Публикувана: 27 апр. 2006, 11:26 ч.
Последно мнение: 24 юли 2010, 16:57 ч.

Малко трудна тема...за болестта - РАК !!!

623 177
1 842
1

# 195 5 май 2006, 13:58 ч.

Мнения: 3 075

Цитат на: Belladona в чт, 04 май 2006, 08:27

Мен най-много ме е страх от рак на белите дробове, защото у нас сме настоящи и бивши пушачи.
Моля се за всички вас и близките ви ....
Дано всички сме здрави, другото се постига ...

само искам да ти кажа за баба ми, която пушеше като комин... почина на 93 години в съня си... просто заспа и не се събуди. зависи какво му е писано на човек!

# 196 6 май 2006, 03:15 ч.

Мнения: 119

Здравейте момичета...чета и плача въпреки че не се познаваме...не знам има ли Бог няма ли но в такива моменти изпитвам гняв и да не изброявам всички усещания,които ме връхлитат...искам да ви прегърна всички и да ви дам от моята сила ,но знам че не може да стане и единственото което мога да направя е да ви кажа,че можете да ми пишете на лична за каквото и да е...и че в мое лице имате един предан приятел... не знам дали тук е мястото да попитам нещо което е много вжно за мен,съпруга ми и дъщерчката ни...не съм споделяла с никого,но наистина не знам вече какво да мисля...съпруга ми е бил женен има дете от този брак ...влиза в болница и когато го изписват по рано заварва жена си с друг мъж...нататък е ясно ...запознава се с момиче с което много се разбират ...живеят заедно като семейство,чакат дете,но се оказва че Бог си има други планове и момичето много скоро си отива от този свят заедно с детенцето им...от рак на черния дроб...

# 197 6 май 2006, 03:35 ч.

Мнения: 119

май превиших лимита на темата така че продължавам...тази трагедия е преди около 10 години но и до сега той се срива и иска да остане сам и да си го изживее...казва че така някак се преражда..и му вярвам...днес оба4е видях нещо което е писал в интернет...не чати за пръв пат напротив...кажете ми вие как възприемате това ...''повечето време се опитвам да мислля за друго...някак си минава...но има момемти като сегашния в които просто ...съм безсилен да спра усещанията и емоциите си...Обичам го безкрайно ...мисля че и той мен...но аз явно не съм изживяла вси4ко това и не разбирам детайлите.....извинете ме ако съм нахълтала ...така се чувствам...объркана съм ...БЛАГОДАРЯ...

# 198 6 май 2006, 03:50 ч.

Мнения: 7 837

Чета и не смея да се включа. Не съм се сблъсквала с това заради близък човек, но се случи на приятел Confused

Днес съвсем случайно присъствахме на едно мероприятие на American Cancer Society. В момента организират национална кампания "Щафета за живот". Въпреки тъгата, накрая си тръгнахме положително заредени, защото финала беше покъртителен - Шествие на преборилите се. Имаше толкова много, много щастливи лица на деца и възрастни.
Остава надеждата и вярата, че такива случаи все пове4е ще се множат и в бъдеще.

Съжалявам за близките ви...

# 199 6 май 2006, 07:40 ч.

Цитат на: mln в нд, 30 апр 2006, 09:27

Живях в 4ужбина около година,когато реших да се прибирам и по късно пак да се върна.Прибрах се и с ужах разбрах 4е маика ми се подготвя за операция на гърдата след седмица.Тя е крила от мен за болеста си,да не ме притеснява.Никога няма да забравя след като я изведоха от операционната все още под упока се обърна и ме попита"Милена отрязаха ли ми я" Казах и "Да мамо за по сигурно".ракът е бил злока4ествен,но това го е знаел само баща ми.И след това мъките от химиотерапията,хвърлени много жени по на един стол в една малка стая и им вливат системите.Какво ги е грижа нали са пътници за тях.Опитах се да и дам сили,4е не е единствена без гърда,но когато неината приятелка по4ина(рак на гърдата) виждах как губи надежда и се страхува.Брат ми я е виждал да пла4е скришом.Милата ми маи4ица,пак за нас да мисли да не ни тревожи.Пооправи се взе да гледа с добро око към бъдещето,имаше надежда.Тогава пак заминах.Поканихме я да ни доиде на гости и после заедно да си се приберем.Месецът в които трябваше да доиде тя по4ина.Инфаркт на миокарда.Благодарение на лекарите които не са реагирали адекватно,дори неразпознали признаците.Никога няма да забравя телефонното обаждане.Добре 4е съшият ден съпругът ми(гадже тогава) не отиде на работа ина4е незнам какво щех да направя.Как така милата ми маи4ица я няма ве4е.Защо?Та нали щеше да ми доиде на гости.Умолявах ги да намерят на4ин да я замразят ако трябва само и само да я видя.Не бях я виждала близо 6 месеца.Незнам как съм се прибрала от Дубаи до Несебър.Не помня.помня само 4е бързах да хваня погребението.Но не Успях.Не я видях за последно,да и кажа колко много я оби4ам.А милата искаше да гледа внуци,но не ги до4ака.
Поняго си мисля 4е си отиде без болка.Когато я преглеждали се обърнала към баща ми и му казала,Димитре сега идвам добре съм и издъхнала.Можеби така е по добре.ЛЛипстваш ми мяи4ице.Съжалявам за така обърканият пост,но ми става толкова мъ4но и немога да спра да пла4а

Съжалявам моми4ета за загубата ви.Лека им пръст и мир на праха им .Дано са на по добро място.

Ох, и аз чаках мама да ми дойде на гости, на 20 октомври трябваше да я посрещна на летщето, а на 19-ти получи инфаркт и 20 - ти почина. Не можа да си види внучката, бебка се роди 3 месеца по-късно.
НЕ ЛЕКУВА ВРЕМЕТО, НЕ ЛЕКУВА....

# 200 6 май 2006, 09:10 ч.

София
Мнения: 40 958

Цитат на: Кейси в сб, 06 май 2006, 03:50

финала беше покъртителен - Шествие на преборилите се.

Пожелавам да има повече, и повече такива шествия.
Да се помолим за всички болни, да се стабилизират bouquet

Много ми се свива сърцето като казвам това, и се надявам на чудо.
И да се помолим за всички загубени близки, роднини и приятели Praynig

# 201 6 май 2006, 20:49 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 143

Цитат на: whity в сб, 06 май 2006, 07:40

...НЕ ЛЕКУВА ВРЕМЕТО, НЕ ЛЕКУВА....

Към тоз момент съм на същото мнение Sad

# 202 6 май 2006, 23:23 ч.

Бургас
Мнения: 6 089

Чесно азано незнам какво да кажа. Дядо ми почина от рак на белия дроб, свако ми на червата, баща ми през какво ли не мина. Първо се оперира от тумор на дебелото черво, уж беше всичко ОК след година на белия дроб, пак се оперира и след още една се оказа, че има четири тумора в мозъка. Ако лекарите бяха видяли на време, че всичко тръгва от главата и бяха действали там, може би моето детенце щеше да си има дядо. Така, че нашите раково болни са повече от отписани. Няма да ви казвам как полудявам от яд когато виждам как им бавят лекарствата и как лекарите до последно скудят пари от близките им с обещания за по добро лечение. Кошмар. Рака е лечим ако има профилактика и навременно и правилно лечение. А кажете ми как така човек който се оплаква от адски болки в главата 4 години никой не му пусна скенер. И как се оказа, че всички предишни тумори /на червото и в дроба/ са били разсейки на този в глават. просто в българия рака няма лечение и това е. А вече на раково болните се гледа като на смъртници. В Бургас ги третират така поне. Виждала съм как ги карат да чакат с часове за да им изпишат лекарства и как едва ли не им казват, че няма за къде да бързат.

# 203 7 май 2006, 23:39 ч.

Мнения: 936

Темата е наистина тежка, майка ми е с такава диагноза - рак на гърдата. Майка и също, но го откриват на 72г, а моята майка е на 52. Знаех, че има екзема на гърдата, хходила е при лекари и всички са и казали, че проблема е кожен. Като не минала доста време, майка решила да смени лекаря и отишла при друг. Той само като я видял, казал че е карцином и веднага да отива да се оперира. Тя живее в Добрич, аз в Пловдив, а леченията са във Варна. Майка не искаше да ми казва, защото бях още бременна, но по гласа и познах че има нещо. Накрая само ми каза, че ще и правят лека операция заради екземата. Това става на 20.12, и чак преди седмица тя ми каза цялата истина. Досега не искала да ме притеснява, защото кърмя. Добре че мъжа ми има отпуска и успяхме да отидем да я видим, а и тя да види бебето. Ходи с перука, дъщеря ми се скъса да я разпитва защо и как и т.н. Минала е лъчетерапията, има още 3 химиотерапии. Най- ми тежи, че живее сама, а и ние сме далеч. Поне брат и е във Варна и помага много. Стана малко объркано, но това е . Само се надявам да е силна и да се бори.

# 204 8 май 2006, 00:07 ч.

Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
Мнения: 3 077

Цитат на: whity в сб, 06 май 2006, 07:40

НЕ ЛЕКУВА ВРЕМЕТО, НЕ ЛЕКУВА...

# 205 8 май 2006, 07:06 ч.

Мнения: 955

Шани, кураж! Много е тежко - преживяла съм го. Майка ми почина от рак на дебелото черво, вуйчо ми - рак на белите дробове. И двамата се стопиха пред очите ми преди да можем да направим каквото и да било.
За майка ми бях задействала нещата с МЗ има фонд за финансиране операции в чужбина, но ме отрязаха защото беше в напреднал стадий.
За вуйчо не съм и проучвала какво бих могла да направя защото вече го бях преживяла и знаех, че едва ли има спасение. В началото му бяха обещали някакво револиционно лечение, но и него го отрязаха защото бил в напреднал стадий.
Колко ми липсват ... няма ден без да сетя за тях по няколко пъти .... и винаги хубавите спомени, които напират за тях в душата ми напира гняв за това, че съдбата ми отне всичките ми роднини и ги подложи на тази жестока болка предсмъртно.
Безсилна бях да направя каквото и да било и това до ден днешен не ми дава покой.

И като загар от замръзнало слънце ще ме топлят само техните души .......

# 206 8 май 2006, 10:34 ч.

Пазарджик
Мнения: 712

Гледахте ли вчера бтв репортерите - за болните от рак.
Какви силни хора.
И колко е важно на какъв лекар ще попаднеш!
Плаках през цялото време!

# 207 8 май 2006, 11:33 ч.

Мнения: 219

Честно казано много се разстроих.
На скърбящите, пожелавам сили и крепко здраве.
На оздравелите, да не се връща никога вече коварната болест.

Всичко добро

# 208 8 май 2006, 12:23 ч.

Мнения: 418

Sesana и аз не мога да си обясня как така не правят цялостен скенер на раково болните . При моя баща беше същото и беше подложен на такива мъки . А всичко си плащахме... останаха само празни надежди и много болка .

# 209 30 юни 2006, 18:38 ч.

Здравейте на всички, които въпреки тежката тема четете това, всеки има своя причина да прочете всичко на един дъх, моята е баща ми. Който на 49 години се разболя от рак на дебелото черво, за съжаление с множествени метастази в бял дроб и в мозъка. И до днес за мен той е истински борец. Лекарите отказаха да му кажат диагнозата и затова аз го направих, гледах го в очите и му казах всичко, цялата истини, а той каза само, че значи няма да види внукът си, който в момента е на 4г. абитуриент. Човек в такъв момент мисли за най-милото си и сякаш това го държи и до днес. Въпреки всички операции, лъче и химио терапии той не падна духом, не се оплака, че го боли или че му е писнало. В моите очи той е истински борец, истински герой, никой не вярва, че той знае цялата истина за заболяването си. Незная кое е правилното да знае ли не човек за тази болест, а и за която и да било друга, но за моето семейство това беше правилното, защото ние винаги всичко си казваме и сме заедно и в лошо и добро. Незная какво ни чака, лекарите казаха след последната операция, че каквото и да направим все ще е лошо, но аз не искам да изгубя вярата си, защото, когато откриха заболяването един изключително мил доктор ме викна в кабинета си и ми съобщи, че след 2-3 месеца ще си го копаеме...бях потресена...но в крайна сметка тези 2-3 месеца станаха вече почти 2 години, така че надежда има винаги. За мен е важно ако някой може да ми разкаже повече за протичането и изхода, за това какво са преживели или чули за хора с такъв тип рак.
И последното, но най-важно разбира се, хора бъдете силни и вярвайте до последния миг!

Препоръчани теми

Малко трудна тема...за болеста рак - тема 5

6 648
Хронични заболявания

Помощ - 3 стадий рак на маточната шийка

"За и против" алтернативното лечение на Рака

Тема за всички ,борещи се с рака!!!!

Причина:

Причина: