Не се издържа вече

  • 30 320
  • 209
  •   1
Отговори
# 90
  • Бургас
  • Мнения: 4 669
Интересно как си представяш нещата. Защо мислиш, че не е обръщал внимание на другите деца?
Ставахме сутрин в 6. Ходехме да закусваме и ме водеше на училище в 7:30. Вечер се прибираше, играеше или излизаше с по-малката ми сестра, а след това помагаше на по-голямата с домашните. Нали сега няма да е нужно да обяснявам, че това не се случваше абсолютно всеки ден и да правим графици и сметки, за да ми докажете, че преувеличавам?
Не е прекарвал уикендите си само с мен. За риба ставахме в 5 и се прибирахме до 14 часа. Имаше време и  за много други неща.

Опитвам се да кажа, че с него имахме време, в което да си говорим. Тук отново ще подкрепя Юна, че тогава разпускахме  заедно със семейството си, а не подвластни на технологиите.
 Дорис, много ми хареса поста ти.

# 91
  • София
  • Мнения: 19 763
Да си дойдем на думата
Значи аз съм си извадила заключение за бащата по това, което е написано за него. И моето заключение е, че той е обръщал внимание само на едното си дете и е пренебрегвал другите две. В процеса на писане, обаче се разкриват още карти и се оказва, че нещата не са съвсем такива каквито са изглеждали първоначално и той всъщност е успявал да отдели време за всяко едно от децата си нали?
Случая с авторката на темата е същия - на базата на това, което е написала доста хора скочиха да я обвиняват колко лоша майка е, как не намира време за голямото си дете, как може да не може да се справи с три деца - едно голямо и две малки така, че голямото да не се чувства пренебрегнато, как проблемите с детето й идват от нея и т.н. и т.н. и т.н.

С гореописаните два примера исках да покажа, че нещата не винаги са такива, каквито изглеждат, че е много по-лесно да се направи критика, отколкото да се даде обективен и полезен съвет, че всеки отстрани може да напише каквото си иска, но само този, който е вътре в ситуацията знае какви са нещата в действителност.
Тъпото в темата, а и не само в тази тема, е това, че повечето хора, които критикуват нито са, нито са били в това положение. Обаче са винаги на линия, за да обяснят на някоя майка нуждаеща се от съвет и помощ колко лош родител е. Интересното е, че тези, които са минали през същото не си позволиха да дадат някакво определение или да отправят критика - те само и единствено дадоха съвет и споделиха опит

# 92
  • Мнения: 2 837


С гореописаните два примера исках да покажа, че нещата не винаги са такива, каквито изглеждат, че е много по-лесно да се направи критика, отколкото да се даде обективен и полезен съвет, че всеки отстрани може да напише каквото си иска, но само този, който е вътре в ситуацията знае какви са нещата в действителност.
Тъпото в темата, а и не само в тази тема, е това, че повечето хора, които критикуват нито са, нито са били в това положение. Обаче са винаги на линия, за да обяснят на някоя майка нуждаеща се от съвет и помощ колко лош родител е. Интересното е, че тези, които са минали през същото не си позволиха да дадат някакво определение или да отправят критика - те само и единствено дадоха съвет и споделиха опит
Това е напълно вярно. Затова и повечето отдавнашни потребители не пускат подобни теми, защото знаят какво ще последва. Не защото не се сблъскват с подобни проблеми. Предпочитат да споделят в някоя темичка тип чат, където се чувстват в свои води и почти няма вероятност да бъдат критикувани.

# 93
  • Мнения: 5 259
Тъпото в темата, а и не само в тази тема, е това, че повечето хора, които критикуват нито са, нито са били в това положение. Обаче са винаги на линия, за да обяснят на някоя майка нуждаеща се от съвет и помощ колко лош родител е.
Тук не мога да се съглася. Винаги давам много съвети. Подробно и съвсем доброжелателно.
Била съм в подобно положение. Заради малкото дете на голямото доста му се наложи да изтърпи, след което избухна като взрив. Имаше и "искам да избягам" и автоагресия. Побърквах се какво да правя, на психолог ходих, много неща ми помогна да проумея. За други сама се чудех и открих. Решения и подходи също. Много пъти ми се е искало да има кого да попитам и да използвам решения наготово, но няма.
Тук при авторката не видях тя да иска съвети. Просто искаше да се оплаче колко е лошо детето и как я побърква. Има детайли, по които си личи. Описала е с много думи как се е почувствала, а е пропуснала почти всякави подробности за поведението на самото дете и напълно всякакви за неговите чувства.
Като ѝ прочетеш мненията, разбираш отлично колко много я е ядосало детето, но не разбираш точно с какво. Много хора коментираха точно този ъгъл на "отразяване". Също и как настройката ѝ не е да търси какво да промени в себе си. Тя си мисли, че детето е криво и иска да го изправи, ако трябва насила.

Едно от нещата, които ми каза психоложката и които много ми харесаха, че, че "Когато приложиш едно грешно решение сто пъти с все по-голяма сила, то нито ще стане по-правилно и нито ще доведе но искания резултат."

Човек трябва да се научи да се ориентира кое негово действие води до целта и кое до нежелани последици, а не да си повтаря в самозабрава, че иска точно този конкретен подход да проработи, защото го намира за правилен и така му идва отвътре да постъпи. Ако използваният подход не дава желния резултат, не се втурваш да изправяш кривото дете, а сменяш подхода.


Но хората не винаги искат съвети. Понякога просто искат да се оплачат. Да си кажат колко им е зле, да разберат, че не са единствени и да им мине. Мисля, че и в случая за това става въпрос.
Личи си и по заглавието.
Потребителка с много аналогичен проблем си беше кръстила темата "Как да постигна мир със сина си". Тя искаше съвети. Дадох.
Тук темата се казва "Не се издържа вече". Не се търсят съвети, а пространство за емоционален изблик.

# 94
  • Бургас
  • Мнения: 6 579
Мисля, че с последния си пост Юна просто изчерпа темата.
Права си, жалко е, че малко хора ще те разберат, още по-малко ще се опитат да променят нещо, в това число и авторката на темата...
Дано повече хора се вслушат в думите ти.

# 95
  • Куциндрел
  • Мнения: 25 158
Ми при всички пложения сме по-виновни от децата, това е ясно.

Изобщо не е необходимо да се учи с всяко дете. Ако при някои помага, защото...еди какво си, то за останалите даже вреди. Сега, да сме ясни, при молба за помощ помагам, както писах вече.
Това родителя преценява, а не участниците във форума.
Е това е кристално ясно.  Peace Ние тука само си говорим, отговорността и решенията са на родителите. Все пак говорим хипотетично, а и предимно от личен опит. Аз имам наблюдения от моето дете, няколко приятелчета плюс няколко роднински деца, племенници, братовчеди и т.н.
От дете до дете има един свят разлика. Както и от родител до родител. Общо взето всеки възприема този подход на възпитание, който най-най му пасва като всичко и най-лесно го спазва.
Моето дете е малко, но той е от типа хора, които искат компания. Може да си играе тихо до мен, но само в стаята рядко стои. Когато реша да "учим" ни с получават нещата. Чат-пат му давам не-интерсни за него задачи и когато ми се тръшне, че не иска, го връщам обратно на стола, като му обяснявам, че тази задача трябва да се свърши. Предполагам, че и първите години в училище ще има нужда от нашата компания за домашните. Но ще видим, де. Може и да ни изненада. Mr. Green

Сега има достатъчно много и интересна информация, от колкото ние като бяхме деца. Един заинтересуван от учението на детето си родител винаги може да намери подходящ материал за детето си. Все пак е важно какво остава в главата като информация, а не оценките в училище

# 96
  • там край реката
  • Мнения: 104
Момичета не си мислете че съм супер строг родител.Не съм и изнервена от трудностите по отглеждане на децата просто  е мога да толерирам подобно поведение.Една вечер го гледам покетрил сестеа си която е на три на една секция метър и половина над пода и хич не му идва на ум че може да се натроши ако падне.Как трябваше да пстъпя в тази ситуация.А относно околния свят днес има шестица.Как я е изкарал незнам шично се обадих да питам госпожата дали е така защото не ги беше нанесла в бележника.Осъзнал е грешката си и днес е послушен но защо трябва да се стига до разправий.Иначе и в училище не се разбира снякой деца,но сигурно е нормално и аз не харесвам всички хора които познавам.Опитвам да съм внимателна и тактична с него но понякога минава вс граници. Яма да толерирам подобно поведение че той след още пет години ще ме бие.Как да стане.

# 97
  • там край реката
  • Мнения: 104
Не искам да се оплача,искам помощ,знам че не съм безгрешна,ни не знам къде бъркам,за това и попитах.Колкото и да ми се иска да вярвам че грешката е само моя не мога да го постигна.На 9 години не се катериш по секций,не риташ топка в къщи до новата плазма,не замеряш бабите с вода и сух хляб.Има неща на които трябва да се научи сега защото после ще е късно вече.Вс това е възпитание.Знаете ли аз може да съм най-лошата майка но моите деца са най-възпитани от вс които ходят на площадката и това го казаат др майки не аз.Но при мен няма тръшкане и рев до бога,щом прави циркове се прибира у дома и няма игри.Преди време един човек ми каза че ще отгледам и възпитам добре децата си сега го чувам и от други майки,така че едва ли грешката е в мен.

# 98
  • Бургас
  • Мнения: 4 669
Ще се включа за ситуацията с по-малката сестричка. Явно понеже са по-големи, на моменти забравяме, че това все пак са деца. И имаме прекалено големи очаквания от тях. Моята също прави с бебето на моменти неща, от които ми се изправя косата. Но! Запазвам спокойствие и търпеливо и обяснявам защо не трябва да прави така, колко е опасно и какви могат да бъдат последствията. Просто приеми, че наистина не е помислил, че прави нещо опасно. На него му се е сторило забавно.
Пак ти казвам, трябва да се говори с децата. Да се изслушат, да им се обясни. Спокойно и без викове.
Че излизаш от релси напълно те разбирам. И аз изпадам в такива състояния, не винаги успявам да се овладея. Но се опитвам. И когато е необходимо се извинявам. Че съм казала нещо с неподходящ тон, че съм била изнервена, че не съм била права. При нас работи, дано намерите правилния начин и при вас.
П.с. напротив, на 9 е съвсем нормално да правиш такива щуротии. Ние заливахме минувачите с вода от терасата, хвърляхме сурови яйца, момчетата си ритаха топка в къщи. Ама вече сме големи и май забравяме какви глупости сме вършили. Я питай баща му какви пакости е правил на тази възраст.

# 99
  • Sofia
  • Мнения: 4 892
Кокетна, на тези неща е трябвало да се научи по-рано, не тепърва на 9. Как така ще замеря баби с хляб и казваш, че бил възпитан?? Казваш, че не се тръшкал, а в предните постове пишеше, че се тръшка вкъщи за някакви неща... Така и не става ясно кое е вярното.
И според мен не си строг родител и то изобщо. Относно ученето прилагаш някаква строгост, а точно там явно няма нужда детето.

# 100
  • там край реката
  • Мнения: 104
Кокетна, на тези неща е трябвало да се научи по-рано, не тепърва на 9. Как така ще замеря баби с хляб и казваш, че бил възпитан?? Казваш, че не се тръшкал, а в предните постове пишеше, че се тръшка вкъщи за някакви неща... Така и не става ясно кое е вярното.
И според мен не си строг родител и то изобщо. Относно ученето прилагаш някаква строгост, а точно там явно няма нужда детето.
На вън и пред непознати не си позволява подобно поведение,явно знае че не е правилно.А иначе за възпитанието постоянно повтарям че не се прави така но кой да ме чуе,вече повече от година го дъвчем това.Изфебва ме като не го виждам и пак го прави.

# 101
  • Sofia
  • Мнения: 4 892
А освен да му говориш има ли други санкции?
Примерно да отиде при бабите, които замеря, и да им се извини лично?

# 102
  • Мнения: 5 259
Няма как да се даде съвет при това положение. При всеки намек да потърси грешката и решението в своя подход, жената ни уверява, че е супер добър възпитател, направила е всичко както трябва, децата ѝ са отлично възпитани, най-добре от всички на площадката, околните го забелязват и са ѝ го споделял, има най-добрия подход и и т.н.
Тя е убедена, че няма как грешката да е в нея и даже го е казала с точно тези думи. Просто детето нещо е...хм, от тия днешните деца, дето са ужас просто... И така...

# 103
  • Мнения: 1 153
Кокетна, стигнах до 3та страница от темата  - Според мен синът ви се чувства отхвърлен и необичан. Не знам на колко са малките ви деца, но до тяхната поява той е получавал обич и внимание само за него. Сега, най-вероятно, количеството прегръдки, време само за него, внимание, са намалели. Останало е само вниманието при учене. Докато е носел отлични оценки и е отговарял на очакванията ви, вие, ангажирани и с другите две деца, сте пренебрегнали несъзнателно другите му нужди - да се чувства обичан. Купуването на предмети и казването на фразата Обичам те не са достатъчни. Даже това прекомерно задоволяване на детето с играчки, техника, изобщо не е нужно. Защото какво се получава? Тиквайки му най-готиния телефон, таблет, плейстейшън, голям плазмен телевизор, вие очаквате той сам да се забавлява. Мислите си - той си има хубава играчка, да си играе с нея, или да си гледа филмчетата на големия, хубав телевизор. А детето се нуждае от истинско внимание. Да поиграете заедно, само двамата или тримата с баща му. Да излезете само тримата.Тъй като е усетил, че за вас успехът му в училище е от особена важност, той това и използва за да получи някакво внимание. естествено, че когато се представя отлично, реакцията ви няма да е ОУ, АУ, вие сте приели, че е нормално да носи шестици. Затова, виждайки, че няма как да провокира внимание към себе си, започва да се държи лошо. Намерете време само за него, но не за да му мелите да учи, а да се разходите, да поговорите, да поиграете. И не само веднъж, а всекидневно. Той е дете, чувства се отхвърлен, но не ви го казва, а го показва. Вероятно някъде назад във времето се е опитал да ви каже, че иска да поиграете, да се поглезите. Но вие, ангажирани с две малки деца, сте му казали - Ти си батко, трябва да се съобразяваш с малките, те се нуждаят от повече внимание. Купувайки му все неща, с които да си играе сам, сте затвърдили това му усещане. Детето ви крещи за обич.
Извинявам се, ако ви обижда това. Но аз останах с такова впечатление от няколкото ви поста, които прочетох. Във всеки един наблягате на ученето му, как се бил запуснал и на това, че сте му осигурили всички ел. джаджи, които трябва да го радват. Само веднъж прочетох, че го гушвате и му казвате, че го обичате. Но едва ли е съвсем искрено. Децата усещат фалша. Опитайте с интерес не само към ученето му. изиграйте някоя игра заедно, гъделичкайте се, боричкайте се. И ще видите как детето ще се оправи.

# 104
  • Мнения: 2 478
....така че едва ли грешката е в мен.

НЕ, не е в теб! В децата е проблема, те са възпитани, но невъзможни, а след 5-6 години може и да те бият.....Познавам хора като теб - като радио са, само хленчат, оплакват се, но не поемат съвети и ориентири за корекция на собственото им поведение. ДЕЦАТА СА ОТРАЖЕНИЕ НА РОДИТЕЛИТЕ СИ! Кое не разбра!? Много умно си постъпила като лично си се обадила да госпожата да провериш дали наистина детето е изкарало 6-ца, защото на него не може да му се вярва, нали? И честно...за какво са ти тези шестици, като вие имате личностни проблеми с момчето?
И последното, което ще кажа, въпреки, че знам, че е грубо, но .... с твоята грамотност е смешно да настояваш за отлични постижения при детето ти!
Аз приключвам с темата! Авторката няма нужда от помощ, просто си търси аудитория, пред която да бъде жертва.

Последна редакция: пт, 23 дек 2016, 09:20 от Le Soleil

Общи условия

Активация на акаунт