Малко трудна тема...за болестта - РАК !!!

Не мога да спра да плача, откакто отворих темата...  Момичета, ужасно съжалявам за близките, които сте изгубили по този мъчителен начин! Димана, прегръщам те, толкова е тъжно, несправедливо...

Миналата година от рак почина момченцето на една моя колежка - беше само на 6 годинки. Замина си за няколко месеца, въпреки, че неправиха всичко възможно - дори ходиха в Италия, за да го оперират... Всеки път, когато се сетя за него и избухвам в сълзи...

Поклон пред всички и дано почиват в мир!

Толкова е тежко...момичета,Димана,Вяра,моите искрени съболезнования!

Шани , незнам защо като видях промените около аватара ти това беше първата ми мисъл , но искренно исках да не е вярно . За съжаление подозренията ми се потвърдиха няколко дни по-късно .

Четох само до втора страница, просто нямах сили... съжалявам.
Съжалявам за загубата на близките Ви.

Майка ми е на 48 /навърши ги през декември/. Замалко да не ги навърши. Бях бременна в 5-тия месец като разбрахме /рак на дебелото черво/. Първата операция беше месец след като родих, а втората беше преди 3 месеца /успешни според лекарите/. Следват няколко курса химиотерапия. Тя е добре, не е паднала духом и вярвам всичко ще е наред. Много е трудно.... когато чета темата. Просто си спомням как и двамата ми родители бяха на прага.... /баща ми получи инсулт една седмица след втората операция на майка ми и го оперираха почти веднага/. Просто не мога да си представя какво е когато дойде началото на края....

Бях дала този телефон тук и сега редактирам. Благодаря ти!


Знам, че страхът  от това какво може да се случи утре и болката по завинаги напусналите ни хора завинаги остава в душите ни и утеха няма....

А отговори.....никога няма да има.

Момичета, съжалявам за загубата Ви!

Дамяна,най-искренните ми съболезнования.
Незнам какво да ви кажа,чета и плача.Аз също имам близък починал от рак.

искренно съжалявам за загубите на всички Ви....

колкото и да ми е мъчно и аз спадам към групата на приживелите загуба вследствие на РАКА....

В първите дни на 2000г и аз изживях ужаса когато ми съобщиха новината че татко си е заминал , след близо 1г мъки и ходения по разни доктори , от рак на дебелото черво...а нямаше още 55г...толкова млад си отиде...никога няма да се примиря със загубата му...дори и сега не спирам да плача, докато пиша...

Дано другите болни да имат по-голям шанс при лекуването си, за да не страда НИКОЙ 

Ух, все се заричам да не чета, а го правя  . Много ми е мъчно!

Галски, дано дядо ти още дълго се радва на вас и на живота  ! От цялото си сърце ви го пожелавам! На всеки, който минава през тази болест искам да му се случи ЧУДОТО, чудото на онзи Солженицин и на много други хора, които по неведоми пътища са се избавили! Нека дадат надежда на нас - близките, че все пак има чудеса на този свят все още! 

Може и лъжа да е...
А и аз не съм го написала, за да го препоръчвам на някого.
Галски попита как се казва лекарството и аз й написах наименованието му.

Шани, извинявай за този 

Моят съвет е пиши в този клуб, Галски, и наистина ще намериш утеха, разбиране, истинско съчувствие от хора, изпитали подобен страх и тревоги, а също и съвет. Те всеки ден се борят за своя живот или за живота на своите близки - скоро едно майче, чийто съпруг си мислеше, че отива на все по-зле, се оказа, че всичко е в норма и дъщеричката /малката/ не знаела точно какво е на татето й, но плачела от радост, че все още е щял да бъде с тях....това са най-истинските хора за мен и единственият клуб, в който няма препирни, дребни заяждания и въобще дреболии, защото на фона на човешкото нещастие всички те са смешни и нищожни. Казвам си мое мнение, а ти ще си решиш И преди всичко не се притеснявай /поне доколкото можеш/ защото това се предава на болните, а те очакват да видят в нас надежда

Не те обвинявам за нищо, Дивиана Не бих си позволила подобно нещо с никой - просто казвам какво е мнението на хората, които се борят ежедневно с рака. Когато се бях втурнала да търся какви ли не лекове за баща ми и какви ли не методи, една приятелка ми даде статия за Антималгоцида в която се хвалеше и една друга ,в  която се оплюваше - това бе, намерила, това ми бе дала и няма нищо лошо - ние трябваше да си преценим. Тогава се поразрових и установих това - затова сложих и линкове към темите, както има и други такива и не съм срещала добри отзиви никъде - не обичам да говоря празни приказки, затова и казвам какво съм чела и чула, както правиш и ти

Аз останах с впечатление, че на мен беше ядосана, Слънчо.
Изказвам съболезнования на теб и всички останали...

Разбирам, знам...Трудно е на всички, които са потърпевши и свързани с тази ужасна болест. Повечето хора са съгласни всичко да опитат, само и само...да стане чудо...

Не знам дали помага лекарството или вреди...Мненията са много противоречиви... Факт е, обаче, че аз също го купих. За вуйчо. Месец след лъчетерапията. Обаче той така и не можа да пие от него. Почина 2 дни след като пристигна. Вече не можеше да приема нищо, дори водичка. На 6 май ще станат 40 дни от смъртта му.

Сигурно и за баба, която почина от рак, също толкова мъчително като вуйчо и като много от споменатите тук (Бог да ги прости!) бих го купила...За след лъчетерапията, която не помогна... Отново като последна надежда. И че съм опитала всичко. И за да не се чудя какво да правя със съвестта си след това...
Ти ме разбираш. Преживяла си го...

Да, миличка, преживяла съм го и знам как се вкопчваш във всичко, което чуеш....какво ли не правихме на баща ми, но той просто се отказа от всичко - той наистина не можа да разбере какво става и до последно си мислеше, че ще му се размине - просто никога не бе боледувал....още в Раковата започнахме със съпруга ми да се ровим по всевъзможни сайтове и да търсим инфо и някакъв  лек - правихме му отвара от чесън, която помага на доста хора -някакъв специален начин за направа; всеки ден му носихме, а всъщност и постоянно имаше човек при него, за да не мисли глупости, а и да си говорим, - прясно изцеден сок от моркови, цвекло, ябълки, или мед и лимон; купихме Натанал, започна й него; четох за блатният аир - хайде и него правихме; като го изписаха отидохме в Андийският център - тук в Сф, взехме му за 200 лв билки, които и досега се подмятату дома; майка ми ходи до Свищов до някакъв билкар, който лекувал с мед; ходи и до Бургас до някакъв друг, който бил спец по черният дроб; изчетох Малахов и започна прочистване по него - свекърва ми тогава ми се чудеше как аз и майка ми ще правим клизми/извинявам се, но това е в озсовата на прочистването/ на баща би, защото на пръв поглед изглежда супер налудничаво - е, да, но ти не мислиш как изглежда на хората, а си чул, че може и е помогнало и се втурваш да го правиш - едва ли някой прави клизми за удоволствие и то на баща си, но просто знаеш, че трябва....след това прочистиехме и черният дроб, понеже един лекар, с който се запознах и на който съм страшно задължена ме предупреди - подуе ли се каро футболна топка корема, го е пипнала жълтеницата и вече няма оправия...започнахме да подсилваме и черният дроб със съроп от черен бъз....краката му започнаха да се подуват и да горят - по някакви тибетски методи му правех нарязано зеле-белтък - донякъде го облекчаваше....разни методи за дишане, които помагали за засилване функцията на черниятдроб -понеже при него той бе изконсумиран от толкова метастази....след което се започна изтичането на кръвта....там вече беше да наливаш каца без дъно......и всичко това за 20-тина дни......отивах при татенцето си за 3-4 дни и останалите 3 ги изкарвах тук в Сф...и така 3-4 седмици...до последно имах надежда, че ще се оправи, но като започна да отказва това и това, вече се молех на чудо....и 5 дни преди да почине очите му бяха станали жълти като лимон...вече знаех, че оставам без татенце и както когато си тръгвах насам и казвах на майка ми, че ще се оправи, ден преди да си тръгна /а той явно имаше вече и разсейкав мозъка, защото бе станал странен/ си го целунах, разплаках се зад гърба му тихичко и мислено си казах "татенце, знам , че повече ням да те видя, затова сега си се сбогувам с теб, но ти не знаеш".....на следващият ден почина почти без пулс и капчица кръв - всичко бе изтекло....в тия 20 дни се влошаваше, но едва насмъртта му си казах "това беше по-доброто от тия мъки, татенце, но не можех да ти го кажа досега"......извинявайте, ако съм била образна, но наистина днес майчето ми прави 9 месеца у дома, и аз ще раздам нещо за татето си, и ми е много тежко.....позволих си да плача  - от 2 месеца насам се опитвам да го забравя и да се върна към него, когато съм по-силна, но днес не можах....исках това да кажа, Дивиана,  че всеки би опитал всичко, само и само да помогне на близките си, независимо колко налудничаво изглежда на останалите отстрани. Просто в случая с Антималгоцида има мнение. чене само не лекува, амии вредии затова си позволих да дам мнение
Мир на праха на всички починали малки и по-големи душици и нека са намерили покоя Съчувствам ви....а, на тези, които все още се борят с тази гадост - не се предавайте, въпреки всичко стават и чудеса....

Ммоичета, не мога да намеря точните думи, които да ви кажа за преживените загуби, много е тъжно и тежко и прзнината остава за винаги.

Дядо ми си отиде от левкоза, толкова бързо, че неможах да повярвам как човек 120кг. се стопява за месец до 50. И знаете ли, най-тежкото беше, че той нито веднъж не се оплака, нито веднъж не прехвърли болката си върху нас - как е успял незнам. За мен беше един невероятен, прекрасен човек, всеки спомен от детството ми е свързан с него.
Бях на 16 и не предполагах колко празно може да бъде сърцето ми след една такава загуба, но разбрах.

Никога няма да го забравя, никога няма да свикна със загубата му, никога!

За евтаназията съм абсолютно ЗА! Всеки трябва да има правото да си отиде с достойнство, всеки.....

за евтаназията съм говорила с много лекари... те обикновено са против! ето някои от аргументите: не се знае дали медицината няма да напредне и да се намери лек, моралните проблеми с отнемането на човешки живот са много сериозни! а какво става, когато болният не може да вземе самостоятелно решение? А злоупотребите? ... Самата аз съм говорила с мъж ми, който е лекар, че в случай на алцхаймер, мултипленна склероза или нелечим рак бих искала да ми направи евтаназия... категорично ми отказа...

Деликатно е вземането на категорично решение по този въпрос от когото и да е... Но не могат да отнемат правото на човек да умре с достойноство и със спестени адски мъки.
Палеативните случаи не се решават за ден, два, дори за месец от медицината и при този неоспорим факт, не знам защо не разрешат евтаназията?