С какво ви дразнят свекървите- 74

Ох, как ме дразни, тъпо е, но ще се оплача! Току що пристигаме, ще ходим на повод довечера и утре с приятели ще празнуваме тук. Днес успях на фона на супер много къщна работа ( не исках да оставям нищо за новата година) успях да си направя прическа. Влизаме у тях, тя пържи. Не спря да пържи тая жена! Естествено, че няма да се съобразява с мен, че ще ми умирише прекрасната коса, ама много ме дразни! Цялата къща мирише, вмирисват се и дрехите ни в куфара, по закачалки, всичко!

Ако ми е дадено от готин човек, с добро чувство, ще го взема, за да зарадвам човека. Точно преди празниците колежка ми подари за Коледа бутилка вино. Изобщо не беше моят тип вино и не бих го пила посмъртно. Но жената с толкова мил жест ми го подари, че аз го взех, изплямпах един куп възторжености по негов адрес, а на следващия ден ѝ се обадих, за да ѝ кажа, че виното вече е изпито и оценено подобаващо. Тя много се зарадва, а аз мариновах едно месо с въпросното вино. Всички сме доволни.

Уиш, кое е това вино, което не би пила посмъртно? Интересно ми стана.

Едно италианско менте. Поне половината италиански вина, внесени в България са тотален боклук. Според мен, де. Ама аз за вино и кафе съм много капризна, та не съм обществен критерий.

Потвърждавам за италианското вино- веднъж сглупих да купя от Лидл и отиде за дивеч и кебапи.

И аз съм чувала, че имало някакви много кофти Лидълски вина, подкрепям те тогава
Моята както ме е ядосала продължавам да се оплаквам! При тях на партерният етаж живее баща й, на 90 години е супер жив и готин дядо, че и български знае. Човекът е много добър, внимателен, по цял ден прави нещо на двора, шегаджия и обича много децата. Дойдем ли идва да ни види. Ей, тая жена не спира да му се кара- "Говори по-тихо, много силно се смееш!, Колко е часа, че идваш?, С това мръсно палто ми влизаш в къщата!"
Сега ми беше на устата да я попитам тя каква ли баба ще е на 90 г. и дали ще х е приятно някой така да я навиква!

Авторката не спомена друга причина, освен тази, че приятеля ѝ не ядал такава храна. Аз изброих поне още няколко. Ти къде точно видя, че единствената причина е това, че е от свекървата? Защо си измисляш, като никой не го е написал?

Как` Сийка, пак да кажа, според цитата от първи пост, тя се цупи защото знае, че няма приятеля ѝ да яде тази храна. Не ми се рови назад, но каза и, че са предупредили, че искат да са сами за празника и свекървата не е била сама, защото имало още двама братя, които са били с нея.
Т.е. дадената храна не е основния проблем.

И никак не е чудно, както много от вас не го разбират, човек заживявайки сам, изобщо излизайки от вкъщи, да откаже да яде нещо което е ял с години. Не само, че не е чудно, а е по-скоро правило. И да, тези светици свекървите изобщо не знаят какво ядат и какво отказват синовете им, когато не живеят с тях. Често, нещо което с години е ял, откривайки съвсем друга кухня заживявайки сам, с друг човек, или пък храна отвън, вече изобщо не ще да погледне. Просто живеейки при майка си е свикнал с готвенето и му е даденост.  Хранителните навици се променят драстично, като заживееш сам, когато тази даденост липсва. И не само при мъжете

Уиш, едно е напитка, друго храна да вземеш, която не обичаш, няма да ядеш или не ти харесва как е приготвена. Според мен е много, много различно.
Иначе, ако ти дават нещо с добри чувства, а не по задължение или отбиване на номера, биха те разбрали ако откажеш и дадеш като основание някоя от горните причини. Поне така си мисля

Оф, ужасно отношение. Тя защото е самата съобразителност, че прави такива забележки 

А, не, аз и храна ще взема, за да зарадвам даващия. Ще поблагодаря, ще ахна колко е вкусна и страхотна и после с чиста съвест ще я дам на кучето или ще я метна в кофата. Важно е даващият да бъде зарадван. А нали той няма да ме провери дали съм я изяла в действителност. За да се обяснявам за основанията си, човекът трябва да ми е много близък и аз много да държа на него. За всички останали, доброто протоколно държание ми спестява един куп нерви.

Обикновенно от близки се получава храна, заради която могат да станат разни сръдни. Т.е не от колега или познат да получиш кутия бонбони, тогава всеки ще ги вземе, дори да не яде.
Обаче от близките спестявайки си уж нервите, правиш нещо, което не ти е приятно традиция. И после мрънкат защо свекървата/майката с години така правят. Ми ще правят, като си мислят, че са те зарадвали, а всъщност те дразни. Според мен това не е ок. Никой не печели от цялата ситуация и изхвърлена храна за капак. От където и да го гледам не ми изглежда добре и някой да е зарадван.
И на мен ми отне много нерви, накрая дори разправии и майка ми и лелите престанаха да слагат неща, които твърдо съм отказала.
Веднъж се върнах и на леля ми най-демонстративно върнах това, което бях казала да не слага. От вкъщи се върнах. А майка ми веднъж я накарах тя дойде и да си вземе ненужното. Ама сега, веднага. От начало казвах, казвах, казвах мазоли са ми излизали на езика. Никой не разбираше от дума. Принудих се да реша въпроса по друг начин. Какви ли не разправии сме имали с пуста храна. Обаче сега ми е спокойно и такива изненади и късане на нерви няма. Само другата ми леля по-бързо разбра. То с досадната вече и нямам отношения де

То оставаше и да имаш....
Джули, а де! То е ясно, че я дразни само с присъствието си и не може да се стърпи. Не й е лесно, сигурна съм, всеки ден нещо я ядосва, но не такова отношение пред нас. Най-малкото не е възпитателно, тази вечер й малкия му се развика, копирайки баба си. Как да му обясня сега колко р неправилно и как на стари хора не се повишава тон?

Моята С беше много учудена, като и казах, че съм направила хрупкави банички, защото ММ меки не яде. Как така, обичал бил. Самият той се намеси и си изказа вкусовете. Нормално, те не живеят заедно от 20 години, не е ставало въпрос, а вкусовете се променят...пък и преди това може да не е знаел, че може да се приготви по друг начин.
Храна- не бих приела само домашно заклано животно или дивеч, но и няма кой да ми даде, Слава Богу. Нищо друго не би ме чак ядосало.Може би майка ми, като помъкне пеш торби,но тя си е такава и няма да я променя. Самата храна я изяждаме с удоволствие, но хиляди пъти съм и казвала да я вземем с колата - не, да не ни притеснявала...

А, не, не, аз много си ценя нервичките и хич нямам намерение да си ги късам за подобни неща. Ако направя половината неща, които ти си написала, ще трябва да се изстрелям като торпедо от нерви. Щом ги кефи, да дават. Ако ми харесва, ще ям, ако не ще го метна в кофата и хич няма да ми пука, че хвърлям храна, а децата в Африка гладуват. Щом за теб твоят начин работи, ОК, аз обаче не'ам нерви за това.

Ами направи й забележка. Кажи, че детето копира и да се въздържа да му се кара пред него.
Предполагам не е лесно да се съжителства със стари хора. Вече не ги слуша главата, правят поразии, хигиената им е лоша, но свекърва ти поне живеят на различни етажи. Майка ми живее в един апартамент с баба ми, която е на 85 г. И баба е много жизнена и чевръста и именно с това често дразни майка ми. Понякога майка като започне да й се звери за глупости й правя забележка да не е толкова остра и да я оценява повече /баба ми шета, пере и готви, което за майка ми е голяма отмяна/ и да се сети, че баба няма да е вечна и някой ден ще й липсват "глупостите" й. Тя пък се оправдава, че баба ми е като малко дете и си прави каквото иска и това я дразни. Абе няма угода.

За даването на храна - ами да дават. Аз съм добро прасенце 

Аз нямам нищо против даването и вземането. Само както казах, да не ми бутат в ръцете нищо, което изрично съм казала, че не искам.
Като има повод вкъщи се презареждам с храна и това, което приготвям обикновенно е много повече отколкото ми трябва. Все близки приятели или роднини се събираме така, че и аз предлагам да дам за вкъщи. Обаче като ми кажат "от това искам, от това не" се разбирам от дума и се съобразявам. Нито ще натискам някого да вземе нещо, което не иска, нито пък ще го пъхам по кутии и пликове през главата му.