Малко трудна тема...за болестта - РАК !!!

Belladona дядо ми мина през такъв "изчезващ" рак на белия дроб. Правиха му бронхоскопия, лекаря ни кара да погледнем рака и ние през камерката. Дадоха му 2-3 месеца живот. Живя 2,5 години и две седмици преди да почине се оказа, че не е рак.
Ада през който минахме си остава за наша сметка. Това 2,5 да чакаш и да се надяваш. А то не било това, можело и да го излекуваме, ама ...

Jes , съжалявам за дядо ти .

mайчице, Sneji   какво сте преживели! не искам дори да си го представям....

стискам палци и се моля никога повече да не ви достига подобен ужас

целувки за детенцето ти

тежка тема! настръхвам като чета! много болка има на тоя свят
в момента моя позната е в болница с такава диагноза и според лекарите само чудо може да я спаси / а е само на 35г. и има една прекрасна дъщеря в осми клас/.
понеже стана дума за спасили се-преди 15 г. моят вуйчо, който е най-пристрастеният пушач, който познавам/ставаше и нощем по няколко пъти да пуши / се разболя от рак на белия дроб. лекарите не даваха почти никакви надежди, но след операция с изрязване на част от дроба вече е друг човек.естествено, че от тогава не пуши, напълня/беше като подвижен скелет/ и все още е жив и здрав! но всеки случай е индивидуален и май освен медицината и Господ трябва да е на помощ!
дано час по скоро открият лек срещу това чудовище рак!

Скарлет, написах го и пак повтарям - имам приятелка, която като млада заболява от Хочкин и с френско лекарство се е излекувала-отдавна, преди 10 години. Преди 4 години я оперираха от рак на гърдата, като казаха, че резултатите не са добри, но тя не се спря да се самосъжалява- синът й беше бебе, свекърва й го пое, а моята приятелка тръгна на работа, следобед на терапия. Празнува, ходи на море, купува си нови дрехи, пътува - изключително жизнена, със здрав и свеж вид. Синът й е роден след преболедуването на Хочкин, прекрасно дете. Тази жена е за мен жив пример, че духът може да води тялото!

Благодаря на Шани за смелостта да повдигне тази тема и да даде възможност да споделим неща, които иначе трудно се споделят просто ей така. Изчетох почти всички постинги и ми е много мъчно за всички, които са загубили близки хора, както и за страданията на починалите. Благодаря ви, че споделяте най-съкровените си, най-болезнените мигове от живота си с нас!

Моята майка почина на 60 години от рак на дебелото черво. Научихме за това, когато ракът беше в напреднал стадий. Дотогава не ми беше споделяла за някакви проблеми в тази посока...на близките си приятелки споменавала понякога, че има кръвотечение при изхождане, но го е отдавала на хемороиди. Не знаех също така, че е имала периоди с много упорит запек. В медицинските й документи открих данни за преглед през 80-те години с диагноза колит, но не знам да е взимала някакви мерки за лечение, или по-късно да се е преглеждала отново. Няколко дена преди Архангеловден през 2001г. се оплака, че има упорит запек, който обаче не се повлиява от лекарства. Отишла на лекар, който й изписал разни хапове и казал ако няма подобрение, да отива в Пирогов. Помоли ме да отида с нея на гробищата, защото беше Задушница и искаше да почете баба и дядо. На мен никак не ми се ходеше, но се съгласих. Сега съм щастлива, че не отказах на скромната й молба. Никога няма да забравя тези няколко минути, в които тя стоеше мълчалива пред гробовете им, а аз бях малко по-встрани. Тогава си помислих неволно, че един ден и аз така ще трябва да идвам, когато тя почине. Не можех обаче да си представя, че това ще стане толкова скоро. През целия ден бях много потисната, сякаш огромна тежест лежеше върху мен. Като че имах някакво злокобно предчувствие... На следващия ден тя ни се обади и каза, че й е зле и коремът много я боли. Заведохме я на втори лекар, който нищо конкретно не каза, само изрази съмнение за преплитане на червата. Тя спа при нас и на другия ден я заведохме в Пирогов. Трябва наистина да съм била много неопитна и наивна, защото през цялото време като че ли не взимах много насериозно нейните оплаквания. Нямам предвид, че не й вярвах, а просто смятах, че е нещо, което ще мине. Не предполагах, че може да е толкова сериозно. Дори мислех да остана вкъщи при сина ми и да пратя само мъжа ми да я закара, но той изглежда по-добре от мен беше разбрал, че нещата са сериозни, и ми каза, че е най-добре да дойда и аз. След рентгеновите снимки и прегледа от кабинета излезе дежурният лекар и каза, че е много вероятно да е рак. Все едно земята се продъни под краката ми при тези думи, като гръм от ясно небе беше. Не го бях очаквала. Веднага я взеха в Пирогов и казаха, че ще я оперират по спешност. Постъпи в неделя, оперираха я във вторник. В сряда разбрахме, че в следствие на операцията се е получил оток на белите дробове, но никой не ни каза, че това може да е с фатален изход. По време на свиждането ни дойдоха сестрите и казаха, че трябва да я преместят в реанимацията. Опитваха се да представят нещата в положителна светлина, но беше ясно, че не е на добре. Майка ми, горката, започна набързо да ми казва къде в апартамента й са документите и парите й- тя все се притесняваше, че един ден няма да се оправя в нейните неща, а сестрите бързаха да я отнесат....Стисках ръката й, докато можех, и последното, за което се сетих да й кажа, беше, че Косьо е вече добре и сме го пратили на градина (беше малко болничък преди това). На следващия ден отидох на свиждане в реанимацията и лекарят, който излиза да дава сведения за болните, каза, че нямат надежда за нея. Това също ме потресе като шок, защото не си представях, че може да се влоши толкова бързо. Тя вече не беше в съзнание, а в някакво коматозно състояние...беше на изкуствено дишане и цялата беше в отоци. Говорих й, молех я да не си отива, държах ръката й....Няколко часа по-късно една позната от болницата ми се обади и каза, че е починала. Почина 45 мин. след като бях при нея, сякаш ме беше чакала да я видя за последно....

Много ми е трудно да пиша за това. Вече четири години и половина последните дни от живота й са като филм, който познавам кадър по кадър. Те се изнизват като лента пред очите ми и нищо не мога да направя, за да ги спра. Ужасяващо ми липсва. Смъртта й се стовари като удар върху мен и цялото ни семейство. Нямахме време да се простим, нямахме време да свикнем с мисълта, че ще я загубим, нямахме време да си поговорим, да си кажем колко се обичаме. Последните й дни минаха в стерилната болнична обстановка, в строг режим на посещенията, в едно не особено толерантно към роднините на болните обкръжение. Единственото ми утешение е, че бяхме в прекрасни отношения, когато си отиде, загърбили моите студентски и младежки бунтовни настроения, които сигурно доста са я наранявали. Синът ми беше тогава на 3 години; тя беше прекрасна баба и той я обожаваше. След нея завинаги остана огромна празнина....

Това е, момичета....обичайте себе си и близките си, ценете ги, радвайте им се, привличайте само положителните мисли и дела около себе си, защото животът е даден, за да се изживее пълноценно и хубаво, в любов и благодарност за всеки изминал ден.

За пореден път ми се насълзиха очите и ми заседна буца на гърлото

Сигурна съм, че те е чакала... Баба ми в такова състояние ме чака повече от месец и е издъхнала буквално след като съм излязла от стаята й

Снежи,
това,което сте преживели е наистина страшно!Дано повече никога не ви се налага,да минавате през това!Мисля,че сте имали изключителен късмет и сте попаднали на лекарски екип.Здраве и много късмет ви желая и занапред!
Смятам,че за тази болест граници няма.Най-добрата ми приятелка почина в Германия,а и тук трудно се справят в по-напреднал стадий на болестта.
Не бих казала,че няма нищо оптимистично на хоризонта по отношение на тази болест...Познавам три жени,които се оперираха от рак на гърдата-в ранен стадий и с изрязване на цялата гърда.Мисля,че и при трите вече мина и критичният 5-годишен период след това.
И на мен ми се иска да вярвам в чудеса!  

кави са симптомите за тумор в мозъка?

Доколкото съм чувала дава отражение върху говора, ходенето, виждането, чуването движения на ръце....На практика всичко, което е свързано с мозъчната дейност.

Така е - знам го от пишещите в дир-а

Това настъпва при по- напреднал стадий. В началото най- често започва с упорито главоболие и проблеми с очите. Често се споделя за блестящи петна в периферното зрение.
Тези неща поне съм научила от болни, с които съм общувала.

потвърждавам...

Имам точно такива симптоми от доста години- главоболие, петна в периферното зрение.... За това ме накараха да направя скенер, но слава Богу- всичко е О.К.

моите съболезнования Димана,мног съжелявам за трагедията ти