Публикувана: 20 дек. 2016, 22:02 ч.
Последно мнение: 3 март 2017, 01:33 ч.

Не се издържа вече

30 285
209
1

1
...
3
4
5
...
14
Всички

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви съвети могат да се предложат за справяне с мъж, който често е негативен и ядосан?
Как можем да се справим с дете, което проявява негативно поведение и изразява желание да бъде оставено в дом за деца?
Как трябва да се отговори на дете, което изразява желание да бъде оставено в дом за деца?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви съвети могат да се предложат за справяне с мъж, който често е негативен и ядосан?
  
  За да се справите с мъж, който често е негативен и ядосан, важно е да подходите към ситуацията с разбиране и търпение. Помислете за професионална помощ, избягвайте конфронтации и вместо това насърчавайте положителното поведение. Признавайте постиженията му и подобрете комуникацията си, за да укрепите връзката си.
- Как можем да се справим с дете, което проявява негативно поведение и изразява желание да бъде оставено в дом за деца?
  
  За да се справите с дете, което проявява негативно поведение и изразява желание да бъде оставено в дом за деца, от решаващо значение е да подходите към ситуацията с разбиране и търпение. Предложете посещения на домове за деца, покажете съпричастност и обсъдете чувствата на детето. Насърчавайте доброто поведение чрез похвали и насърчавайте по-добра комуникация с детето. Тези стратегии могат да помогнат за подобряване на отношенията и намаляване на негативното поведение. За подобряване на отношението с дете, което проявява негативно поведение и изразява желание да бъде оставено в дом за деца, е важно да се подходи с разбиране и търпение. Поощряването на добри постижения, по-доброто общуване с детето и избягването на конфронтации са ключови елементи за подобряване на отношенията. За подобряване на комуникацията с дете, което проявява негативно поведение и изразява желание да бъде оставено в дом за деца, е важно да се подходи с разбиране и търпение. Поощряването на добри постижения, по-доброто общуване с детето и избягването на конфронтации са ключови елементи за подобряване на отношенията.
- Как трябва да се отговори на дете, което изразява желание да бъде оставено в дом за деца?
  
  При работа с дете, което изразява желание да бъде оставено в дом за деца, от решаващо значение е да се подходи с разбиране и търпение. Подсилването на доброто поведение, насърчаването на по-доброто общуване с детето и избягването на конфронтации са основни стъпки за подобряване на отношенията.
- Какви са етапите в развитието на пубертета при момчетата?
- Какви са препоръчителните подходи за управление на поведението на тийнейджъри по време на пубертета?

# 45 22 дек. 2016, 08:49 ч.

Мнения: 2 478

кокетна оставям с впечатление, че вие явно не искате съвет как да се справите със ситуацията, а целта ви е да се оплаквате от детето. Не знам дали знаете, но децата са отражение на родителите, тяхно огледало.....
Как очаквате добро от дете, с което вие не се държите добре?
Още на 2-ра страница ви писах, че според мен няма да се справите сама и ви трябва специализирана външна помощ. Но от това, което продължавате да пишете, ми става ясно, че не съзнавате това и си мислите, че с червени и черни точки ще се случат нещата....

# 46 22 дек. 2016, 09:09 ч.

София
Мнения: 19 758

Цитат на: кокетна в ср, 21 дек 2016, 23:37

Момичета вече губя надежда.Днес се прибра от училище поговорихме и решихме че за всяко добро нещо получава една чертичка а за всяко лошо му отнемам по една.Когато се съберат 20 добрини получава награда.Предложих сам да избере наградата,той избра парички.До тук добре вс вървеше по мед и масло до момента в който не ги оставих с баща му да го изпита по човека и обществото а аз отидох до магазина.Връщам се и какво да видя,баща му бесен той в др стая сърдит.И пак вс на ново опитал се да хитрува баща му го хванал и се започнало.Казва не искам да живея с вас,взе си якето и излезна.Стоял е във входа защото е страхлив и едва ли ще посмее да излезне.Колко стоя не знам върна се по едно време и вместо да се извини започна вс наново.Опитах се да говоря с него но не се получава.Не чува и това е.По неговите думи ние сме виновни за всичко.Не знам как ще се справим.Накрая се ядосах и му казах че щом ще се държи така утре напуска домът ни и ще се оправя сам.Знам че това не е начина но вече друго не ми идва на ум.След 20 мин дойде и започна да се извинява да се моли да простя.Вече имам чувството че полудявам,при такива ситуаций се разтрепервам цялата.Не може така да ни прави луди.Това поведение не е нормално.Тъкмо си помислих че съм му хванала цаката и вс отиде подяволите.Още с раждането му тръгна трудно,трудно раждане трудно гледане трудно възпитаване,аман вече.Може да ми се смеете за думата но започвам да полудявам.

Искам да ти кажа, че 3-ти клас е един доста труден клас както за децата, така и за родителите. Моят син миналата година беше същия кошмар. Само, като наближеше момента за учене и ми ставаше лошо. Всеки ден едно и също - бях откачила направо. На моменти имах чувството, че ще полудея. Говорила съм и с други родители на деца в 3-ти клас - при тях нещата бяха същите. Искам да те успокоя, че в 4-ти клас нещата стават малко по-добре. Моето предположение за този период е, че в 3-ти клас започват да учат разказвателни предмети, които са им много трудни за разбиране. И защото не ги разбират, и им е трудно да ги учат започва запъването, тръшкането и кошмара. Те отказват да учат, ние ги натискаме, защото трябва и се получава война. Сега, като видях, че споменаваш предмета "Човек и общество" се сетих - първия срок се учи основно история. Уроците са пълни с дати и събития. Страшно много информация се събира в 1 - 2 страници и те трябва да научат всичко. Този материал им е тежък и това ги кара да отказват ученето. Да знаеш, че втория срок нещата ще улегнат малко, защото специално по този предмет минават на география, която им е една идея по-лесна. Макар, че е голям зор докато се научат да работят с картата - и там ще видиш голям отпор. Но ти казвам от личен опит - научиш ли го да учи по разказвателните предмети тази година и да се пребориш, другата година ще ти е много, много по-леко и на теб, и на детето.

# 47 22 дек. 2016, 09:10 ч.

Бургас
Мнения: 4 669

Напълно съм съгласна с Юна.
Аз се хлъзнах като вас. За щастие за кратко. Осъзнах, че поведението на дъщеря ми е бунт, защото нещо я тормози. Спрях наказанията, лишенията и обидите. Започнахме да говорим, по-точно започнах да я карам да говори, а аз слушах. Исках да разбера как точно се чувства. Отне ми доста време, но се оказа, че има нужда да споделя повече неща, че се чувства неразбрана колко и е трудно в училище, че и липсват съвместните ни забавления, т.е. не и отделях достатъчно внимание. Реших, че вече е голяма, може да се оправя сама, отдадох се на бебето и и възложих повече отговорности, което явно се оказа грешка.
Мисля, че трябва да промените изцяло подхода си. Спрете, поемете въздух и започнете отначало. Забравете за уговорките, ако направиш еди какво си добро, ще получиш нещо си. Децата мразят ограниченията, чувала съм реплика ,,аз така или иначе няма да го получа, защо да го правя,,. Ако му купите нещо, го направете без да знае и когато му го давате, обяснете защо сте го направили. Без назидания от сорта, виждаш ли като си добър и т.н.
Следващият път, когато ви се тросне и каже нещо гадно, го попитайте спокойно защо се държи така. И го изслушайте. И се опитайте да го разберете. Ако го направите му кажете, че разбирате напълно как се чувства. Дайте му пример как вие сте се чувствали по същия начин в някаква ситуация. Така ще разбере, че му влизате в положението. Може да му дадете съвет, или да обясните, че нещата не са така, както той ги възприема. Но леко и внимателно, без да налагате мнение.
Не знам защо очаквате да ви е благодарен, че е нахранен, облечен и има всичко. За децата това е даденост. Ние сме им дали всичко, сега си носим последствията. Вие кога осъзнахте колко труд са положили родителите ви, за да ви обличат и хранят? На 9 години? Съмнявам се!

# 48 22 дек. 2016, 09:27 ч.

София
Мнения: 19 758

Добре де - искам да попитам колко от вас си спомнят, като малки някой от родителите ни да е имал толкова много свободно време, че да се занимава с нас. Бащите работеха по цял ден, прибират се вечер и сядат да си гледат новините. Майките и те - цял ден на работа, прибират се и започват да готвят, да слагат вечерята, да ни оправят за следващия ден за училище и това е. Нито са мислили за психиката ни, нито за това какво ни тормози отвътре, нито за това дали сме в тежък период. Като не слушахме - наказания, бой и това е. Нямаше интернет, където всяка майка да се информира дали е добра майка, дали достатъчно щади психиката на детето си, как ли се чувства то в момента и т.н. Имаше една книга на д-р Спок и това е.
Сега всички обяснявате, как едно време сме имали уважение към родителите си, как не сме си позволявали да им държим тон и т.н. Но я си спомнете колко точно внимание ни се е обръщало, колко точно са си мислили родителите ни за това да не ни нараняват психиката и какви са били методите им на възпитание - няма да излизаш от вкъщи една седмица или бой. Учителите ни врътваха по един шамар и ни гонеха вкъщи, а ние не смеехме да кажем на нашите, че и те ще ни бият после.
А сега какво е - по цял ден се чудим как да им угодим, презадоволяваме ги от всякъде, ако учителката им се скара не се караме на детето, а се караме на учителката, че са си позволили да се скарат на златните ни дечица, постоянно висим в нета да се информираме за тежкия им пубертет, който предстои, за това, кое как ще се отрази на психиката на децата и т.н. Айде моля ви се - искаме децата да са такива, каквито сме били ние, като малки, но методите ни за възпитание са далеч от тези на родителите ни

# 49 22 дек. 2016, 09:30 ч.

Варна
Мнения: 38 678

По мое мнение авторката трябва определено да се обърне към психолог. И то не само за детето. Ще започнат от себе си с баща му. Не мисля, че ще се справят сами.

# 50 22 дек. 2016, 09:31 ч.

Мнения: 2 837

С три деца е трудно. Вероятно кокетна се чувства така или иначе изтощена и реагира емоционално на еманципирането на детето. Големите деца често се чувстват пренебрегнати - особено когато не са породени и имат ясен спомен, че са били център на света на родителите си, а вече трябва да се конкурират с другите деца, които поради възрастта си имат нужда от повече обгрижване. Отделно, както вече се спомена, трети клас е труден и си иска доста усилия, а детето гледа, че по-малките си играят безгрижно. То знае, че да си безгрижен е по-добре и иска всичко - и безгрижието на ранното детство, и свободата на действие, които имат по-големите деца. Ние сме тези, които спокойно, без крясъци, викове и тръшкания да покажем, че това няма как да стане.
Аз не съм привърженик нито на наказанията, нито на постоянните поощрения, особено материални. По-скоро на ясните граници. Има неща, които не подлежат на дискусия - на училище се ходи и уроците трябва да се учат, така както аз трябва да хода на работа и да я върша съвестно. Има задължения и вкъщи - да си прибира играчките, да подрежда учебниците си и пр. Има и право на свободно време, в което да прави приятни и важни за него неща.

# 51 22 дек. 2016, 09:35 ч.

София
Мнения: 19 836

Кокетна, с какво точно синът ти е ядосал мъжа ти? Извинявай, ако не ти се разказва в детайли, но аз наистина не мога да се сетя какво толкова може да каже и направи едно дете в рамките на 5 минути, че баща му да вдигне от 0 до 100. Честно казано, бих се сърдила на мъжа в тази ситуация, то така най-лесно - ядоса ме и го пратих в стаята му.

Иначе - чети Юна. Ама много хубаво я чети, по два пъти и по три пъти, ако трябва.

# 52 22 дек. 2016, 09:55 ч.

Мнения: 3 390

хитрувал е ...

Цитат на: кокетна в ср, 21 дек 2016, 23:37

Още от първия пост на авторката разбрах, че проблема е в тях с мъжа и , а вие и съчувствахте .
Та това е едно дете на 9 , което получава отлични оценки в училище , а те искат да го водят на психолог ,
"гонят го къщи", заплахи ...Двамата с мъжа и са за психолог ...Така ли се говори на едно дете -поличаваш чертичка за добро поведение ...Ужас .

# 53 22 дек. 2016, 09:58 ч.

София
Мнения: 19 836

Прочетох, Василена, но, честно, не разбрах какво толкова е изхитрувал, че да заслужи такъв екшън, какъвто му се е стоварил на главата след това.

# 54 22 дек. 2016, 10:49 ч.

Мнения: 4 341

Причина за случващото се е, може да се крие освен семейството, което е важно и на първо място естествено, но и вписването му в околната среда.
След такава дуднеща криза говорих със сина си, оказа се че не може да се впише добре. Не познава основния спорт, който играят повечето момчета от класа. В междучасието му е скучно. Повечето деца са от един квартал, съответно една детска градина и имат изградени връзки и на него му е трудно да се внедри.
Това се призна доста късно, след много разговори.
А иначе ... "... всичко е нормално, добре беше на училище"
Понякога още като ги взимам и е в такова свадливо настроение, след първите реплики като го питам "Какво интересно прави днес, с кой си игра?" и ... както казват хората "крушката си има опашка".
Има ли си лично пространство, идват ли у дома приятелите му? Ходи ли на гости у други деца?

Относно неученето - опитай да изтърпи последствията от решенията си. Като не си научи и се изложи, смее му се целия клас, че не знае елементарни неща. Защото на тази възраст това е факт, дали няма да размисли?
И с уважение към емоциите му, важно е да разбереш какви са, му дай знак че поведението в този му вид, държане на тон, врати, заплахи - не може да продължава.
Съдейки според моите деца, дори да ги примързява понякога, много добре се отразява да се чувстват полезни. Викам ги като подреждаме масата за вечеря, правя им комплимент колко добре се справят. Сутрин моля дъщеря ми да ми направи кафе, синът вечер десерти. Е, не всяка вечер естествено.
И аз се пробвах с това, че вече са големи и трябва да помагат. Еми не става, за тях не е необходимо. Обаче като говоря, че цял ден съм на работа и съм уморена и ги моля за помощ, че ще стане по-бързо и се включват.

# 55 22 дек. 2016, 11:08 ч.

Мнения: 3 390

Детето си се вписва идеално във всяка друга среда . За учителката детето си е чудесно, сигурно и със съучиниците си няма проблем - само в къщи виждат такъв .

Цитат на: кокетна в вт, 20 дек 2016, 22:02

Какво ли не пробеахме,от наказания без телефон и лаптоп,до лишавяне т любими дейности държи го влага два три дни и сшед това сякаш не е било.В училище госпожата казва че няма проблеми,няма нито една четворка.Умно и хитро дете е,много будно но нещо някъде куца.

# 56 22 дек. 2016, 11:21 ч.

Мнения: X

Цитат на: кокетна в ср, 21 дек 2016, 23:26

Момичета вече губя надежда.Днес се прибра от училище поговорихме и решихме че за всяко добро нещо получава една чертичка а за всяко лошо му отнемам по една.Когато се съберат 20 добрини получава награда.Предложих сам да избере наградата,той избра парички.До тук добре вс вървеше по мед и масло до момента в който не ги оставих с баща му да го изпита по човека и обществото а аз отидох до магазина.Връщам се и какво да видя,баща му бесен той в др стая сърдит.И пак вс на ново опитал се да хитрува баща му го хванал и се започнало.Казва не искам да живея с вас,взе си якето и излезна.Стоял е във входа защото е страхлив и едва ли ще посмее да излезне.Колко стоя не знам върна се по едно време и вместо да се извини започна вс наново.Опитах се да говоря с него но не се получава.Не чува и това е.По неговите думи ние сме виновни за всичко.Не знам как ще се справим.Накрая се ядосах и му казах че щом ще се държи така утре напуска домът ни и ще се оправя сам.Знам че това не е начина но вече друго не ми идва на ум.След 20 мин дойде и започна да се извинява да се моли да простя.Вече имам чувството че полудявам,при такива ситуаций се разтрепервам цялата.Не може така да ни прави луди.Това поведение не е нормално.Тъкмо си помислих че съм му хванала цаката и вс отиде подяволите.Още с раждането му тръгна трудно,трудно раждане трудно гледане трудно възпитаване,аман вече.Може да ми се смеете за думата но започвам да полудявам.

За чий дявол е необходимо да го изпитвате?
Правилното поведение е просто да го попитате научил ли си е уроците за следващия ден, има ли нужда от помощ по някой предмет...Ако каже да, помагате, ако каже "Не, готов съм!", приключвате.
Ако донесе ниска оценка/забележка, тогава би следвало да има реакция от ваша страна "Нали си учил, защо имаш двойка?" и последствия.
И да, родителите са виновни за трудните отношения с децата си.Нали не обвиняваш сина си?Неговото поведение е ответна реакция на вашето отношение към него.
Както и за възрастните, така и за децата с пълна сила важи правилото"Отнасяй се към другите така, както искаш те да се отнасят към теб!".
Ти го навикваш, обиждаш, нагрубяваш, нали не очакваш ответната реакция да е усмивки, любов и послушание?

# 57 22 дек. 2016, 12:15 ч.

София
Мнения: 12 520

Защо наистина се изпитвате и учите заедно с децата си? Нали идеята е те сами да усвоят умението да учат, иначе много важно, че е запомнило три дати, които ще забрави точно след две седмици. Слабата оценка не е трагедия, трагедия е, ако тенденцията е за постоянни такива.
Децата са по-умни и по-можещи, ако им се позволи.
Включете детето в домашния бит. Нека види какво е да се изчисти банята например. Ама не да вървиш след него с парцала и гъбата, а му обясни веднъж и го остави само да се справя. После, въпреки очеизвдните пропуски, го похвалете и му се радвайте много. На следващото чистене просто се споменава, че се чисти и зад тоалетната примерно, и отново се оставя детето само.
И друго не разбирам. За какво награди? За нормално поведение и отношение към околните? Мммм, грешно послание. Това не е нещо изключително, това е задължително.

# 58 22 дек. 2016, 12:17 ч.

Русе
Мнения: 12 322

бъръльо-бъръльо, колко големи деца имаш.

# 59 22 дек. 2016, 12:19 ч.

София
Мнения: 12 520

Едно, навърши десет току що.
Награди не сме давали никога, работата вкъщи е била винаги съобразена с моженето на детето. И тапети сме лепили заедно, и гардероба си подрежда понякога. Е, налагало ми се е да изпия няколко много гнусни шейка със захарни пръчици украсени, но пък си заслужава. Помагаме с ученето само, когато се поиска помощ. Дори не знам какво се изучава в четвърти клас по повечето предмети.

Препоръчани теми

Различната емоционална интелигентност. Или ,,Обичам те,, по моя начин.

Вечно съм болна в България

Чудесните практики във вашето училище

Дълга коса - Методи

Причина:

Причина: