Теф: Имам малко работа. Ще предам кораба. После ще те взема и ще заминем от тук. Ще се оженим. Става ли?Изчезни, аз ще те намеря.
...............................



Вер: Какво има?

Мъж: Иска да види полковник Джевдет.

Аз: Али Кемал? Синко...

Али: Къде е полковник Джевдет?В
Вер:  При командир Васили.

Аз: За какво ти е баща ти, синко?

Дж: Какво става?
Али:  Да поговорим. Чакам те навън.

Дж: Днес не каза ли всичко?
Али: Полковник, важно е.

Дж: Казвай какво става.
Али: Човекът, който търсиш - Иван... Тази вечер ще се срещне с някого. Ако ти
кажа час и място ще спасиш ли сестра ми?

Дж: Откъде знаеш това?
Али: Няма време, полковник. Идват и заминават разни сандъци. Въртят някаква търговия. Щом го търсиш, значи ти е нужен. Ти си гледай работата, но ще пуснеш сестра ми.
Дж: Хайде, не увъртай. Кажи, кога, къде.
..............................................

Теф: Къде остана този?

Инон: Извинете ме, господине.

Теф: Каква работа имаш ти тук?
Ин: Г-не, излязъл е някакъв проблем. Иван изпрати ново писмо. Съобщава часа и мястото.

Теф: Печатът е отворен. Номера ли ми правиш, Инон?
Ин: Не, г-не. Няма никакви номера. Нашето момче го е изтървало и се е намокрило. Затова е счупен печата.

Теф: Закъснях. Закъснях. Така ли вършиш работа, Инон?
Ин:  Полковник...

Теф: Млъквай! Изчезни!
...............................

Леон: Не знам какво харесваш, но си казах, че може би ще искаш да почетеш. Аз... Разбирам те. Ако бях на твое място и аз така щях да направя.

Хил: Не сте на мое място, лейтенант. Вие  сте страната на окупаторите.

Леон: И по нашите земи се е проливала кръв, Хилял. И при нас също загиват
млади момичета като теб. Казвате, че не сме прави в тази война.
Но и вие бяхте несправедливи. Не е ясно ще има ли край тази война. Но мъртвите ще си останат мъртви.

Хил: Грешиш. Ти уби батко Хасан. Но това, което той ни научи си остава. Поради тази причина мога да стоя сега пред теб така. Винаги ще се намери някой
да върви по моя път.

Хил: Съжалявам за батко ти Хасан.
......................................

Вер: Уважаеми г-н министър-председател, пиша ви това писмо,
за да пощадите живота на невинен човек. Пиша ви като майка, изгубила едното си
дете заради тази война и омраза, а другото й дете трябваше да служи
в армията ви. Моля за вашата милост. Мисля, че след разбитата империя, не сме
дошли в Измир да носим повече страдания. Уважаеми г-н министър-председател,
ако не отмените това наказание,няма да можете да намерите истинските престъпници.
Спрете наказанието на това невинно момиче. Лично аз гарантирам, че е невинна.
Знам, че не ми е работа, но моля за вашата милост. Но когато всичката болка
на света тежи на плещите на майките... Управлението на тази страна
ще бъде безуспешно. Моля за помощта и милостта ви.
...............................

АДАПАЗАРЪ 1919

Мъж: Изплаши ме до смърт, бе дете.

дете: Имам писмо.
Мъж: Добре, дай го.

Дете: Не, лично ще го дам.
Мъж: Дай го, синко. Не може.

Дете: Батко, искам аз да го дам. Поне веднъж да я видя.

Мъж: Синко, тя е тайно тук. Никой не трябва да я вижда.

Дте: Аз къде другаде ще я видя пак? Хайде де. Кълна се, ще изям писмото.

Мъж: Ах ти! Добре, добре. Идвай.

Халиде: Моля.
Мъж: Г-жо, дойдоха новини от Истанбул.

Хал: Влизай. Здравейте, господине.Новина ли ми донесе? Дай да я видим.

Дете: Всъщност дойде от Измир. От Истанбул наредиха да се донесе тук.

Хал: Да видим какво е толкова важно.

Дете: Ти ли си наистина Халиде Едип?
Хал:  Не приличам ли?

Дете: Мислех си, че си стара.
Хал: Защо?

Дете: Писателите са стари.
Хал: Стари са.  Вземи. Заслужи си го.

Дете: Дай тези пари на Кемал паша, може да му трябват.

Хал: Браво. Докато има такива деца... Родината няма да падне. Бекир...
Мъж: Кажете, госпожо. Отиваме в Измир.
Мъж:  Госпожо, навсякъде ви търсят. И пашата ни чака.

Хал: Важно е. Пашата ще ни подкрепи.
...................................
Хилял си спомня думите на Васили

Вас: Ще застанете пред всички под бесилото. Палачът ще ви сложи примката.
Сърцето на майка ви може да издържи. Но не и на баба ви.

Аз: Хилял! Детето ми... Тя не е виновна! Не е виновна.
Майчице...

Али: Хилял! Пуснете я! Тя не е виновна! Дръпнете се! Хилял! Сестричке!Хилял!Хилял!Хилял!

Хил: Няма да го позволя.

...................................

Теф: Избрал си опасно място.

Иван: Не се притеснявай. Взел съм мерки. Парите са тук. Едната част сега,
другата след предаването на товара.

Теф: Прекрасно. Оръжията са на един кораб извън Измир. Мога да ти ги предам на острова.
Ив: Как ще ги изкараш от пристанището?

Теф: Не е важно. Това е моя работа.

Дж: Иван, обкръжени сте. Предайте се.