Проблеми с ученето, или какво знаем за дислексията! - 6

Здравейте момичета.
Скарт, в Русе ще работят до края на юли и ще почиват през август.
Джуди, моля за съвет - сега учат труддните звукове - щ, дж, дз и имаме проблем. Ще обърна внимание на логопеда този час, но ще се радвам и на друго мнение - трудно свързва звука с буквата/ буквите - щ пише или като шт или като щт, при дж изобщо не знае какво да напише. тя все още трудно записва срички с две и повече съгласни една след ддруга, например стая, стрелец и т.н идентифицира първият звук и гласната или преминава направо на втората сричка. Друг голям проблем е, че бърза и не изписва гласните, а ги пропуска, крайната гласна също най-често не я пише. а докато си диктува на срички я назовава.

Не се ходи за толкова дълго, дори и да е нужно. Обикновено около седмица стига и след това се дават общи напътствия за домашни занимания. Важно е да са редовни и качествени, но не и прекомерно дълги или тежки, т. к. тогава ще имат обратния ефект.
Разбирам защо сте се насочили към повтаряне на седми клас. Ако стане така може пък и да е по-добре, т.к. през лятото бихте могли да отработите основните проблеми с помощта на специалистите и след това - вкъщи. Имате време. А след това можете да помислите как е по-добре за вас, дали да ходи всеки ден на училище, което му създава проблеми и със самочувствието /хич не е маловажно/ или да видите някоя по-удачна форма /напр. самостоятелна/. За това е добре да се посъветвате с психолога, с който сте работили и който познава детето.

Мама Ру, вземи един голям лист, напиши на него "щт", "шт" и ги задраскай с голям червен хикс - да ги гледа постоянно, за да ги запомни. До тях напиши голямо червено "Щ". Може да изработи съчетанието с пластелин и да го смачка или с червен кръст да го "задраска" и да изработи "Щ". Всяка вечер можеш да диктуваш думички с "щ".В тях да няма друга трудност, обаче. Да се набляга на тази.
Прави всеки ден диктовки на думи, които съдържат "дз" и "дж", но всяка дума да съдържа само едно от двете, да не се обърка.
Много работете върху това, да забави темпото. Имаме точно същия проблем. Бърза при четене и писане, което води до там, че си доизмисля думи и не доизписва някои думи добре. Напомняй да се работи бавно и при диктовки диктувай бавно и ясно, отчетливи звуци.
Може би би било добре лятото да започнете ежедневни диктовки - първо на лесни думички тип гласна-съгласна; Поне 1-2 седмици. После постепенно вкарай по две съгласни една след друга. Постепенно преминете към по-сложните. Докато стигнете до изречение и цял текст. Много важно е ясно да й се диктува. И съм съгласна с професионалистите, които работят специално с дислексици, че те трябва да четат на глас - бавно и ясно. Не знам дали са ви показвали четене с линийка - удобно е за дете с този проблем.Моят още го карам някой път да чете на глас, защото не винаги на ум добре разбира сложен текст. Когато си го "чуе" е доста по-добре.
Когато беше първи-трети клас го карах да чете и да разсъждава върху изречения и абзаци, върху цели текстове. Така се замисля какво чете една идея повече.  Сега му задавам въпроси към урока.
Дано нещо ви проработи.

Джуди, много благодаря. Аз й диктувам бавно и изчаквам, повтарям, но тя все иска да гони темпото на класа, а и когато си диктува сама също допуска грешки. Това четене с линийка може ли да го обясниш, моля? Няма да спираме работа през лятото, но тогава ми се иска да наблегнем на математиката, че съвсем я изоставихме, а предстои и таблицата за умножение.

Важното е да намали темпото. Много е важно. По моя го знам. Защото бързането точно е наврежда изключително много, води до недовършеност и недоглеждане. В крайна сметка - до грешки.
Когато си диктува сама, пак трябва да забави.
Всичко е тренировка. Важното е да знаете каква цел гоните.

За четенето огледай:
https://www.cie.bg/bg/product/Prozorche-za-chetene-cvetno
http://www.alterco.bg/?33,%D0%A6%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%BE-% … D0%B5%D0%BD%D0%B5
http://priobshti.se/article/podkrepa-u-doma/da-ulesnim-cheteneto … rcheta-za-chetene

https://wol.jw.org/bg/wol/d/r46/lp-bl/102009004
Хубави съвети има в горния линк:
"Отделяйте по малко време всеки ден да четете заедно с детето, което страда от дислексия. Най–добре е то да чете на глас, така че да имате възможност да му давате предложения и да го поправяте. Първо можете вие да прочетете на глас записаното, а детето ви да следи. После можете да прочетете текста заедно на глас. Накрая нека детето го прочете само. Помогнете му да следи с линия редовете, докато чете, и подчертавайте с маркер трудните думи. Това упражнение отнема само около петнайсет минути на ден."
Но го изчети целия материал.

SkartF,  от къде сте? Защо се ориентирахте точно към Русе? Аз лично за Русе съм чула доста противоречиви отзиви. А и след като при вас проблемът е останал скрит 6 години, не може ли да се предположи, че не е пълния спектър на дислексията. И ако е така аз не бих се насочила към някакви стандартизирани методи, които освен всичко друго са ми и далече.
Сигурно никъде няма да е без пари, но когато аз проверявах, Русе никак не ми се видя евтино.

Здравейте на всички. Имахме два дни почивка сред природата и днес наново по темата.
Валя, намираме се в София. Аз от много скоро чета по темата дислексия, за Русе като цяло нямаше много противоречиви мнения. Опитах се да се свържа за преглед при д-р Метешев, но все още нямал график, пък и днес стигнах до това, че препраща децата към специалистите в Логос. Все още не съм изчела всички теми, това си е много четене. Стигнах и до един пост на Маргели и за нейната дъщеря(тема 3, стр. 31), която са я записали в частно училище и там е намерила уважението и разбирането, от което се е нуждаела, и взех да се замислям. Всъщност за какво правим всички усилия с прегледи, диагнози, после методи на обучение и т.н., да не говорим, че всичко това не е никак безплатно. Да си говорим честно, училищната ни система е грешна, ние като загрижени родители ще направим всичко възможно децата ни да "оправят" виждането и приемането на информацията, която поднасят училищата и после ще се молим на директори и учители да са снисходителни с тях, за да може да напишат на един лист, че детето ми е годно някой работодател да му даде шанс за работа. Аз съм изморена да се обяснявам пред директори и учители, които ми казват да си набия детето, за да ме слуша и после да ми казват, че са длъжни да оведомят социалните, тъй като явно аз не съм се справяла като родител. Те не си обясняват неговото поведение, той има идеална дисциплина и уважение към учители и ученици, общителен е, дори са ми казавали, че е грешка, че съм го направила толкова възпитан, и е трябвало да го науча да се бие и да е на тяхното ниво, за да може да оцелее(не е и от свитите деца, като го гледаш и слушаш си има самочувствие, а той горкият го няма и му е болно, и компенсира с ирония и усмивки и умни изказвания). И в следващият момент не проявяват никакво разбиране и приемат неговото поведение като арогантност и мързел. Той изпитва ужас от изпитване на дъската, той го определя като получаване на инфаркт. Става му грозно от думата учител, защото той получава от тях само критика относно наученото и съответно не наученето. Не зная дали е пълен или не пълен спектър на дислексията, от всичко, което чета, не ми става ясно кой в българия е специалист, за да може да даде 100% диагноза. Но пък от определенията за дислексия, а и от разказите на майки за техните деца с установена такава разбирам, че детето ми има много голяма вероятност да е с дислексия. Не може той да се научава сам от клипове в ютюб да работи с 3д програми, а в същото време в училище да го определят като тъп и за системата да е под средното ниво. Той не може да чете на български, но на английски чете по-гладко, но благодарение на частни уроци при учителка с по-различно виждане за обучението, която е по-духовна и разбираща към децата. Ами ако всички учители са такива, ние изобщо нямаше да имаме проблемите, които имаме сега с децата си. Друго е да учиш и да разбереш, че ако направиш и някое друго упражнения от йогата и да си сред природата, ще можеш да възприемеш нещата по-лесно и бързо. И така, наистина много се замислих какви усилия пак ще трябва да положи и накрая да го върна в лудницата, където грам не му е интересно, и той като много от децата с дислексия обича да общува с по-големи(с моите приятели), има си приятели, но не му е интересно, казва, че се прави, че му е, за да може да се впише, но понякога се изморява и не му се занимава(направо ме застреля с това изказване). Точно в този момент нямам никакви приходи (защото стартирам нещо ново,но с този проблем, който излезна извън контрол, дори трудно и стартирам) и това частното училище не зная дали няма да огромен и излишен разход, но майка ми е готова да помогне, но и той трябва да си върне вярата в учителите и училището като институция. Някой ако има коментар по моите разсъждения, ще съм много благодарна да чуя мнение.

SkartF, опция "изключване от училище" няма. Вариантът "преместване в друго училище" е възможен единствено 30 учебни дни преди края на всеки срок, а толкова до 15 юни няма. По отношение на социалните - още при санкция "предупреждение за преместване в друга паралелка/училище", от вашето училище са дръжни да информират регионалната служба за закрила на детето.
Относно повтарянето на класа - съдейки по постовете Ви досега, ръководството на училището е склонно да го пропусне като опция, стига да му бъде оставена такава възможност.
Не мисля, че в оставащото време до НВО ще успеете да се снабдите с документ за диагностициране на дислексията, но от друга страна, въведената система с точки работи в полза на децата с по-слаби резултати, дори и двойки.

Според мен, на този етап трябва сериозно да си поговорите с младежа и да си разделите приоритетите на краткосрочни и дългосрочни. Краткосрочните би следвало да са да завърши 7 клас с минимум нерви и максимум ползи.
Вие наясно ли сте дали задължително трябва да полага изпити по всички предмети или само по някои? По каквото ще полага изпити, говорете с всички учители да ви дадат конспект. Идете заедно с детето, той трябва да е наясно, че нему се пада основната роля за приключването на този етап от живота му. Точно в момента от нищенето какво, как и защо полза няма - това ще е разговор, когато определяте бъдещите му цели.
За това вече ще му е необходим разговор с психолог. На тази възраст, особено при някои момчета, си трябва допълнителна помощ, за да намерят опорните си точки, но като цяло са напълно в състояние да разберат ясно представена ситуация. На Вас се пада задачата да му я обобщите и да му обясните вариантите. Частното училище изобщо не е задължително, по-важно е децата да не спират да работят върху себе си и да развиват способностите, в това число социалните и ума си.
За работат с дислексията, ако такава се установи, никога не е късно. Приоритетно е да го насърчиш да не се отказва.

Откъм напрежение в училище, прогимназиалният курс, 8 клас и началото на 9-ти са най-тежки. Нагоре стават доста по-кротки.
 

Gargamela, благодаря ти за отговора и съветите, много са полезни. Говорим, че трябва да отиди и поне да присъства, за да може да се пробва да завърши 7ми клас, ако не здраве да е, опитвам се да не е чрез натиск. Той се съгласява, но и отлага, има голям страх от училището, но ми казва, че ще отиде, да съм спокойна  и аз се опитвам да съм спокойна. Говорих и с директорката, която прояви разбиране, поисках и да направят консултация с логопеда към училището, дано да му подейства успокояващо и да придобие кураж.
Днес записахме час за тестване в центъра на Ваня Матанова с най-ранен час 6 юни, ще дам обратна връзка.

Че то не е ли вече късно за такива решения за тази година?
Ако има нанесени съответните отсъствия, които изискват явяване на изпити, то той трябва да си се яви по изпитите, в случай, че иска тази година да приключи със седмия клас.
Че трябва да го завършите - спор няма. Въпросът е къде и в каква форма.



И аз не съм попадала на такива. Колкото познати имам, ходили там, вкл. хора, които познавам лично - няма нито едно оплакване. Все са доволни и с някакъв напредък децата.

SkartF, да ви напиша няколко думи от съпричастност , а и като съвет. Аз мисля, подобно на gargamela, че първия етап да завърши 7 клас трябва да го направите. Виждам, че си започнала да го убеждаваш, че било заради теб, било заради него трябва да ходи на училище, поне по важните предмети. Също мисля, че от училище няма как да го освободят, а и все ще гледат да завърши.

За частните училища - моята дъщеря също е в 7 клас, имам положително отношение към частните, но не виждам да има такова, каквото търсим. Това, в което е завършило детето на Маргели, го посещавахме и огледахме обстойно, то ни е в списъка с опции, но е далече от нас, а и на първия етаж има печатница и много мирише на ацетон. Дали попаднахме в миризлив момент от производствения процес не знам.
Но има и спокойни държавни училища 21 СОУ, 132 СОУ, 3 СОУ, има хубави професионални гимназии. Всяко училище е комбинация от темперамента на децата в съответния клас. Децата си сменят и училищата - например тези дни бяхме на отворен ден в едно училище и момичето, което ни беше гид ни каза, че е дошло в това училище в 6-ти клас, в 8 е отишло в друго училище и сега в края на 9-ти се е завърнала пак. Т.е била е в най-малко 3 училища и 4 паралелки. Чак се успокоих и за моето дете, което също е било в 3 училища и в 4 различни класове. Та след 7-ми клас пак възможности има, може да попаднете на разбиращи учители /или по-точно е някакво сработване между темперамента на детето и този на учителя./
Може да посетиш някой логопед, може с разговори да намериш и ти някакви решения. А Оля от Логос АБВ е много добър избор, с опит с подобни деца.
Поздрави и успехи!

Judy, TanyaMJ, благодаря ви за коментарите!
Днес отиде на училище  , щастие голямо!!!
Вчера имах обаждане от социалните и утре имаме среща. Училището е подало сигнал,
което е напълно нормално, даже и се радвам, защото ние все му обяснявахме, че те ще
се заемат със случая, а то все се отлагаше. То и на мен ми беше страшно, но жената, която се
обади и ще идва звучеше много приятелски настроена и заинтересувана от реалният проблем.
Относно училищата, той сигурно ще получи 0т. на ВНО и шансовете са ни малки да си избираме
училище, но ще видим.
Говорих и с Оля от Логос, тя ми каза, че не издават официален документ и ако искам да се обърна
към центъра на Матанова. На мен като цяло не ми трябва документ, а добра оценка, но всъщност
като се замисля, ако пък ми потрябва, той трябва да прави тестове наново, а за един 14 год младеж
това е много досадно.

Браво на младежа. Не му се сърди, но и ти на негово място няма да искаш да ходиш на училище. Разбирам го.
В понеделник бях при директорката на среща за моето дете заради проблем. Класната й така и не я прие от първия месец до сега. И оня ден детето ми казва, че иска в друг клас. Пита ме защо да й показва на класната, че може да чете... А тази сутрин на вратата ми каза:"Госпожата каза, че всички малоумници ходим при госпожа Г. (тази при която иска да се мести)". И понеже никога нищо не споделя какво ли е преживяла от тази "учителка", дето беше и с препоръки за супер учител и класна. Супер, ама на готово научени деца в норма. Само, че моят критерий за Учител винаги е бил друг. Ако и твоето дете е било обиждано, подигравано и игнорирано като моето не се чуди защо не иска да ходи на училище. Трябваше още първия месец да пъхна подслушвателно устройство в работите на детето. Не че може да послужи за доказателство в съда, но поне пред директор и инспекторат щеше да свърши работа.

Здравейте, въпросът ми не е точно за тази тема, но мисля, че тук мога да получа най-адекватен отговор.  Синът ми е с ДЦП, първи клас.  Има проблеми с фината моторика, но се справя вече добре с писането. Като цяло няма проблем с учебния материал.  Според класната е някъде по средата от целия клас (много желано училище с амбициозни деца). Досега в училището нямаше ресурсен и детето не се води със СОП.  От догодина ще назначат.  Предложиха ми да го включат и ресурсния да му помага основно за рисуване, трудово, физическо. Има ли някакви негативи от това детето да се води със СОП? Категорично ще е на количествени оценки. Важно ми е най-вече за кандидатстване след седми клас (Ако детето се справя добре, бих искала да кандидатства в хубави училища, като езикови гимназии например).  

От втори до 7 клас са 6 години и две образователни степени. Ако детето наистина има проблем по тези предмети, не е лошо да има ресурсен учител около него.

Така е, има 6 години, но мисля, че ще е доста по-трудно да го "извадя" от допълнителната подкрепа, отколкото да откажа в началото, вкл. и заради 2 пъти по-високия бюджет за дете със СОП. Основните ми притеснения са за "етикетиране", самочувствие и самостоятелност. Гореспоменатите предмети не са основни, а и каквато и помощ до получи за тях, подобрението ще е минимално. Но чувството, че е различен, че само той има допълнителен учител, защото не се справя, а и евентуални подигравки са прекалено висока цена за напр. леко подобрено изрязване с ножица.  Пък и честно казано, най-добрият вариант за подобрение на фината моторика е работа с ерготерапевт и по-скоро това трябва да осигуря. Има ли деца със СОП, кандидатствали на общо основание след 7-ми клас? Знам, че има някакво насочване, предимно към неособено привлекателни професионални паралелки. Това само за деца на качествени оценки ли се отнася или и за тези, които са със СОП, но на количествени?