В момента чета...50

Изпитвам несравнимо с нищо друго книжно удовлетворение, гордост от себе си и огромен респект към този истински гений в писателското майсторство Стивън Ериксън! Никога не съм си и представяла, че може да съществува такова необятно въображение, което да изгради тъкав свят, такива герои, раси, животни, растения, призраци, мрящи и немрящи създания, такава история и шеметен вихър от събития, съдби, мъдрост, легенди, войни, любов, хумор и смазваща тъга. Живях с всичко това в изминаващата година и бях част от едно приключение, за което всички думи са слаби и недостатъчни, за да го опишат. Сещам се за една сцена от филма "Амадеус" на Милош Форман, където Моцарт пита императора: "Как ви се стори тази симфония?", а императорът отговаря: "Беше много хубава, само че... има много ноти.". С това искам да кажа на всеки, който отбягва Малазанската книга на мъртвите, заради огромния й обем, че не знае какво пропуска. И подобно на Моцарт от филма, ще кажа - думите са точно толкова, колкота трябва да бъдат.
Джордж Мартин пасти да яде - до миналата година не съм вярвала, че някога ще го кажа това, но факт! Стивън Ериксън не е от този свят просто и едва ли има друг като него.
За всички, които искат да прочетат поредицата, ще кажа - не я отлагайте! Причинете си я! Не я разкъсвайте с други книги, просто й се отдайте, защото това е най-малкото, което можете да направите - заради малазанците, заради Уискиджак и Подпалвачите на мостове, заради Тавори Паран и Ловците на Кости, заради Аномандър Рейк!
Ох, Аномандър Рейк!!!
Хора, просто я прочетете!
***********************
***********************
***********************

Малко цитати от тази последна книга:
***
К’рул сякаш се загледа в огъня. Накрая отрони:
— В тези тъмни води не можеш да почувстваш сълзите си.
Отговорът на Маел беше горчив:
— Защо според теб живея тук?
***
В корените на всяка велика империя ще намериш десет хиляди лъжи.
***
Хората могат да изприказват какво ли не,
могат да натрупат цяла лигава планина от говна като
самите богове, стига да има достатъчно време,
достатъчно лъжи и достатъчно мълчания.
***
Сенкотрон: Виж сега, тя е жена,
а това само по себе си я прави
най-ужасяващата сила във всички селения.
***
— Знаеш ли — каза Фидлър и го погледна накриво, — ако те нямаше, Хедж, щях да те измисля.
— Това пък какво значи?
— Просто казах благодаря, нищо повече.
***
Фидлър затвори очи и се заслуша в стъпките му, докато не заглъхнаха.
„Вериги. Дом на Вериги.
Ние смъртните знаем всичко за тях.
В тях живеем.“
***
Хелиан изтри потта и кръвта от дланта си и отново вдигна меча.
Къде се беше дянал Ърб? Ако беше умрял тоя тъпак, щеше да го убие.
***
Затиснат от тежестта на веригите, Сакатия бог, който слушаше, чу. Отдавна забравени чувства, в чието съществуване почти не беше вярвал, се надигнаха в него, диви и ярки. Вдиша рязко и усети как гърлото му се стегна. „Ще запомня това. Ще разгъна свитъци и ще прогоря върху тях имената на тези Паднали. Ще направя от този свой труд свят том — и никакъв друг няма да е нужен.“
„Чуй ги! Те са човечността разгъната, разпъната пред очите на всички — стига да дръзне някой да види!“
„Ще бъде Книга и ще бъде написана от моята ръка. Огледай се и потърси лицата на хилядите богове! Никой не може да направи това, което мога аз! Никой друг не може да огласи това свято творение!“
„Но това не е суетната ми гордост. За тази, моята Книга на мъртвите, единственият бог, достоен да я разкаже, е сакатият бог. Прекършеният. А не е ли било винаги така?“
„Никога не съм крил болката си.“
„Никога не съм прикривал бляна си.“
„И никога не съм губил пътя си.“
„И само падналите могат да се вдигнат отново.“
Слушаше смеха и изведнъж тежестта на веригите вече не беше нищо. Нищо.
***
Ток проговори:
— Онова ваше отделение там беше голяма работа, сър.
— Животът ми бе благословен с късмет. Време е — отвърна той и обърна коня. Погледна Ток. — Готов ли си, Подпалвач на мостове?
Подкараха един до друг.
И изведнъж Ток се обърна към Уискиджак и го изгледа стъписано.
— Но аз не съм…
— Каза ли нещо, войник?
Онемял, Ток поклати глава.
„Богове на бездната, успях.“
***
Сенкотрон:
Рано или късно, колкото и да си вложил в това, което си създал,
трябва да се обърнеш и да си отидеш.
***
Тавори Паран:
Върхът на един меч не е нищо без дължината здрава стомана зад него.
***
А страницата пред нас се размива.
Век си отива. Затваря се книгата.
Оставаме история.
За сетен път вдигнете опърпания пряпорец
на Падналите. И вижте през валмата дим
тъмните петна по тъканта.
Това е кръвта на живота ни,
отплатата за делата ни,
които скоро ще бъдат забравени.
Така и не бяхме каквото можеше да сме.
Бяхме само каквото бяхме.

Помнете ни!
***************************************

Бих отговорила, че веднъж прочетено, няма как да бъде забравено.
Остава завинаги в паметта и в сърцето!