Малко трудна тема...за болестта - РАК !!!

Незнам какви са причините за появата на коварния Рак . И какво дали стрес , генетична предразположеност или аварии като в Чернобил го провокират . Много ми е мъчно , че има и дечица невинни малки душици минали през този ад . Като погледна назад последните 4 човека , които изпратихме починаха всички от рак . На сестра ми свекъра , леля ми ( сестра на баща ми ) през един месец. После татко и малко преди 40 то , брат му от рак на белия дроб . Така за 2 години и нещо си отидоха всичките ... А мен определено често ме спохождат въпроси , които се моля да останат само в съзнанието ми . Сега се моля за здраве на всички , които все още се радват на живота  !

мими4, Амар, кураж и пожелавам много здраве! Вярвам в чудеса!

Шани, много съжалявам за поводът, който те е накарал да пуснеш темата.
Вуйчо ми, един невероятен човек си отиде в страшни мъки от коварната болест.
Бабчето ми, която ако зависеше от мен щеше да бъде светица си отиде по същия нерадостен начин. Никога не е пушила или пила концентрат.
Преди половин година със същата диагноза от този свят си отиде сестрата на моя приятелка от детството ми.  Когато отидох на помен за първи път след като загубих моето бебче плачех за майката на тази млада жена, а не за собственото си нещастие. Нейната загуба ми се стуваше огромна и непосилна в сравнение с моето лично нещастие.
Защо няма възможност нещата да са като на Мелмак? Знаеш си началото знаеш си и края и всичко е в руслото си.

Amar Диагнозата на мъжа ми е Хочкин
на него му правиха химиотерапия и лъчетерапия.
Лошото е че не мога да го накарам да отиде на изследвания!Дано е добре.
Пет години не трябваше да имаме дете!
Сега вече ще си правим бебе и дано успея да го износя до края!
Вярвам, че и ще бъдеш добре стига да се бориш и да бъдеш силна!
И моляте поне ти ходи на изследване.
Целувам те!

Моите искрени съчувствия, момичета. Изгубила съм много близки хора от рак и подобни заболявания. Любимия ми дядо, чичо ми, много добър приятел, най-добрия приятел на мъжа ми, татко - миналия ноември на 63 години.... други познати....... леля ми е оперирана многократно, но все още е с нас.
Не знам дали имам какво да кажа, освен това, че познавам болката. Душевната болка е също толкова силна като физическата. Много е тежко.
Майка ми няма рак, но е диабетичка с много усложнения на болестта и ежедневно не се чувства добре.
От известен брой години насам, освен трудния ми живот, се сблъсквам и с всичката тази болка от болестите и загубата от близки хора. Изтощаващо е. Съкрушаващо.
Желая ви кураж и сила, за да продължавате напред. Целувам ви.

Милички ,...................направо не мога да пиша............
Губила съм много хора от тази коварна болест....дядо, баба, приятел....
Сега моята приятелка е покосена............
Остава ми само да се моля 
Моля се и за всички вас

Момичета, отдавна се каня да пиша по темата - започвам и спирам
През август ще станат 5 г. откакто си отиде баща ми, изкара два инфаркта, сърцето му беше зле, лекарите бяха насочили всичките си усилия да го закрепят, но бяхя пропуснали другата диагноза - рак на белите дробове. Целият беше подут, спеше седнал, дишаше тежко.
Последното му постъпване в болница беше 10 дни след кръщенето на дъщеря ми - 20 дни адски мъки, нечовешки. Накрая получи и гангрена, операция не беше възожна, защото сърцето му нямаше да издържи. Последните дни беше на морфин, дозата не успяваше да притъпи болките му, слагаха му двойно повече. Всеки ден влизайки в стаята се молех нещо да се промени и да си го приберем вкъщи /това беше най-голямото му желание/, неосъществимо, защото морфин не дават да се слага вкъщи. С хиляди връзки намерих, обещаха ми да го взема в понеделник, но татко в петък /11,08/ почина. Майка ми през цялото време стоеше до леглото му и страдаше много повече от него самият.Беше съсипана, помня как един ден ми се обади и ми каза, че ако някой не отиде да я смени за малко ще скочи от прозореца. Отидох веднага, а тя незнаеше къде се намира, не беше мигнала няколко дни.....
Три месеца след това си отиде и баба, от мъка.

Мир на праха на всички починали

Моля се за всички вас, които сте болни да се похвалите с добри резултати   

господи, съществуваш ли и защо допускаш толкова болка...и деца да страдат!

 момичета разкажете нещо оптимистично... че някой е бил болен някога, минали са мноого години и вече няма и помен от болестта
има ли такъв случай въобще?
от два дни нещо ме души в гърлото, започнах да си мисля глупости ....

Скарлет силно се надявам в това, т.е. да има чудеса.

Откакто е пусната темата събирам смелост и сили да се включа. Отварям я постоянно и вместо да пиша, само плача. Не се забравя преживеният ужас, още повече когато никой не може да ти даде гаранция, че няма да се повтори. Ето я и моята история - пълна с много болка, но и много радост... дано имате търпение да я изчетете.
   Дойдохме да живеем в Канада като легални емигранти в края на април 2002г. Дъщеря ни тогава беше все още на 3 години – много живо, лъчезарно и подвижно дете. В края на юли започна да вдига висока температура, появиха се кашлица и хрема – лекувах ги както винаги аз, още повече, че в Канада все още си нямахме семеен лекар. На 2-ри август започнага да избиват синини по цялото й тяло, не само при лек удар, но и без причина. Два дни по-късно зaпочна да повръща, появи се разстройсто и по цялото й тяло започнаха да се пукат капиляри (най-страшно изглеждаше лицето й). Бях много уплашена, за първи път виждах такова чудо. Наши приятели, когато споделих, че ще я водя на лекар и за синините, ме наплашиха още повече. В Канада по закон нямаш право да посягаш по какъвто и да е повод на дете. Как щях да обясня синините? Ами ако решат, че е малтретирана и ми я вземат, каквато е практиката? Бях на границата на нервен срив – детето ми е зле, а не можех да го заведа на лекар. Реших да си хващам обратно самолета за България. Добре, че преди това реших да позвъня на детският ни лекар в България по телефона и да се консултирам с него. Единственото, което ми каза беше незабавно да я заведем на лекар и да изискваме пълна кръвна картина. И до днес съм му безкрайно благодарна на този човек, защото благодарение на него сега дъщеря ми е жива. По-късно в болницата, лекуващият лекар ни каза, че без лечение на дъщеря ни е оставала не повече от седмица живот.
Предпочетох да рискувам да ми вземат детето, но да я види лекар. Завдохме я в най-добрата болница в града (става въпрос за град Монреал), където 4 сестри я държаха за да могат да й вземат кръв и ни пуснаха да си ходим. Едвам се прибрахме в къщи, позвъниха ни от болницата и ни казаха да се връщаме веднага, защото лекар хематолог иска да разговаря с нас. Не знам как, но още по пътя аз си предчувствах какво ще ни кажат, каква е диагнозата - ЛЕВКЕМИЯ. Веднага ни приеха в спешното и се започнаха всевъзможни изследвания. Няколко часа по-късно ни настаниха в отделението по онкология и хематология. Лекарят ни обясни, че се налага тест на костен мозък за да се установи точната диагноза. Първия тест показа левкемия тип AML с подтип APL – вид, който изобщо не е характерен за деца и за който не се знае точното лечение. За да се потвърди диагнозата (много е важно да се знае точният вид, защото и най-малката глешка при лечението е фатална), за втори път й взеха костен мозък и изпратиха пробата в Щатите, откъдето беше потвърдено – дъщеря ни има APL. Отново среща с лекуващия лекар – обясни ни, че все пак в нещастието имаме и много голям късмет, защото само за този вид левкемия има лекарство - АТРА. Обясниха ни, че веднага ще започнат вливането на 3 различни вида химии + 4 вида антибиотик + АТРА – та. Казаха ни, че нищо не гарантират, че много често болните не могат да преживеят първите 2 седмици от лечението, защото сърцето започва да се пълни с вода. Друг страничен ефект – в част от тялото кръвта започва да се съсирва, а в сруга част изобщо не може и ако тръгне съсирек по кръвоносните съдове... Това са от малкото странични ефекти от на АТРА-та, без която края при всички случаи е фатален. Нямахме избор, съгласихме се да започнем лечението.
   Първите 45 дни в болницата не знаехме на кой свят сме. Често изобщо не вярвах, че ще излезем живи от там. Дъщеря ни за късмет получи почти всички странични ефекти – постоянно повръщане, разстройство, 3 седмици поддържаше 40-41 градуса температура, започна силен главобол със симптоми на тумор в мозъка, за щастие след изследване на скенер предположението се отхвърли. Седмица след започване на лечението, започнаха много силни болки в ставите (колена, лакти и рамена). Дъщеря ни се мяташе като обезумала на леглото, писъците бяха ужасни... започнаха да й инжектират морфин. Двадесетият ден от лечението беше най-кошмарен, за малко да я загубим – отново 41 градуса, пулс – 260 удара в минута, 72% кислород в кръвта (под 95% започват да измират клетки в мозъка), кръвно – горна граница 45, долна изобщо нямаше. Шест часа борба в буквалния смисъл на живот и смърт и лекарите се пребориха, а нейният крехък организъм издържа.
Сега дъщеря ни е добре – вече 2 години не пие никакви лекарства, преди това година и половина (след настъпване на ремисията) ежедневно беше на две химии, АТРА и антибиотик.  В началото всеки месец, а сега на три месеца ходим на преглед в болницата, където й се прави пълна кръвна картина. Тест на костен мозък в началото правеха на 3 месеца, после на 6 месеца, сега минаваме на веднъж в годината. През следващите години пак ще се правят контролни изследвания на кръв и костен мозък и така още 5 години. За нейното заболяване са много важни първите 7 години, защото при 42% от оцелелите болни възрастни от APL (за деца няма данни), болеста се повтаря до 7-мата година, понякога и потретва.
Това е моята кошмарна история с щастлив (моля се винаги да е така) край. Промених се, сега приемам всеки следващ ден като подарък. Изпадам в ужас при всяка настинка и дори леко повишена температура. Няма ден, в който да не се моля целият ужас да е зад гърба ни! Смятам, че имах невероятен късмет детето ми да се разболее в Канада. Колкото и да ми е неприятно да го кажа, но ако се беше случило в България, най-вероятно нямаше да разберат точната диагноза (та те в Канада не бяха сигурни) и моето момиченце днес нямаше да го има.

Когато оперираха маика ми(лека и пръст) имаше една баба която беше много зле.Неината дъщеря на възраст около 45 години е била оперирана от рак на гърдата пове4е от 10 години.Изряза ли са и цялата гърда.Явно когато болеста се хване на време е ле4има.Вси4ки познати на маика ми които бяха с рак на гърдата по4инаха.ПОве4ето от тях в големи мъки.Господ да пази.Толкова ме е страх за близките ми.Коварна и мъ4ителна е тази болест

Sneji  

Да дава Господ здраве и живот на Деската
Едвам можах да дочета....големи мъки, големи страдания... и защо??? Та това е дете...

Много трудно изчетох цялата тема. Много мъка.
Мир на праха на починалите и милост за нас живите...
Много ме е страх, за близките ми ... Дано всичко да енаред. Всички да сме живи и здрави.
Някой попита за случаи на излекували се ...
На майка, на една позната, сина и. Открили му рак на белите дробове. Дали му три месеца живот. След няколко месеца отишъл на преглед. Нямало му нищо. Лекарите не повярвали ... Звучи невероятно, ако не бяха познати ... Майка му намерила една лечителка от Пловдив. Лекувала го с билки. Задържа се около 10 години. Но пак алкохол, цигари. Наскоро почина. Майка му и тя. И пак рак на белите дробове, а нито пиела, нито пушела. Бог да ги прости...
Не знам дали звучи като утеха ...
Дано повече да не се случват такива ужасии... Моля се ...

Снежи, миличка, дано целият кошмар е зад гърба ви!!!!!!!! 

Sneji , от все сърце желая на дъщеричката ти много здраве и щастие!  

Чудеса има! Солженицин е бил болен от рак и се е излекувал по чудо. Вярвам в чудеса!