Малко трудна тема...за болестта - РАК !!!

  • 608 249
  • 1 842
  •   1
Отговори
# 1 005 27 юни 2008, 20:59 ч.
  • Мнения: 686
Във вторник ходихме  в Шумен в онкоболницата.Говорих с доктора му,уж добре подействали терапиите,но да сме се готвели за по-лошото.щял отново да почне да кашля,да го боли,туморът отново ще почне да нараства,тогава могат да опитат отново химиотерапия,но може и да не го мъчат повече,а да го оставят просто да си отиде.Като чух това все едно вряла вода ме заля,не става дума да отложат заболяването някъде в близките години,а става въпрос за месеци.Времето на татко изтича.Не мога да повярвам,че скоро няма да го има,не искам да повярвам,плача и ми се иска да върна времето назад,когато бях дете.Искам да върна всеки един момент прекаран с татко,не искам да го пусна да си отиде.Искам да е до мен,до децата ми!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Не мога да спра да плача,но знам че това не помага!Вече нищо няма смисъл!Губя бавно най-важния човек в живота си,а съм безсилна да направя каквото и да било!
А беше толкова силен и здрав,той беше моя герой,сега виждам само една сянка-един болен човек,моят баща!

# 1 006 27 юни 2008, 22:35 ч.
  • София и там където не се пуши
  • Мнения: 12 141
mamaYanni да ти кажа правото, така като ми съобщиха, че баща ми е с тумор на мозъка ревах два месеца непрекъснато, той живя още 17 години - оперираха го. Дано да имаш късмет и ти.

# 1 007 27 юни 2008, 23:30 ч.
  • София
  • Мнения: 478
Тази тема ме накара сериозно да се замисля Sad Не съм ходила на преглед вече 2 години. Трябва да си призная, че не го правя от страх. Предразположена съм към тази коварна болест... майка ми почина преди няколко години от нея, а преди това и нейната майка, т.е. баба ми. Сестрата на баба ми също. Според мен това е най - големият бич на този век. От СПИН може да се предпазиш, но от това коварство не Naughty Дори кучетата вече мори. Едното ми куче почина преди няколко месеца от тумор, а другото си го има от няколко години. Направо нямам думи Confused Пожелавам много воля за борба и здраве на всички  bouquet

# 1 008 28 юни 2008, 16:29 ч.
  • София
  • Мнения: 344
Цитат на: mamaYanni в пт, 27 юни 2008, 20:59
Във вторник ходихме  в Шумен в онкоболницата.Говорих с доктора му,уж добре подействали терапиите,но да сме се готвели за по-лошото.щял отново да почне да кашля,да го боли,туморът отново ще почне да нараства,тогава могат да опитат отново химиотерапия,но може и да не го мъчат повече,а да го оставят просто да си отиде.Като чух това все едно вряла вода ме заля,не става дума да отложат заболяването някъде в близките години,а става въпрос за месеци.Времето на татко изтича.Не мога да повярвам,че скоро няма да го има,не искам да повярвам,плача и ми се иска да върна времето назад,когато бях дете.Искам да върна всеки един момент прекаран с татко,не искам да го пусна да си отиде.Искам да е до мен,до децата ми!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Не мога да спра да плача,но знам че това не помага!Вече нищо няма смисъл!Губя бавно най-важния човек в живота си,а съм безсилна да направя каквото и да било!
А беше толкова силен и здрав,той беше моя герой,сега виждам само една сянка-един болен човек,моят баща!
Мила, като преминала по този тежък път с майка ми ( няма я от 6 месеца) те прегръщам и те съветвам да се опиташ да се успокоиш. Не го оплаквай жив, а използвай времето, което имате, грижи се за него, бъди мила, пускай децата ( нека той да ги гледа и те да имат  какво да помнят), ..., когато има болки не спестявай обезболяващите, .... Желая ви чудо. Hug
Ако имаш нужда да поговориш с някого пиши ми на лични.

# 1 009 1 юли 2008, 00:20 ч.
  • Мнения: 1 820
Много трудна тема!Баща ми почина преди 2 години от рак на белия дроб.Накрая имаше метазтази на всякъде.Ходих къде ли не-Пловдив,София,говорих с българина който живее в Австрия и е измислим лекарството което не искат да признаят.Тъпчех го с какво ли не,имуностимулатори,добавки и т.н.Нямаше платина за вливките защото ЗК не била подписала договорите с фарма.Накрая взех да плащам за да има платина.С връзки го вкарвах в болницата,защото нямало места.Не пестях нито пари,нито нерви.Но не успях!Не пестях и морфина който също взимах с връзки защото отпускаха по 1 за ден,а накрая на него му бяха нужни поне по 3.Не се предаде.Когато всичко го болеше казваше че е гастрита му.Трябваше да съм силна,а господи как не можех!Как всичко в мен крещеше и плачеше.Виждах края,а не исках да повярвам!Накрая когато му отказаха химеотерапията заради болките тръгнах по врачки и баячки.Не им вярвам но трябваше да правя нещо,да ходя някъде и да се опитвам да намеря решение.Не можех просто да седя  и да чакам края!Този край дойде на именния ми ден.9 дни преди рожденния ми ден!Пихме по една ракийка или поне се опитахме,за мое здраве пак уж,а трябваше да е за негово.....изкъпа се миличкия и когато излезе от банята залитна.Падна в ръцете ми!И така остана!Болката и ужаса не мога да забравя,не исках да го пусна,а не успях!Сега след две години се упреквам че аз съм виновна,че не направих нужното.Че е трябвало още!Не искам да повярвам просто че част от света ми я няма..........Лиспва ми!С времето болката става все по голяма!И не мога да се примиря!

# 1 010 1 юли 2008, 00:22 ч.
  • Мнения: 1 820
Цитат на: eddy6 в сб, 28 юни 2008, 16:29
Цитат на: mamaYanni в пт, 27 юни 2008, 20:59
Във вторник ходихме  в Шумен в онкоболницата.Говорих с доктора му,уж добре подействали терапиите,но да сме се готвели за по-лошото.щял отново да почне да кашля,да го боли,туморът отново ще почне да нараства,тогава могат да опитат отново химиотерапия,но може и да не го мъчат повече,а да го оставят просто да си отиде.Като чух това все едно вряла вода ме заля,не става дума да отложат заболяването някъде в близките години,а става въпрос за месеци.Времето на татко изтича.Не мога да повярвам,че скоро няма да го има,не искам да повярвам,плача и ми се иска да върна времето назад,когато бях дете.Искам да върна всеки един момент прекаран с татко,не искам да го пусна да си отиде.Искам да е до мен,до децата ми!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Не мога да спра да плача,но знам че това не помага!Вече нищо няма смисъл!Губя бавно най-важния човек в живота си,а съм безсилна да направя каквото и да било!
А беше толкова силен и здрав,той беше моя герой,сега виждам само една сянка-един болен човек,моят баща!

Миличка разбирам те!Желая ти сили,защото ще ти трябват.Желая ти чудо и здраве на баща ти!Подари му хубави мигове,на него и на себе си!И просто бъди силна!

# 1 011 1 юли 2008, 09:05 ч.
  • Мнения: 686
Панева,разплака ме Cry!Много съжалявам за баща ти!

# 1 012 1 юли 2008, 16:20 ч.
Здравейте мили мами, сега попаднах на тази тема - съпруга ми почина от рак на дебелото черво преди 4 месеса, а беше само на 59 години.......от откриването на рака, докато почина минаха само 3 месеца...направих всичко възможно и невъзможно, но не можах да го спася....и сега дните минават в ходене по гробища и работа и в ревове и мъка, но него го няма

# 1 013 1 юли 2008, 17:03 ч.
  • Мнения: 1 283
Всеки път като вляза в темата, като че ли железни пръсти са се сключили около вратът ми и ме душат, душат. Всеки път изживявам всичко отначало и всеки път си казвам, че няма да влизам в тази тема и това е последния път, но като магнит ме привлича, и чета като хипнотизирана.
Претърпяла съм за две години, две операции и преди няколко дни, погребахме свекърва ми от рак на дебелото черво. Почина в големи мъки и морфина не й помагаше накрая. А беше в пълно съзнание. Как ме стискаше за ръката до болка...и как плачеше, че не иска да умира. Спирам, нямам сили... до другия път в темата.... Мноого ми липсва...миличката... Praynig

# 1 014 1 юли 2008, 18:39 ч.
Pepika, съжалявам за свекърва ти! Преди 3 месеца и аз загубих мама от рак на панкреаса и знам колко изгубен и объркан се чувства човек...
Ти трябва да продължиш да се бориш и да се справиш, нали?!!
Галя  Hug

# 1 015 2 юли 2008, 19:28 ч.
  • София
  • Мнения: 5 074
Пепика, съжалявам за свекърва ти.
Бях на десет години, като си отиде татко от рак на дебелото черво. Преживях го ужасно.
Свекърва ми си отиде от рак на стомаха, страшно късно открит. Преживявах всичко заедно с нея. Девет месеца се бори, а и даваха едва три. На деветия ден от операцията и свекър ми си отиде от инфаркт. Не можа да преживее новината.
След смъртта и не знаех на кой свят съм.
Минаха четири години и аз се разболях от рак на гърдата. Преживях пет операции, три химиотерапии и една лъче..... Преди петнадесет години.
До януари тази година всичко беше ОК. И пак операция и лъче... и химио...... и живота продължава.
Не се отчайвай, всичко ще е наред,ако го искаш и ако се лекуваш навреме и адекватно.

# 1 016 5 юли 2008, 13:53 ч.
  • Мнения: 1 820
Цитат на: gali4pb в вт, 01 юли 2008, 18:39
Pepika, съжалявам за свекърва ти!
Ти трябва да продължиш да се бориш и да се справиш, нали?!!
Галя  Hug
панева

Последна редакция: сб, 05 юли 2008, 23:20 от paneva

# 1 017 5 юли 2008, 14:02 ч.
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
пенева, пепика...  Hug
Искам повече никой да няма повод да пише в тази ми тема... Praynig

# 1 018 5 юли 2008, 15:19 ч.
  • Мнения: 641
Шани, за съжаление и аз загубих татко преди два месеца.Почина от рак на костите в страшни болки.
Преди около 2 години искахме да купим антималигноцит-а, но той отказа. Казваше, че може да е всичко- от чиста вода до витамин Ц. Толкова измами има по нета.
Тогава не бях гледала предаването на М.Ангелова и незнаехме, че е помогнало на други хора. Нямахме никаква информация.
Когато преди няколко дни гледах предаването й не спрях да плача и да се обвинявам, че не настояхме и не опитахме. Сега много ми тежи!

МОЛЯ ВИ! Помогнете лекарството да се регистрира и произвежда в България.
Дайте надежда на болните!
Подпишете подписката в подписа ми!

Последна редакция: сб, 05 юли 2008, 16:21 от Рамбо Силек

# 1 019 18 юли 2008, 20:09 ч.
 Thinking
И сега след цялата тази мъка, може би не е тук мястото да задам риторичния вече въпрос: Кой би могъл да бъде против Евтаназията? Разбирам че любовта ни кара да искаме живота да е вечен но след като ни се доказва за сетен път, че не само свършва ами има много много болка как може да не сме уредили най-важния път на човека - пътя към вечността? Защо да оставим бизкия да агонизира? Евтаназията се практикува в едни от най-хуманните и социални държави, където медициниския персонал е колкото болните а не като тук на една сестра по 20 души?!?! - Белгия, Холания, щата Орегон, в Швейцария от скоро даже разрешиха със закон Евтаназията за душевно болни, доказаха че болката във всяко нейно измерение е унижваща и ненужна. Нека и в България разрешим със закон да си отидат тези които просто го искат, които с горещи очи ни молят за това да се облекчат. Как да гледаме на новини като тази че някъде бил свършил временно морфина? Колко време в агония е дълго - секунда две, минути??? Ще кажа че и един миг е много за такива болни. Или новината че не били дали обезболяващ морфин на болния защото сърцето му нямало да издържи??? Еми кажете ми два месеца болки пред това да се унесе и да заспи като ангел? Морфина не е наркотик за наркомани, той е дар от природата за едни специални случаи.
Всеки си има час и ако не искаме да пуснем някой, какво насила ли ще го държим да агонизира за наше евентуално успокоение??? Трябва да сме смели дори и тогава, нека свободата на личността бъде свещена в най-светлия миг - когато душата полита към необятната вселена.

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата