Малко трудна тема...за болестта - РАК !!!

Преди 11 месеца откриха на майка рак на гърдата в ранен стадий (II B). Оперираха я, премина лъче и химиотерапия. Една седмица преди последната химиотерапия при снимка за евентуална пневмония откриха на татко петно на белия дроб. Откри го рентгеноложка в поликлиниката, а само месец преди това му бяха правили снимка в МА. Татко беше с прекаран инфаркт и всички признаци - задъхване и  лесна уморяемост отдавахме на сърцето. Готвеше се за сърдечна операция - байпас. И изведнъж ......  Скенер, бронхоскопия, рентгеноскопия и само за 1 седмица диагнозата рак на белия дроб в много напреднал стадий стана реалност. В неговия случай лечение нямаше - никакво (напреднал стадий и болно сърце).  Не му казахме, че е болен от рак  и не сгрешихме - той не би го понесъл. Отиде си точно месец и половина след потвърждаване на диагнозата. Отиде си спокоен и без болка. Сърцето му спря и съм благодарна, че му спести ужасния край.
Сега се моля майка да е добре. Бях твърдо убедена, че е преборила болестта (освен ранния стадиий, тя е много силна жена). Но една седмица преди татко да почине при профилактичен преглед (задължителен след химиотерапията) нещо в снимката и на белия дроб не беше наред. Бях като във филм на ужасите - същата поликлиника, същата рентгеноложка,  дори същите думи за повторна снимка, този път профил. Според тази докторка 90 и % не бяха разсейки, но със снимката траябваше да се отиде в онкологията, защото от там я изпращат. Там, без дори да направят скенер казаха, че са метастази и дори и предложиха да се включи в клинично изпитание на ново лекарство. Тогава вече светът рухна за мен. Решихме, че такава диагноза не могат да поставят само на база рентгенова снимка и направихме скенер. Скенерът отхвърли  наличието на разсейки. Но от тогава страхът за майка отново се загнезди в мен.

Момичета - сестри мои по съдба, огромна прегръдка 

Мъка, много мъка има...

Отдавна съм спряла да си задавам въпроса Защо??? Няма кой да ми отговори. Ако имаше кой да даде отговор, нямаше да допусне толкова страдание в човешките души...

Живях в 4ужбина около година,когато реших да се прибирам и по късно пак да се върна.Прибрах се и с ужах разбрах 4е маика ми се подготвя за операция на гърдата след седмица.Тя е крила от мен за болеста си,да не ме притеснява.Никога няма да забравя след като я изведоха от операционната все още под  упока се обърна и ме попита"Милена отрязаха ли ми я" Казах и "Да мамо за по сигурно".ракът е бил злока4ествен,но това го е знаел само баща ми.И след това мъките от химиотерапията,хвърлени много жени по на един стол в една малка стая и им вливат системите.Какво ги е грижа нали са пътници за тях.Опитах се да и дам сили,4е не е единствена без гърда,но когато неината приятелка по4ина(рак на гърдата) виждах как губи надежда и се страхува.Брат ми я е виждал да пла4е скришом.Милата ми маи4ица,пак за нас да мисли да не ни тревожи.Пооправи се взе да гледа с добро око към бъдещето,имаше надежда.Тогава пак заминах.Поканихме я да ни доиде на гости и после заедно да си се приберем.Месецът в които трябваше да доиде тя по4ина.Инфаркт на миокарда.Благодарение на лекарите които не са реагирали адекватно,дори неразпознали  признаците.Никога няма да забравя телефонното обаждане.Добре 4е съшият ден съпругът ми(гадже тогава) не отиде на работа ина4е незнам какво щех да направя.Как така милата ми маи4ица я няма ве4е.Защо?Та нали щеше да ми доиде на гости.Умолявах ги да намерят на4ин да я замразят ако трябва само и само да я видя.Не бях я виждала близо 6 месеца.Незнам как съм се прибрала от Дубаи до Несебър.Не помня.помня само 4е бързах да хваня погребението.Но не Успях.Не я видях за последно,да и кажа колко много я оби4ам.А милата искаше да гледа внуци,но не ги до4ака.
Поняго си мисля 4е си отиде без болка.Когато я преглеждали  се обърнала към баща ми и му казала,Димитре сега идвам добре съм и издъхнала.Можеби така е по добре.ЛЛипстваш ми мяи4ице.Съжалявам за така обърканият пост,но ми става толкова мъ4но и немога да спра да пла4а

Съжалявам моми4ета за загубата ви.Лека им пръст и мир на праха им .Дано са на по добро място.

ох,много е тъжно всичко това,
защо е толкова жесток живота по-някога?

Отново събрах сили да отворя темата ...
Димана, като те чета, все едно слушам една съседка, дъщеричката и почина на 12 години, диагнозата - същата като на моя баща ... Почина месец след него  Майката искаше да умира с детето си ... близките й успяха да я приповдигнат, след това лека полека майка й и съпругът й успяха да я убедят да си роди детенце ... Направи го. Не че е заместила първото си, но все пак намери смисъл в живота си. Много е тежко, никога досега (4 години вече) не съм посмяла да заговоря с нея по темата, мога само да предполагам какво й е ... Толкова е тежко, когато бабата на починалото детенце и майка ми заговорят за това, за болестта, за диагнозата, за никога неполучилите отговори въпроси защо? Защо едно момиченце на 12, прекрасно малко създание с къдрички, е заслужило тези неописуеми мъки? И то, както и баща ми, преди да почине е повърнало вътрешностите си. Спирам, че след малко ще ме изгоните....
Исках само да се възхитя на Димана и взетото от нея решение   
По въпроса за евтаназията - по - скоро съм привърженик, но има толкова много "дали?, или?". Все пак си мисля, че смърт като на едната ми баба - в съня й, от инфаркт, е за предпочитане .... Изглеждаше щастлива в смъртта си, усмихната .... А баща ми изглеждаше измъчен, изпит, изкривен  Всъщност, вие знаете за какво говоря, ако сте се сблъсквали ... Майка ми е споделяла, че и я се е молила за свършване накрая, колкото и грешно да е; аз лично не съм, но той не е бил пред очите ми непрестанно, както пред нейните ... Не я обвинявам.
Дано по - малко такива теми се отварят ... особено за дечица, толкова е мъчително 

Откакто започнах да чета темата не съм спряла да плача

Преди 2,5 год. и аз се сблъсках с тази страшна болест.Откриха ми възел на щитовидната жлеза /уж доброкачествен/ и ме оперираха.
2 седмици след това, когато отидох да си взема епикризата, хирурга ми съобщи, че операцията трябва да се повтори и да се изреже всичко, защото се е оказало че е рак
Сега постоянно ходя на профилактични прегледи и изследвания и всеки път косата ми се изправя, докато взема резултатите.
Имам и разсейки в няколко лимфни възела, но никой от лекарите при които ходя не се наема да каже със сигурност и не предприема лечение с аргумента, че заболяванията на щитовидната жлеза не са напълно проучени и няма сигурно лечение 
Старая се да не падам духом и да не се обезверявам, но като чета за толкова рано приключили животи...

Досега никой в рода ми не е заболявал от рак и се надявам да не се случва 
Сълзи потичат от очите ми, като си спомня, как след операциите, майка ми стоеше до леглото ми и тихо плачеше, като си мислеше, че още не съм се събудила от упойката
Дъщеря ми и досега незнае от какво са ме оперирали и може би така е по-добре.

Много ми е болно и тъжно, за всички починали, но още по-тежко е на близките - тези, които остават и чакат времето да излекува раните в сърцето.
Съчувствам на всички ви 

Amar,  И се моля за теб!

Наистина ли? 28 април? На тази дата почина баба ми преди 3 години. На 30-ти й беше погребението.
На следващата година на 28 април аз влязох в болницата да раждам. На 30-ти април родих.

Ню, датата не е точно определена мисля. Зависи от самия Великден, а той, както знаем, също не е на точна дата.

Съпругат ми е с раково заболяване!
когато се оженихме вместо меден месец тръгнахме по болници!
излязаха му лимфни възли под ухото долу на врата и под мишницата.
В Бургас му направиха операция на единия от лимфния възел и го изкараха Котешка инфекция
а ние нямаме котка.
С големи трудности взехме направление да го лекуваме в София.
Там се срещнахме с ужаса Рак
И така до Дървеница лекуване близо година.
Сега ходи на контролни прегледи
Лекарите ни казаха, че трябва да минат първо 5 години рисковия период
Сега чакам 20 години да минат
Димана   Amarпрегръщам ви и плача заедно с Вас
Amar Каква ти е точно диагнозата

Шани,сега видях темата ти. И след всичко прочетено ми е по-трудно да намеря думи за утеха...Искам да бъда по-кратка,макар че по темата може да се пише много...
И в моята фамилия случаите са не малко...Баба ми-от рак на гърдата, дори не я помня,милата...Но обичах да ми разказват за нея...
Сестра ми беше около 28-годишна,когато лекарите поставиха диагноза на племенничката ми-детска церебрална парализа (беше около 8-месечно бебе).За щастие диагнозата на детето се оказа грешна,но само след около 4-5 месеца сестра ми се парализира от кръста надолу и след кратко лечение и грешна диагноза я изпратиха в София.Там и откриха тумор в гръбначния мозък.Беше все още капсулиран и това беше нейният голям шанс.В болницата,където я лекуваха,се сблъсках с подобен случай на лекар,който вършеше чудеса за пациентите си,но не можеше да помогне на собствената си съпруга...Съдба!
И сега все още се моля за сестра си...Дано никога повече не и се налага да минава през този ужас!
Няколко години след нейния случай откриха рак и на баща ми-на пикочния мехур.И днес се питам,бяха ли прави лекарите или не, когато не ни казаха,че му остава малко...Вместо това-деветчасова операция с присаждане на парче от дебелото черво вместо пикочен мехур,много болка и мъки при възстановяването...Да,и възродена надежда,но за кратко...С какви ли не отрови го мъчехме и той послушно приемаше всичко,защото искаше да живее,но не би...Не съжалявам,че ранната сутрин,когато си отиде,бях до него и държах ръката му.Гледката не е приятна,но мисля,че присъствието на най-близките може да бъде утеха за душата на отиващ си човек.Стискаше ръката ми здраво,сякаш се молеше да не го пускам...
Междувременно загубих и една от най-добрите си приятелки, от рак на гърдата -на 34 години.Тя също беше човек,който се грижеше за себе си и водеше изключително здравословен начин на живот.И братовчедка-от рак на белите дробове.
За жалост списъците стават все по-дълги...И аз не споря,дали има или няма наследствена обремененост,но е факт,че тук (в Канада) при всяко първо посещение при лекар(общопрактикуващ или специалист),те питат за подобни болести в семейството. Подобна информация се декларира и при застраховка "Живот" примерно.Съгласна съм,че определени стресови ситуации "отключват" този вид заболявания...
И аз се моля,да бъде открито лекарство срещу тази болест...
Хубаво е,че има подобна тема...Тя не е само,за да споделим болката си.Може би по този начин пак успяваме да изкажем почитта и обичта си към близките ни хора...А те го заслужават.
И аз се опитвам да бъда по-позитивна...Да се връщам към приятните спомени и вярвам,че любимите ми хора ми се усмихват някъде отгоре и бдят над мен...

nia_r    и пак мерси за онези мили думи...

mimi4 и Amar  - от сърце ще се моля за вас и вашите близки. Дано надвият тази страшна болест 

Диагнозата е точно Ca /карцином-рак/ на щитовидната жлеза.
Последица от Чернобил 

И аз чакам тези 5 години, като спасение едва ли не ...
Август ще станат 3г.
Лошото /или доброто / в случая е, че не са ме облъчвали, за да се унищожат всички клетки и има опасност да се появи рецидив. Ако пък ме бяха облъчили трябваше да чакам доста години, за да родя дете например. Всичко е един омагьосан кръг

Моля се медицината да напредне достатъчно и да няма толкова болка в душите ни  Моля се и за съпруга ти mimi4 и за всички болни.

Димана специални прегръдки  и дано всичко лошо вече е зад гърба ти 
Радвай се на малкото съкровище 

Имам приятелка, преболедувала от рак на лимфните възли, после и на гърдата - изключителна жена, работи, гледа си детето, има милион приятели! Всеки от нас може да разкаже за болестта и хората, които е загубил...чернобил, бомбите...
Написах за моята приятелка, за да вдъхна малко надежда!
Ваня, възхищавам ти се и те обичам!
Шани, много ми е мъчно и те прегръщам
Марчето, моята следродилна депресия се изрази в страха, че имам рак на гърдата, толкова добре те разбирам