Хули, anqelary, съжалявам, че съм се изразила неправилно. Не смятам, че някой тук се оплаква и мрънка. Напротив! Исках само да покажа искрено съчувствие и подкрепа. И двамата ми родители си отидоха от белодробен рак. А майка ми започна с рак на яйчника. Ако наследствеността е неизбежна предпоставка за болестите как ли трябва да се чувствам аз? Пак повтарям с цялата си искреност - към пишещите тук изпитвам най-искрени чувства, никакви намеци на хленчене или нещо такова. Изпращам ви цялата си подкрепа и любов и пожелания за пълно оздравяване. 
за да не мисля...
Трудно се преживява, никога не се забравя, но човек се научава да живее с болката и с липсата на любимите хора. След време няма да е по-леко, просто ти ще бъдеш по-силна. Запомни всички хубави моменти от татко си, и ги разказвай на децата ти. Така той ще продължи да живее, в твоята памет и в тяхната.