Не се издържа вече

  • 30 332
  • 209
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: 4 817
Госпожата няма желание да се променя, за нея тя не е виновна - детето е. Предлагам да отиде и да си купи ново дете, вече възпитано, а това да го върне, защото явно го е взела бракувано. Както се вика - аз това не съм го барала, то само се счупи...

# 106
  • Мнения: 11 491
Кокетна не се ядосвай.  Моят големият прави същите неща, които си описала. При нас с възрастта нещата стават по-леки. Пази малките от големия, защото ако пострадат няма да си го простиш. Пази си нервите и не викай. Така само се изнервят всички в семейството. Щом не се бие в училище и има добри оценки, да не ти пука че не те слуша. Познавам възрастни хора, които много слушат родителите си и не са п рокопсали. Още десетина години и ще се изнесе, сам ще се оправя. Това е период и трябва да се изтърпи.

# 107
  • Мнения: 3 390
А относно околния свят днес има шестица.Как я е изкарал незнам шично се обадих да питам госпожата дали е така защото не ги беше нанесла в бележника.Осъзнал е грешката си и днес е послушен но защо трябва да се стига до разправий.
Контрола на фелдфебела е навсякъде .
"имаш шестица -вярно ли ...а защо не е в бележника.. Twisted Evil.ей сега ще питам госпожата.."
О, не се съмнявам , че има най възпитаните деца , това да си позволи да се тръшка, да хитрува , да плаче и се лигави дете -няма да мине при фелдфебела .
Пази боже пък 9 г хлапе да ритне топката и да счупи прозорец ...направо в карцера  Twisted Evil

# 108
  • Русе
  • Мнения: 12 322
  Само не знам кокетна как ще контролира подготовката по български, след като има сериозни пропуски.  newsm78

# 109
  • Мнения: 1 153
Чета, чета и не мога да повярвам на очите си. Родителите ни как едно време не ни обръщали внимание, как не се занимавали с нас, как сме ги уважавали... Вие давате ли си сметка какво е било това уважение? СТРАХ. Страх, че ако стъпиш на криво, ще има шамари и по-строги мерки. Защото едно време така беше - не слушаш - от издърпване на ухо, до яко опердашване, някои дори с точилка. Това ли искате да постигнете с децата си, да се страхуват от вас? Не са учели родителите ви с вас и пак сте завършили. Чудо голямо! Какво толкова сте постигнали в живота си в резултат на това? Работите нещо престижно, добре платено, може да си позволите последни модели джаджи... Голяма работа. Големи плазми, ел. устройства, ел. играчки и разказвачки на приказки, гушкащи възглавнички и куп други глупости. Хора, а къде останаха обикновените игри с децата, да му прочетеш приказка, да го гушнеш, вместо да му ръгнеш гушкаща и затопляща възглавничка? Леле майко. Това, че ние сме израснали емоционални инвалиди, не означава, че трябва така да осакатим и децата си.
Аз пък помагам на дъщеря си с уроците. Обяснявам терминологията, карам я да прави връзка между нещата, да свързва урока с реални неща от живота, да ги разбере наистина. Не ми е важно, дали ще каже определението със същите думи като в учебника, искам да разбере за какво става въпрос. Не са ми важни и оценките и, те не са критерий за реални знания, а отражение на моментно състояние. В 5ти клас е и по История учат пълни глупости. Интересни са, но са плява, която може да види по Хистори, Дискавъри... Казах и да ги чете като приказка и толкова. Много важно кой в древността носил брада, пък си бръснел главата. Не е важно да се знае точната година на дадено събитие, а защо то е успяло или не (пример въстанията в България по време на Турското робство). Карам я да се замисли на базата на какво България е била силна държава, какви жертви е плащал обикновеният народ. Да ви хвана и вие да зубкате тези безумия, едва ли ще се радвате и подскачате от нетърпение. Сегашните деца са много по-критични от нас, по-бързо и лесно разбират кое какво е. Поставят под съмнение всичко, искат да намират практичната страна на нещата, къде и как се прилага наученото. Мислят и разсъждават, точно защото не са подложени на страх от бой и макаренкови методи. Успехът в живота не зависи само от оценките.

# 110
  • Мнения: 2 837
Не знам, кокетна, нищо необичайно, което не се издържа, не виждам да е направило детето според постовете ти. Май твърде много драматизираш. Оплака се веднъж, би трябвало да ти мине вече и да си дадеш сметка, че правиш от мухата слон.
И да, опитай да пишеш не толкова хаотично, за да вникнем в проблема. И наистина няма да навреди да учите заедно по БЕЛ.








# 111
  • Мнения: X
една шестица няма да ви свърши работа в живота, но времето, прекарано с родителите, да. Детето наистина има нужда от вас, но...не за да му казвате какво, как и кога да направи, а да правите нещата заедно (изключвам ученето, за него си изказах мнението).
Хора, защо говорите за времето на бащата, прекарано с едното дете, пък с другото дете, пък с третото дете. Децата в едно семейство не са съперници, те от малки трябва да се научат да бъдат единни, заедно, семейство. Те никога нямат да станат близки, ако така ги делим. Предложих родителите да излязат и да прекарат един ден заедно САМО с това дете, защото те имат нужда да разберат КЪДЕ е проблемът му, какво го тормози. А вкъщи, разсейвайки се с другите деца, май няма да стане. И без да плаша авторката, действайте сега, веднага, защото след 2-3 години започват големите проблеми (алкохол, цигари, че и по-тежки неща), ако не стопирате нещата сега.
Направете така, че детето да разбере, че вие сте родител, но и приятел, най-добрият му, не сте враг.
И сега аз да споделя нещо от моето детство, дано помогна и ме разберете по-добре. Майка ми беше строга с нас, ние нямахме право на грешки, винаги тя решаваше всичко, каквото каже, това да стане. Никога не съм чула браво, справи се чудесно, въпреки че не бях дете, което създава проблеми. И се стигна до там, че аз нищо не споделям с нея. Това ли искате за сина си?????? Да не говорим, че израстнах дете без самочувствие. Това ли искате за детето си????

# 112
  • Мнения: X
Момичета не си мислете че съм супер строг родител.Не съм и изнервена от трудностите по отглеждане на децата просто  е мога да толерирам подобно поведение.Една вечер го гледам покетрил сестеа си която е на три на една секция метър и половина над пода и хич не му идва на ум че може да се натроши ако падне.Как трябваше да пстъпя в тази ситуация.А относно околния свят днес има шестица.Как я е изкарал незнам шично се обадих да питам госпожата дали е така защото не ги беше нанесла в бележника.Осъзнал е грешката си и днес е послушен но защо трябва да се стига до разправий.Иначе и в училище не се разбира снякой деца,но сигурно е нормално и аз не харесвам всички хора които познавам.Опитвам да съм внимателна и тактична с него но понякога минава вс граници. Яма да толерирам подобно поведение че той след още пет години ще ме бие.Как да стане.
Не знам дали след време ще те бие, но ако ТИ не промениш нагласата си и отношението си към него, гаранция, че стане ли на 18, ще му видиш гърба.Ако това ти е целта, да ти се махне от главата, за да не ти създава проблеми, намерила си най-верния начин да го постигнеш.
Идея нямам как да ти се обясни, че НЕГОВОТО поведение е отражение на ТВОЕТО поведение към него.Т.е., ти си първопричината детето ти да се държи гадно с теб.Следователно, логично е да се промени първопричината (т.е. , ТИ), за да се промени и следствието (т.е., поведението на детето ти).
Докато ти си нападателна, контролираща, наказваща, обиждаща, нагрубяваща, крещяща към детето си, то няма да отговори с любов, усмивки, обич и послушание.Напротив, ще "копира" твоето поведение, т.е., по същия начин ще те напада, ще ти крещи, ще те обижда и ще те нагрубява.
ТОВА вижда от теб, приема, че ТОВА е нормално поведение, щом ТИ се държиш така, следователно си прави извода, че и той има същото право като теб да вика, да крещи, да се държи гадно....Също като теб.
Дано бях поне малко ясна.

# 113
  • Мнения: 4 341
Детето ти е добро, ти също. Просто имате сблъсък на очакванията.
Той иска внимание, ти очакваш от него съдействие и по-зряло поведение. От там идва и негодуванието ти към детето, по-скоро към поведението му.
Замисли се къде грешиш в очакванията си към него? Визуално изглежда голям, моите също - но в очичките си, са си дечица.
Аз също повтарям по сто пъти, карам се, събирам разпилени неща. Но ще мине и това, постепенно с повече внимание, ще се научат.
Ти имаш пълна къща, с повече търпение и помощ от страна и на двамата със съпруга ти, ще отгледате чудесни деца!

# 114
  • Бургас
  • Мнения: 4 669
Направих си труда да прочета и другите теми на авторката. Ами нищо ново, трета година поред нова тема как не може да се справи със сина си, колко е труден и т.н. Проблемът явно се наслагва в годините и се задълбочава. Горкото дете!

# 115
  • Мнения: 13 627
Кокетна не се ядосвай.  Моят големият прави същите неща, които си описала. При нас с възрастта нещата стават по-леки. Пази малките от големия, защото ако пострадат няма да си го простиш. Пази си нервите и не викай. Така само се изнервят всички в семейството. Щом не се бие в училище и има добри оценки, да не ти пука че не те слуша. Познавам възрастни хора, които много слушат родителите си и не са п рокопсали. Още десетина години и ще се изнесе, сам ще се оправя. Това е период и трябва да се изтърпи.

Това е много грешен, неправилен, дори плашещ съвет  Rolling Eyes
Шестиците нямат значение - никакво! Боя в училище би насочил поне къде е проблема и да има израз на домашния натиск.
Вашата така наречена "методика" има един единствен изход - ставайки на 18 и поемайки си пътя няма да имате повече син. След като срещне жена си и ако неговото семейство са дстатъчно умни да го прикоткат / а такова емоционално самотно дете няма да е трудно/ то ще спре да контактува с родителите и кръвните си роднини напълно.

# 116
  • Мнения: 11 491
Моят син всички решения взима сам. Никога не съм можела да му влияя или да го възпитавам. Нямам нищо против да е щастлив с друго семейство. Важното за мен е да е здрав и да е добре. Не държа да ме обича. Но не искам скандали и разправии. Искам мир. Ако мирът означава да не поддържа връзка с мен пак съм ок. Провокира мен, сега значително по- малко точно като авторката. За мен такива циркове не са нормални. За това в годините се научих да си пазя здравето и нервите. Аз прикоткването   и манипулациите не ги умея.  Давам свобода там където не е животозастрашаващо.

# 117
  • Мнения: 5 259
Проблемът в подобни отношения не е, че някой ще го прикотка. Проблемът е дали той ще израсне психически стабилна личност, дали ще има нужното себеуважение, дали ще може да изгражда хармонични взаимоотношения и т.н. при положение, че е израснал с чувство на отхвърленост и си мисли, че родната му майка не го обича. Такива емоции много често създават сериозни комплекси и травми.

Другият проблем с непослушанието и оставянето на едно дете да прави каквото си реши, понеже родителят не може да му се наложи, е проблемът със сигурността. Такова дете все едно е оставено без надзор, да се оправя според своята си незряла преценка. Ако на сегашната му малка възраст няма кой знае какъв риск, то след няколко години вече ще има такъв, ако все още прави само каквото си реши.
Ако сега въпросът е дали носи шестици, след години може да е дали въобще ходи на училище.

# 118
  • Мнения: 11 491
Чела съм всякакви теории, включително и тази на Юни. Но този случай мога да цитирам по памет една притча във фейсбук я разпространяваха: един станал програмист, нещастен, един станал клоун в моля, нещастен, един станал режисьор пак нещастен. На всички им бяха виновни майките- едната го карала да учи математика- разсипала му детството, другата го оставяла да си играе с децата, съсипала му бъдещето, третата го оставила да го възпитава бащата - пак била виновна.
Сега аз лично съм изцяло ангажирана с децата, но те не ме слушат. Аз не страдам от това. Готвя чистя, финансирам всички училищни мероприятия, уча уроци, изслушвам. Но се старая да не се ядосвам. Не крещя. Никой не знае какъв ще му е утрешния ден. За това много обичам кога та някой ми изтъква разни клишета.

# 119
  • Мнения: 5 259
Аз нямам теории. Мисля, че не е толкова сложно да покажеш на детето си, че го обичаш и харесваш такова, каквото е. Че го забелязваш, че е важно за теб... От думите ти струи такова болезнено безразличие, че не бих се изненадала, ако детето ти прави всевъзможни дивотии с цел да те накара да го забележиш. Не съм ти чела други мнения и не съм следила, ако си разказвала.
Самата ти звучиш някак депресарско-примиренчески, все едно знаеш, че и без това по-зле не може да стане. От друга страна не е като да не ти пука наистина, защото коментираш темата.

Общи условия

Активация на акаунт