Димана, много съжелявам ! Когато разбрах че съм болна от рак, единствената ми утеха, и това за което съм благодарна беше че съм аз, а не децата. Сигурна съм че и ти си си задавала въпроса Защо не аз, а той? Прегръщам те, и се моля за малкия Влади !





Какво го превъща в такъв? - има много причини според различните гледни точки на теоретиците, но най-общо са стрес, тревоги и не на последно място хранене. 
, и на рожденният му ден се навършваха 100 дни от както не е ставал от леглото
.няколко дни след това почина.Бог да го прости!
..........
Нямам сили да пиша повече
. Непрекъснато си мисля за него и се опитвам да викам най-хубавите спомени .Още често си поплаквам , когато съм сама за моментите , които не можахме да изживеем заедно . Почина на 67 години , а до влизането в болницата никой не можеше да предположи какво ни чака . Болно ми е , че не се порадва достатъчно на внучките си и за много други неща ... Моя татко
- искам да вярвам , че той пак е със нас , макар че не го виждаме и знае колко много го обичаме . Днес бил Великдена за умрелите да се помолим за душите им да намерят покой
! 
Сега отново пие лекарство... Не зная колко ще изкара, моля се да е по-дълго. Но е ужасно. Знаеш какъв е изхода и това е ...
нямам думи...