Малко трудна тема...за болестта - РАК !!!

На мъжа ми чичо му почина от тумор в мозъка. Не е имал симптоми - просто един ден припаднал и получил лека парализа на половината тяло. Лекарите решили, че е инсулт. Позакрепили го, но след време пак припаднал - тогава се разбрало, че е тумор. Последвали няколко операции, но без резултат. Накрая се стопил и си отишъл...
Що се отаняс до чудесата - аз вярвам в тях. Преди време имах няколко бучки в областта под кръста. Започнаха да нарастват и болят. Ходих при един професор в онкологията и той ми насрочи операция. Впоследствие вече на операционната се завърза един спор между него и един друг хирург дали да ги режат всички или да вземат само една за биопсия. Другият хирург надделя - "това младо тяло как щели да го обезобразяват...". Решиха да изчакат и ако нарастват още да ги режат направо всички. Аз не бях на себе си - бях се подготвила за операцията психически и мисълта, че трябва да продължавам да ги опипвам и наблюдавам ме подлуди направо. Една приятелка ме заведе при екстрасенс, който  излекувал яйчниците й от кисти. Туморите ми изчезнаха веднага след сеанса...Всъщност веднага изчезна най-големият и болезнен, а другите се смалиха и после постепенно изчезнаха.Може би повечето ще си кажат, че е просто съвпадение...
За съжаление още веднъж се сблъсках с такъв ужас и то по време на бременността! Получих към 8-мия месец тумор на венеца - т.нар. епулис. Беше кошмарно, защото нарастваше много бързо, а не искаха да го оперират, за да не се предизвика раждане. Това са два от най-отвратителните месеца в живота ми. Вместо да се радвам на края на бременността си...Туморът стана с размер на грахово зърно, че и по-голям - беше точно отпред на венеца. Започна да избутва зъбите ми. Като се хранех беше ад- течеше кръв - свикнах да ям храна с вкус на кръв...Това, че приличах на изрод беше най-малкият проблем. Оперираха ми го седмица след като родих. Изрязаха го надълбоко, за да не рецидивира и като се видях в огледалото щях да припадна - целият венец отпред го нямаше - част от костта ми е стопена. Виждаше се само нещо черно и зъби - понеже ми го рязаха с лазерен нож. За болката в продължение на 40 дни не ми се ще дори да си спомням - не можех нито да говоря, нито да се усмихна, камо ли да ям. И всичко това в комбинация с болката от епизиотомията, с която имах проблеми също 40 дни. Слава богу, с течение на времето ми израсна нова лигавица и сега само зъболекар би познал, че се е случвало нещо.

Боже,колко мъка има по този свят! Снежи,мила дано всичко е останало в миналото и само здраве и щастие за напред! 

Снежи,    дано всичко да е в миналото вече!
МНого, много, много здраве желая на Деси! 

Снежи, радвам се и се моля  голямата сладуранка вече да е добре и никога повече да не се повтаря този кошмар.
Ти си силна жена и Ви пожелавам на цялото семейство много късмет, ЗДРАВЕ и да сте много щастливи

Прегръдки от нас

Благодаря ви за милите думи и пожеланията момичета!
Димана, още от времето когато започнахме бременната си майска темичка и разбрах за твоето момченце, ми се искаще да ти пиша на ЛС, но все не ми достигаше смелост. Възхищавам ти се! Толкова сила и вяра в бъдещето рядко се срещат. Пожелавам на Силия цялото здраве, щастие и късмет на света!
За симптомите на тумор в мозъка - един от първите е повишено налягане на очните дъна. Предполагам, че човек си мисли, че очите му са преуморени от дълго взиране в книга, телевизор или PС и не обръща внимание.
Не знам, просто не знам какво да напиша. Преживявам всичко написано и скърбя и плача с всички вас. Иска ми се да мога да кажа нещо хубаво, успокояващо, даващо надежда. И в същото време душата ми е свита на топка, защото за там горе ред няма... иначе щеше да бъде прекалено просто.

Мен най-много ме е страх от рак на белите дробове, защото у нас сме настоящи и бивши пушачи.
Моля се за всички вас и близките ви ....
Дано всички сме здрави, другото се постига ...

  дано всичките станете само бивши

naty_sk 

Май нямам такава воля...

вече не мога да издържа да прочета повече от 2-3 постинга в темата, направо не ми се вярва колко мъка и страдание има около нас  все по-често се питам има ли НЯКОЙ там горе .... и защо позволява това 
Най-тъжно и  страшно когато страдат деца, невинни душички, несторили никому нищо лошо на този свят .... а ЗАЩО  знам, че този въпрос няма отговор и въпреки това не мога да спра да си го задавам 
Sneji от все сърце се моля твоето детенце да е добре и вече далеч от болестта и кошмарите, бъди винаги толкова силна и смела 

Снежи, 

незнам защо ,ни съм се притеснила, защото имам от около 10 дни една болка в главата, гоято е много странна! Започва долу от врата, но каточели само една жила ме боли, отива до върха на главта. точно в определана линия! По-скоро е неприятрно чувство парене, което усвщам!А болката във врата е катоот схващане!Някакво напрежение усещам. На моменти доеи забравям за това, но то не ми минава! Дано е нещо неврологично , но съм се нашашкала!

Ybag - започни малко по-оптимистично да гледаш на болежките си...Имаш малко бебе, ставаш нощем затоплена (може би) и явно си понастинала вратно или ти се е заметнало сухожилие или се ошипяваш или...
Само не си мисли за най-лошото, моля те

ох много се надявам да е така, но е много странно и нетипично усещането! Цялата ми половин глава е като изтръпнала!
И едното ми око е леко напрегнато, абе много старнно!

Прочетох цялата тема, която се оказа много тежка и изпълнена с болка, но има ли човек сблъскал се с тази болест и да не е усетил ужаса от възможността да загубиш любим човек, за съжаление в повечето случаи и това се случва.

Бог да прости всички ваши близки и приятели, отнети от вас чрез тази кошмарна болест!
 
Аз очаквам от няколко месеца да загубя своя баща, болестта бавно го убива, като заедно с него умира и частица от всеки от нас. Доколкото знам болестта е възнинкнала през периода, когато съм била бременна, но тогава лекуващия го лекар е сметнал, че има някаква форма на гастрит или нещо подобно, в продължение на година го лекуваха с добре познатия еспумизан и ензими подпомагащи храносмилането. След раждането на дъщеря ми миналата година, когато тя беше само на няколко дни татко дойде на гости и сподели, че нещата само се влошават и няма никакво подобрение. Тръгна отново при разни лекари специалисти гастроентеролози, който само му пускаха ПКК  и толкова. Изследванията не показваха никакви отклонения и безобидното лечение се повтаряше. През август 2005 болките в стомаха се засилиха, той започна да се отвращава от месо и някои храни и тогава го вкарахме в една частна болница, платихме си и му направиха наистина всички всевъзможни изследвания за три дни от тази болница излезаха с категорична диагноза рак на стомаха. Веднага с направени изследвания отидохме в онкологията за планиране на операция, но там решиха да правят допълнителни изследвания, но след 1 месец имаше най-раннен час за тях, като ни обявиха, че те трябва да се направят там, защото операцията ще се извърши при тях и трябва да си изчакаме. Как то и да е след изследването ни казаха, че операционната е в ремонт и най-ранна операция след още месец, но тогава отново решихме да използваме частна болница, за да ускорим процеса. Какъв беше шока в деня на операцията, на баща ми му бяха направили отново скенер за да видят как най-добре да оперират и ни казаха, ако влезе на операция толкова са напреднали нещата, че може да не излезе жив и ни дадоха избор да се откажем от опрацията и да живее два-три месеца. Майка ми взе решението да го запазим възможно най-дълго с нас, оттогава минаха вече 7 месеца, но сега наистина идва краят и е много мъчителен. Баща ми постоянно пита не беше ли по-добре всичко да беше свършило още при операцията, тези няколко месеца са ужас и болка за него и всички близки.

villi моля се татко ти да се стабилизира и да поживее още!

Стават и чудеса понякога, стават ...