Мари, каквото остане, давам за вкъщи. Да не готвят поне днес. Но този път много малко остана, като имаш предвид, че освен сармите имаше кавърма с праз, кюфтета, бял ориз (малките много го обичат), кремсупа от леща, палачинки и мързеливки. Кремсупата остана, дори не я опитаха, и на ММ постните сармички. И три кюфтенца - не им ги дадох, щото за кого по-напред.
Не те питам откъде си купуваш ребра, щото си ми много далече.
Умирам за ребра. Даже най-много ги обичам печени с малко олио и сол, без нищо друго. Ама хубаво изпечени.
Боже, тоя Сандо има някаква фиксация с тия перални...
Не те питам откъде си купуваш ребра, щото си ми много далече.
Умирам за ребра. Даже най-много ги обичам печени с малко олио и сол, без нищо друго. Ама хубаво изпечени.Боже, тоя Сандо има някаква фиксация с тия перални...
. 
Подарък ми е. В аватарните игри имахме задача да си направим подаръци по зададена тема. Аз зададох тема "Дървото на живота" и получих тази графика от Ройс. Напълно удовлетвори желанието ми! 
Е, все едно не съм го писала аз. За по-голямата част от описанията нямах никакъв спомен, че са се случвали. Споменавани някакви имена....за две-три доста трудно се сетих кои са били тез хора. Ама то едни емоции, едни размисли и си викам "какво е станало с мен, сега даже не ме навестяват подобни дълбоки мисли, само разни битовизми са ми в акъла" 
). Но повече се напрягам от това, че нямам никакви сладки за коледния базар в петък. А трябва и творчество да вложа. Проблемът е, че меденките вече не са на почит. Трябва нещо ново, различно, уникално. И това условите умножено по 2. Че няма как сина и щерката да са с еднаква продукция. Това е тяхно условие, ..... за да ми е още по- трудничко.
