Малко трудна тема...за болестта - РАК !!!

Съжалявам, мила! Много добре те разбирам. Мога само да ти кажа, че когато стане бързо е по-добре за него.... Нямало е връщане назад.

  ..за татко ти...

Моите най-искрени съболезнования за татко ти,snoye! За съжаление докторите не могат да лекуват тази болест от която за 3 месеца почина съпругът ми. Никакви лъче и химиотерапии не му помогнаха, просто рака беше агресивен, а и бездушието на докторите беше на много високо ниво. Те не могат да лекуват тази болест и бягат от нея, затова съм ги проклела да умират от това,което уж лекуват. Възмутена съм от всички лекуващи в раковата болница в Дървеница, Белодробната в София и V-та градска, пожелавам им същите преживявания като тези на съпруга ми!

За съжаление не са такива само в Сф...моето наблюдение от опита ми с тях,е че 90 % от лекарите в Бг са бездушни мижитурки ,да не говорим, че и повечето изобщо не си разбират от работата.

Най-голямата ми молба към господ от известно време насам е да не ми се налага никога да ме лекуват български лекари.
Не знам дали занапред ще си променя мисленето,но ако ,не дай си боже ,се разболея от нещо,което изисква дълго лечение,вероятно няма да го предприема.
Крайна съм,но достатъчно се нагледах на идиотизма в Бг "здравеопазване"!   

Не мога да не се включа по повод на онколозите.
Не са всички бездушни. Във Враца, където ходеше баща ми има една страхотна жена, Д-р Игнатова ако не се лъжа.
Тя ме накара да си мисля, че все пак са останали хора, които наистина се интересуват от най-тежко болните хора.
При тази болест има неща, които са много по-силни от лекарствата. 

Здравейте! Искам да ви изкажа възхищението си, за силата ви и куража ви. Няколко пъти започвах да пиша в темата и ... не ми оставаха сили. Да ви разкажа, мисля, че ще ми олекне, а ме е страх.....
През 2004г. леля по бащина линия (с която сме близки много), се разболя от рак на гърдата. За щастие оцеля.
През 2008г. началото, любимата ми баба почина от рак на пикочния мехур. Случи се за месец. 20 г. по рано е имала рак на шийката на матката, оперирана успешно.
В края на същата година, другата ми баба почина от рак на жлъчката с разсейки из почти всички органи около нея. Случи се за около 3 месеца.
Април 2009г. откриха рак на мама, на шийката на матката. За щастие оздравя след радикална хистеректомия и лъчелечение.
Страх ме е. Не знам, но  изпитвам ужас, че тази болест е в семейството ни. Изпитвам ужас, че и аз ще мина по пътя на някой от любимите ми хора. Ужасявам се да не застигне дъщерите ми.Не мога да говоря за това с мама, ще и дотежи, ще я разстрои, ще я плаши. Съпругът ми ме успокоява до колкото може, но не ме разбира напълно, не е като мен.  Кажете ми нещо, моля ви. Успокойте ме, скарайте ми се за черногледството, каквото трябва.

И мен ме е страх. Но нека този страх е здравословен! Нека ходим редовно на профилактични прегледи, нека бъдем двойно по-внимателни с навиците си и начина на живот, нека си създадем друг, по-позитивен поглед към света! Нека страхът от диагнозата да не се превръща в присъда.
Господ да бди над нас.

пълнолуние здравей.аз не искам да те плаша но наистина това може да е наследствено обременяване.но мисля преди година,две пуснаха ваксина точно срещу рак на матката.мисля че е добре да се консултираш с добър доктор онколог,не всички са гадини.саветът ми е да се довериш на доктор към когото почувстваш безрезервно доверие.

и в това отношение искам да кажа че тук в б-г има специалисти но няма техника и съвременни лекарства там истърват края.тепърва вкараха пет-скенер но немогат да го разчитат това е лично мноние разбира се,аз сам се подлагала на това иследване.

и в този ред на мисли искам да кажа че има и много доктори който преди всичко са хора.аз съм от Варна и се лекувах тук.пое ме случаино д-р Мичева за която ,каквото и да кажа ще е малко.     .бях в 3б стадий и никой не вярваше в чудеса само тя каза ,,няма да се откажа,ще достигна до ремисия.ти ще си гледаш детето,,от година и половина сам в ремисия.благодарение на съвместни усилия.

на всички които губят блиски от тази болест искам да искажа съболезнования и да им пожелая много здраве и здрава психика.тя е най-важна в тази борба.

Да Жаве, "благодарение" на този страх, спрях цигарите след 13 г. сериозно пушене. Миналата година за пръв път си направих цитонамазка, старая се семейството ми да води по здравословен начин на живот. И все пак, лошото е, че страха ми не е здравословен, а затормозяващ. Имаше период в който, като звънне телефона ми и изтръпвах, преобръщаше ми се стомаха. Заради очакването на новини по телефона, покрай мама и научаването за смъртта и на двете ми баби пак по телефона.
aleksssss, знам за ваксините против рак на шийката на матката. Твърдо сме решили да ги сложим и на двете ни дъщери, но са малки все още, едната е на 8г., другата на 2г. За мен е късно, аз съм на 28г. Лекари има, покрай майка ми попаднахме на добри такива, покрай едната ми баба, намразих други. Всъщност, можеха да и дадат още малко време, убиха я с некомпетентността и безхаберието си. Други пък спасиха мама. Така е, има лекари и "лекари". Пази Боже да се лекуваш в България.
Благодаря ви момичета.

Пълнолуние,
и аз имам от какво да се страхувам, но не ме е страх. Гледам философски на нещата. Болести много. Това, че леля ми и майка ми са имали рак на гърдата, това, че баща ми е опериран от рак на гърлото...така е. Но болести има много. Инциденти стават също. Все някога от нещо ще си отидем. Въпросът е, докато сме ТУК, да го живеем този живот пълноценно и щастливо, което със сигурност значи - и без излишен страх. Виж, за дъщерите ми повече ме е страх, но пак си казвам - страхове много, а аз съм майка,винаги ще си умирам от страх за тях. Всъщност, накрая не умираме ли всички от едно и също - от страх и стрес?!
 

Момичета, недейте така с тези страхове. Пропускате хубавите неща от живота. Не е ли по-добре да се радвате на децата, на малките семейни радости, на приятелите... Все някой ден ще си заминем от тук, то е ясно. За съжаление това става почти винаги в мъки. Дали от една или от друга болест, дали днес или утре. Винаги ни се струва, че е могло да бъде по-късно, или по-леко и т.н. Излишно е да размишляваме за това. Не вярвате ли поне малко в сътбата.., в предопределеността..? В това, че природата не е създала живот и то толкова сложен като човешкия, за да го унищожи тук  на земята завинаги.  Нали не вярвате, че това е така?
Все едно бебето в корема на майка си да вярва, че след като се роди, ще приключи живота му. Нелепо е.
Аз самата също имам основания за страхове: Татко почина преди 12 години от рак на белия дроб, дъщеря ми когато беше на 3 год. й откриха тумор в мозъка /слава на Бога, всичко се оправи/, майка почина преди 40 дни от рак на гърдата. Но това е моята философия. Иначе незнам как бих продължила напред. Сигурна съм, че живота има много по широк замисъл, много по-разнообразни форми на проява. Не съществува  само това което виждаме с двете си очи. Както мравката неможе да види какво има нагоре, така и ние неможем да видим какво има отвъд. Но ние не сме мравки и трябва да знем, че дори и това което не се вижда, съществува. Да не говорим, че вече отдавна има и научни доказателства за това. А самата аз имам и лични! Много по-лесно е да се живее с тази вяра, бъдете сигурни!

Опитвам се ...да вярвам.Иначе не знам как бих живяла...Все ми се иска да мисля,че има и нещо отвъд,че пак ще срещна милата си майчица.Не мога и не искам да мисля,че вече няма да я видя и срещна...
Това ме крепи,когато ми е най-трудно...
Да не полудея от мъка и болка...

Не само в София са такива лекарите...във Варна също са абсолютни некадърници...преди пет години татко почина от рак на белия дроб...по напред в темата съм писала не искам да се повтарям...само искам да кажа...не ходете при доктор Маринчев в ТУП диспансер Варна-той е некадърен мошеник.Лекува татко три месеца от воден плеврит а той е имал рак...след една година се опита да вземе рушвет 200лв от мъжът ми за отчитане на манту(бързаше за рейс-тогава още плаваше)такава сцена  разиграха със сестрата,че може и в Бродуей да им завидят

краси.мира  незная кое се е случило това с маикати,мойеби несам чела внимателно.но надявам се да ти поотмине .

пълнолуние,и аз благодарение на този стрес вече се грижа за себеси.аз сащо спрярх цигарите в момента в които чух диагнозата.след 12 годишно самоутравяне.започнах да гледам през друг ъгъв на нещата.и аз до него момент имах много приятели заради които несам спала с денунощия,и винаги сам била до тях с проблемите им,та нали това са приятелите?да ти подадът ръка и да ти помогнат в труден момент за да се радвате заедно на хубавите неща.аз това разбирам под приятелство.уви от толкова много приятели като ми укапа косата и вече не бях онова момиче което те познаваха на външен вид аз много барзо останах сама с моята майчица до мен и сина ми които да ми дават кураж.след това моите приятели запо4наха да се завръщата с управдание колко са били заети през последните две гопдини но аз вече се бях научила сама да се справя с проблемите и така научих кои са ми приятелите а те са само в семеиството.
казах много неща но аз немисля че трябва да се живее с приятели и да се мисли давай то и така ще се мре.ами да погледнем нещата от истинската им страна и да си помогнем с каквото можем.
аз имам една приказка за болните от рак,поппринцип не сам вярваща и често се сардя на онзи от горе.но винаги казвам че той ни испраща само толкова колкто можем да понесем и да се справим.
извинявам се че пиша с толкова правописни грешки но кирилицата ми не е пълна и много се затруднявам.

Прави сте. Трябва да бъда по позитивна и да се радвам на всеки миг. Да не мисля за това, да го изключа от съзнанието си.  Но човек трябва да има по-особена нагласа за това. Аз явно имам нужда от време за да я добия. Ще опитам, първата крачка съм направила, осъзнаването, че като премахна вредните си навици ще увелича шанса си да бъда здрава. За децата няма как да не ме страх, всеки би се страхувал, но пък сме решили да им сложим ваксини. Това, че споделих с вас ми помага, друго е когато някой те разбере и успокои. Благодаря ви.   
aleksssss, неприятно е това с приятелите, но пък си разбрала кои са ти истински. Защо са ти фалшиви.