Малко трудна тема...за болестта - РАК !!!

Едва сега прочетох цялата тема...
Димана, много съжелявам  ! Когато разбрах че съм болна от рак, единствената ми утеха, и това за което съм благодарна беше че съм аз, а не децата. Сигурна съм че и ти си си задавала въпроса  Защо не аз, а той? Прегръщам те, и се моля за малкия Влади !

Миналата седмица разбрахме, че чичото ма мъжа ми е болен от рак на белия дроб. Той още не знае- мисли си че има друга болест.... не знам как ще реагира когато разбере и (колкото и гадно да звучи) аз не бих искала да съм там в този момент. Със сигурност ще плача с него, а това определено няма да му помогне.....
Дано Господ бъде милостив с него!.....

Това е най-правилното изречение...

Оооооооох, продължавам и не спирам да откривам "моя" случаи, във вашите...Не съм сама, не е само с нас трагедия, но пак боли, пак лъха хлад... 
Благодаря на всеки писал тук и споделил с мен и останалите 

 


Моите съболезнования за всички, който са претърпели чувството на безисходица, което те обзема, когато загубиш близък човек...



  за всички, които са ни обичали и на които сме разчитали ...

Татенцето ми си отиде преди близо 9 месеца - млад /59 г/, силен, здрав, никога неболедувал мъж, невероятен баща правещ всичко за нас и невериоятен съпруг...стопи се за няма и 2 месеца...аз бях тази която не знаех какво е "метастаза" и която първа научих....това е КОШМАР, а не болест.... опитвам се да не се сещам защото боли, адски много боли...няма човек ,който да може да ме прегърне бащински, да ме попита "Галка, как сте? Как е Гери - малката ми душичка?Имате ли нужда от нещо?"...майка ми грохна след смъртта му...опитвам се да я занимавам повече с Гери и да си намира утеха, но просто е обезверена и никога вече няма да е същата....ето тук е и моята история...
"Искам да  благодаря на всички, които се включваха със съвет или добра дума моето татенце да бъде по-добре или да оздравее, но....баща ми на 04.08.2005 в 14.20 почина след адски мъки...докато не изкара дроба си на парчета и съсиреци с кървища, които памперс за 100-кг човек не можеха да поемат и не изтече и последната му капка кръв не си отиде милият ми....отказа да се лекува с Натанал, с андийски билки, с мед от Козловец, с блатен аир, не искаше да погледне цвекло и моркови и кисели ябълки, прави ПОЛУ прочистване по Малахов, от което не знам дали имаше ПОЛУ смисъл /ако беше изрядно, може би щеше да има добър край/, а до рецептата с вино+мед+алое трябваше да я пие от четвъртък...и за този отказ от лечение и вяра в борбата основен "виновник" е лекар от Онкоболница в Дървеница, който е асистент на проф.Димитров - д-р Янков, който отишъл преди да го изпишат и му сервирал "ти защо не питаш за болестта си - напреднал стадийй на рак имаш с разсейки в черен дроб - обхванат и бял дроб - няма да те оперираме".....пазете се от такива хора, майка ми бе говорила с професора да "поскрие" някои неща от баща ми /за да има вяра и да се бори занапред/ и той го направи , а ето този "доктор" Янков как хуманно му "съобщи".....пазете близките си от "доктори"....никой не можа да повярва ,че баща ми е починал - беше млад, здрав и силен човек до последно - до преди 2 месеца.....свещите само погаряха малко и ги махахме, защото идваха нови и нови хора да му се поклонят- беше като непрекъсната върволица от повече от 300 души...за съжаление никой от тях, дори и всички не биха могли да ни го върнат......беше страшно добър и благороден човек и баща...мир на праха ти, татенце....дано душата ти е вече там, където няма болка, изгаряща температура, непрестанна пот и кръвотечение....почивай в мир......."...........

http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=rak&Number=1944154340 … mp;sb=5&part=


Само човек, който е преживял подобен ужас може да разбере за какво става въпрос....останалото е тъга, мъка и съжаление, но не и умиране на част от теб....

Това
 http://clubs.dir.bg/postlist.php?Board=rak&page=5&view=collapsed&sb=5
е един "прекрасен" клуб, в който не пожелавам на никой да влиза от безпомощност, но от който не мога все още да се откъсна, защото стана част от баща ми, а и от мен, но се опитвам с това, което научих покрай болестта му да съм полезна на хората, а и самите пишещи болни намират утеха, опора и сили да продължат да се борят. Те са невероятни!

аз също нямам отговор за себе си за евтаназията. Но все пак съм склонна да я приема особенно в онези последни мигове, когато болкта е огромна и само морфинът помага, иска ми се да знам какво чувстват и мислят, но няма как. Леля ми не говореше, само стенеше и аз все питах боли ли я, но тя беше с морфинови лепеки и болката беше притъпена. ........
Когато почина татко бях чела че хора, които задържат емоциите в себе си и са по негатовно като цяло са по податливи ... да татко беше такъв, а и мисля че нашите родители изживяха голям стрес след 1989 г.

Доброкачествен рак няма - има доброкачествен тумор, но когато започне да пуска и разсейки  - "метастази", се изражда в злокачествен. Какво го превъща в такъв? - има много причини според различните гледни точки на теоретиците, но най-общо са стрес, тревоги и не на последно място хранене.

Това е пълна лъжа - има много теми за него и не само, че не помага, но вреди

http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=rak&Number=1943746474 … mp;sb=5&part=

http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=rak&Number=1945434090 … mp;sb=5&part=

И все пак, не забравяйте, че вярата и надеждата са последни, а не болестта. Зарадвах се от една новина от жена, с която съм си писала:

Ето я новината.

 

Туморен маркер: 0 (нула)!

Скенер: Липсват туморни формации!

Заключение: РЕМИСИЯ!


За всички вас, които са следили моите писания в този форум, е ясно, че става дума за моята баба. Диагнозата й от миналия август беше умерено диференциран аденосквамозен карценом на главата на панкреаса, с множество метастази.

Днес, почти осем месеца по-късно, я отписват от онкологията.

http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=rak&Number=1945621736 … mp;sb=5&part=

Ето и други хора, които са успели да се спасят или техни близки са се разминали с гадният край, дори и само "засега"

Четери месеца откакто ни сложиха диагнозата и неискаха да му правят нито химио ,нито операция,нито лъчетерапия.Изпратиха ни в къщи да дочакаме края и направо в очите ми дадоха срок 4-6 месеца.Днес скенера на белия дроб показа,че няма нито една нова метастаза,рака не е пораснал с нито един мм,даже линфните възли са се стопили значително.Лошото е че има малко събрана вода в дробовете.Докторката каза,че е още е много малко и да искаме да ни изпишат в онкологията антибиотици.На този етап можело да се лекува с тях.За това го боляло от ляво.иначе бял дроб не болял,особенно ако няма метастази,които да претискат незнам вече какво.Колко и да е лошо това аз съм щастлива.Колко малко ни трябва да ни направи силни и усмихнати. БЛАГОДАРЯ ВИ ПРИЯТЕЛИ за подкрепата.Тази седмица бях толкова уплашена и нещастна.БЛАГОДАРЯ за силата,която ми дадохте и вярата с която ме заредихте.За първи път чувам доктор да ми каже,каквото пие да продължава да го пие защото явно е повлияло.Може понататък да се влоши състоянието му но сега по-голям подарък за Велигден несъм получавала.Нали съм Величка.
Имам само един въпрос.Какво да предприема като алтернативна медицина за тази вода?????

http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=rak&Number=1945583676 … =1#Post1945620793

Аз съм една от вас. Съпругът ми има тежка форма на рак на мозъка. Това ме накара да влизам всеки ден в сайта, да търся алтернативни начини да му помогна да се бори с болестта. Научих много неща. Особено благодаря на човека, пуснал една рецепта за приготвяне на запарка от чесън. Тази запарка само за 4-5 дни направи чудеса за укрепване общото състояние на съпруга ми след тежката мозъчна операция.
Благодаря от все сърце.
Искам и аз да помогна с нещо, ако мога.
Затова, вижте това :http://www.immucor.ru/
Успех и Бог да помогне всички нуждаещи се да намерят панацеята!

http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=rak&Number=1945566656 … mp;sb=5&part=


Има още доста, не се отчайвайте съвсем

Мойте съболезнования на всички, който са загубили близък човек !
С мъжът ми загубихме близък приятел от тази коварна болест.Всъщност това бе човекът ,който ни запозна.Мой колега и приятел, и приятел на мъжът ми още от детството.Много се уважаваме с цялото му семейството, дори баща му е кръстник на малкия...
Та той беше много начетен човек, много добър, и изключително забавен, когато нямахме разбота по цели нощи седяхме и го слушахме, а той ни разказваше много и интересни неща.Имаше приятелка която боготвореше, но тя скъса с него, той го изживя изключително тежко, нямам думи да опиша колко тежко му беше... След това той започна да споделя с нас, че когато погледне на горе и вижда двойно, също го болеше главата често, а и са му казали, че докато спи спира да диша за 1-2 минути.Беше си повече от сигурен / имаше познания във всяко едно отношение/ , че има рак.Така се и оказа, тумор на мозъка, и то на много деликатно място/ до малкия мозък/ и не може да се пипа кой знае колко Оперираха го и казаха, че уж са изрязали туморът, но той в последствие разбра, че нищо не са направили, а само са му отворили и затворили главата.Така се започнаха неговите мъки.Започна да не си чувства дясната половина, след това се залежа , и на рожденният му ден се навършваха 100 дни от както не е ставал от леглото .няколко дни след това почина.Бог да го прости! ..........
Миналата година си отиде по този начин и едно момиченце, на 12 годинки, след големи мъки....Господ да се смили над душата му  Нямам сили да пиша повече

Още веднъж искам да кажа на всички който са изгубили човек- искренно съжалявам !

Шани , трудната тема я крия в себе си , защото не намерих сили да я повдигна . След всичко , което се случи също непрекъснато си задавам въпросите , чийто отговор ни измъчва всички преживели такъв кошмар . Това , което се случи с моя татко точно преди Коледните празници . Ти беше човека , който ме попита как вървят нещата ... Татко си отиде точно за 2 месеца след операцията . За която казаха , че е минала възможно най- добре . Радикално изчистване без видими разсейки . Правиха скенер според , който не се виждаха разсейки .Операцията беше на рак на дебелото черво . Когато постъпваше беше със страшно главоболие . Обясниха ,че е в резултат на натравяне на организма  от разпад на материята засегната от рака . След като се прибра в къщи трябваше пак да се води да му се прави скенер , защото за моя най-голяма изненада на раково болни не правят цялостен скенер. Имаше тумор в малкия мозък . Накрая също се молех просто Господ да го избави от мъките му . Разкъсвах се между надеждата да стане чудо и безсилието виждайки как се опитваме да променим нещата с всички сили без да се жалят средства и нищо не става . Необяснимо остава как така не му направиха скенер на мозъка като още с постъпването ги имаше оплакванията . Незнам дали тогава нещата щяха да са по-различни. Сега не искам да си спомням последните месеци от живота му . Непрекъснато си мисля за него и се опитвам да викам най-хубавите спомени .Още често си поплаквам , когато съм сама за моментите , които не можахме да изживеем заедно . Почина на 67 години , а до влизането в болницата никой не можеше да предположи какво ни чака . Болно ми е , че не се порадва достатъчно на внучките си и за много други неща ... Моя татко   - искам да вярвам , че той пак е със нас , макар че не го виждаме и знае колко много го обичаме . Днес бил Великдена за умрелите да се помолим за душите им да намерят покой  !

Искам да кажа , че Натанала го бях поръчала още като го приеха в болницата и се надявах като излезе с необходимия курс да постигнем чудото . Уви понякога нещата определено не зависят от нас ...

niqol 

Още тогава те почувствах родна по съдба, но се молих и за 2-мата 

The Sun, това е... нямам думи!  Не върви да благодаря за линковете, сигурно рано или късно щях да стигна до тях, но ти поне ми спести търсенето.

Искам да споделя... много ми е тежко... Дядо ми е с поставена диагноза хронична лимфолевкоза. Колкото и да изчетох за нея, всеки месец, носейки ПКК резултати, сърцето ми е свито. Все гледам, сравнявам, мисля, сякаш нещо мога да измисля  Сега отново пие лекарство... Не зная колко ще изкара, моля се да е по-дълго. Но е ужасно. Знаеш какъв е изхода и това е ...  нямам думи...
Дано да е по-лек. 

Галски пожелавам много здраве на дядо ти.