Джули, ти пък чак бабите да събереш. Сигурно са заспали преди 00 часа 
. Ами все в един момент ти писва да мислиш за другите, като виждаш, че те не мислят за теб и грам не се стараят да покажат уважение към празника и домакините. - Публикувана: 29 дек. 2016, 22:08 ч.
- Последно мнение: 9 ян. 2017, 11:27 ч.
С какво ви дразнят свекървите- 74
Събрах ги и то два пъти. Предния път беше на Бъдни вечер и то пак от добри чувства да не е сама бабата на ММ /моята баба живее с родителите ми/. Готвене и чистене да посрещна 8 души, отрупах две маси с храна и ми излезе въздуха и накрая ще ми се държат така
. Ами все в един момент ти писва да мислиш за другите, като виждаш, че те не мислят за теб и грам не се стараят да покажат уважение към празника и домакините.
Не съм крайна, коментирам от моя гледна точка. Не е въпросът да си отложат празниците, но не е редно според мен при техния модел на съжителство и грижи да се случат така нещата. Това е моето мнение и разсъждение по въпроса.
Както и да е, няма да пиша повече, защото наистина от едно изречение, стана цял роман с предположения, но си оставам на мнението, че децата на КАГ е трябвало да се поинтересуват от плановете й и ако трябва семейния обяд на първи да се отложи, но и тя да излезе някъде за вечерта с приятели.
Както и да е, няма да пиша повече, защото наистина от едно изречение, стана цял роман с предположения, но си оставам на мнението, че децата на КАГ е трябвало да се поинтересуват от плановете й и ако трябва семейния обяд на първи да се отложи, но и тя да излезе някъде за вечерта с приятели.
Всъщност аз по постовете на Динчо се обяснявам.Хубаво е как го мислиш и при вас става ,обясних и как бе при нас. Но не става по този начин вече.И сама казваш или на Коледа или на Нова година. Не вярвам някой и на двата празника да е заедно. Все има и други места да посети. Най-младите пък по купони с приятели,особено на Новата. Нищо към теб. Пиша ,че имам време ,гледам един филм и прескачам насам.Пиша и да покажа друга гледна точка ,не да упреквам и ли оборвам някого и нещо.Когато живеем заедно е друго,когато редовно общуваме е друго.Общо е.
Ние около Коледа бяхме на маса с родителите за обяд/вечеря.
На Нова година бяхме с приятели. И моите и на съпруга ми родители си имат по две приятелски семейства, с които се събират от време на време и на НГ са били заедно.
Не сме чули някой да се оплаква. Най-хубавото е, че родителите ни са си по двама. Но наистина е хубаво човек да има и някакви странични контакти и да не се ограничава само в семейството.
На Нова година бяхме с приятели. И моите и на съпруга ми родители си имат по две приятелски семейства, с които се събират от време на време и на НГ са били заедно.
Не сме чули някой да се оплаква. Най-хубавото е, че родителите ни са си по двама. Но наистина е хубаво човек да има и някакви странични контакти и да не се ограничава само в семейството.
Ние около Коледа бяхме на маса с родителите за обяд/вечеря.
На Нова година бяхме с приятели. И моите и на съпруга ми родители си имат по две приятелски семейства, с които се събират от време на време и на НГ са били заедно.
Не сме чули някой да се оплаква. Най-хубавото е, че родителите ни са си по двама. Но наистина е хубаво човек да има и някакви странични контакти и да не се ограничава само в семейството.
На Нова година бяхме с приятели. И моите и на съпруга ми родители си имат по две приятелски семейства, с които се събират от време на време и на НГ са били заедно.
Не сме чули някой да се оплаква. Най-хубавото е, че родителите ни са си по двама. Но наистина е хубаво човек да има и някакви странични контакти и да не се ограничава само в семейството.
Имахме такива приятели, мъжът почина много млад/на 36/, жената я канихме с нас, но беше повече от тягостно за всички.
Може би когато и другият е сам, както повечето възрастни може да си прекарат сравнително добре.
Ние бяхме голямо задружно семейство на всички празници. 
Свекърва ми живее сама, баба ми е сама на село също, но последните зими от Коледа прекарва при нашите. На Бъдни вечер исках да сме вкъщи и да дойде при нас. Тя се размрънка, че при старите се ходело и т.н. Размрънка не в ония досадния смисъл, но пак. Айде, разбрахме се при нея да идем. После реши и нашите да покани. На Коледа традиционно обядваме при моите родители, като и тя винаги е поканена, а последните години и свекървата на сестра ми (също е вдовица). На Нова година родителите ми бяха у приятели, които също са с баба, т.е. за всеки е имало компания, ние със свеки - вкъщи, а сестра ми у тях си с нейната свекърва.
Свекърва ми живее сама, баба ми е сама на село също, но последните зими от Коледа прекарва при нашите. На Бъдни вечер исках да сме вкъщи и да дойде при нас. Тя се размрънка, че при старите се ходело и т.н. Размрънка не в ония досадния смисъл, но пак. Айде, разбрахме се при нея да идем. После реши и нашите да покани. На Коледа традиционно обядваме при моите родители, като и тя винаги е поканена, а последните години и свекървата на сестра ми (също е вдовица). На Нова година родителите ми бяха у приятели, които също са с баба, т.е. за всеки е имало компания, ние със свеки - вкъщи, а сестра ми у тях си с нейната свекърва. 
Написах предния пост, за да кажа защо разбирам свекървата на Кали и други като нея.
Те не са длъжни да променят своите желания и да страдат с мен. Важното е, че имам всяка друга тяхна подкрепа.
Скрит текст:
Ма ко е права. Празничният обяд на 1-ви или 2-ри, в зависимост от времето, когато се връщат вкъщи, е традиция. Въпреки загубите ми, се старая всичко да е както преди, доколкото е възможно. На мен ми липсва мъжа ми. Това е втората Коледа и Нова година без него. Сестра ми умря съвсем скоро. Това са причините. Другото е маловажно. И двамата ми сина идваха по-рано вечерта, поговорихме си. Дори големият ми се извини, че ще съм сама. Каза ми причините защо и децата няма да са при мен. Не съм сърдита, нито пък съм им казала нещо. Знам, че това ще е занапред. Както всяка вечер, така ще бъдат и тези вечери. У приятели и роднини не искам да ходя. Имам приятелски семейства, имам роднини, но те не могат да ми заместят другите двама. Само да висна там и да скапвам празника на хората. Никога!
Те не са длъжни да променят своите желания и да страдат с мен. Важното е, че имам всяка друга тяхна подкрепа.
Дядо ми и свекърът ми умряха за една година. Баба ми казваше, аз когато ми е мъчно се скривам в мазата да се наплача.
Свекърва ми/по млада, наистина, свекърът внезапно почина/, но сякаш нарочно гледаше да скапе всеки един момент. Като почнат едни сълзи и сополи,ужас! Разбирам трудно и е, мъчно ѝ е, липсва ѝ, но може ли така?
Свекърва ми/по млада, наистина, свекърът внезапно почина/, но сякаш нарочно гледаше да скапе всеки един момент. Като почнат едни сълзи и сополи,ужас! Разбирам трудно и е, мъчно ѝ е, липсва ѝ, но може ли така?
Майка ми е сама. Ходихме на вечеря при нея на Коледа и на Нова Година като на НГ си тръгнахме около 21 часа и се прибрахме у нас. При нея няма къде да преспим, а в пика на фойерверките не ми се прибира пеша до нас под балконите. Не съм усетила за 2 минути да й е станало тъпо, камо ли да се е разсърдила. В крайна сметка, обърнали сме й внимание. Останалото ми е малко дребнаво. Не искам с нищо да те засегна, КАГ (намирам те за чудесна свекърва), но ти живееш в един двор с децата си и семействата им. Има толкова много родители, които се виждат с децата си САМО по празниците. Едва ли тяхното е по-добро. Много по-важно е да усещаш, че са до теб постоянно, отколкото да са на линия за 1-2 наздравици веднъж-2 пъти в годината. Много се преекспонира значението на тези празници.
Дядо ми и свекърът ми умряха за една година. Баба ми казваше, аз когато ми е мъчно се скривам в мазата да се наплача.
Свекърва ми/по млада, наистина, свекърът внезапно почина/, но сякаш нарочно гледаше да скапе всеки един момент. Като почнат едни сълзи и сополи,ужас! Разбирам трудно и е, мъчно ѝ е, липсва ѝ, но може ли така?
Свекърва ми/по млада, наистина, свекърът внезапно почина/, но сякаш нарочно гледаше да скапе всеки един момент. Като почнат едни сълзи и сополи,ужас! Разбирам трудно и е, мъчно ѝ е, липсва ѝ, но може ли така?
Има хора, които уважават чувствата и живота на околните и се стремят да не са им в тежест. Има и други, които се смятат за центъра на света - другите с техните мисли, чувства и желания са незначителни пред собственото им АЗ.
Със съжаление мога да кажа, че свекър ми, свекърва ми и мъжа ми са такива хора. Често се чудя как можах да се натреса на такова семейство? Но така е, като се жениш млад и зелен. Сега само това му дудна на сина ми - не бързай, гледай с какви хора се събираш, защото като се жениш за жена си, ще трябва да се съобразяваш и с родата й. И простотиите на баба ти не са запазена марка на свекървите, има и такива тъщи!
Написах предния пост, за да кажа защо разбирам свекървата на Кали и други като нея.
Те не са длъжни да променят своите желания и да страдат с мен. Важното е, че имам всяка друга тяхна подкрепа.
Скрит текст:
Ма ко е права. Празничният обяд на 1-ви или 2-ри, в зависимост от времето, когато се връщат вкъщи, е традиция. Въпреки загубите ми, се старая всичко да е както преди, доколкото е възможно. На мен ми липсва мъжа ми. Това е втората Коледа и Нова година без него. Сестра ми умря съвсем скоро. Това са причините. Другото е маловажно. И двамата ми сина идваха по-рано вечерта, поговорихме си. Дори големият ми се извини, че ще съм сама. Каза ми причините защо и децата няма да са при мен. Не съм сърдита, нито пък съм им казала нещо. Знам, че това ще е занапред. Както всяка вечер, така ще бъдат и тези вечери. У приятели и роднини не искам да ходя. Имам приятелски семейства, имам роднини, но те не могат да ми заместят другите двама. Само да висна там и да скапвам празника на хората. Никога!
Те не са длъжни да променят своите желания и да страдат с мен. Важното е, че имам всяка друга тяхна подкрепа.
Съжалявам за загубите ти! Надявам се занапред да ти става все по-леко. Колкото и да е банално, но настина времето лекува.
Останалото ми е малко дребнаво. Не искам с нищо да те засегна, КАГ (намирам те за чудесна свекърва), но ти живееш в един двор с децата си и семействата им. Има толкова много родители, които се виждат с децата си САМО по празниците. Едва ли тяхното е по-добро. Много по-важно е да усещаш, че са до теб постоянно, отколкото да са на линия за 1-2 наздравици веднъж-2 пъти в годината. Много се преекспонира значението на тези празници.
Е, тя обясни вече, че не е плакала за децата си, а за другите липси в живота си.