Не се издържа вече

  • 30 265
  • 209
  •   1
Отговори
# 180
  • Мнения: 371
Моля ви тези квалификации за лудата и нормалната да престанат. Всеки има право на мнение, затова е форум. И тези обобщение, че някй е осъавил малките си деца да се гледст сами, за да отиде на почивка са пошли.Някой си избива комплексите.
Трудно се гледат три деца.Който не е бил в такова семейство, той не знае. Но радостта е голяма. Когато пораснат тези деца, те винаги имат близък, каквото и да се случи с родителите им.
Е, аз имах приятелка с 11 деца в българско семейство. Живееха в 3-стаен апартамент, но децата много се обичаха и подкрепяха.
И в многочленно семейство в БЪлгария, не се разчита на бавачка. Това е реалността в повечето случай.
Моят съпруг е постоянно в командировки, такава му е работата. Когато детето беше бебе, приспивах го и тичах за хляб и само аз си знам, какво си представях. Затова не използвах и детската кухня. Не винаги имаше кой да я взима. Не, че не ми предлагаха други майки или съседки да ми помагат, просто аз не исках. Мое мнение, който има дете да
 си го гледа.
Шапка свалямна родителите, които са се престрашили да имат повече деца. Отговорносттите за тях са много.

# 181
  • Мнения: 5 259
Моля ви тези квалификации за лудата и нормалната да престанат. Всеки има право на мнение, затова е форум. И тези обобщение, че някй е осъавил малките си деца да се гледст сами, за да отиде на почивка са пошли.Някой си избива комплексите.
Joy
Изглежда си изпуснала нишката на разговора. Ще се опитам да преразкажа.
"Лудата" е жена с психични отклонения (случай от медиите), която на пореден път си оставя някое от децата само в кола и така го излага на сериозен риск. По този повод коментирах, че случаят с нея не може да е аргумент по въпроса дали е редно по-големи деца да се грижат за по-малките си братя и сестри, понеже няма никава връзка.

По другия въпрос отправям призив да не се преувеличава. В началото се говореше за две деца, играещи сами в стаята, докато родителите са в жилището. По-голямото обаче не е достатъчно съобразително, за да не поставя по-малкото в риск. Изказаха се мнения, че вместо да му се търси сметка, не трябва изобщо да бъдат оставяни насаме двете деца.
За да бъде подчертано колко погрешно е това, ситуацията леко се преувеличи с оставяне на двете деца сами вкъщи, докато майката е някъде навън за неопределено време. Започна се едно самонахъсване с цитиране на закони и колко е забранено, колко е опасно и какъв апокалипсис може да предизвика. И понеже това самонавиване малко се увлече, отправих призив да не се продължава по тази наклонена плоскост и да не се измества ситуацията към липсващ за неопределено време родител и по-голямо дете, което изцяло самостоятелно отглежда по-малкото с всички съпътстващи отговорности, понеже никой не говори за такъв случай.
В оригиналния пост се коментира дали 9-годишното е достатъчно адекватно, че да прецени дали някоя игра е опасна и да не я прави с братчето си и тъй като имам 9-годишно и 15-месечно, мога да заявя, че е напълно по силите на едно 9-годишно да прецени и осмисли определени опасности, например свързани с падане, поглъщане на нещо, задавяне и т.н. Даже концепцията за тези опасности е в пъти по-елементарна за осмисляне от текущия материал по математика  Laughing

И много моля преди да коментирате и то с такива крайни изявления, прочетете какво пише, но не по диагонала и не всяка 10-та дума, а всичко.

# 182
  • Мнения: 24 467
Апелираш срещу поведение, което сама демонстрираш.
Реалността и в България, и навсякъде другаде е различна за различните семейства.
Аз пък не свалям шапка на родители, решили да имат много деца, без да са успели да си направят реалистичната сметка дали могат да ги отгледат качествено. На акъла им се чудя. В такива случаи ми е просто жал за децата.

Таня79, аз също не бих и не съм оставяла малки деца, ка- моли бебета, за да ида за хляб до магазина или да ги зарежа по какъвто и друг повод да било. Преди месеци само семейство погребаха бебе, което се бе задавило и задушило, докато си било в креватчето. Съвсем реален случай. Който желае - нека рискува. Но за мен ниската възраст на едно дете изисква постоянен надзор от възрастен. Хлябът не е належаща нужда. Купувам го, когато изляза с бебето на разходка. Нищо не е по- належащо от организацията на сигурността на детето. Което в ранна възраст не може въобще да се самоуправлява адекватно и няма развити в достатъчна степен самозащитни механизми.
И моят съпруг работи в друго населено място от години. Баби и дядовци нямам на разположение за помощ. Това не е извинение за невъзможността ми да се организирам. Бавачка съм ползвала, когато тръгнах на работа. /То пък оставаше и тогава за часове да зарежа малките деца./

Хубава и полезна дискусия се заформи. На мен ми е интересна.
Но Авторката нещо не се включва.  Започнало ли е подобрение в отношенията?
Аз съжалявам, че самата авторка не даде важни пояснения, въпреки че е започнала тема, относно същността и развитието на повдигнатия проблем. Набеляза го само схематично. Въз основа на цитат от участник в темата и аз се върнах да попрочета други нейни мнения и не останах много убедена в доброто развитие на ситуацията...

# 183
  • Мнения: 11 489
Истината е че е много трудно да отгледаш и възпиташ дете. Тази година имаше много нещастни случай с деца обявени по медиите.  Аз от страх да не се случи нещо с малкото дете не го водих на море. Но и да живееш в постоянен страх и да си контрол фрикинг мач пак не е решение.

# 184
  • Мнения: 371
Скрит текст:
Моля ви тези квалификации за лудата и нормалната да престанат. Всеки има право на мнение, затова е форум. И тези обобщение, че някй е осъавил малките си деца да се гледст сами, за да отиде на почивка са пошли.Някой си избива комплексите.
Joy
Изглежда си изпуснала нишката на разговора. Ще се опитам да преразкажа.
"Лудата" е жена с психични отклонения (случай от медиите), която на пореден път си оставя някое от децата само в кола и така го излага на сериозен риск. По този повод коментирах, че случаят с нея не може да е аргумент по въпроса дали е редно по-големи деца да се грижат за по-малките си братя и сестри, понеже няма никава връзка.

По другия въпрос отправям призив да не се преувеличава. В началото се говореше за две деца, играещи сами в стаята, докато родителите са в жилището. По-голямото обаче не е достатъчно съобразително, за да не поставя по-малкото в риск. Изказаха се мнения, че вместо да му се търси сметка, не трябва изобщо да бъдат оставяни насаме двете деца.
За да бъде подчертано колко погрешно е това, ситуацията леко се преувеличи с оставяне на двете деца сами вкъщи, докато майката е някъде навън за неопределено време. Започна се едно самонахъсване с цитиране на закони и колко е забранено, колко е опасно и какъв апокалипсис може да предизвика. И понеже това самонавиване малко се увлече, отправих призив да не се продължава по тази наклонена плоскост и да не се измества ситуацията към липсващ за неопределено време родител и по-голямо дете, което изцяло самостоятелно отглежда по-малкото с всички съпътстващи отговорности, понеже никой не говори за такъв случай.
В оригиналния пост се коментира дали 9-годишното е достатъчно адекватно, че да прецени дали някоя игра е опасна и да не я прави с братчето си и тъй като имам 9-годишно и 15-месечно, мога да заявя, че е напълно по силите на едно 9-годишно да прецени и осмисли определени опасности, например свързани с падане, поглъщане на нещо, задавяне и т.н. Даже концепцията за тези опасности е в пъти по-елементарна за осмисляне от текущия материал по математика  Laughing

И много моля преди да коментирате и то с такива крайни изявления, прочетете какво пише, но не по диагонала и не всяка 10-та дума, а всичко.
Юна, извинявайте! Напълно съм съгласна с твоя пост! Може и да съм изпуснала нишката.

# 185
  • Мнения: X
Скрит текст:
Апелираш срещу поведение, което сама демонстрираш.
Реалността и в България, и навсякъде другаде е различна за различните семейства.
Аз пък не свалям шапка на родители, решили да имат много деца, без да са успели да си направят реалистичната сметка дали могат да ги отгледат качествено. На акъла им се чудя. В такива случаи ми е просто жал за децата.

Таня79, аз също не бих и не съм оставяла малки деца, ка- моли бебета, за да ида за хляб до магазина или да ги зарежа по какъвто и друг повод да било.
Преди месеци само семейство погребаха бебе, което се бе задавило и задушило, докато си било в креватчето. Съвсем реален случай. Който желае - нека рискува.
Скрит текст:
Но за мен ниската възраст на едно дете изисква постоянен надзор от възрастен. Хлябът не е належаща нужда. Купувам го, когато изляза с бебето на разходка. Нищо не е по- належащо от организацията на сигурността на детето. Което в ранна възраст не може въобще да се самоуправлява адекватно и няма развити в достатъчна степен самозащитни механизми.
И моят съпруг работи в друго населено място от години. Баби и дядовци нямам на разположение за помощ. Това не е извинение за невъзможността ми да се организирам. Бавачка съм ползвала, когато тръгнах на работа. /То пък оставаше и тогава за часове да зарежа малките деца./

Хубава и полезна дискусия се заформи. На мен ми е интересна.
Но Авторката нещо не се включва.  Започнало ли е подобрение в отношенията?
Аз съжалявам, че самата авторка не даде важни пояснения, въпреки че е започнала тема, относно същността и развитието на повдигнатия проблем. Набеляза го само схематично. Въз основа на цитат от участник в темата и аз се върнах да попрочета други нейни мнения и не останах много убедена в доброто развитие на ситуацията...
Това може да се случи и докато бебето спокойно спи в спалнята, а родителите гледат филм/имат гости/четат нещо в хола.
Или предлагаш едно бебе да е под постоянен 24 часов надзор, докато не стане поне на 10, та да си помогне само, като се задави с нещо?
Изобщо не вярвам, че ти си стояла будна над детето си, докато то спи, за да го пазиш да не умре от задушаване.
Такива и подобни случаи е имало, има, и ще има, и то в повечето случаи не са по вина на родителите или поради небрежност.

# 186
  • Мнения: X
Добре как да го направя,опитвам с добро не става.
Как точно опитваш с добро? От описаното до тук изглежда, че предимно искаш да се оплачеш колко е лошо детето ти и как се държи по начин, който не ти харесва. Няма готовност да се задълбочиш и да разбереше защо се държи така. Ти вече знаеш - защото иска да те прави на луда. По-сериозна причина не ти е нужно да знаеш.

Очевидно се бунтува срещу нещо. Обикновено поведението на детето е огледало на начина, по който се чувства. Колкото по-непоносимо се държи, толкова по-непоносима е за него някаква ситуация в семейството и то като не може да се примири, изкарва емоцията си на повърхността и кара и останалите от семейството да я изпитат.
Какво го притеснява аз не мога да ти кажа, но заплахите, че иска да се махне, обикновено са израз на страх от отхвърляне. "За да не ме отхвърлиш ти, понеже няма да мога да го преживея, ще те отхвърля аз преди това." Много класическа реакция.

Може би е засипан от критики, упреци и намилане. И дори когато казваш, че започвате разговор, пак не го слушаш и сигурно даже не му даваш думата, а те дразни, че той не те слуша и не изпълнява.

От краткото описание на реакциите на момчето оставам с впечатление, че основният му проблем са високите ви очаквания и критиките. Как ги формулирате? Притискате ли го, обиждате ли го? За него явно това носи голямо напрежение. Сигурно очаквате да се държи като прекалено голям, какъвто не е, но ви се струва, на фона на другите по-малки деца.

Личното ми мнение е, че няма да успеете да проведете ползотворен диалог. Ако имате някой близък, на когото детето се доверява и който би могъл да поговори с него и да го ИЗСЛУША, а не да му намила и да го критикува, то този човек би могъл да ви предаде как синът ви вижда нещата.

И последно. Когато се опитвате да постигнете положително стимулиране и предлагате награда за постигане на нещо, не е правилно да отнемате при непостигане. Непостигането трябва да е нула, а постигането - награда. Така работи тази система на стимулиране. Ако има и отнемане, не работи.

И пак си обмислете концепцията за пробване с добро. Дали наистина е добро или съдържа някакви заповеди/изисквания и критики.
Добро значи да направиш комплимент, да дадеш и да не поискаш нищо в замяна. Да направиш така, че човекът да се почувства добре, оценен, щастлив. А не да изкажш заповедта си със спокоен тон. Някои това разбират под добро, че не са викали, но същността на изказването е пак някакво изискване, евфемизъм на критика. Това не е пробване с добро и не е алтернативата на викането.
+1  bouquet

С това съм съгласна, но с последващото развитие на темата с оставянето на деца на 9 да се грижат за  по-малките си братя и сестри докато мама отскочи до магазина ми дойдоха в повече.


Научаването в поемането на отговорност и грижата за ближния са различни неща и нямат нищо общо с родителското безхаберие и вменяване на отговорности, които се незаконни, опасни и неприемливи в съвременния свят.

Последна редакция: чт, 12 яну 2017, 23:25 от Анонимен

# 187
  • Мнения: 24 467
Скрит текст:
Апелираш срещу поведение, което сама демонстрираш.
Реалността и в България, и навсякъде другаде е различна за различните семейства.
Аз пък не свалям шапка на родители, решили да имат много деца, без да са успели да си направят реалистичната сметка дали могат да ги отгледат качествено. На акъла им се чудя. В такива случаи ми е просто жал за децата.

Таня79, аз също не бих и не съм оставяла малки деца, ка- моли бебета, за да ида за хляб до магазина или да ги зарежа по какъвто и друг повод да било.
Преди месеци само семейство погребаха бебе, което се бе задавило и задушило, докато си било в креватчето. Съвсем реален случай. Който желае - нека рискува.
Скрит текст:
Но за мен ниската възраст на едно дете изисква постоянен надзор от възрастен. Хлябът не е належаща нужда. Купувам го, когато изляза с бебето на разходка. Нищо не е по- належащо от организацията на сигурността на детето. Което в ранна възраст не може въобще да се самоуправлява адекватно и няма развити в достатъчна степен самозащитни механизми.
И моят съпруг работи в друго населено място от години. Баби и дядовци нямам на разположение за помощ. Това не е извинение за невъзможността ми да се организирам. Бавачка съм ползвала, когато тръгнах на работа. /То пък оставаше и тогава за часове да зарежа малките деца./

Хубава и полезна дискусия се заформи. На мен ми е интересна.
Но Авторката нещо не се включва.  Започнало ли е подобрение в отношенията?
Аз съжалявам, че самата авторка не даде важни пояснения, въпреки че е започнала тема, относно същността и развитието на повдигнатия проблем. Набеляза го само схематично. Въз основа на цитат от участник в темата и аз се върнах да попрочета други нейни мнения и не останах много убедена в доброто развитие на ситуацията...
Това може да се случи и докато бебето спокойно спи в спалнята, а родителите гледат филм/имат гости/четат нещо в хола.
Или предлагаш едно бебе да е под постоянен 24 часов надзор, докато не стане поне на 10, та да си помогне само, като се задави с нещо?
Изобщо не вярвам, че ти си стояла будна над детето си, докато то спи, за да го пазиш да не умре от задушаване.


Може да се случи, но е въпрос на преценка на рискове. Която си се прави пак от възрастния.
Никъде не съм предлагала 24 часов надзор. Избиването в крайност не е моя приумица тук. Ако четеше, то щеше да видиш, че поне 2-3 пъти съм акцентирала на обезопасяване на средата, в която пребивават децата. И непрехвърляне на отговорността за последиците от това на децата. Което е нещо съвсем различно. Стига да се чете. Което тук е не особено често срещано явление.
Другите твърдения за "предложения" нямат нищо общо с мен и моя изразена позиция, така че няма смисъл да ги дискутирам.

Цитат
Научаването в поемането на отговорност и грижата за ближния са различни неща и нямат нищо общо с родителското безхаберие и вменяване на отговорности, които се незаконни, опасни и неприемливи в съвременния свят.
Именно. Така е.
Трудно се научава едно дете на ред, на самостоятелност и на отговорност. Затова се почва от поставяне на малки ангажименти, съобразени с възрастта му. Ако му се възложат големи, които не съответстват на етапа на развитието му, в който се намира то в момента, освен излишно стресиране и отдръпване или агресивност, друго няма да се получи.

# 188
  • out of space
  • Мнения: 8 644
Аз съм на мнение, че не може всичко!
Как да стане да са супер в училище, да са супер в тренировките и да им е изрядна стаята? Като бонус и домашни торти или авторски компютърни игри.

Имам приоритети- съобразявайки се с желанията на децата. За останалото (стаята) само от време на време мрънкам.

# 189
  • Мнения: 49
Здравейте и от мен вече незная как да постъпя и затова моля за съвет от седем години съм разделена с бащата на синът ми тогава детето беше на две годинки от тогава баща му нито веднъж него е виждал нито чувал проблемът доиде от 2015година когато се запознах с едно момче обичаме се много и решихме да живеем заедно тои и родителите му много обичат синът ми и тук идва момента за НО .......синът ми които е на девет се държи добре с маика му и баща му даже ги нарича баба и дядо но с него не нече му отговаря или се заяжда просто го игнорира а преди година се нанесохме в къщата на моята пра баба която ми е наследство и е близо до тази на родителите ми но понеже къщата е много стара няма баня и е само с две стаи зада несе мъчи детето през деня е с нас вечер при маика ми като за целия ден прекарва с мъжът ми около половин час нещата се влошиха повече неиска да говори с него игнорира го все едно нее в стаята аз говорих със детето тои ми обещава че ще се промени но нищо и на психолог го водих там казва че знае че Мишо му е втори баща и го обича но поведението му несе променя

# 190
  • Мнения: 11 489
Някой деца не могат да свикнат с втори баща. Аз бях такова дете. В моето детство нямаше психолози, но аз дълго време не можах да си преодолея травмите от детството.  Не се заричам,  но чужди хора до децата си не допускам. Не те обвинявам, нито осъждам. Просто ти споделям.

# 191
  • На село (близо до Лондон)
  • Мнения: 1 411
Здравейте и от мен вече незная как да постъпя и затова моля за съвет

Не си оставяй детето при баби, докато ти с приятеля живеете отделно. Естествено е детето да иска да е с теб..

# 192
  • Мнения: 49
Знам че не трябва да преспива при баба си и дядо си но го правя зада несе мъчи с нас живеем без баня и спим в една стая другата е кухня сега от другия месец ще започваме да строим детска и баня къщата е много стара и трябва много як ремонт от такава гледна точка спи при тях вечер

# 193
  • Мнения: 49
Някой деца не могат да свикнат с втори баща. Аз бях такова дете. В моето детство нямаше психолози, но аз дълго време не можах да си преодолея травмите от детството.  Не се заричам,  но чужди хора до децата си не допускам. Не те обвинявам, нито осъждам. Просто ти споделям.
за мен втория ми съпруг и родителите му неса чужди хора грижат се перфектно за синът ми всичко което иска му взимат телефон пари му дават играчки дрехи истинския му баща баба и дядо от седем години нито са го виждали нито са го чували нито се интересуват как е има ли нужда от нещо те неса ли чужди хора

# 194
  • Мнения: 49
Как да подходя какво да говоря с него какво да му кажа вече незнам как да му обясня нещата иначе е добро дете даже иска вече и сестричка да има но защо се държи така

Общи условия

Активация на акаунт