Публикувана: 20 дек. 2016, 22:02 ч.
Последно мнение: 3 март 2017, 01:33 ч.

Не се издържа вече

30 308
209
1

1
...
8
9
10
...
14
Всички

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви съвети могат да се предложат за справяне с мъж, който често е негативен и ядосан?
Как можем да се справим с дете, което проявява негативно поведение и изразява желание да бъде оставено в дом за деца?
Как трябва да се отговори на дете, което изразява желание да бъде оставено в дом за деца?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви съвети могат да се предложат за справяне с мъж, който често е негативен и ядосан?
  
  За да се справите с мъж, който често е негативен и ядосан, важно е да подходите към ситуацията с разбиране и търпение. Помислете за професионална помощ, избягвайте конфронтации и вместо това насърчавайте положителното поведение. Признавайте постиженията му и подобрете комуникацията си, за да укрепите връзката си.
- Как можем да се справим с дете, което проявява негативно поведение и изразява желание да бъде оставено в дом за деца?
  
  За да се справите с дете, което проявява негативно поведение и изразява желание да бъде оставено в дом за деца, от решаващо значение е да подходите към ситуацията с разбиране и търпение. Предложете посещения на домове за деца, покажете съпричастност и обсъдете чувствата на детето. Насърчавайте доброто поведение чрез похвали и насърчавайте по-добра комуникация с детето. Тези стратегии могат да помогнат за подобряване на отношенията и намаляване на негативното поведение. За подобряване на отношението с дете, което проявява негативно поведение и изразява желание да бъде оставено в дом за деца, е важно да се подходи с разбиране и търпение. Поощряването на добри постижения, по-доброто общуване с детето и избягването на конфронтации са ключови елементи за подобряване на отношенията. За подобряване на комуникацията с дете, което проявява негативно поведение и изразява желание да бъде оставено в дом за деца, е важно да се подходи с разбиране и търпение. Поощряването на добри постижения, по-доброто общуване с детето и избягването на конфронтации са ключови елементи за подобряване на отношенията.
- Как трябва да се отговори на дете, което изразява желание да бъде оставено в дом за деца?
  
  При работа с дете, което изразява желание да бъде оставено в дом за деца, от решаващо значение е да се подходи с разбиране и търпение. Подсилването на доброто поведение, насърчаването на по-доброто общуване с детето и избягването на конфронтации са основни стъпки за подобряване на отношенията.
- Какви са етапите в развитието на пубертета при момчетата?
- Какви са препоръчителните подходи за управление на поведението на тийнейджъри по време на пубертета?

# 120 24 дек. 2016, 20:47 ч.

Мнения: 11 490

Темата ми е интересна защото съм в положението на авторката. Харесва ми, че е искрена. Тук във форума почти всички са върха и за това когато някой сподели проблем, който е табу и ми е интересно. Хубаво е да прочетеш в истински проблеми. Аз не споделям в реална защото коментарите са като тук. Ти си отражение на детето си. За всичко са виновни родителите. Това от младите майки. Иначе от бабетата в квартала съм чувала - булка то кое като малко е щуро, като голямо се успокои. Дават ми разни примери с еди кой си колко бил ужасен като малък пък като пораснал какво добър и успешен човек бил. Та така. Не съм се депресирала, имам абсолютно реална представа за нещата. Но не съм майка орлица войнствено настроена към останалите. Авторката за мен трябва да я кара по кротко. По философски. Казвам го най- чистосърдечно. За мен е проблем ако детето е агресивно има ниски оценки. След като нейното не е такова да не троши нерви. Да се надяваме, че децата ще се справят. Моето дете има много приятели в училище дори на 15 септември един баща ми каза, че синът му чака с нетърпение да започне училище за да бъде с моя син. Значи може да поддържа трайни взаимоотношения със себеподобните.

# 121 25 дек. 2016, 01:03 ч.

Мнения: 13 628

Родителството надхвърля това да храниш и поддържаш основните нужди на детето.

# 122 25 дек. 2016, 09:32 ч.

Мнения: 11 490

Цитат на: the Дорис в нд, 25 дек 2016, 01:03

Родителството надхвърля това да храниш и поддържаш основните нужди на детето.

Съгласна съм. Но понеже съм била в период в който буквално се съсипах от само обвинения по отношение на детето, бях ядосана на себе си и на целия свят, буквално като авторката не ивдържах- та тогава една хомеопатия ми кава: един ден твоят син ще иска да гледаш внуци, а ти няма да си в състояние ако продължаваш така. На мен като човек ми идва в повече това постоянно вменяват на чувство за вина в сънарушавала Христина общество общество на майките. Еми човек си не си идеален. Едно време на децата в внушавали страх. Това приятели на мъжа ми ми са ми казвали. Сега никой не си внушава страх у детето. Аз например бях много добро дете, не са ме били, но бях аутсайдер сред децата и детството ми беше самотно. Иначе на майка ми и казваха как е успяла да възпита такова добро дете. Но аз не бях щастлива. Въпреки че винаги спазвам правилата ми трябваха много години да намира мир със себе си. Така че нещата не винаги са такива каквито изглеждат. Децата пораства и започват да се държат нормално. Поне моето. От всички ядове и неви няма смисъл. Няма смисъл и да обвиняваме жената, че детето и е отражение на нея.

# 123 25 дек. 2016, 15:49 ч.

Мнения: 2 478

Цитат на: christina1980 в нд, 25 дек 2016, 09:32

Няма смисъл и да обвиняваме жената, че детето и е отражение на нея.

Ние не я обвиняваме...подсказваме и път.

# 124 27 дек. 2016, 13:45 ч.

Мнения: X

Цитат на: christina1980 в нд, 25 дек 2016, 09:32

Скрит текст:

Цитат на: the Дорис в нд, 25 дек 2016, 01:03

Родителството надхвърля това да храниш и поддържаш основните нужди на детето.

Няма смисъл и да обвиняваме жената, че детето и е отражение на нея.

То не е точно обвинение, а реален факт.
Няма как да виниш едно незряло, емоционално неустойчиво дете, а да оневиняваш възрастен, зрял човек.Естествено, че в отношенията родител-дете, възрастния има вина, ако нещата не вървят.
Може детето да е щуро/послушно/мързеливо/злобно/весело/усмихнато/инатливо/сърдито ...и каквото се сетите, работа на родителя е да намери точния подход към своето дете, който ще даде резултат.
Е, ако му се занимава....лесния начин е да си кажеш"Ами, то аз направих какво ли не, ама като се е родило такова проклето, нищо не мога да направя, да си троши главата!".

# 125 27 дек. 2016, 19:02 ч.

На село (близо до Лондон)
Мнения: 1 411

Голям линч тук! И аз съм с три деца, не ми е възможно във всеки един момент да вниквам във вътрешния свят на всяко от децата ми. Но в къщи има правила груби думи между тях както и към родителите не са разрешени. Ако се случат следва наказания. Едно дете се гледа много различно от три.
За авторката поставяш правила на поведение в къщи и изискваш те да се спазват. Детето е на 9г, не е тийнеджър, нито бебе. Незнам колко са голями другите деца, но аз се старая да помня че всички са още деца и не възлагам задача на най-големия да гледа по-малките. Но при мен са с малка разлика по около 3г между всеки. Случва се повече да изисквам и очаквам от най-малкия в сравнение с други деца на неговата възраст.

За ученето в нас, домашните са си задължение на учениците, още от 5г възраст, когата тук тръгват на училище. Но домашните им тук са минимални по 30мин на седмица. За мен е важно да си правят математиката, която аз им давам в къщи всеки ден. Ако отидат на училище без домашно си е техен проблем и на учителката. Същото правило важи и за екипа по физическо, маратонки и т.н. Средното ми дете на 8г си беше забравило екипа в къщи 2 седмици по ред, като се опитал да се оправдае че майка му не го е подготвила. Учителката го беше насмела, че това си е негово задължение и го наказала да пише разказ в училище защо го е забравил в междучасията. Не го е забравял оттогава.

Последна редакция: вт, 27 дек 2016, 19:21 от GI

# 126 28 дек. 2016, 03:39 ч.

Мнения: 1 572

Голям грях е да рита топка до новата плазма! Абсолютно, време е да отива в дом, да го научат кон боб яде ли!
Топката се прибира на недостъпно място и се вади само при излизане навън.
Има проблем, има и решение.
А качването на 3 годишната сестричка по мебелите е решимо като не се разчита на безплатна детегледачка на 9 години. Някои деца се справят с по-малките, други не. Това е вид талант и не е зедължително всеки да го притежава. Изборът да имате повече деца е ваш, не на баткото. От него може да изисквате дейности по вкуса му - да си подреди дрехите, да пусне прахосмукачка, да зареди миялна, ако имате. Но не днес за наказание, а като обичайно ежедневно задължение.
Аз бях много кротко дете, но станеше ли време да си подредя гардероб, дрехи, учебен шкаф, за мен беше кошмар. Не ме влечеше и това е. За сметка на това прахосмукачка, махане на старите чаршафи от леглата, бърсане на прах го вършех без проблем. Също и пазарувах. За всяко дете трябва да се напипа какво може и да се набляга на тези дейности.

# 127 28 дек. 2016, 13:49 ч.

София
Мнения: 12 525

Последните няколко поста ме усмихнаха. bouquet

# 128 29 дек. 2016, 15:00 ч.

Мнения: 371

Цитат на: dobra в ср, 28 дек 2016, 03:39

Голям грях е да рита топка до новата плазма!

Не е грях, но не трябва да го прави.

Цитат на: dobra в ср, 28 дек 2016, 03:39

Топката се прибира на недостъпно място и се вади само при излизане навън.
Има проблем, има и решение.

За мен това не е решение. Защо трябва да се прибира топката, то трябва да се научи, че в къщи не се играе с нея.

Цитат на: dobra в ср, 28 дек 2016, 03:39

А качването на 3 годишната сестричка по мебелите е решимо като не се разчита на безплатна детегледачка на 9 години.

Откъде разбрахте, че момчето е безплатната детегледачка в семейството?
Няма нищо лошо в това, от време на време да си играе с малките деца и да отговаря за тях.

Мисля, че реакцията на това дете е типична ревност. Просто прави всичко възможно да ядоса майка си, за да му обърне внимание.

# 129 29 дек. 2016, 15:05 ч.

Мнения: 24 467

Цитат

Няма нищо лошо в това, от време на време да си играе с малките деца и да отговаря за тях.

Да си играе с по- малките братя и сестри - да.
Да отговаря за тях - не.
Има си кой да отговаря за малките и това не са малолетни деца, па макар и с някоя и друга година по- големки.
Ревността се проявява най- вече там, където няма съвсем адекватна родителска намеса и равнопоставеност, когато някое от децата се чувства много ощетено и в незаслужено лоша позиция. Често се случва, за жалост, в семейства с повече от едно дете, по- голямото да се обърне на безплатна бавачка на по- малките. Че и отговорност да му се търси. Което си е нелепица. И води до купища негативни последици за всички в семейството.
Достатъчно семейства съм видяла, включително и живяла в такива, при които такава ревност между децата не е налице. Тя не е задължително условие за семействата с по над едно дете.
Видяла съм и наличие на явни грешки в модела на отглеждане на две или повече деца в семейства, при които е налице подобна патология.

Последна редакция: пт, 30 дек 2016, 11:01 от Judy

# 130 29 дек. 2016, 15:15 ч.

Мнения: 9 936

Аз предполагам, че на детето му липсва внимание и по някакъв начин ревнува от по-малките деца. Може дори да не го осъзнава в действителност и едва ли нарочно и целенасочено се държи така. Просто лошото държание е начин да привлечеш вниманието, макар и в отрицателна форма.

Преживях същото с голямата ми дъщеря - имат точно 9 години разлика. С появата на бебето, което уж много чакаше, любвеобвилното ми единствено детенце започна да се превръща с нещо съвсем друго. Разбира се и настъпващият пубертет си оказа своето влияние. Избухливост, разногласия, тежки думи - до болка познато.
С години се опитвах да изкореня схващането, че не е вярно, че на малката разрешаваме повече отколкото на нея и да я накарам да проумее, че няма база за сравнение между деца с 9 години разлика.

Едва сега /голямата на 17, малката на 8/ лека -полека отношенията започват да придобиват човешки вид. ooooh!

# 131 29 дек. 2016, 15:29 ч.

Мнения: 371

Всяко дете трябва да се научи да носи отговорност, съответно съобразена с възрастта му. Дали е едно дете в семейството или няколко, няма значение. Започва се от малките отговорности. Ако си играе с по-малки деца, то трябва да знае, че те са малки и трябва да ги пази. И няма никакво значение, кои са децата - тези на площадката или децата в къщи.
Да, понякога и малките провокират и се карат на големия, когато доверието го няма между родител и дете.
Много са сложни нещата и съвети трудно се дават.
Направи ми впечатление това, че майката се е обадила на госпожата да попита за оценката.
Кокетна, поговори с детето, вярвай му повече.

# 132 29 дек. 2016, 15:31 ч.

Мнения: 24 467

Естествено, че трябва да носи отговорност. Но за онова, което е подходящо за възрастта му. А при 9- годишните това са училището, социалните контакти, в които влиза, помощ в семейството и дома. НЕ и грижа за малките деца, което е задължение на родителите. Включително и по закон. Peace

Подобни претенции към дете винаги пораждат недобри отношения в семейството. То, според темперамента и възпитанието си, реагира или веднага, или трупа у себе си негативизъм, който избухва в определен бъдещ момент. Точно защото му се възлагат нереалистични очаквания.
Ако изместим полето в отговорност за живота и здравето на другия при игра е нещо по- различно. Но принципно да се изисква 9 годишно дете "да отговаря" /както съм цитирала/ за по- малките си братя и сестри е не особено логично. Когато голямото играе с малките е хубаво родителят да си има едно на ум, че става въпрос за дете, от което не могат да се очакват разсъждения и реакции като от възрастен. За тази игра следва да полага грижа самият родител, да наблюдава, да е наблизо. А не да зачезне нанякъде и да разчита на дете да гледа деца.
Все едно да пусна 3 годишния си син с 9 годишния му брат на басейн, например. И после да държа по- големия отговорен. Ми никога не би ми хрумнала подобна идея.

Последна редакция: чт, 29 дек 2016, 15:37 от Judy

# 133 29 дек. 2016, 15:51 ч.

Мнения: 371

Judy, двете ти деца никога ли не остават да си играят сами в стаята?

Последна редакция: чт, 29 дек 2016, 15:59 от mready

# 134 29 дек. 2016, 16:01 ч.

Мнения: 24 467

Когато малкият беше бебе, до около 2-3 години, не помня - ходеше си след мен и с мен или с бавачката, баща си, дядо си, баба си - който възрастен е натоварен да го гледа в съответния момент. После, като порасна, си играеше с малки деца, като него. Както и сега.
Големият ми син си беше на училище и излизаше да си играе с неговите връстници. Шест години разлика е при нас. Не мога да очаквам, че 9 годишно ще иска да играе с три годишно. Да "отговаря" за него не съм си и помисляла. Когато бях в начална степен ученичка и на мен не ми се е занимавало с малки деца и никой, слава Богу, не ме е карал да го правя.
Имах приятелки, на които обаче им връзваха за врата една сестричка или братче - изключително нещастни се чувстваха поради това. Още тогава им съчувствах.
Малко дете /и двете ми деца/ оставям за кратко само в обезопасена среда. Правило ми е. За сигурност. Ако не съм я обезопасила, да ти кажа съвсем честно, не бих обвинила за това по- голямото си дете. Грешката е МОЯ. Аз е трябвало да предвидя.
Заиграха се заедно моите, когато малкият попорасна на около 4 години и то за кратко. постепенно за по- дълго. Не съм ги карала аз да го правят обаче. Стана естествено. Сега си контактуват добре. Проблеми с отношенията по между им не съм имала и не съм имала повод да се оплаквам от големия за отношението му към малкия. Тъй като не съм товарила с нереалистични очаквания едно дете на такава възраст. Съответно то не е имало поводи да си го "изкарва" на брат си при първа възможност или просто да се държи по детски, според възрастта си, пък аз да се вбесявам от това, понеже очаквам друго.

Препоръчани теми

С какво ви дразнят свекървите? – 119

Да го излъжа ли?

Седмокласна изпитна 30.06-6.07 Нека резултатите да са на късмет и всеки първо желание да е приет!

1 464
Набори

Game of Thrones Teмa 26 - S7 “Shall we begin?”

Причина:

Причина: